ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ. ИСТИНСКИТЕ НОВИ

Както е известно, всеки инструмент има определен срок 

за експлоатация след което е необходимо да се смени някоя 
негова част, а ако не е предвидено рециклиране – се заменя с 
нов. Политическите партии, като инструмент за овладяване 
на   държавната   власт   също   подлежат   на   рециклиране   или 
цялостна подмяна. 

Основните  компоненти  на една партия са идеологията 

фиксирана   в   програма,   социалната   база   и   ресурсите 
/организацията   и   финансите/.   Всяка   партия   изразява   и 
защитава икономическия интерес на своята социална група 
или   групи   в   съответствие   с   програмата   и   наличните   си 
ресурси.

Според   икономическия   подход   за   разрешаване   на 

социалните   проблеми,   всички   партии   /изключваме 
„екзотичните”   -   тези   без   икономическа   платформа/,   се 
подреждат в континиума: ляво, център, дясно. Идеята е, че 
левите са по-социални и провеждат политика в интерес на по-
голямата част от членовете на обществото, а десните работят 
за   облагодетелстване   на   малцинството   -   малкото 
притежатели на „големите пари”.

Разграничаването   на   партиите   на   либерални, 

демократични, тоталитарни и пр., указва по-скоро начина на 
вземането   и   употребата   на   властта,   отколкото   реалното 
разпределението на икономическия   ресурси.     Главната цел 
на   всяка   създадена   партия   е   да   победи   на   изборите   и   да 
получи мандат за управление на държавата. Поради липса на 
образователен   и   имуществен   ценз,     „десните”   партии, 
изразяващи интереса на икономическия елит състоящ се от 1 
до   максимум   10%   от   населението,   са   принудени   да 
демагогстват и манипулират. В резултат на което по време на 
избори,   всички   „десни”   партии   са   принудени   да   издигат 
популистки   лозунги   и   обещания.   В   развитите   граждански 
общества   избирателите   са   усетили   тази   практика   и 
обикновено   гласуват   с   „джоба   си”,   но   в   повечето   от 
изостаналите   държави   не   е   така.   С   различни   средства,   по 
различни   начини   хората   се   принудени   „доброволно”   да