ВАПЦАРОВАТА ВЪЗХВАЛА НА ЧОВЕЧНОСТТА
                       Н.Й.ВАПЦАРОВ - " ПЕСЕН ЗА ЧОВЕКА "
           --------------------------------------------------------------------------
      Поезията на Вапцаров е поезия на променящия се живот, на развиващото се 
човешко съзнание. Вапцаровият лирически герой неотклонно търси истината за 
смисъла на собственото си съществуване, за законите и принципите, по които е 
изграден екзистенциалния ред, за възможностите, в рамките на които те биха 
могли да се променят. В неизменното си обвързване с хората и същевременно в 
разграничаването си от така устроения свят, този герой твърде често достига до 
болезнените констатации за драматичната си жертвена участ, за опустошената си 
човешка душевност, за трагичната си социална обреченост. Но заедно с това той 
никога не се отказва да брани жизнената си вяра, че възходящото развитие на 
човечеството е доказана вековна традиция и тенденция.
     Със завладяваща сила и дори нагледност ни докосват проблемите за трагичното 
и оптимизма, за новия хуманизъм и старите представи за човека в стихотворението 
"Песен за човека". Вапцаровата възхвала на човечността е синтезирана от висотата 
на една нравствена и житейска ситуация. това е ситуацията преди смъртта на 
човека, преди екзекуцията. Едно ново познание за света и човека, неизкоренимата 
човешка увереност в могъществото над света, нравствена конкретизация на 
бъдещия нов ред.Параметрите на бъдещия свят се очертават във вярата, че 
"животът ще дойде по-хубав от песен,/ по-хубав от пролетен ден."
    Вапцаровият лирически герой има съзнание за историческата значимост на 
своето време. Но най-важен от всичко е човекът. Битката за спасяването на човека 
и битката на човека в името на един по-добър и справедлив свят са основни 
тематични центрове в стихотворението, които представят авторовата възхвала на 
човечността. Посланието на поета в "Песен за човека " търси личността. А това 
означава проникване в съкровения свят на ближния, преживяване на неговата 
драма като своя. Духовната сила  на лирическия Аз е изградена от библейската 
триада надежда, вяра и любов.
   Стихотворението е изградено като полемика и започва със спор за човека - спор 
между две взаимоизключващи се философии, в който всяка от спорещите страни 
има своите житейски доказателства. Това е спор между миналото и настоящето, 
заредено с борба, което по естествен начин ще отрече миналото в името на друг 
идеал за човека. Двамата опоненти представят две различни позиции за смисъла и 
ценността на човека. Дамата разказва за жестокостта на престъпника, който 
погубва своя брат и после лицемерно отива на черква. Със своя разказ тя 
подчертава инстинктивните начала у човека и така заличава ценността на неговия 
живот.
   Вторият разказ обхваща по-голямата част от текста на произведението и 
проследява как от носител на злото "злодеят злосторен" става човек. В 
поетическото мислене на Вапцаров понятието "човек" означава висока ценност. 
Възстановява се образът на човека, доказано е как от състояние на инстинктивност 
човекът достига до просветление, тъй като вече разбира смисъла не само на