1.Педогогиката   като   наука.

Педагогиката   е   наука   с   предмет 

възпитание,обучение   и   образование,а   нейния   обект   е   човекът.Основните 
педагогически   понятия   са:възпитание,обучение,образование.Възпитанието   е 
понятие   с   най-голям   обем   в   педогогическата   теория,то   се   използва   в   три 
основни значения:1.възпитанието като социално явление-тук възпитанието се 
разглежда като обособена дейност в рамките на едно общество,чрез която се 
предава   натрупания   социален   опит   от   поколение   на   поколение.Така   се 
осъществява   непрекъснатост   на   историческия   процес,тоест   възпитанието 
изпълнява ролята на основно средство за социално онаследяване;2.възпитание 
в   тесен   смисъл   на   думата-това   е   целенасочено   и   продължително 
взаимодействие   между   възпитател   и   възпитаник,чрез   което   се   изграждат 
определени  личностни  качества  и  устойчиво  поведение  при  възпитаника;3. 
възпитание в широк смисъл на думата-това понятие е близко по значение до 
понятието социализация.Освен целенасочените въздействия върху личността 
на възпитаника,в него се включват и случайните въздействия от социалната 
среда   върху   него.Обучението   е   процес   на   системно,целенасочено   и 
организирано овладяване на знания,умения и навици.Образованието е дейност 
по   овладяване   на   систематизирани   и   насочени   по   степен   на   трудност   и 
направление,знания   в   определена   област.Системите   за   образование   в 
отделните страни са изградени според традициите и културните ценности,но 
във   всички   случаи,те   притежават   основна   степен,която   е   задължителна   за 
младото   поколение   и   следващи   степени,обикновено   профилирани   в   дадена 
област.Педагогиката   е   хуманитарна   наука.Нейния   обект   на   изследване   се 
намира

в

процес

на

непрекъсната

промяна-

растеж,развитие,деградация,остаряване.Той   е   не   само   динамичен,но   и 
сложен.Човешката   индивидуалност   е   неповторима,т.е.   установените 
закономерности в тази наука,за да бъдат приложени в практиката,трябва да се 
съобразяват   с   три   нива   на   анализ:1.общочовешкото   или 
типичното;2.специфичното-за

определена

възраст

и 

условия;3.индивидуалното,неповторимото-за

отделния 

човек.Изследователските данни в тази наука се отрзяват в специфични мерни 
единици.Изследваните   процеси   нямат   рязка   граница,начало   или 
край.Педагогиката е социална наука-изучава човека в и чрез социалните му 
контакти   с   други   хора   и   групи   в   процеса   на   обучение   и   възпитание.Тя   е 
интегрална   наука-при   създаване   на   програми   и   модели   на   обучение   и 
възпитание   задължително   използва   като   изходна   база   основни   знания   от 
други   науки   за   човека.Педагогиката   е   нормативна   наука-предписва 
определени   норми   на   поведение.Тя   също   е   и   наука   с   изразен   приложен 
характер.Поради   интегралния   си   характер,педогогиката   е   свързана   с   почти 

1

всички   науки   изучаващи   човека.Най-тясна   е   обаче   връзката   и   с   тези 
науки,които   също   като   нея   изучават   духовните   и   социалните   прояви   на 
човека-това са психологията,социологията,философията и други.

2.Възникане и развитие на педагогиката.

Исторически донаучният период е 

свързан с първобитното общество.Нарича се родово-общинен строй.Развива 
се в процеса на трудовата дейност и има подражателен характер.Основната му 
цел е да осигури достатъчно опит за оцеляване и справяне в реални жизнени 
ситуации.Съдържанието му е бедно,т.е. малко неща е имало да се научат,но 
възпитанието   е   всеобщо   и   до   голяма   степен   всестранно.Централно   място 
заема   трудовото   и   физическо   възпитание.Съществуват   елементи   на 
естетическо   възпитание,за   което   можем   да   съдим   по   ранни   скулптурни 
изображения,скални рисунки,предмети от бита.Във всяко племе или род се 
утвърждават   и   нравствени   принципи,които   регулират   отношенията   между 
всички   членове   на   общността.Мирогледните   възгледи   през   този   период   са 
основно   в   рамките   на   анемизма   иобожествяване   на   природните 
сили.Възпитателната   дейност   се   извършва   от   всички   представители   на   по-
старото поколение.Едва към края на периода с нея се занимават предимно 
вождовете и жреците.Тогава се появяват и инициациите-това са своеобразни 
изпити(за сила,ловкост,съобразителност),които са полагали младите членове 
на   рода   за   да   добият   равноправие   с   възрастните.Тук   съществува   и 
специализация   по   полове.Педагогическите   знания   през   този   период   се 
свеждат до описание на възпитателни ситуации,до формиране на твърдения 
въз основа на повтарящи се причинно-следствени връзки при общуването на 
млади истари.Натрупаните педагогически знания през този период се дават в 
устна форма.През античния период се появяват античните робовладелчески 
държави,като   обществена   организация;и   писмеността.Те   оказват   сериозно 
влияние,както върху развитието на възпитанието и обучението,така и върху 
развитието на педагогическите знания.Тези знания не са обособени в отделна 
наука.Те   са   част   от   античната   философия,етика   и   появилата   се   през 
Средновековието   теология.Както   през   античността,така   и   през 
Средновековието,педагогическите знания не са обединени в отделна научна 
система.Елементи   на   педагогическата   теория   през   античния   етап   могат   да 
бъдат   открити   в   произведенията   на   Сократ,Платон,Аристотел.През   този 
период   се   появяват   постоянно   действащи   школи   към   отделните 
храмове.Изучават се предмети като граматика,философия,музика и др.Има и 
специзлизирана физическа подготовка,осъществявана в „палестрата”-уяилище 
за борба.През Средновековието педагогиката продължава съществуването си 
в   рамките   на   други   науки.Към   философията   и   етиката   се   прибавя   и 
теологията(наука   за   бога).През   този   период   целия   духовен,политически   и 

2

стопански живот е под влиянието на религията и църквата.Възпитателният 
идеал включва набожност,смирение,послушание.Педагогическата практика се 
обогатява,като   съществуват   три   типа   църковни   училища-
енорийски,катедрални,   манастирски,които   подготвят   свещеници   и   дават 
грамотност   най-вече   свързана   с   четене,писане,богослужение,граматика   и 
др.Светското   образование   е   това   на   рицарите,които   изучават   седемте 
рицарски добродетели.През този период се появяват първите университети-
Салерно,Болоня,Париж.До   края   на   16   в.   техния   брой   е   около   40.Трите 
основни   факултета   са   по   философия,право,теология,а   по   късно   и 
медицина.Педагогическите   познания   през   този   период   се   обогатяват   с 
методики   на   обучение,развитие   на   диалоговите   методи   и   нови   форми   на 
занятия,като   лекции,дискусии,семинари.Педагогиката   се   отделя   като 
самостоятелна наука през възраждането.Основн принос за това има чешкият 
учен   Ян   Амос   Коменски.Той   разработва   почти   всички   системи   на 
педагогичската наука.Те са отразени в над 300 произведения.Най-известните 
са:”Великата   диагностика”   и   „Изкуството   да   учиш   всички   на 
всичко”.Коменски   създава   система   за   организация   на   обучението   класно-
урочната-масово   качествено   и   икономически   ефективно   обучение;формира 
поредица от дидактически принципи и основни правила,които трябва да се 
спазват   при   всяко   обучение;създава   принципи   на   нагледност,системност   и 
последователност,достъпност,съзнателност   и   сетивност,индивидуален 
подход,природосъобразност;създава първите периодизации във възпитанието 
на детето,като ги разделя на 4 периода:0-6 г-отрочество;6-12 г-детство;12-18 
г-юношество;18-24 г-младежка възраст.За развитието на педагогиката голям 
принос   има   и   Жан-Жак   Русо   с   негосото   произведение   „Емил   или   за 
възпитанието”-в   него   той   разработва   отделни   възпитателни   модели   за 
момчетата   и   момичетата;прави   периодизация,но   не   е   съобразена   с 
психическото развитие в отделните възрастови групи;създател е на т.н. теория 
за свободно развирие в нея собствения жизнен опит се смята като водещ за 
личностното формиране.Джон Лок е създател е на теорията за възпитанието 
на деловия джентълмен.Константин Ушински създава организираната руска 
педагогическа   система-в   нея   водещи   са   родния   език,родната   история   и 
труда;създава колежи за руската аристокрация и жените им.Реформаторската 
педагогика се появява в края на 19 и началото на 20 в.Тя представлява мощно 
движение     насочено   към   преустройство   на   образователните   системи   към 
развитие на потенциала на детската личност.Целта е да се даде възможност  за 
избор на детето,да прояви творческите си заложби .Това движение се стреми 
да   преодолее   строгата   организираност   на   държавните   училища,които   не 

3

зачитат   винаги   интересите,емоционалността   и   импулсността   на   детската 
природа.Този процес продължава и до днес. 

3.Диференциация,интеграция   и   система   на   педагогическата 
наука.

Наскоро   след   обособяването   и   като   самостоятелна   наука,в 

педагогиката се зараждат два противоположни по насоченост и еднакви по 
сила

процеси

на

диференциация(отделяне,обособяване)

и 

интеграция(обединяване)   на   знанията.В   резултат   на   тях   се   появяват   много 
педагогически   дисциплини,които   по-пълно   и   точно   се   свързват   с 
педагогическата   практика,така   те   образуват   системата   на   педагогическата 
наука.Броят на образуваните предмети и дисциплини днес е около 30.Но този 
процес   е   динамичен.Продължава   създаването   на   нови   дисциплини   и 
интегрирането на съществуващите.Най-правилно е да се говори за система от 
педагагически науки,отколкото за една наука педагогика.Общата педагогика 
има   фундаментално   значение,защото   дава   пределно   общо   определение   на 
възпитанието,обучението и образованието.Очертава рамките на педагогиката 
и   програматиката.В   зависимост   от   възрастта   на   обекта   педагогиката   се 
разделя   на:1.предучилищна;2.училищна-начална,средна,горна;3.андрагогия-
педагогика за възрастни.В зависимост от здравословното състояние на обекта 
съществува   специална   педагогика   наречена   дефектология-тя   се   занимава   с 
деца   с   определена   степен   на   увреждане.При   нея   основните   дисциплини 
са:1.логопедия-при деца с говорни недостатъци;2.тифлопедагогика-при деца 
със силно нарушено или липсващо зрение;3.сурдопедагогика-при деца силно 
нарушен   или   липсващ   слух;4.олигофренопедагогика-деца   с   нарушения   на 
интелектуалната   дейност   в   резултат   на   увреждане   на   централната   нервна 
система.Към   историческото   и   диагностичното   познание   на   педагогиката 
спадат   следните   дисциплини:1.история   на   педагогиката-проследява   в 
хронологичен ред развитието на педагогическата теория и практика;2.история 
на   националното   образование;3.сравнителна   педагогика-изследва   в   един   и 
същ исторически момент определено педагогическо явление в две или повече 
страни;4.педагогическа   диагностика-изучава   методите   за   изследване     в 
педагогиката;5.доцимология-основана   от   Анри   Пиерон(1920-1930),занимава 
се с проверката и оценката на знанията.В резултат на интегративни процеси се 
появяват   следните   дисциплини:1.педагогическа   психология-занимава   се   с 
особености   на   психическата   дейност   дейност   в   учебно-възпитателния 
процес;2.педагогическа   социология-изучава   социалните   взаимодействия 
между   групите   в   образованието,и   връзката   между   образование   и 
общество;3.педагогическа   етика-изучава   морални   измерения   на 
професионалния   педагогически   труд   и   процес;4.превантивна 
педагогика(педагогика   на   диавантното   поведение)-изследва   възпитание   и 

4

превъзпитание,социализация   и   ресоциализация   при   непълнолетни   и 
мололетни правонарушители;5.спортна педагогика-възниква като интеграция 
между спортната наука и педагогиката.Изследва особеностите на обучението 
в отделните видове спорт,особеностите на тренировката като педагогически 
процес,влиянието на спорта върху възпитанието на личността.В различните 
страни   няма   еднакво   разбиране   за   предмета   на   спортната 
педагогика.Единствота   на   системата   се   осигурява   от   общите   методи   на 
изследване,общия обект и близостта в предметите,които винаги са свързани 
по някакъв начин с възпитанието,обучението и образованието.

4.Методи   на   педагогическо   изследване.

Методът   на   педагогическо 

изследване   представлява   система   от   правила   и   норми,последователност   от 
действия,чрез   които   се   съба   информация   за   педагогически   явления   и 
процеси.Богатството   от   методи   във   всяка   наука   осигурява   по-пълно   и 
задалбочено   изследване   на   проблемите   и.Подборът   на   методи   за   отделен 
изследователски   проблем,зависи   не   само   от   него,а   и   от   функционалните 
възможности   на   метода.Педагогическото   наблюдение   е   целенасочено 
възприемане на педагогически явления или процеси,без намеса в естествения 
ход   на   протичането   му.За   да   се   превърне   възприетата   дейност   в  метод   на 
изследване,трябва   да   се   спазят   следните   изисквания:да   има   ясна 
цел,определени   задачи,чрез   които   да   се   реализира   план   за 
провеждане,осигурени   условия   за   възможно   най-пълно   фиксиране   на 
резултатите-протоколи,хронокарти   и   др.Има   различни   видове 
наблюдения:1.според   участието   на   изследователя,наблюдението   бива-
включено(при   него   изследователя   е   част   от   групата   за   наблюдение)   и 
невключено(обратно   на   включеното);2.според   изследователските   задачи 
наблюдението   бива-изборно,при   което   се   изучава   една   страна,хар-ка   на 
дадени   явления;и   комплексно-2   или   повече   страни   във   взаимна 
връзка;3.според   изследователската   обстановка-пряко,при   което 
непосредствено   се   възприема   изучавания   обект;   и   косвено-използват   се 
записи или описания на други лица.Чрез наблюдението се събира богата в 
качествено   отношение   информация,но   трудно   се   откриват   причинно-
следствени връзки.За да стане това е необходимо голям брой наблюдения и 
разход на време.Най-често се използва,като самостоятелен метод в началния 
етап   на   изследване   за   добиване   на   обща   представа   или   като   спомагателен 
метод.Педагогически експеримент е съзнателна промяна на условията,в които 
протича   дадено   явление   или   процес.Повтаряемостта   при   експеримента 
позволява да се изключат отделни фактори и да се прецени влиянието им 
върху   даден   резултат.Чрез   този   метод   бързо   се   разкриват   причинно-
следствени   връзки.Видовете   експерименти   са:1.според   експерименталната 

5

обстановка-лабораторен   и   естествен;2.според   изследователската   цел-
констатиращ(за   установяване   на   евентуална   връзка   м/у   причина   и 
резултат),коригиращ(за проверка на хипотези),преобразуващ(за приложени на 
научни   открития   в   реални   условия   и   ограничен   обем);3.според 
продължителността-кратковременен(до   6   мин.)и   дълготраен(над   6 
мин.).Отчитането на резултатите се извършва чрез равняване на показателите 
в 2 предварително изравнени групи(експериментална и контртолна).

5.Процесът   на   обучение.

В   педагогическата   теория   учителят   е   субект   а 

учащия е обект(само спрямо субекта).Процесът на обучение е целенасочено и 
специално   организирано   единство   на   преподаване   и   учене,което   има   за 
резултат   овладяване   на   знания,умения   и   навици   от   учащите   и   довежда   до 
прогресивни   личностни   промени.Този   процес   протича   в   оптимално   за 
нуждите му време(учебно) и се влияе от условията на социалната среда на 
макро   и   микро   ниво.Процесът   на   обучение   е   познавателен   процес,т.е.   при 
него се достига до овладяване на нови знания.Той притежава характерните 
белези   на   всяко   познание-сетивни   и  логически   компоненти,намира   израз   в 
практиката при поведението на човека.Специфичните белези на процеса са 
следните:1.при него се овладява от учащите субективно нова информация,т.е. 
нова само за тях,а не изобщо;2.овладяването на знанията се извършва под 
ръководствота на специалист в дадената област-педагог;3.педагогът спазва в 
условията на процеса определени технологични изисквания,като принципи и 
методи   на   обучение.Учебното   съдържание   е   дидактически   обработено,т.е. 
пригодено   за   целите   на   обучението-научно   или   практическо   знание.То   е 
редуцирано   както   по   отношение   обема,така   и   по   степен   на 
сложност;4.процесът   протича   в   утвърдени   за   него   форми-
урок,лекция,семинар,упражнение   и   други;5.времето   на   провеждането   му   се 
измерва   в   специфични   измервателни   единици-учебен   час,учебна 
седмица,срок,семестър и т.н.Процесът включва и система за контрол и оценка 
на постиженията;6.не всяка част от учебните познания има пряко практическо 
приложение.Често то изпълнява ролята на срдство за развитие на личностни 
качества-интелектуални,нравствени,естетически   и   други;7.в   този   процес   се 
предвиждат специфични дадености за затвърждаване и трайно съхранение на 
знанията.Те   не   могат   да   бъдат   трайно   съхранявани   поради   естествени 
причини,например-интерес към тях.

6.Сетивна и логическа основа на обучението.

Възприемането на учебната 

информация   се   осъществява   чрез   сетивата.Техните   пропусквателни 
възможности не са еднакви.Най-големи са при зрението,след това при слуха и 
осезанието.Въздействието върху сетивата поражда психичните познавателни 
процеси-усещане   и   възприятие.Те   образуват   сетивната   степен   на 

6

познанието.Освен   тях   голямо   значение   за   практиката   на   обучение   имат   и 
представите,които   се   свързват   със   зрението.Не   по-малко   значение   имат   и 
слуховите   и   двигателните   представи.Тези   особености   на   познавателната 
дейност при човека стоят в основата на определени правила за организиране и 
провеждане на учвбния процес.По-важните са:1.учебната информация е добре 
да се възприема с повече сетива.По този начин се изгражда цялостност на 
възприятния   образ;2.Трябва   да   се   редува   активното   участие   на   всяко   от 
сетивата.По   този   начин   се   поддържа   активността   и   вниманието,и   се 
предотврятява   умората;3.възприетата   слухова   информация   е   добре   да   се 
записва.При това се осъществява синхронно действие на зрителен,слухов и 
двигателен   анализатор.Тя   остава   на   разположение   на   учащия   и   така   се 
разтоварва паметта;4.в предизвикването на представи в процеса на обучение 
спомага,да се включи предишния познавателен опит на учителя.Това води до 
икономия на учебно време и освен това не всички изучавани обекти могат 
пряко да бъдат наблюдавани.Времето за възприемане на определена учебна 
информация,трябва   да   се   съобрази   с   особеностите   на   възприятието   в 
определена   възраст;5.в   процеса   на   преподаване   учащите,трябва   да   бъдат 
насочени към конкретни обекти за възприемане;да се изчисти засенчващата и 
допълнителна информация,за да се осигури по-силен контраст между обект и 
фон   на   възприятието.Паметта   е   способност   за   кодиране,съхранение   и 
възпроизвеждане на информацията.Според времето на съхранение,тя се дели 
на   :1.непосредствена   или   сензорна-2-3   мин.;2.кратковременна-2-3 
часа;3.дълговременна-от   2-3   часа   до   края   на   живота.Първият   вид   от   тях   е 
отпечатък върху сетивата;втория вид съдържа оперативна информация;докато 
при третия вид се съхраняват основнисъществени знания.Според сетивната си 
характеристика

паметта 

бива:слухова,зрителна,осезателна,обонятелна,вкусова.Качествената   и   богата 
сетивна   информация   е   естествена   предпоставка   за   осъществяване   на 
мисловната дейност.Овладените понятия и мисловните способности от своя 
страна допринасят за по-пълно и цялостно възприемане на нова информация в 
по-следващите етапи на обучението.Освен това трябва да се има впредвид,че 
за практиката на обучение не е важно само да се определи какво и как да се 
учи,а да се ръководи и отношението на учениците към учебната дейност.Те 
трябва  да   открият   собствена   полза,смисъл  и  значение   на   изучяваното.Едва 
тогава могат да реализират пълния си познавателен потенциал.

7.Основни  етапи   на обучението.

Успешното  протичане  на учебния процес 

зависи от предварителната готовност на учениците да участват в него.Тази 
готовност може да бъде проследена в следните направления:1.особености на 
психическата   дейност   в   дадена   възрастова   група;2.познавателно   ниво   на 

7

обучаваните,т.е. наличие на знания,които представляват достатъчна основа за 
възприемане на новата информация;3.съществуване на вътрешни мотиви за 
учебна дейност и осигуряване на условия за плавен период между външна и 
вътрешна   мотивация.Учебната   информация   трябва   да   бъде   разделена   на 
отделни части,които имат оптимален за целите на обучението и за учебното 
време обем.Учебната информация има специфично предназначение-тя трябва 
да осигурява основни знания;тя е и средство за развитие на познавателните 
способности.Стремежът   към   голямо   количество   на   учебната   информация   е 
неоправдан.Учебната   информация   се   утвърждава   в   основния   си   обем   в 
специализирани   документи,като   учебен   план,учебна   програма   и 
учебниците.Словесното изложение и цялата учебна информация е добре да 
притежава относително обособени части,които са отвързани логически.Още в 
етапа   на   възприемане   на   знанията   основното   съдържание   в   учебната 
информация трябва специално да се подчертае със словесни или графични 
средства и по този начин да се насочи вниманието на учащите към него.Още в 
процеса на преподаване може да се извърши първично повторение на тези 
елементи.Включването на повече сетива в процеса на възприемане осигурява 
от една страна по-голяма точност на възприятния образ,а от друга води до по-
продължително   задържане   на   вниманието   и   педотвратяване   на 
умората.Разбирането   на   информацията   е   процес,в   който   има   три 
последователни степени:1.осъзнаване-подвеждане на новата информация към 
най-близък   род   или   вид;2.осмисляне-разбиране   на   основните   характерни 
черти   на   същностните   характеристики;3.просветление-свободно   боравене   с 
новата   информация   ,което   намира   израз   във   включването   и   в 
информационния   фонд   на   учащия.Формалната   страна   на   разбирането   се 
изразява   в   овладяване   на   отделни   понятия   и   откриване   на 
закономерностите.Има   три   основни   подхода   за   изграждане   на 
понятия:1.индукция-мисълта се движи от единичното към общото;2.дедукция-
мисълта се движи от общото към единичното;3.аналогова процедура-основно 
място   в   този   етап   заема   обяснението.В   процеса   на   осмисляне   на   знанията 
трябва   да   се   прилагат   всички   мисловни   операции.При   това   трябва   да   се 
отчетат големите индивидуални различия на учащите,както по отношение на 
разбирането,така   и   по   отношение   на   предпочитаните   методи   за 
обяснение.Затвърждаването   на   учебната   информация   се   извършва   основно 
чрез повторения.Те биват:1.начални-повторенията правени още в процеса на 
преподаване;2.текущи-те   са   свързани   с   определена   тема   или 
проблем;3.обобщаващи-свързани с по-големи части от учебния материал или 
с   осигуряване   на   преход   между   знания   и   практически   умения.Не   всяко 
повторение   на   учебния   материал   е   ефективно.Повторенията   трябва   да 

8