ИЗКУСТВОТО НА 

ИЗТОЧНА ЕВРОПА ПРЕЗ 

XVI, XVII И XVIII В.

С 

падането на Константинопол през 1453 г. 

пред османските нашественици се слага край 

на   Византия,   но   източнохри-стиянското 

изкуство  продължава да  съществува  и да  се 

развива   вече   без   своя   най-голям   и   водещ 

център.   В   някои   страни   на   Балканите   това 

става в условията на чуждото политическо и 

религиозно владичество. В Русия изкуството 

намира   подкрепата   на   църквата,   на 

държавната и на феодалната власт. При това 

до   голяма   степен   и   въпреки   отликите   се 

поддържат   редица   общи   моменти   от 

традицията, която здраво свързва изкуството 

на   всички   страни,   чиято   култура   се   е 

развивала под византийско влияние. От друга 

страна,   навсякъде,   но   неравномерно 

проникват   нови,   западни   влияния,   които   се 

възприемат   твърде   различно   не   само   в 

зависимост   от   специфичното   в   собствените 

традиции на всяка страна, но и поради твърде 

различните вкусове и естетически потребно-

сти.

ИЗКУСТВОТО

НА БЪЛГАРИЯ ПРЕДИ

ВЪЗРАЖДАНЕТО

Османското   робство   спира   само   временно 

развитието   на   изкуството.   След   оконча-

телното завоюване на Балканския полуостров 

от османците настъпва слаба стабилизация и 

през   XV   в.   отбелязваме   известно 

продължение на традициите от миналото. То 

не   е   изразено   в   архитектурата,   за   което   не 

позволяват политическите и икономическите 

обстоятелства,   а  преди  всичко   съществува  в 

живописта и приложните изкуства, а едва по-

късно и в графиката.

Няколко   образа   от   живописния   слой, 

принадлежащ към втората половина на XV в. 

- „Ангелът със свитък" и „Св. Йоан Рилски" 

от черквата „Св. Петьо и Павел*' от същото 

време   са   доказателство   за   продължителното 

съществуване на високия стил от предишната 

епоха на Зрялото средновековие преди края на 

Втората българска държава.

От  втората половина на века датират още 

няколко   ансамбъла   -   в   черквите   на 

Драгалевския   манастир   (1476),   на   Бобо-

шевския манастир (1488), на метоха Орлица 

(Рилски манастир) (1491) и на Кремиковския 

манастир   (1493).   Тук   школовката  на 

иконописците не е висока. Знаем от надписа 

имената   на   художниците,   работили   в 

Бобошево - йеромонах Неофит и синовете му 

поп   Димитър   и   поп   Богдан,   Можем  да 

направим   заключение,   че   времето   на 

големите майстори на живописта е минало и 

че при новосъздалото се поло-