Курсова работа по

Сравнително конституционно право

На тема:

Русия като президентска република 

от хибриден тип

(Сравнена със САЩ, като чиста форма на 

президентска република и с Франция, като 

полупрезидентска република)

Изготвил: Велислава Георгиева Михайлова

F№ 45475

Нов Български Университет

Специалност Право; I курс

Държавата   е   особена   политическа   организация   на   обществото,   което 

живее   в   границите   на   определена   територия,   върху   която   се   осъществява 
държавна   власт.   Тя   е   инструмент   за   интеграция   на   обществото. 
Конституционноправната   наука   изследва   проблемите   на   държавната   власт   в 
гражданското общество.

Проблемът за формите на държавното управление е дискусионен. Според 

господстващото   мнение,   критерият   за   формите   на   държавно   управление   е 
характерът   на   висшите   дуржавни   органи   и   взаимоотношенията   между   тях. 
Основните  форми  на  държавно  упавление  са  републиканска и  монархическа. 
Монархиите   се   подразделят   на   абсолютна;   дуалистична;   конституционна   и 
парламентарна   монархия.   Републиките   основно   се   делят   на   президентски, 
парламентарни   и   полупрезидентски   (полупарламентарни),   като   Мартин   Белов 
разгранирава   и   президентски   републики   от   хибриден   тип.   За   пример   ще 
използвам Русия и, за да се опитам да разгранича показателите на хибридната 
форма на държавно управление ще я сравня със САЩ, като чиста форма на 
президентска република и с Франция, като полупрезидентска република.

Като   начало   ще   започна   с   някои   основни   характеристики   на 

президентската   и   на   полупрезидентската   форми   на   управление.   При 
президентската република президентът има широки правомощия в държавното 
управление. В неговите ръце са съсредоточени както функциите на държавния 
глава   така   и   тези   на   министър­председателя.   В  класическият   президентски 
модел (САЩ), президентът непосредствено ръководи изпълнителната власт без 
помощта   на   министър­председател.

Тази   система   на   управление   се   нарича 

“дуалистична   република”,   като   по   този   начин   се   подчертава   факта,   че 
изпълнителната власт е съсредоточена в президента, а законодателната – в 
парламента.  От   това   следва,   че   президентът   не   е   неутрална   власт.   Той   е 
длъжен   да   води   собствена   политика.  Ето   защо   той   е   и   отговорен   за  своите 
действия.

В   президентската   република   президентът   се   избира   по 

извънпарламентарен начин (или от населението или от изборна колегия – както 
е в САЩ). Правителството се назначава от президента, който де юре и де факто 
е негов глава (постът министър­председател отсъства като например в САЩ) 
или   президентът   назначава   премиера.   Правителството   се   отчита   само   пред 
президента, а не пред парламента, като само държавният глава може да свали 
правителството.   Като   цяло,   при   тази  форма   на   управление   президентът   има 

много повече пълномощия в сравнение с този на парламентарната република 
(той държи изпълнителната власт, утвърждава законите като ги подписва, има 
право да уволни правителството). Но особеното в президентската република е, 
че президентът, по правило няма право да разпуска парламента, а парламентът 
от   своя   стряна   не   може   да   поиска   вот   на   недоверие   на   правителството. 
Президентската   република   създава   благоприятни   предпоставки   за 
съсредоточаване   в   ръцете   на   президента   големи   пълномощия,   което 
стабилизира държавната власт.

Полупрезидентската  република  е  форма  на управление, обединяваща  в 

себе   си,   както   черите   на   президентската,   така   и   тези   на   парламентарната 
република.   От   една   страна,   характерно   за   полупрезидентската   република   е 
извънпарламентарния   начин   на   сформиране   на   правителството,   при   който 
парламентът няма право да гласува вот на недоверие. От друга, президентът 
има   право   да   разпуска   парламента,  и   въпреки   че   де   юре   той   не   е   глава   на 
правителството, де факто изпълнителната власт е в ръцете му.  Държавният 
глава е отговорен за воденето на политиката. Важно значение за разбирането 
на тази форма на управлението имат политическите партии и следващото от 
тяхното   въздействие   върху   конституционната   система   редуване   на 
парламентарна   и   президентска   фаза.   Президентска   фаза   е   налице   тогава 
когато президентът и мнозинството от депутатите в Долната камара, а от там и 
правителството принадлежат към една и съща политическа партия. Реалната 
власт   принадлежи   на   президента,   а   министър­   председателя   има   статуса   на 
сътрудник на президента. При парламентарната фаза е налице разминаване в 
политическата принадлежност на президент и парламентарно мнозинство. Това 
е   хипотезата   на   т.нар.   съжителстване.   Това   е   изключението,   ненормалното 
състояние   на   системата.   В   това   състояние   полупрезидентската   форма   на 
управление е по­близка до парламентарната форма на управление. Президентът 
се   оттегля,   а   реалното   управление   принадлежи   на   правителството   начело   с 
министър­председателя. При полупрезидентската форма на управление между 
правителство и парламент съществува, както генетична, така и функционална 
връзка. Това означава, че правителството се конституира не само по волята на 
президента, но и с одобрението на парламента. Парламентът може да свали 
правителството от власт, а правителството може да предизвика предсрочното 
прекратяване правомощията на парламента.

Съгласно част първа от Конституцията на Руската Федерация от 1993г 

Русия е демократична федеративна правова държава с републиканска форма 

на управление. Член 3 гласи, че носител на суверенитета и единствен източник 
на властта в Руската федерация се явява многонационалният народ. Народът 
осъществява своята власт чрез органите на държавните власти и чрез органите 
на   местно   самоуправление.   Присвояването   на   властта   се   преследва   от 
федералния   закон.   Русия   е   социална   държава,   чиято   политика   се   грижи   да 
създаде условия, обезпечаващи достоен живот и свободно развитие на човека 
(чл. 7 от Конституцията). В чл. 14 Русия е обозначена като светска държава и 
никоя   религия   не   може   да   се   установява   в   качество   на   държавна   или 
задължителна, а религиозните обединения са отделни от държавата и са равни 
пред закона. Според чл. 13 от Конституцията в Русия се признава политическото 
многообразие, многопартийността. Никоя идеология не може да се установява в 
качеството   на   държавна   или   задължителна.   Забранено   е   създаването   и 
дейността   на   обществени   обединения,   чиито   цели   и   действия   са   в   посока 
насилствено изменение на основния конституционен ред и нарушаване целостта 
на   Руската   Федерация,   застрашават   сигурността   на   държавата,   както   и 
създаването   на   въоръжени  формирования,   разделение  на  социални,   расови, 
национални и религиозни групи.

В чл. 10 на Руската конституция се прокламира разделението на властите 

на   законодателна,   изпълнителна   и   съдебна.   Органите   на   законодателната, 
изпълнителната   и   съдебната   власти   са   самостоятелни.   Чл.   11   определя 
органите, имащи право да осъществяват държавната власт. Те са: Президентът 
на   Руската   Федерация;   Федералното   събрание   (Съвет   на   федерацията   и 
Държавната Дума); Правителството на Руската Федерация и Съдът на Руската 
Федерация. Съгласно чл. 12 органите на местно самоуправление не влизат в 
системата   на   държавната   власт.   На   територията   си   те   имат   самостоятелни 
пълномощия,   а   в   Руската   Федерация   се   признава   и   гарантира   местно 
самоуправление.

Президентът на руската федерация е държавен глава. Интересното тук е, 

че се явява едновременно глава на изпълнителната власт, а същевременно е 
обявен   за   надпартиен   и   в   известен   смисъл   надвластови   арбитър   между 
властите. За разлика от САЩ, където президентът е изключителен монополист 
на изпълнителната власт, в Русия тя се осъществява от правителството като 
президентът   назначава   председателя   на   правителството   със   съгласието   на 
Държавната   Дума.   На   основата   на   четвърта   глава   от   Руската   Конституция 
Президентът изпълнява следните правомощия:

­ Има право да председателства на заседания на Руското Правителство;