Съдържание:
Съдържание:
-
-
-
-
-
-
-
-
Предистория на траките
Предистория на траките
Преди около 6 хиляди години, между IV
Преди около 6 хиляди години, между IV
и II хил. пр. Хр. климатът се затоплил и
и II хил. пр. Хр. климатът се затоплил и
ледниците на Земята започнали бързо
ледниците на Земята започнали бързо
да се топят. Водата в океаните и
да се топят. Водата в океаните и
моретата се покачила с близо 3 метра.
моретата се покачила с близо 3 метра.
По това време нахлули и първите конни
По това време нахлули и първите конни
племена, идващи от степите на Източна
племена, идващи от степите на Източна
Европа и от Мала Азия. Те се
Европа и от Мала Азия. Те се
занимавали със скотовъдство и имали
занимавали със скотовъдство и имали
автентична култура. Така вероятно се
автентична култура. Така вероятно се
формирала тракийската племенна
формирала тракийската племенна
общност, която била част от
общност, която била част от
грандиозната по размери група от т. нар.
грандиозната по размери група от т. нар.
индоевропейски народи, населили се от
индоевропейски народи, населили се от
Карпатите до Бяло море. Именно по
Карпатите до Бяло море. Именно по
тези земи пулсират върховите моменти
тези земи пулсират върховите моменти
в оформянето, в развитието и в
в оформянето, в развитието и в
характера на тракийския етнос и
характера на тракийския етнос и
неговата култура. За тях древногръцкия
неговата култура. За тях древногръцкия
философ Херодот пише, че са най-
философ Херодот пише, че са най-
многобройния народ след индусите.
многобройния народ след индусите.
Древна Тракия била прочута със земеделие
Древна Тракия била прочута със земеделие
и скотовъдство, с износ на жито, с
и скотовъдство, с износ на жито, с
породистите си коне, както и с ценни метали
породистите си коне, както и с ценни метали
като сребро и злато. Лозарството и
като сребро и злато. Лозарството и
винарството били основния земеделски
винарството били основния земеделски
отрасъл. В края на II хил. пр. Хр. траките
отрасъл. В края на II хил. пр. Хр. траките
започнали да използват желязото, от което
започнали да използват желязото, от което
правели много по-здрави сечива и оръжия.
правели много по-здрави сечива и оръжия.
Обикновените хора живеели в малки
Обикновените хора живеели в малки
селища, а царете и аристокрацията в
селища, а царете и аристокрацията в
укрепени дворци (тюрзис). На недостъпни
укрепени дворци (тюрзис). На недостъпни
върхове или пред тесни проходи траките
върхове или пред тесни проходи траките
започнали да изграждат и крепостни стени.
започнали да изграждат и крепостни стени.
Много от укрепленията започнали да се
Много от укрепленията започнали да се
превръщат в градове. В тях за пръв път
превръщат в градове. В тях за пръв път
била използвана печената тухла. Това дало
била използвана печената тухла. Това дало
тласък на тракийското строителство.
тласък на тракийското строителство.
Изследвайки тракийските гробници и
Изследвайки тракийските гробници и
градове, от които най-добре проучен е
градове, от които най-добре проучен е
Севтополис, можем да съдим, че
Севтополис, можем да съдим, че
строителите им добре са владеели
строителите им добре са владеели
математиката и геометрията, както и
математиката и геометрията, както и
тайните на изобразителното изкуство.
тайните на изобразителното изкуство.
Домовете на знатните тракийци били
Домовете на знатните тракийци били
обширни и украсени с колонади и стенописи.
обширни и украсени с колонади и стенописи.
Това може да се забележи и при откритите
Това може да се забележи и при откритите
по наши земи съдове, накити и оръжия,
по наши земи съдове, накити и оръжия,
върху които са изобразявали сложни
върху които са изобразявали сложни
геометрични съчетания, фантастични
геометрични съчетания, фантастични
животни, дори човешки образи.
животни, дори човешки образи.
Тракийски богове
Тракийски богове
Траките гледали с удивление на природните
Траките гледали с удивление на природните
явления, за които не можели да намерят
явления, за които не можели да намерят
разумно обяснение. Смятали, че всички те
разумно обяснение. Смятали, че всички те
са божие дело, чрез което боговете или
са божие дело, чрез което боговете или
искали да възнаградят хората, или да ги
искали да възнаградят хората, или да ги
накажат за някакво неподчинение.
накажат за някакво неподчинение.
Най-древно е вярването във Великата
Най-древно е вярването във Великата
Богиня - майка Бендида. Според траките тя
Богиня - майка Бендида. Според траките тя
имала силата да дава и отнема живота,
имала силата да дава и отнема живота,
поради което я почитали като повелителка
поради което я почитали като повелителка
на природата и плодородието. Образът й се
на природата и плодородието. Образът й се
появява върху предмети на лукса и
появява върху предмети на лукса и
разкоша, присъства в ред украшения, в
разкоша, присъства в ред украшения, в
сервизи, следи с всезнаещите си очи от
сервизи, следи с всезнаещите си очи от
обици и ритони, от фиали и апликации.
обици и ритони, от фиали и апликации.
Светлината и топлината били смятани за
Светлината и топлината били смятани за
божи дар - пренесено на Земята Слънце.
божи дар - пренесено на Земята Слънце.
Огънят, който горял постоянно в домашното
Огънят, който горял постоянно в домашното
огнище бил свещен. Ето защо много тачено
огнище бил свещен. Ето защо много тачено
било и божеството на Слънцето. Смятало
било и божеството на Слънцето. Смятало
се, че Великата Богиня - майка го е родила.
се, че Великата Богиня - майка го е родила.
Дори до днес е останал ритуалът, който са
Дори до днес е останал ритуалът, който са
извършвали траките, да се обръщаме с
извършвали траките, да се обръщаме с
лице към слънцето, търсейки отговори и
лице към слънцето, търсейки отговори и
подкрепа.
подкрепа.
Траките - култура, богове, открития
Траките - най-старите жители на Бъларските земи. Тракийския език е индоевропейски език. Както показват изследваниата на съвременните учени историци и траколози и писменните извори на ранносредновековните автори като например Прокопий Кесарийски...Траките - култура, богове, открития
| Предмет: | Стара история, История |
| Тип: | Презентации |
| Брой страници: | 16 |
| Брой думи: | 1929 |
| Брой символи: | 11630 |