Британски културологични изследвания

Бирмингамският център

1964-2002

Бирмингамският център (1964 – 2002): основан от Ричарт Хогарт, 
1964, литературен критик и движението е от литературна критика 
към   културологични   изследвания;   повечето   му   колеги   от 
началното   съществуване   на   центъра   са   лингвисти,   въпреки   че 
центърът се занимава със социални науки
програма на центъра / какво представляват култ. изследвания:
цитат   от   най-разпространения   учебник   по   к.   изсл.,   Саймън 
Дюринг, 2005 (Cultural studies introduction); от 2006 има учебник по 
теория на културата
к. изсл. са ангажирани в 3 смисъла:
ангажирани, в смисъл на политически
изучават най-широк кръг от съвременната култура 
културата   не   се   обективира,   те   не   откъсват   предмета   си   на 
изследване   от   живота,   а   го   оставят   там,   където   е;   к.   изсл.   се 
стремят да се ангажират в света; няма метатеория, няма позиция, 
която   да   е   външна   за   света;   културната   критика   винаги   се 
интересува   от   каква   позиция   критикува   света   –   няма   външна 
гледна точка; Х. Арент – „няма Архимедова гледна точка”, извън 
земята, външна; всеки изследовател е включен в културата
план за действие – култ. изсл. винаги заявяват позиция, винаги се 
борят   за   нещо;   в   американските   университети   к.   изследователи 
винаги   имат   лява   позиция   (в   полит.   простр.   няма   ляво 
пространство, има само леви интелектуалци); в България сякаш се 
дистанцираме.

Културологичните изследвания (cultural studies) са академично 
поле, което без много увъртане можем да определим като 
ангажиран анализ на съвременните култури. 

Cultural studies

 са 

ангажирани в следните три различни смисъла: 

•

Първо, в смисъл, че те не остават неутрални към политиките 
на изключване, към несправедливостта и предразсъдъците, 
които изучават. Те се стремят да се поставят на страната на 
онези, комуто социалните структури предлагат най-малко, 
т.е. тук “ангажиран” означава политически, критически. 

1

•

На второ място, те са ангажирани, защото си поставят за цел 
да задълбочат и приветстват културните опити, да споделят 
задоволството от  съществуването на широко многообразие 
от културни форми, като ги анализират. 

•

И трето (и по това собствено те се отличават от останалите 
видове академични изследвания) те си поставят за цел да се 
занимават с културата като част от живота на хората, без я 
обективират. Всъщност културните изследвания се стремят 
да се включат – да се ангажират – във света.” 

2. основни теми:
Работническата класа: когато говорим за масова култура, имаме 
предвид не само пролетарски маси, а масов потребител; през 60те г. 
изчезват работническите класи, изследва се защ…(първите 2 теми 
са разработени от Ричард Хогарт и Реймънд Уилямс /Hoggart  & 
Williams/   -  произхождат   от  работнически  семейства,   отначало   са 
участвали в средното образование; през 50те г се въвеждат идеи за 
по-достъпно   образование,   нещо   като   колежи,   междинно   звено 
между университети и училища)

•

Висока и популярна култура:

•

Културна продукция/консумация

•

Субкултура

•

Медиен анализ

•

Класови, полови, расови различия

1. Работническата класа:

•

Ричард Хогарт 1957 

Употребите на грамотността

(реплика на образователната теория на Ф. Р. Лийвис

 )

•

Пол Уилис  1977 

Да се учим да работим: Как децата на 

работническата класа се хващат на гадна работа
-Лийвис и “великата  традиция”. Какво е образователен канон?
Лийвисианците   пламенно   настоявали,   че   културата   не   е   само  
занимание за свободното време; четенето на “великата традиция”  
е   по-скоро   средство   за   оформяне   на   зрели   индивиди   с   ясен   и  
балансиран усет за “живота”. А най-голямата заплаха към този  
усет за живота идвала от удоволствията, предоставяни от т.нар.  
“масова култура”. Когато образователната система радикално се  
разширява в течение на 50-те и 60-те години на ХХв., идва ред на  
лийвисизма   да   формира   чувствителността   на   бъдещите  
граждани. 

2

Хогард   и   Реймънд   Уилямс   –   основатели   на  Cultural  Studies. 
Противоречив   опит   с   Лийвисизмът.   От   една   страна,   те   се  
съгласяват,   че   възприетите   от   него   канонични   текстове   са   по-
богати от съвременната “масова култура”, а също и че културата  
трябва   да   се   измерва   със   способността   си   да   задълбочава   и  
обогатява   чувствителността;   от   друга,   те   осъзнават,   че  
лийвисизмът в най-лошия случай изтрива, а в най-добрия дори не се  
докосва до комуналните форми на живот в които те са родени.  
Така   в   частност   Употребите   на   грамотността   на   Хогарт   е  
шизофренична книга. Първата й част съдържа едно прочувствено  
и   искрено   пресъздаване   на   традиционните   индустриални  
работнически   общности,   които   остават   относително  
незасегнати   от   комерсиалната   култура   и   образователните  
институции,   докато   втората   й   половина   издига   практическа  
критическа атака срещу модерната масова култура. 
Хогард   е   роден   и   израснал   в   Лийдс,   в   рабтническо  
семейство.Носталгично   отношение   към   културата   на   своята  
среда   –   работническата   класа   от   1920-те   год.   Заплахата   от  
окончателно изчезване на формата на живот на традиционната  
британска работническа класа.
Старото понятие за култура като цялостен начин на живот все  
по-трудно   може   да   се   поддържа:   вниманието   се   измества   от  
локално   произвеждани   и   често   дълготрайни   културни   форми  
(животът в традиционния английски пъб, пеенето с група, pigeon-
fancying,  attitudes  to  “our  mum”,   танци,   почивки   в   лагери   и  
ваканционни   селища   близо   до   морето   и   др.)   към   култура,  
организирана   отдалеч   –   както   от   държавата   посредством  
образователната система, така и от онова, което Теодор Адорно и  
Макс   Хоркхаймер   наричат   “културната   индустрия”,   а   именно  
високо   развитите   форми   на   музикален,   филмов   и   радио-   и  
телевизионен бизнес.  - интерпретирани от CCCS като хегемония.
1977 Пол Уилис използва техники на включено наблюдение, за да  
опише група недоволни момчета от работнически училища (той ги  
нарича   “the  lads”).   Уилис   показва   как   те   изграждат   “анти-
училищна   култура”,   с   която   отхвърлят   официалната   логика  
легитимираща образованието им – логиката на “подчинявайте се  
на учителите, защото те ще ви научат на знания, с които да си  
намерите по-добра работа”. Те отхвърлят тази “сделка” поради  
няколко   причини:   отчасти   защото   “по-добрата   работа”   (т.е.  
ниско   платена   чиновническа   служба   или   работа   като   чирак  

3