Постояннотокови генератори Г-130, Г-51

1. ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ И ИЗИСКВАНИЯ.

Предназначението   на   генератора   като   основен   източник   на   електрическа   енергия   в 

автомобила е да захранва консуматорите и зарежда акумулаторната батерия, когато двигателят 
на автомобила работи на средни и високи обороти.

Към тях се предявяват следните по-важни изисквания: 
1.   Да   осигуряват   работа   на   всички   потребители   на   ток   при   различни   скорости   и 

натоварвания на автомобила.

2.   Да   поддържат   постоянно   напрежение   в   електрическата   инсталация   при   различни 

обороти и режими на работа на двигателя.

3. Да бъдат нечувствителни към вибрации, изменения на температурата и попадане на 

влага, прах, гориво и масла.

4. Да работят безшумно.
5. Да имат просто техническо обслужване и дълъг срок на работа.
На   съвременните   автомобили   се   поставят   променливотокови   генератори   с 

електромагнитно възбуждане и вградени токоизправители. Мощността им при равни габарити и 
маса е по-голяма, отколкото на генератори за постоянен ток, тъй като те могат да работят със 
значително по-големи обороти.

2. ПРИНЦИП НА РАБОТА.

Принципът,   на   който   работи   всеки   електрически   генератор,   се   основава   на   явлението 

електромагнитна индукция.

Явлението електромагнитна индукция се заключава в това, че при всяко изменение на 

магнитното поле около проводника (при пресичането му от магнитни силови линии) в него се 
индуктира електродвижещо напрежение (ЕДН). Ако проводникът е затворен, под действието на 
това  напрежение  по него  протича  ток.  Индуктирано  ЕДН  възниква,  ако  магнитните  силови 
линии   са   неподвижни,   а   проводникът   се   движи,   или   ако   проводникът   е   неподвижен,   а 
магнитните   силови   линии   се   движат.   Необходимо   е   само   магнитните   силови   линии   да   се 
пресичат от проводника.

Големината   на   създаденото   напрежение  

U 

в   правия   проводник   е   пропорционално   на 

големината на магнитната индукция  

В, 

скоростта на движението на проводника 

v 

и активната 

дължина на проводника 

l

, т. е. тази част на проводника, която се пресича от магнитните силови 

линии

(1)

U = Вlv.

Ако правият проводник пресича магнитните линии не перпендикулярно, а под известен 

ъгъл 

α

, големината на създаденото напрежение в него се определя по формулата

(2)

U = Вlvsin

α

.

Следователно, ако проводникът се движи успоредно на магнитните силови линии, в него 

няма да се създаде ЕДН, тъй като 

sin

0

°

= 0.

Посоката   на   тока   в   правия   проводник   зависи   от   посоката   на   магнитните   линии   и   от 

посоката на движение на проводника.

За определяне посоката на тока практически най-удобно е правилото на дланта на дясната 

ръка,   което   гласи;   ако   отворената   дясна   ръка   с   изпънат   встрани   палец   се   постави   така,   че 
магнитните линии да пробождат дланта, а палецът да сочи посоката на движението, пръстите 
ще показват посоката на тока (фиг. 1).