ТЕМА 2. КЛАСИЧЕСКИ И АЛТЕРНАТИВНИ ВИДОВЕ ТУРИЗЪМ

Изследването, опознаването и описанието на географското пространство съпътства 
общественото развитие още от Древността. Неговото първоначално усвояване е резултат от 
многобройни пътешествия, търговски, религиозни и военни походи, мащабни етнически 
преселения, откривателски експедиции. В основата им е заложен естественият човешки 
стремеж към познание, стопански прогрес и усъвършенстване начина на живот. Така 
първоначалните форми на миграционна туристическа активност са тясно обвързани с 
прагматични цели и дейности.

Туристическите пътувания с предимно познавателна, културно-развлекателна и рекреационна 
цел възникват спорадично през XIX-XX век, когато постепенно започват да се налагат нови 
социални мотиви и приоритети на общественото развитие, когато като основен белег на 
модерната епоха започват да се налагат отраслите на третичния/обслужващ стопански сектор. 
Новите социални императиви извеждат на преден план проблемите, свързани с оптималното 
усвояване на свободното време, с творческия отдих и рекреацията.

Туризмът се налага като един от водещите стопански отрасли през втората половина на XX век, 
когато от привилегия на висшата класа се

превръща в масово социално-икономическо явление със значими последици за общественото 
разделение на труда. В орбитата на т. нар. „туристическа индустрия" постепенно са въвлечени 
редица дейности и дори цели отрасли от първичния, вторичния и третичния стопански сектори 
- земеделие, лов, риболов, енергетика, хранителна промишленост, транспорт, съобщения, 
реклама, финанси, застраховки, образование, наука, култура, спорт, управленски структури от 
всички йерархични нива.

Утвърдилият се вече като масов туризъм се отличава с въвличане на голям контингент от 
потребители на разнообразни туристически услуги и значителен туристически потенциал. От 
развитието на ежеседмичен, ваканционен и сезонен туризъм, от неговите благоприятни 
стопански ефекти зависят все повече хора, семейства, селища и райони, предлагащи 
туристически услуги. Значителната туристическа концентрация както от гледна точка на време, 
така и от гледна точка на географско пространство все по-често създава специфични 
логистични, транспортни, екологични и социални проблеми.

Новите условия и предизвикателства пред масовия туризъм пораждат потребности и 
възможности за усъвършенстване на предлагания обслужващ продукт. Нараства търсенето на 
нови, нетрадиционни подходи за оптимално оползотворяване на свободното време, за целите на 
физическия отдих и творческата социална рекреация, за алтернативна туристическа дейност. Те 
могат да заменят, дублират, конкурират или мултиплицират ефекта от утвърдилите се видове 
туризъм. Като най-типични традиционни туристически форми, на които през последните 
години целенасочено се търси алтернатива, могат се посочат: масовият ваканционен 
стационарен морски, планински (например алпийският ски-туризмът) и санаториален туризъм; 
масовият маршрутно-познавателен туризъм - поклонничество, археологически туризъм, 
посещение на изложения, конгреси или други периодични и значими събития; използването на 
масов железопътен, корабен или автомобилен транспорт.

Сред главните цели на новата туристическа политика се откроява търсенето на качествено нови 
туристически параметри - тишина, чистота, красота, уют, атрактивни и творчески преживявания 
в малки като пространствен обхват и социални общности рамки.