ВАРНЕНСКИ СВОБОДЕН УНИВЕРСИТЕТ

                        „ЧЕРНОРИЗЕЦ ХРАБЪР”

     РЕФЕРАТ

По“История и теория на обществената сигурност”

Тема: 

 Понятие за “Национална сигурност”

ИЗГОТВИЛ:                                                         ПРОВЕРИЛ:

                                                                                ........................................

.

I курс

,

ЗНС,задочно

                                                   (подпис)

Фак.                                                                проф. д.н. Стефан 

Симеонов

„Национална сигурност" е състояние на обществото и държавата, при 

което   са   защитени   основните   права   и   свободи   на   българските 
гражданите,   държавните   граници,   териториалната   цялост   и 
независимостта на страната. Тя е гарантирана, когато страната успешно 
реализира   националните   интереси,   цели   и   приоритети   и   при 
необходимост   е   в   състояние   ефективно   да   ги   защити   от   външна   и 
вътрешна заплаха. Равнището на сигурност се определя от степените 
на защита и на ефективно реализиране на интересите на българските 
граждани,   общество   и   държава,   които   в   съвкупност   съставляват 
националните   интереси.   Интересите   на   българските   граждани   се 
изразяват   в   реалното   гарантиране   на   конституционните   права   и 
свободи, личната безопастност, повишаване на качеството и равнището 
на   живота,   на   социално   и   здравно   осигуряване.   Интересите   на 
гражданското   общество   са   в   утвърждаването   на   демокрацията, 
гражданския контрол върху институциите и свободата на сдружаване, в 
правата   на   религиозните,   етническите   и   малцинствените   групи,   в 
съхраняването   на   националните   духовни   и   културни   ценности   и 
традиции. Интересите на държавата изискват защита на конституцията, 
суверенитета   и   териториалната   цялост   на   страната,   постигане   на 
политическа и финансова стабилност на икономическото и социалното 
развитие,   строго   спазване   на   правовия   ред,   равнопоставеност   и 
взаимноизгодно   международно   сътрудничество.     За     защитата   на 
последните   държавата   се   стреми   към   водене   на   ефективна   външна 
политика   за   опазване   на   националната   сигурност.   Ефективността   се 
изразява в  

  редуциране на уязвимостта и елиминиране на заплахите (потенциални и 

реални), като за тази цел се избира един от способите за поддържане на националната 
сигурност, описани по­долу. 

2

Органите   на   националната   сигурност   в   България   се   водят   от 

„Концепцията   за   национална   сигурност”,   която   определя   основните 
официално   приети   политически   виждания   за   защита   на   българските 
граждани, общество и държава от външни и вътрешни заплахи от всякакво 
естество, при отчитане на наличните ресурси и съобразяване с нивото на 
гаранциите, които дават световната, евроатлантическата и европейската 
система за сигурност и стабилно развитие. Самите органи са приемници 
на   създаденият   през   времето   на   комунизма   Комитет   за   Държавна 
сигурност,   след   чието   разпадане   се   образуват   Националната 
разузнавателна служба и Национална служба „Сигурност”. През времето 
на капиталоизма в България те претърпяват изменение за да се стигне до 
1 януари 2008 г. , когато Национална служба „Сигурност” е заменена от 
най-новия   орган   на   българската   национална   сигурност   –   Държавната 
агенция „Национална сигурност” (ДАНС).

1.

Развитие на науката за националната сигурност

Стремежът   към   национална   сигурност   е   универсален.   Проблемите 

свързани   с   нея   касаят   не   само   правителствата   на   държавите,   но   и 
обществото   и   всеки   гражданин,   защото   са   свързани   със   свободата, 
оцеляването и развитието. Съществува наука в сферата на националната 
сигурност. Нейният предмет е свързан с изявяване на съдържанието на 
основните   понятия   и   тяхното   пречупване   през   призмата   на   актуалната 
вътрешна и външна политическа действителност. Съществуват различни 
гледни   точки   и   различни   подходи   към   проблемите   на   сигурността   в 
съвременния свят. Науката в сферата на националната сигурност има три 
етапа на развитие.

•

Нейното   начало   води   от   Ренесанса   с   представители   на 
блестящи   шедьоври   на   теоретичното   мислене   /Сумдз   и 
Макиевели   -   ХVІ   в.   до   средата   на   ХХ/.   Тези   теоретични 
разработки са отделни проблясъци, не са взаимосвързани, не 
са елементи или етапи от една теория.  

3

•

Вторият етап започва през 40-те години и приключва с края на 
Студената   война.   Научната   теория   се   развива   в   Западна 
Европа и САЩ – държавите с утвърдени традиции.

•

Третият етап започва след падането на Берлинската стена и 
премахването   на   двуполюсния   модел.   Разпадането   на 
Варшавския   договор   и   настъпилите   демократични   промени 
позволяват да се наложи новото хуманистично виждане, което 
предизвиква   две   най   –   важни   последици:   разширява   се 
обхватът   на   проблемите,   изпълващи   съдържанието   на 
националната   сигурност;   процес   на   преосмисляне   на 
досегашната теория и нейното трансформиране в методология 
за разрешаване на проблемите на сигурността.

Първите два етапа се характеризират най-вече с военни конфликти и 

безкрайни съревноваия, с цел да се постигне надмощие над съперника, да 
се засили военната мощ и влиянието за сметка на противника. Днес ясно 
трябва да се каже, че сигурността не означава борба срещу някого или 
срещу нещо, а гарантиране на условията, при които да живеем заедно. 
Постоянно   се   засилват   не   само   икономическите,   политическите, 
културните и военните отношения и взаимоотношения, но и заплахите и 
предизвикателствата   за   мира   и   сигурността,   които   прескачат 
съществуващите   граници.   Днешният   свят   е   взаимозависим   и   трайна 
сигурност   не   може   да   се   постигне   самостоятелно,   а   само   в 
сътрудничество.  Националната  сигурност придобива  глобално  значение. 
Постига се не чрез противопоставяне на интереси, а чрез съгласуване на 
интереси, чрез компромиси и поддържане на мир, а не чрез придобиване 
на   мощ   и   влияние   за   сметка   на   другите   държави.   Важна   е   не   само 
сигурността   на   страната,   но   и   на   региона   и   света,   защото,   както   казва 
Клаус Кинхел „дори и отдалечени събития могат в условията на днешния 
взаимозависим   свят   да   окажат   влияние   върху   сигурността   на   една 
държава”.   Според бившия германски външен министър от изключително 
важно значение за преодоляването на заплахите за сигурността е ранното 
разпознаване и преодоляване на потенциалните рискове и зараждащите 
се   заплахи.   Той   класифицира   като   „новите   заплахи”   на   националната 
сигурност бедността, глада, демографския сриф, незачитане на човешките 

4

права   и   правата   на   малцинствата,   пораженията   върху   околната   среда. 
Това   са   фактори   които   не   касаят   пряко   сигурността   на   държавите,   но 
създават   предпоставки   за   създаване   на   кризисни   ситуации,   бунтове, 
бедствия.

2.

Външна политика и национална сигурност

Стремежът   към   сигурност   е   универсален,   затова   повечето  държави 

поддържат въоръжени сили. Процент от Брутния национален продукт се 
отделя   за   предотвратяване   на   престъпления,   преврати,   бунтове, 
революции, нападения от други страни (полиция, жандармерия, армия). В 
зависимост от уязвимостта на държавата и заплахите, които съществуват, 
правителствата   определят   своята   политика   на   сигурност.   Уязвимостта 
често   произтича   от   географското   положение,   както   и   от   това,   че 
държавите,   съзнателно   или   несъзнателно   са   обект   на   въздействие. 
Заплахата  може да е под формата на претенции, въоръжено нападение; 
понякога  се  насажда, за  да  се  внуши   мощта на  противника.   Ефективна 
политика на правителството за увеличаване на сигурността е редуциране 
на уязвимостта и елиминиране на заплахите.

Има различни способи за водене на политика на сигурност, които се 

използват   от   правителствата,   в   зависимост   от   международната 
обстановка, интересите на държавата и нейния потенциал (икономически, 
военен и т.н). При избора на стратегия на сигурността, правителствата на 
държавите   отчитат   географското   положение,   външнополитическата 
обстановка   и   втрешните   фактори   –  военните   възможности   на   страната, 
ресурси,   икономически,   политически   и   социален   потенциал,   както   и 
наличието   на   постоянни   заплахи,   което   по   своята   същност   е   по-скоро 
субективен фактор. От голямо значение е и миналият, исторически опит на 
страната, според който трябва да се вземе най-успешната, исторически 
утвърдена стратегия.

•

Изолация

5