Национална Спортна Академия  „Васил Левски”

КАТЕДРА „

 Водни спортове

  ”

Курсова работа        

Тема: История и развитие на водната топка

Изготвил

:

  Магдалена Тошкова Стоянова

                   ТФ – специалност - „водна топка”,
                   факултетен номер - 26913

Научен ръководител:

 доц. Йордан Донев

София 2012 год

1

Плуването

  е начин на придвижване във  водата  посредством 

движение на тялото. То е присъщо за човека и за всички животни. Освен 

прекрасен   начин   за   поддържане   на   физическа   форма   и   активност, 

плуването   е   и  спортна   дисциплина.

Умението   да   плуват   спомага 

значително  на хората да  практикуват много други  дейности и спортове 

като водни ски, 

водна топка

 и други спортове свързани с вода.

                    Водна топка

 е отборен спорт, който комбинира елементи от 

плуването и хандбала. 

Всеки отбор на водна топка се състои от 6 играча и един вратар. Целта е 

отборът   да   отбележи   колкото   се   може   повече   голове,   за   да   победи 

противника. Играта се състои от четири части, като всяка част продължава 

осем минути за мъже, а за децата са по пет минути. Има три почивки, две 

от които са по две минути, а голямата почивка след втората част е пет 

минути. Преди всяка част топката се хвърля от един от съдиите в центъра 

на   игрището   и   спринтьорите   от   всеки   отбор   се   състезават   за   топката. 

Отборът,  чиито  спринтьор  достигне  първи  до  нея,  я  печели.  Фалът  във 

водната топка е много често срещан. При фал, ако фалът е над пет метра от 

вратата, може да се шутира. Обикновено вратарите използват трамбовка, а 

нападателите   и   защитниците   -  кроул.   Във   водната   топка   са   ползволени 

безкрайно много смени. Освен това водната топка е играта с най-много 

правила от всички игри.

2

Водната   топка   за   пръв   път   е   олимпийски   спорт   на  игрите   през   1900   в 

Париж.

            Историята на водната топка, като колективен спорт, е започнала 

като демонстрация на сила и умение по плуване в края на XIX в. в Англия 

и   Шотландия.   Водната   топка   за   мъже   била   сред   първите   отбори   , 

представени на съвременните олимпийски игри през 1900 година. Водната 

топка е популулярен спорт в много страни, начело с Европа и държави 

като:   Сърбия,   Русия,   Италия,   Черна   гора,   Гърция   и   Унгария,както   и   в 

САЩ, Канада и Австралия. В играта участват два отбора от седем играча, 

плюс шест заместители. Във водната топка се играе с топка, сходна по 

размер на футболната, но тази е изработена от водоустойчив найлон.

Уилям   Уилсън,   шотландски   воден   пионер,   е 

основоположника на първите правила по водна топка, разработени в края 

на XIXв. във Великобритания. Първите игри на „воден футбол“ се играят в 

Арлингтън в края на 1800г. с топка , изработена от каучук . Този „воден 

футбол“ започнал да се нарича „водна топка“, въз основа на английското 

произношение на думата „топка” от Балти – pulu. В началото на играта се 

допуска   груба   сила,   борба   и   задържане   на   играч   от   другият   отбор   под 

водата за превземане на топката. Вратарят стои извън игралното поле и 

предотвратява головете, скачайки върху всеки опонент, който се опитва да 

отбележи точка.

Игра на спорта се играе не само в басейни, но и в  езера и 

3

реки. Водната топка 

е нещо като брутална версия на ръгби във вода. Тя се 

разпространява в села в градове дори в  панаири  в Англия и Шотландия, 

тъй като е добавена като атракция на плуване от тези времена.   Още в 

самота начало на появата си играта предизвикала голям интерес и бързо 

започнала  да  печели  привърженици. Около  1870 г.  се  оформят   първите 

правила   на   играта,   според   които   тя   се   провежда   със   7   играчи,   но   без 

вратар. За врати се използват лодки или места обозначени с флагове на 

брега. Както за игрището така и за вратите, не са определи точни размери, 

головете   се   отбелязват   с   поставяне   на   топката   с   две   ръце   на   мястото 

обозначено  за врата.  Играта  тогава  се ръководи  от един съдия  и двама 

нападатели за головете. Правилата на тогавашната игра до голяма степен 

са заимствани от тези на футбола и тя се е смятала за “сестра на футбола”. 

Мнозина   по   онова   време   я   наричали   “воден   футбол”.   Голям   тласък   за 

развитието   на   играта   дава   и   официалното   признаване   на   играта   водна 

топка,   като   самостоятелен   спорт   от   страна   на   английската   плувна 

федерация през 1885 г. Заедно с това събитие се приемат и утвърждават 

значително по- съвършени правила на играта, състоящи се от 11 основни 

точки. Някои от тези правила са валидни до днес. Такива например са: 

правилото за хвърляне на топката в центъра на игрището при започване на 

играта, смяната на вратите, забраната да се пречи на състезателя без топка 

и   др.   Правилата   по   това   време   били   повече   организационни   и   давали 

голяма свобода на действие на защитата. Отборът все още е без вратар и 

головете   се   отбелязват   с   поставянето   на   топката   на   понтон   или   лодка, 

които играели ролята на врата. Бурното развитие на играта довежда до 

необходимостта   от   постоянно   преработване   и   усъвършенстване   на 

правилата. В резултат на това, около 1895 се достига до установяването на 

такива   правила,   които   просъществуват   дълго   време,   а   някои   не   са 

променени   и   до   днес.   Решава   се   играта   да   продължава   14   мин.   чисто 

време, в две части по 7 мин. отборите, както и днес са 7 играчи – 6 в 

4

игрището   и   1   вратар.   След   Олимпиадата   в   Амстердам   през   1928   г.   се 

извършват   много   съществени   промени   в   правилата   на   водната   топка. 

Времетраенето на играта се увеличава на 20 мин. чисто време. Отменя се 

правилото, което забранява движението на състезателите в мъртво време, 

оказващо много силно влияние на динамиката  на играта.  Това променя 

изцяло начина на подготовка и играта става по- интересна и резултатна. 

Развитието   на   играта   водна   топка   винаги   е   било   стимулирано   чрез 

усъвършенстване   на   спортно-състезателните   правила.   Като   най-важни 

моменти в това отношение са промените на правилата от средата на ХХ 

век и настъпилите  по-късно  изменения в седемдесетте  години. Първите 

промени се отнасят до разрешаването на състезателите да се движат при 

отсъждане   на   нарушението.   Това   съдейства   извънредно   много   за 

увеличаване на динамичността, а от там и на зрелищността на играта.   В 

следствие на тези промени се изменя и методиката на подготовката, а така 

също и в много голяма степен и тактиката на отборите. Модата на силните 

в техническо отношение, но слабо подвижни състезатели, започва бързо да 

преминава. Треньорите започват да включват на тяхно място състезатели с 

добра плувна подготовка. Тактиката на отборите се построява все повече 

на основата на непрекъснати маневрени действия и с по-малко разчитане 

на   статичните   единоборства.   Значително   прогресивна   роля   изиграва 

въвеждането   на   правилото   за   регламентиране   на   времето,   за   което   се 

отстраняват   състезателите   при   определени   нарушения.   Не   по-малко 

прогресивно се оказва въвеждане на ограничение на времето  за атакуване 

на   противниковата   врата.   Всичко   това   спомага   наред   с   повишаване   на 

динамичността   на   игровите   действия   да   се   усъвършенства   до   голяма 

степен   и   стрелковата   техника   на   състезателите.   В   играта   защитникът 

непрекъснато участва в ситуации, в които му се налага да неутрализира 

индивидуалните   атакуващи   действия   на   нападателя.   Положението   на 

тялото във водата, както и позицията на защитника се определя от мястото, 

5