Филип Кутев Тенев

 е създател на най-големия български фолклорен ансамбъл, 

който днес носи неговото име.

Той е роден в град Айтос. Учи цигулка при проф. Ханс Кох (1922). Завършва 

музикално училище (1926) и Педагогическия факултет на Консерваторията (1930). 

Работи като капелмайстор на военния духов оркестър на 24-ти пехотен полк 

в Бургас, а след това и на 6-ти пехотен полк в София.През 1935 пише "Българска 

рапсодия". Първоначално тя е написана за духов оркестър, впоследствие е 

преработена за симфоничен оркестър.През 1940 година е първото изпълнение на 

неговата симфонична поема "Герман",а през 1950 година е премиерата на "Първа 

симфония". През 1949 година на гастрол в България е знаменития руски ансамбъл 

"Пятницки". Именно тогава узрява идеята за създаването на български 

професионален народен ансамбъл, претворяващ чрез музикално-сценични форми 

многовековната фолклорна традиция.

В София Филип Кутев контактува с изявени интелектуалци, които го подкрепят и 

насърчават в неговите музикални търсения. Така на1 май 1951 г. той основава първия 

фолклорен ансамбъл, а благодарение на него и на цяла школа от певци, 

инструменталисти, танцьори, хореографи и композитори. За да набира членове на 

ансамбъла обикаля непрестанно селата на България. По този начин всяка нова певица е 

допринасяла за обогатяването на репертоара на ансамбъла с характерния за родното си 

място уникален песенен фолклор.

Филип Кутев пръв започва да прави обработки на песните, така че те да бъдат 

изпълнявяни от многогласен народен хор. Той обработва традиционния песенен 

фолклор, запазвайки автентичната мелодия.Така създава десетки песенни шедьоври, 

които се превръщат в музикална емблема на България по света-"Полегнала е 

Тодора","Прехвръкна птичка", "Лале ли си, зюмбюл ли си","Кажи, Ангьо" и още много 

други.

Освен за ансамбъла, Филип Кутев композира и музиката към филмите 

„Под 

игото“

 (1952) и 

„Хитър Петър“

 (1960).

Любомир Панайотов Пипков

 (1904 - 1974) е един от най-големите български 

съвременни композитори. Той е създал богато творчество в почти всички области на 

музиката. Произведенията му се отличават със значителността на своята тематика и 

изострената си идейна насоченост. За големите си заслуги към българската музика 

Любомир Пипков е удостоен с най-високите отличия - носител на почетните 

звания Герой на социалистическия труд, Народен артист и три пъти лауреат 

на Димитровска награда.

Любомир Пипков е роден на 19 септември 1904 г. в Ловеч, в семейството на Панайот 

Пипков. Прави първите си музикални опити през 1918 г. От 1919 г. учи в 

Музикалното училище в София в класа по пиано при проф. Хенрих Визнер и Иван 

Торчанов. Любомир Пипков написва първият химн на ПФК Левски през 1921 г. - 

тогава той е само на 16 години. През 1923 г. написва "22 вариации за пиано". През 

1926 г. заминава за Париж, където учи в 

Ecole normale de musique

 - композиция при 

Пол Дюка, пиано при Ивон Лефебюр, и слуша лекциите по история на музиката на 

Надя Буланже. През тези години написва "Клавирно трио", "Соната за цигулка и 

пиано", песните "Воденичар", "Любовта на хамалина", баладата "Конници" (1929) и 

"Първи квартет" (1928). Завълшва през 1932 г. с отличие и награда.