Суперкомпютърът е компютър, който заема водеща позиция, ако се има предвид 

капацитета на преработка и най-вече скоростта на изчисление. Суперкомпютрите са 
въведени през шейсетте години на ХХ век от Сиймор Роджър Крей, американски 
електроинженер, който по това време работи в Control Data Corporation (CDC) – една от 
деветте водещи компютърни компании в САЩ през шейсетте. През седемдесетте 
години на ХХ век Крей напуска CDC, за да създаде своя собствена компания – Cray 
Research. След това той завладява пазара на суперкомпютри със своите нови дизайни, 
които не изпускат челната позиция в класацията на 
суперкомпютрите през следващите 5 години (1985-1990). 
През осемдесетте голям брой по-малки конкуренти 
навлизат на пазара, успоредно с формирането на пазара 
на миникомпютри десетилетие по-рано, но по-голямата 
част от тях не преживяват срива на пазара за 
суперкомпютри през средата на деветдесетте години на 
ХХ век. 

                                                                                                                                        Суперкомпютърът Cray-2 (1985)

Днес най-често суперкомпютрите са уникални, единствени по рода си 

нестандартни конструкции, произведени от традиционни компании като Cray, IBM и 
Hewlett-Packard, които наследяват опита на компаниите от осемдесетте години на ХХ 
век. От октомври 2010г. суперкомпютърът Tianhe-1A, намиращ се в Китай, е най-
бързият суперкомпютър в света.

Самият термин суперкомпютър е относителен до някаква степен, т.к. 

тенденцията е към постоянно увеличаване на скоростта на компютрите. По този начин 
днешната скорост на суперкомпютрите може да бъде типичната скорост на 
обикновените компютри в бъдеще. Първите машини на CDC са с много бързи скаларни 
процесори, които надвишават около десет пъти скоростта на най-бързите машини, 
предлагани от други компании. През седемдесетте години на ХХ век са въведени 
векторни процесори. По това време много от новите играчи на пазара разработват свои 
собствени процесори от този тип, които предлагат на по-ниска цена. В началото и 
средата на осемдесетте стават типична гледка компютрите с между 4 и 16 паралелно 
работещи векторни процесора. В края на осемдесетте и през деветдесетте акцента се 
отклонява от векторните процесори, за да се даде предимство на масивните паралелни 
системи с хиляди "обикновени" процесори. Някои от тях са готови проекти, а други са 

уникално разработени. Днес паралелните системи са 
базирани на серийни сървърни микропроцесори като 
PowerPC, Opteron и Xeon или копроцесори като 
NVIDIA Tesla GPGPUs, AMD GPUs, IBM Cell, FPGAs. 
Повечето съвременни суперкомпютри са прецизно 
настроени компютърни кластери, които всъщност 
представляват група от свързани компютри, работещи 
паралелно в тясно сътрудничество, като по този начин 
в много отношения те са като един компютър.

The Columbia Supercomputer, намиращ се в 
NASA Ames Research Center

Суперкомпютрите се използват най-често за изчисляване на високо интензивни 

задачи, като например проблеми с квантовата физика, прогнозиране на времето, 
изследване на климата, молекулярно моделиране (изчисляване на структури и свойства 
на химични съединения, биологични макромолекули, полимери и кристали), физически