Срещата   с   философията   е   неизбежна   за   всеки   съвременен   човек.В 

процеса   на   своето   идейно   формиране,   той   неусетно   се   изправя   пред 
философските идеи и е заставен, иска или не иска, да се ориентира сред тях. 
Съвременният   човек   може   да   избира   своите   философски   убеждения   и   да 
проявява   предпочитанията   си.   В   нашето   сложно   и   противоречиво   време, 
обозначено   от   Алвин   Тофлър   с   термина   “информационно   общество”, 
философското   бразование  е   много  ценно,   въпреки  че  в  отношението   си  към 
философията съвремените хора са резервирани и с различни убеждения относно 
бъдещето на изучаващите философия студенти.

Бихме   могли   да   разграничим   две   групи   хора,   според   мнението   им   за 

философията.Към първата група спокойно можем да отнесем тези, които уважават 
философията,   имат   сериозно   отношение   към   нея,   усвояват   системата   на   нейните 
знания и ги осъществяват в своя живот, в постъпките и действията сикато членове на 
обществото. Към втората група спадат тези, които проявяват съмнения, резерви и 
предразсъдъци   или   направо   отхвърлят   философията,   не   я   признават   като   наука, 
която изпълнява някаква социална роля, и следователно смятат, че не е нужна на 
човешкото общество. В такива случаи  философията е принудена  да защитава,  да 
развива своите положения, да се обосновава по-обстойно.

За да изясним точно и ясно ценно или не е философското образование и как 

особеностите на съвременния свят влияят на философското мислене трябва да се 
абстрахираме   от   различните   обществени   мнения   и   да   си   изясним   каква   наука   е 
философията, какво всъщност изучава тя и каква роля играе в живота на обществото.

На въпроса, какво представлява философията и какво изучава тя, са давани 

най-различни   отговори.   Често   пъти   те   са   свързани   със   собствената   философска 
система на даден философ и в този смисъл се говори за “Философията на Сократ”, 
“Философията на Демокрит”, “Философията на Аристотел”,“Философията на Хегел” 
и пр. Някои автори изтъкват, че според древногръцката философска традиция има 
пет различни определения на философията:
1.Философията е търсене на първоначалата и причините на света.
2.Философията е наука за съществуващото като такова.
3.Философията е съзерцанието на истината.
4.Философията е стремлението към смъртта.
5.Философията е сравняването на човека с божеството.

Тази   традиция   в   разбирането   на   философията   се   запазва   и   по-късно   – 

Среднивековие, Възраждане, Ново време, пък и до наши дни. Това изразява най-
добре   австрийският   философ   Димер,   който   след   многостранни   изследвания 
установява,   че   съществуват   около   70   различни   определения   за   философията,   от 
които 20 основни. Например, философията е наука (така мислят Аристотел, Хегел, 
Маркс, Ясперс и др.); философията е енциклопедично знание (така мислят Бейкън, 
Хобс,   Декарт   и   др.);   философията   е   теория:   на   морала   (Сократ);   на   познанието 
(Кант); на мисленето (Ръсел); на ценностите (Бунге, Баденската школа и др.); на 
умствената дейност (Хегел, Фихте и др.); философията е теория на живота (Ницше, 
Шопенхауер);   философията   е   идеология   (Алтюсер);   философията   е   логическият 
анализ на езика (Попър).

Разбирането   на   философията   като   наука   има   многовековна   история.   През 

различните исторически  епохи, обаче, философията като наука  не се е разбирала 
адекватно. Аристотел я разбира като търсене на началата и причините на света. По 
друг начин я разглежда Кант. Ето някои основни особености на философията като 
наука: