Реферат
по
дисциплината „
Данъци и данъчно облагане”
на тема:
Данъчно задължени лица.Видове
корпоративни данъци.
Изготвил:
Специалност:
"Индустриален мениджмънт и
предприемачество"
Съдържание:
1.
Видове корпоративни данъци
2.
Отписване на преоценъчния резерв от данъчния
амортизационен план
3.
Разходи за дарения
4.
Неизплатените разходи с характер на доходи на местни
физически лица
5.
Данък, удържан при източника
6.
Данък върху разходите
7.
Данъчно задължени лица. Права и задължения на
данъчно задължените лица
8.
Корпоративно подоходно облагане
9.Отделни видиве данъчно задължени лица
Видове корпоративни данъци
Корпоративен данък
Основният акцент на новия ЗКПО е поставен върху
корпоративния данък. Като цяло определянето на
корпоративния данък по реда на новия ЗКПО е подчинено на
запазване на някои базисни постановки от стария закон със
стремеж към усъвършенстване на подхода, предвид
улесняване на практическото прилагане. В този смисъл е
запазен и усъвършенстван подходът данъчният финансов
резултат да бъде функция на счетоводния финансов резултат
чрез извършване на данъчно (извънсчетоводно)
преобразуване.
В новия ЗКПО въпреки запазването на принципа за
преобразуване е направен нов прочит и приложен нов подход
към начина за формулиране на данъчните техники, с което
най-после е преодолян „култът” към прословутия чл. 23 от
стария ЗКПО. Последното е постигнато чрез базисно
разясняване на методологията на данъчното преобразуване с
три основни групи приходи и/или разходи, класифицирани
нормативно като:
- данъчни постоянни разлики;
- данъчни временни разлики
- суми, с които се извършва данъчно преобразуване в хода на
определяне на основата за облагане с корпоративен данък.
Редът и начинът за прилагането им са намерили подходящ
израз чрез структуриране в отделни глави, без излишни
подробности, но достатъчно ясно за практическото им
приложение.
Като част от общите (базисни) постановки на закона е
поставен акцент върху принципа за документална
обоснованост. За разлика от легалната дефиниция на 1, т. 34
от ДР на стария ЗКПО подходът в уреждането на понятието е
напълно прагматичен и насочен към облекчаване на
данъчната практика. Премахва се абсурдното изискване
както за бизнеса, така и за контролните органи при спазване
на стария ЗКПО да се определи документалната
необоснованост на разходите чрез „документ с невярно
съдържание или преправен документ, които обстоятелства са
установени със съдебен акт”. В този смисъл новите текстове
за този основен данъчен принцип (документалната
обоснованост) създават допълнителни възможности, с които
практически да се доказват начислените разходи за данъчни
цели.
Отписване на преоценъчния резерв от данъчния
амортизационен план
Наред с усъвършенстване на някои постановки от стария
закон е необходимо да бъдат подчертани някои нови
съществени правила, които следва да бъдат приложени с
влизането в сила на новия закон. Това в най-голяма степен е
относимо към постановките на данъчния амортизационен
план и начисляването на данъчни амортизации, в които са
настъпили многобройни и съществени изменения. В този
смисъл следва да бъдат детайлно анализирани с цел
правилното им приложение и намаляване на рисковете от
определяне на допълнителни данъчни задължения в резултат
от последващ данъчен контрол.
Несъмнено на първо място е необходимо да се обърне
внимание на възприетата данъчна политика към отписване
на преоценъчния резерв от данъчния амортизационен план.
През последните години преоценъчният резерв многократно
бе обект на професионални дискусии и съответно данъчното
преобразуване бе многократно допълвано и изменяно с цел
постигане на справедливо данъчно третиране на този
елемент от формирането на облагаемата печалба. Практиката
показа, че всяко следващо изменение и допълнение само
усложняваше и без това сложните техники, без да може да се
обхване целият диапазон от хипотези, в който преоценъчният
резерв оказва влияние при определянето на размера на
корпоративния данък. Първата крачка в посока на
„освобождаване” от това влияние бе направена през 2003
година с възприетия подход за преобразуване на финансовия
резултат с преоценъчния резерв на напълно амортизираните
активи. Законодателят е възприел окончателното
приключване на всички последващи промени, касаещи
преоценъчния резерв чрез пълното му отписване.
Разходи за дарения
Настъпват и съществени промени, касаещи данъчното
третиране за целите на ЗКПО на разходите за дарения. На
практика е заличена възможността за извършване на
данъчно признати разходи за дарения за лица, извън
изрично изброените в закона. От една страна разходите за
дарения се лимитират общо до 65 на сто от финансовия
резултат, а от друга – ако са отчетени разходи за субекти
извън посочените, разходите изцяло ще участват при
увеличението на финансовия резултат. С други думи, в новия
ЗКПО липсва аналогично третиране на действащия
Неизплатените разходи с характер на доходи на
местни физически лица
Съществено е променено третирането на неизплатените
разходи с характер на доходи на местни физически лица.
Предвижда се такива начислени, но неизплатени разходи (с
изключение на ЕТ и на трудовите възнаграждения) да не се
признават за данъчни цели в годината на счетоводното им
начисляване (аналогично на натрупващите се неизползвани
отпуски). Мотивът на законодателя е да не бъде намаляван
данъчният финансов резултат в случаите, при които
физическите лица не са получили възнагражденията си.
Доколкото в новия ЗДДФЛ подходът за физическите лица е