СТОПАНСКА АКАДЕМИЯ

“Д. А.Ценов”

Курсова работа

 Работодателски организации в България

Изработена от:

Силвия Иванова Иванова – фак.№025276;     27 група
Галя Валентинова Илиева – фак.№025275;    28 група
Ангел Златков Петков – фак.№025051;           27 група
Никола Сергеев Драмански – фак.№025038;  27 група
Пейо Илиев Беров – фак.№025001;

 27 група

Процесът на създаване на съвременни трудови отношения и 

преходът къв пазарна икономика у нас има еднаква нужда, както 
от   самостоятелни   и   силни   синдикати,   така   и   о   силни 
работодателни организации. Бавното и мъчително откъсване на 
националната   икономика   от   централисничното   държавно 
регулиране, забавянето на процеса на приватизация, труностите, 
които   продължава   да   изпитва   часният   бизнес   у   нас   са   все 
неблагопреятни   фактори,   които   влияят   отрицателно   и   върху 
обособяването на работодателските организации.

Под “организация на работодателите” се разбират сдужения 

на   работодателите   за   защита   на   общи   стопански   интереси, 
свързани   с   участие   в   тристранното   сътрудничество   , 
колективното трудово договаряне на отраслово,териториално или 
национално равнище по въпросите на заплащането и условията 
на труда.

Работодателските асоциации могат да бъдат :
- асоциации, третиращи само само проблеми от сферата на 

индустриалните отношения и колективното трудово договаряне. 
Те   се   сформират   с   цел   образуването   на   единна   страна   при 
договарането, която да бъде пълноценен партьор

-   асоциации,   чиято   дейност   засяга   само   проблеми   от 

интесуващия ги бизнес

- асоциации от смесен тип
Съществуват   и   различни   начини   за   организиране   и 

функциониране   на   работодателски   асоциации   като   най-   често 
прилаганите подходи са :

-   създаване   на   единна   национална   асоциация,   в   която 

членуват всички       желаещи представители на работодателите 
от съответната котегория ( най- често отратлова)

-

изгряждане   на   национална   федерация,   в   която   да 
членуват   местни   и   регионални   асоциации,   образувани 
по отраслов признак

-

създаване на национална асоциация, която има клонове 
по територията на страната

Независимо, обаче от формата и подхода при образуване на 

такива   съюзи   те   имат   общи   характеристики   и   начини   на 
образуване.

Правото   на   сдружаване   на   работодателите   е   утвърдено   за 

първи път у нас с чл.49, ал 2 от новата Конституция от12 юли 
1991 г. и доразвито при измененията на Кодекса на труда.

Според тях работодателите имат право свободно и по избор 

да   се   сдружават.   Това   означава   право   на   съответните   лица 
първоначално   да   създават  такива   организации  като  те   решават 
това по своя воля и съгласие, без каквото и да е предвавително 
указание   или   друга   форма   на   задължение   да   го   сторят,   и   то 
организация по свой избор т.е. такава оргазация с ориентация и 
съдържание   на   нейната   програма,   каквато   те   преценят.   Този 
елемент   на   съдържанието   на   правото   на   работодателските 
сдружения   е   юридическа   основа   на   плурализма   в   едно   тасова 
сдружаване.   Освен   това   не   се   изисква   разрешение   за 
образуването на създаваната от тях организация. Това означава, 
че те не са длъжни да искат разрешение за това от който и да е 
държавен   орган,   обществен   орган,   както   и   от   органи   на 
съществуващи   работодателски   съюзи.   Членовете   могат 
доброволно   да   встъпват   и   излизат   от   организацията.   Само   от 
тяхната свободна воля зависи тяхното членство.Тази доброволна 
принадлежност се отнася и до “излизането” от нея. Без значение 
са мотивите за това.

Единственото “ограничение” е членовете да се съобразяват с 

устава на съответната организация. Това се отнася както до реда 
за встъпване и излизане, така и до поведението, към което трябва 
да се придържат. Тази обвързаност с устава следва от характера 
на   доброволното   колективно   образуване   на   работодателската 
организация, която установява свой ред и вътрешен живот.

Важен момент в свободното сдружаване на работодателите е 

самостоятелността,   автономността   и   самоуправлението   на 
техните организации. Според член 33 от Кодекса на труда:

-

работодателските   организации   сами     изработват   и 
приемат своите устави и правила за работа в рамките на 
закона.

-

свободно   избират   органи   и   представители   на 
национално   и   териториално   равнище   според 
възприетата от  тях структура

-

сами организират управлението си 

-

сами приемат програми за дейността си

-

осъществяват   свободно   своите   функции   и   дейност   в 
съответствие със свойте устави и правила

Друг  важен  момент,   когато  говорим  за  тези  организации  е 

признаването им за представителни на национално равнище. За 
да бъде призната за легитимна една такава асоциация е нужно тя 
да   е   съдебно   регистрирана,   да   има   приет   устав   и   изградени 
национални   и   териториални   структури,   докато   за   да   бъде 
призната   за   представителна   съществуват   други   критерии   и 
изисквания, уредени от Кодекса на труда.

Представителна   организация   означава   организация,   която 

има по-голямо обществено значение и тежест в сравнение с други 
такива,   която   може   да   участва   в   системата   на   тристранното 
сътрудничество.   Определянето   на   представителните 
работодателски   организации   поставя   плурализма   в 
работодателското   сдружаване   в   известни   граници   като   го 
предпазва от прекомерно раздробяване.

Критериите за представителност са посочени в чл.35 от КТ. 

Според първият - организацията трябва да наброява най-малко 
500 членове, без значение от техния вид – дали са частни или 
публични   предприятия,   фирми,   търговски   дружества.   Тези   500 
работодатели,   обаче   трябва   да   имат   не   по-малко   от   20   души 
работници и служители. Смисълът на това изискване е да има 
един минимум от членски състав. Но това се отнася само за 500 
работодателя измежду всички членове. 

Второто изискване е организацията да има не по-малко от 10 

членове   в   повече   от   1/5   от   отраслите   определени   от 
Министерския   съвет(МС)   в   съответствие   с   националната 
класификация на икономическите дейности. Това придава широк, 
национален характер на съответната организация.

Едно друго изискване е асоциацията да разполага с местни 

органи   в   повече   от   1/5   от   общините   в   страната,   както   и 
национален   ръководен   орган.   Наименованието   и   функциите   на