Университет за национално и световно стопанство

КУРСОВА РАБОТА

есе на тема: 

Конституцията като основен закон, 

гарантиращ свободата и благоденствието в 

гражданското общество

Изготвил:

 Анна Тодорова

Проверил:

2 курс, сп. Политология

доц. Ф. Йотов

фак. № 241419

София, 2006

Конституцията е основният закон във всяка правова държава, в която 

съществува и гражданско общество. Идеята за създаването на такъв закон 

има   дълга   история,   а   конституционализмът   като   правен   ред   е 

историческото   достижение   на   световната   цивилизация.   Целта   на 

конституцията   е   да   създава   устойчиво   демократично   управление   на 

обществото   и   хуманни   отношения,   които   да   поставят   човека   на   най-

високото стъпало в обществената ценностна система.

Първите   белези   могат   да   се   търсят   още   в   трудовете   на   Платон   и 

Аристотел.   А   Цицерон   доразвива   техните   възгледи   в   условията   на 

Римската   империя,   където   владетелите   издавали   „императорски 

конституции”   –   едиктите,   декретите,   епистолите   и   мандатите   на 

императорите, които имат природа и сила на особени закони – такива, на 

които останалите закони не могат да противоречат. В това е и същността 

на   Конституцията.   Тя   е   закон,   с   който   следва   да   се   съобразява   както 

законодателното   тяло,   така   и   всеки   един   законов   или   правен   акт. 

Законността е обективна необходимост за утвърждаване на правопорядъка 

и   съхраняване   на   държавността,   но   законността   в   древността   е   само 

предистория   на   конституционализма   и   има   твърде   малко   общи 

характеристики със съвременния конституционализъм.

Обликът на съвременния конституционализъм се очертава в епохата 

на Просвещението като антипод на монархическия абсолютизъм. Най-ярко 

той е обрисуван в теориите на Джон Лок, Шарл Луи дьо Монтескьо, Жан-

Жак Русо. В техните теории е залегнала концепцията, че е необходимо да 

се преодолее произвола на неограничената монархическа институция и да 

се установи либерално-демократично общество и държава.

Една   от   най-съществените   отличителни   черти   на   съвременния 

конституционализъм   е   частта,   в   която   се   определят   личните   права   и 

свободи. Те очертават зоната на личната свобода и имат до голяма степен 

всеобщ характер. Например в българската Конституция, приета на 12 юли 

1992   г.   от   ВНС,   всеобщият   характер   на   личните   права   и   свободи   се 

разкрива както чрез разпоредбата на чл. 26, ал. 2, така и чрез текстовете на 

чл. 27 за някои специфични лични права на чужденците.

1

От   всичко   казано   дотук   може   да   се   обобщи,   че   Конституцията   и 

конституционните   текстове   изобщо   са   от   изключителна   важност   са 

установяване на демократично управление, което да гарантира свободата и 

благоденствието   на   гражданите.   Тук   трябва   да   се   отбележи,   че 

утвърждаването   на   конституционализма   не   е   еднократен   акт. 

Установяването на конституционно управление преминава през различни 

етапи,   които   се   характеризират   с   множество   особености   в   отделните 

държави. 

Всички лична права и свободи така или иначе са израз на определена 

политика   от  страна  на   държавата,   която  приема  своята  Конституция.  В 

българския вариант от една страна много от текстовете съдържат пряко 

отрицание   на   тоталитарната   политика   –   забраната   за   насилствена 

асимилация, за принудително лечение и пр. От друга страна, реализацията 

на   личните   права   и   свободи   неслучайно   постоянно   намира   израз   в 

определени   забрани.   Тези   забрани   не   са   конкретно   адресирани,   но   при 

внимателен   анализ   засягат   и   законодателната   уредба,   и   действията   на 

цялата държавна машина. Най-деликатен е въпросът с правомощията на 

правозащитните   органи,   които   могат   да   гарантират,   но   и   да   похитят 

личната свобода.

Трябва   да   се   отбележи   също   така,   че   българския   конституционен 

опит   не   е   твърде   голям,   което   естествено   води   до   затруднения   в 

първоначалното   формулиране   на   някои   от   текстовете.   В   този   смисъл 

твърде важно е да се разбира добре, че успехът на едно конституционно 

1

 Чужденците, които пребивават в Република България, имат всички права и задължения по тази 

Конституция с изключение на правата и задълженията, за които Конституцията и законите изискват 
българско гражданств.