Глава трета – ЕМПИРИЧНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ЛИДЕРСТВОТО И 

КОНФОРМИЗМА.

Темата за лидерството и конформизма, както и връзката и различията 

между тях е обект на изследване от многобройни изследователи и от дълго 

време. Давани  са много  обяснения  за това  какво е лидерството  и какво 

конформизъм,   има   ли   общо   между   тях   или   се   припокриват   функциите, 

които са най-важните характеристики на ситуацията и самата личност за 

ефективност   на   изпълнението   на   тези   функции.   Така   в   процеса   на 

разработки   и   размишления   се   публикуват   множество   хипотези, 

предположения и видове лидерство. Същото се отнася и за конформизма, 

важен ли е той за личността като цяло, вродена или придобита черта е това.

В настоящото изследване реших да установя връзката между лидерството и 

конформизма,   като   изхождам   от   факта,   че   взаимоотношенията   на 

учениците,   особено   във   възрастта   между   16-18г.,   са   един   от   важните 

фактори   за   формиране   на   личността.  В   училищните   колективи 

противоречията, които възникват, отчасти се разрешават чрез разглеждане 

на   историческата   и   културната   среда   на   юношеския   опит,   както   и   на 

социалните и индивидуални различия. Юношите имат силно влияние върху 

функционирането   на   училището   и   установяваните   между   тях   връзки 

оформят влиянието, което училището ще оказва върху по-нататъшното им 

развитие. По много начини след 10-ти клас няма особено разнообразие в 

нормите,   целите   и   по-нататъшните   аспирации   на   различните   групи   от 

ученици. За повечето от тях пътеката, по която ще вървят през останалата 

част   от   училищните   години,   е   била   определена   още   преди   годините   за 

гимназия.

Теоретична постановка на проблема.

В   училищната   възраст   групата   и   колективът   са   от   първостепенно 

значение, близостта с приятелите е най-голяма, а със семейната среда – 

най-малка.   От   тази   близост   със   съученици   и   приятели,   от   характера   на 

микроклимата в класния или паралелковия колектив и общуването в него, 

зависи   процесът   на   социализация   и   формиране   личността   на   ученика, 

професионалното и житейското му самоопределяне,  приемането на едни 

или други морални принципи и ценности като ръководство за действие. В 

групата   приятели   учениците   намират   разбиране,   споделяне   на   общи 

интереси,   всичко,   което   не   намират   в   семейството.  Развитието   на 

индивидуалността   в   колектива   се   постига   благодарение   на   социалните 

оценки   и   контрол,   осъществяван   само   спрямо   такива   индивидуални 

свойства,   които   специфично   се   възприемат   от   колектива.   Практически 

оценката   се   проявява   в   характеризирането,   санкционирането, 

стимулирането   и   в   персонифициран   вид   външно   се   изразява   от 

ръководителя   на   колектива   в   различни   форми   –   речева,   експресивна, 

материално – действена и комбинирана. Действието на социалните оценки 

довежда до социално – психическа адаптация и интеграция, чрез които се 

осъществява   функционирането   на   системата   колектив   –   личност. 

Социалното приспособяване е двупосочен процес – приспособяването на 

индивида   към   колектива   и  обратното   –   на   колектива   към   отделните   му 

членове.   Социалната   адаптация   работи   за   здравия   психически   климат   в 

групата   и   за   интересите   на   всяка   отделна   личност.   Ако   социалната 

адаптация е всеобщ механизъм на включване човека във всякакви видове 

социална дейност, тя може да бъде разгледана още като начин и средство, 

които осигуряват развитие на самото общество.

Наблюдавани   са   следните   закономерности,   отнасящи   се   до 

междуличностните отношения в колектива:

-   колкото   по-организиран   и   сплотен   е   даден   колектив   върху   здрава 

принципна   и   високонравствена   ценностна   основа,   толкова   по-силно   е 

неговото влияние върху цялостното формиране на личността;

- начинът на живот на човек и качеството на неговата индивидуалност 

зависят   от   ценностното   опосредстване   на   дейността   и   общуването   му   с 

хората в групата и колектива.

Социално – психическият климат е идеално психическо отражение на 

системата реални взаимоотношения в колектива. Психическият климат е 

устойчива характеристика на колектива, докато психическата атмосфера се 

проявява   в   дейността   му.   Климатът   предполага   в   себе   си   определена 

атмосфера.

1. Цел, хипотези и задачи на изследването.

а) цел:

От теоретично – обзорната част се вижда, че въпросът за изучаване 

на състоянието  на конформизма  и лидерството в паралелките от горния 

курс на средните училища, който е предмет на настоящата работа, изисква 

конкретно поставяне на целта за реализацията му.

Поставих   си   за   цел   да   установя   състоянието   на   конформизма   и 

лидерството, степента на неговото проявление в училищните колективи и 

особености в юношеската възраст.

б) хипотези:

Първо: Въз основа на теоретичния анализ от глава първа формулирах 

една основна хипотеза, която трябваше да бъде проверена на емпирично 

равнище.

Хипотеза: Лидерите не са конформисти.

Второ: Въз основа на теоретичния анализ от глава втора, формулирах 

две хипотези, които трябваше да бъдат проверени на емпирично равнище.

Лицата с по-висок статус би трябвало да проявяват по-ниска степен 

на конформизъм.

Лицата с по-нисък статус би трябвало да проявяват по-висока степен 

на конформизъм.

в) задачи:

Във  връзка  с целта на изследването  трябваше  да  бъдат  изпълнени 

следните основни задачи:

1. Да се установи състоянието на конформизъм и лидерство у всеки 

от изследваните ученици.

2. Да се установи личният статус на всеки член от паралелката.

3. Да се разкрие връзката между конформизма и лидерството.

3. Методика и обект на изследването.

За провеждане на изследването избрах за обект учениците от X, XІ 

клас /16  – 18  години/ не случайно, т. к. юношеството се характеризира с 

интензивно   развитие   във   физически   аспект.   Днес   се   наблюдава   усилена 

акселерация   –   съвременната   генерация   юноши   и   младежи   изпреварват 

предишната средно с три, четири години във физическо и физиологическо 

отношение.   Този   период   се   характеризира   и   с   интензивно   развитие   на 

вътрешната   същност   на   личността   –   морален   облик,   основни   черти   на 

характера,   формиране   на   мирогледа.   Днешните   младежи   и   девойки 

изпреварват с 1 – 1,5 години в психично отношение предшествениците си.

Както се изтъква от много психолози, движеща сила за психическото 

развитие   в   тази   възраст   е   противоречието   между   рязко   повишаване 

изискванията   на   обществото   към   юношите   и   степента   на   психическото 

развитие, което те са достигнали. Противоречието се разрешава по пътя на 

развитие   на   нравствените,   умствените   и   физически   сили   на   ученика. 

Повишението на изискванията изостря наблюдателността на юношата не 

само към заобикалящата го действителност, но и към собствената личност. 

Самосъзнанието, като критична преценка за нейното поведение, анализът и 

размисълът   за   преживяванията   повишава   нейното   развитие,   а   оттук   и 

самооценката.   Тя   се   формира   на   тази   критична   основа,   придобива   по-

голяма адекватност спрямо оценката на другите.

Отношенията между самите ученици зависят както от характера на 

външните   отношения   предявявани   към   учениците,   така   и   от 

индивидуалните   своеобразия   на   конкретните   личности.   Всяка   личност, 

попаднала   в   това   микрообщество,   не   само   изменя   себе   си   под 

въздействието на другите, но и изменя другите чрез собствените дейности. 

В този смисъл всеки ученик е обект на взаимоотношенията и субект в тях.

Терминът   статус   фиксира   едно   устойчиво   положение.   Статусът   е 

преди   всичко   социална   категория,   доколкото   човек   винаги   сравнява   и 

определя своето място сред останалите хора, членове на обществото. Но 

статусът е белег на социален прогрес, доколкото едно или друго място в 

системата на личните отношения зависи от качествата и особеностите на 

личността, но се определя и от хората, с които общува.

От момента на раждането човек попада и се формира в определена 

обществена среда. Изучаването на личността започва с изучаване на нейния 

статус. Като обект на асоциално въздействие, цялото човешко развитие е 

насочено към заемането на определено място в исторически формиралата 

се   система   на   обществени   взаимоотношения.   Със   започване   на 

самостоятелна трудово – обществена дейност се създава собствен статус на 

човека, свързан с този на семейството, от което е произлязъл. Под влияние 

на   жизнените   обстоятелства   и   тези   на   историческото   време   собствения 

статус може все повече да се отдалечава от стария статус.

Заемането   на   определено   място   е   свидетелство   за   достигнато 

определено равнище на психично и социално развитие. То е доказателство 

за връзките на обществото като социална структура с отделната личност, 

белег за определени права, които личността получава, но и за определени 

задължения.

Статусът   на   личността   е   не   само   положението   на   личността   в 

обществото, но и основата на нейния начин на живот, на съвкупността от