Уводен Урок
Въвеждане към науката:
Музикалният анализ като наука има пет дейности и е обобщаваща и комплексна
дисциплина.
Цели на музикалния анализ:
1) Да разкрие съдържанието в единство с формата
2) Да установи логиката на развитие и изграждане на произведението
Метод на музикалния анализ:
научно познание в три етапа:
- начален
: многократно прослушване на произведението, с цел да се
възприеме като един цялостен процес, протичащ във времето
- същински анализ
: разчленяване на произведението на части, с цел да се
изследват елементите и взаимовръзките между тях и участието им (ролята
им) в цялостното изграждане
- обобщение/синтез
: изводи за цялостното произведение, въз основа на
втори етап
Основен принцип на анализа:
общо
частно
общо на по-високо равнище
Извод:
Анализ и синтез – диалектично свързани
Метод на сравнението (сравнителен метод):
Три различни нива на действие:
- индивидуален стил на композитора
– анализ само на даден период или
цялостно творчество
- направление от даден исторически период
: родствени или
противоположни
- исторически период
: съседни или отдалечени
Закономерности в музиката:
променлив(релативен) характер
* разглежда се строежа на формата и взаимоотношенията между форма и
съдържание
Музиката като вид изкуство
Определение за музика:
Отражение на действителността (явления,
процеси и техния характер) и на духовния свят на човека (мисли, чувства,
емоции, настроения)
Музиката спада към категорията на неизобразителните и времеви
изкуства. Тя е динамичен процес, протичащ във времето – необходимо е време,
колкото е времетраенето на произведението.
Музиката има известни ограничени изобразителни възможности като
ограничението идва от физическата характеристика на музикалния тон. Не
всички шумове могат да се изобразят с музикални тонове. Тя може да
внуши/предаде емоционалния свят на човека с едвам доловими градации/нюанси
в реално време (в движение, в развитие) докато останалите изкуства отразяват
само моментно състояние (живопис, скулптура)
Музикална форма
Определение за музикална форма:
Художествена организация на
система от изразни средства, необходими за реализиране на дадено съдържание.
Музикалната форма отразява:
1) структурната организация на музикалното произведение
2) процеса на протичането му във времето
Музикалната форма се определя от съдържанието, от жанра и от стила на
композитора. В широкия смисъл на думата „музикална форма” представлява
цялостен процес, който протича във времето на едно произведение. В тесния
смисъл на думата „музикална форма” е взаимното разположение и съотношение
на частите на произведението, които разкриватиндивидуалните пропорции на
композиционния план и категорията музикални форми, към които се отнася
формата на произведението (Проста; сложна; двуделна; триделна...)
Музикалната форма има две страни:
1) Музикалната форма като процес
2) Музикалната форма като структура
Формата като процес:
разкрива динамиката на развитието и характера на
процесите. Отразява неповторими и индивидуални черти на произведението (пр.
Много произведения са в двуделна форма, но всяко е изградено индивидуално)
Формата като структура:
утвърждава се в резултат на развитието на процесите
във времето. Отразява общите пропорции, разположението и
последователността на елементите. Може да бъде отразена чрез схема (
“а – b –
а”
- проста триделна)
Схемата отразява формата като структура
Взаимоотношение между съдържание и форма:
по-действения, по-активния
елемент е съдържанието. То се променя в зависимост от промяната на
обществено-икономическите условия. Формата се променя в зависимост от
съдържанието.
* не може да има „форма без съдържание” и/или „съдържание без
форма”
Мелодична линия
Височините съотношенияобразуват релефа на мелодията, графиката на
нейната линия. Мелодичната линия изразява хоризонталното/линейното/
измерение на звуковата материя. Тя може да бъде представена графически чрез
последованието на подеми и спадове с различна дължина. Характерни изразни
средства на мелодичната линия:
Възходяща мелодична линия – засилва /ускорява/ интензивността на мелодичния
поток, но може да има и противоположни изразни свойства. [Фр. Лист – Концерт
№1]
Низходяща мелодична линия – намалява /стихва/ напрежението, но може да има
и противоположни изразни свойства
Мелодична вълна: мелодичен рисунък, възниква в резулта на подемите и
спадовете в мелодичната линия. Мелодичната вълна е единица мярка за
мелодично движение и описва цикъл от три момента: подем, прелом и спад.
*Мелодичната вълна не е синтактично понятие (не се отнася до строежа)
Мелодичната вълна, възходящото и низходящото мелодично движение
създават разчленяване и относително завършени участаци от мелодията,
наречени мелодични вълни. Те биват два вида.
Прелом
Подем
Спад
Подем
Спад
Преломна точка
Трите фази на мелодичната вълна най-често са приблизително равни по
време, придава по-голяма уравновесеност. Възможно е да са и неравностойни по
продължителност
Постепенно движение и скок
При линейното протичане на различни по величина /големина/ интервали се
очертават две страни на мелодичния поток: постепенно(секундово)движение
и
скокове. Постепенното движение създава свързаност, слятост. То е свързано с
вокално-песенните традиции. Скоковете от своя страна създават напрежение,
импулс в развитието на мелодичния поток. Съотношението между постепенното
движение и скоковете в мелодичното изграждане изразява закономерността за скока
и запълването му. Действието на закономерността може да се прояви разнообразно:
1) Скок, пораждащ напрежение и необходимост от запълването му от
постепенно движение в противоположна посока
2) Постепенно движение, пораждащо скок в противоположна посока
3) Два скока, последвани от общото им запълване
4) Извън рамките на мелодичните явления – между дяловете на формата. В
сложна триделна форма при еднократно съпоставяне на две образно
тематични сфери възниква скок, който се запълва чрез прехода между втория
и третия репризен дял:
Менует – Tрио (D.C.) Менует
Между частите на цикличната форма: /Vта симфония на Бетовен/
I
скок
II
III
IV
драматична
лирична
слято изпълнение
Музикални жанрове
Произход на думата: [genre – фр.-род, вид, вкус, обичай]
Определение:
Видове музикални произведения, които възникват при
определени социално исторически условия и имат определено практическо
предназначение. Не се смесват двете понятие форма и жанр – видово родово
понятие – отнася се до вида на прозведението.
Характерни черти и особености на жанровете:
Марш равномерно движение, витмична отчетливост, умерено темпо, призивност
Полонез – две шестнадесетини с осмина и четири осмини
Мазурка – осмина с точка и шестнадесетина и две четвъртини
Жанровите групи условно са:
Симфонични жанрове:
симфония, увертюра, инструментален концерт,
симфонична поема, танци, сюита
Камерни жанрове:
соната, пиеси (жанрови)
Кантатно ораториални:
кантата, оратория, меса, пасион, реквием
Музикално сценични жанрове:
опера, оперета, балет, мюзикъл
Фактори, влияещи върху формирането на жанровете
:
1)
исторически условия,
при които възникват жанровете (пр. Барок – църквата; класицизъм –
общочовешки идеи; романтизъм – инструментална миниатюра, музикален
момент; емпромптю, XX в. – различни стилове – сложност на съдържанието)
2)
Устойчивост
и
приспособяване на жанровете
Взаимодействие на жанровете. Разширява се диапазона, обхвата на отделния
жанр
синтез
синтетични жанрове
пр. XXв. симфония – кантата: Г. Малер – „Песен за земята”; Ал. Райчев „Той не
умира”
джаз-балет;
джаз-рок;
рок-опера;
поп-фолк
Национална принадлежност на жанровете: Национален колорит
ръченица -
България; шансон – Франция; канцонета – Италия; чардаш – Италия
Възникване на жанровете – още от дълбока древност, първобитно общинен
строй. В недрата на народното творчество. Делят се на първични и вторични
Първични
: във фолклора – песен и танц, в традициите на националната
музикална култура. При тях има синтез: музика
слово
танц.
Вторични: в процеса на историческо развитие от песента и танца произлизат
т.нар. „вторични” жанрове, създадени от професионални творци