Творчеството на Никола Вапцаров можем да определим като 
поезия на развиващото се човешко съзнание.Темата за човека е 
основна в поезията му.Той гледа към човека и неговото място 
сред другите,в обществото,в света и историята.Лирческият му 
герой е човек на промяната,на развитието,на разума и 
вярата,търсещ отговор на вечните проблеми на битието.
``Песен за човека`` е творба за ``ставането`` на човека,за 
пробуждането на човешкото у него и превръщането му в 
личност,осъзнала отговорността към себе си и към 
другите.Много земни,човешки стихове,наситени с 
болка,изстраданост,разбиране и съпричастност.Една история за 
окования и принизен,опустошен духовно,стигнал до дъното на 
живота и отчуждил се от него човек,който се връща към 
изначалната си същност,достойнство и чест.Преди смъртта си 
не изпитва страх,а се чувства свободен,щастлив,осъзнал отново 
принадлежността си към човешката общност.Преминал през 
своята голгота,през страданието и покаянието(``залитнеш от 
мъка и стъпиш на гнило...``),за да достигне до нравственият си 
катарсиз.Преди да умре,запява песен-послание към другите,към 
света;песен-изразяваща духовните му прозрения,новия морален 
избор,просветлението в душата му.Станало е чудото на 
преображението.Възстановява се прекъсната връзка между 
трудния делник и светлата песен на живота.Надмогнал 
духовната нищета,първичния си инстинкт,осъзнал цялата низост 
и ужас на сторения грях,несретникът отново се превръща в 
човешко същество.
Без да заема позицията на съдник,поетът се стреми да нализира 
причините,породили престъпните действия на ``злодея 
злосторен``.Вапцаров възприема човека не едностранчиво,само 
като добър или лош,а като противоречива същност в процес на 
развитие,разкриваща се и в подемите,и в паденията,в любовта и 
омразата,във вярата и безверието.Мрачната безнадеждност на 
действителността води до нравствена 
деформация.Събуждането на примитивното не е само плод на 
несъвършената човешка природа,а резултат от защитните й 
реакции,от желанието за оцеляване и самосъхранение.Средище 
на добри и зли сили,човекът е подвластен на 
обстоятелствата.Всички процеси в динамичния,изменящ се 
външен святрефлектират върху безкрайно сложния човешки 
микрокосмос.Защитните аргументи на поета са израз на