ОРГАНИЗАЦИЯ И ТРУДОВИ 

СТАНДАРТИ

ЛЕКЦИЯ 1 
Основни понятия

1. Организация – съществуват 4 смисъла на думата

а) като социална система. Т.е. структурирана социална система, изградена за постигането 
на определени цели
б) група от хора в рамките на системата, обединена за постигането на предварително 
определени цели
в) като управленска функция т.е дейността по внасяне на порядък, структуриране на 
системата.
Г) като степен на организираност, подреденост, структурираност.

2. Социална организация – организация, осъществяваща социални по предназначение 

дейности и услуги, които са ориентирани към хората, изпълняващи техни цели. Тук влизат 
застрахователните, осигурителните и други социални дружества, осъществяващи социални 
услуги.

3. Организационна функция – еднородни дейности и задачи, изпълнявани от хората в дадена 

организация или система.

4. Основни управленски функции – планиране, организиране, ръководене, контролиране.
5. Ръководство – управленска ффунцкия, включваща направляването, ориентирането и 

мотивирането на персонала в дадена организация или част от нея.

6. Структура – съвкупност от елементите на една система, техните основни характеристики и 

връзките и взаимоотношенията между тях. Всяка система може да се структурира.

7. Организационна структура – структурата на една организация
8. Организация на труда – система, ред на обвързване и протичане на съвкупния трудов 

процес в една организация. Съвкупност от норми, критерии, показатели, правила и 
изисквания върху които се изгражда и функционира организацията на труда.

9. Формална организация – създава се на основата на предварително определени елементи. 

Под форм. Орг. Нас ни интересуват преди всичко ЗД, ОД и др соц. Организации.

10. Неформална организация – възниква нерегламентирано в рамките на формалната 

организация

11. Сложна организация – характеризира се с множество цели и елементи, със сложно 

изразени взаимоотношения между тях. Всички организации като институции са сложни 
организации.

12. Общи характеристики на сложните организации:

А) преобразува ресурси за постигане на определени резултати. Основни ресурси: човешки, 
финансов, материално­технологически и др.
Б)зависимост на организацията от външната среда
В) наличие на хоризонтално разделение на труда – разделение на извършваните дейности 
и работи на отделни части. По този начин се обособяват различни професии, специалности, 
длъжности, работни места, подразделения и други специализирани звена на 
организацията.

Г) Наличие на вертикално разделение на труда – наличие на равнища на управление. Те се 
формират за изпълнение на управленските функции, по отношение на подразделенията на 
сложната организация

13.  Управление на организацията – целенасочено въздействие от субекта на управление върху 

обекта на управление в организацията с оглед постигане на предварително определени 
цели на дружеството.

14. Основни характеристики на процеса на управление на организацията: 

А – наличие на субект на управлението
Б – наличие на обект на управление
В – наличие на предварително определени цели и ограничения на работата на 
организацията.

15.  Основни равнища на управление на организацията:

а) управление на низово равнище 
б) управление на средно равнище
в) управление на висше равнище

16. Предприемач – човек, който влага собствени ресурси в организацията и поема целия риск 

от нейната дейност.

17. Мениджър – професионален ръководител, управляващ
18. Основни елементи на успешното управление на организацията

­

Оцеляване

­

Резултативност

­

Производителност

­

Практическа реализация

­

Устойчивост на развитието

19. Ситуационен подход в управлението на организацията – управленските решения в 

организацията се конкретизират за всяка ситуация и отразяват влиянието на променливите 
на външната и вътрешната среда на организацията

20. Интегриран подход – в управлението на организацията се имат предвид външните и 

вътрешните фактори

21. Основни шкколи в управлението на огранизацията 

А – основни школи 
­

Школа на научното управление

­

Класическа школа

­

Школа на човешките отношения

­

Поведенческа школа

Б – основни подходи
­

Количествен подход

­

Процесен подход

­

Системен подход

­

Ситуационен подход

­

Информационен подход

Две отличителни черти – развитието на информационни методи, модели и бази данни в 
управлението на организацията и Решенията на сложни управленски проблеми  с помощтта 
на информационни системи и мрежи.
За разлика от точните науки в управлението има единствено вярно управленско решение.

22. Вътрешна среда на организацията – съвкупност от фактори, елементи на , които влияят 

върху ефективността на нейната дейност.

23. Основни фактори на вътрешната среда на организацията 

­

Цели на организацията

­

Задачи на организацията

­

Организационна структура

­

Технологията на осъчествяване на дейността

­

Пресонал на организацията

24. Основни фактори за индивидуално поведение и за успешна дейност на персонала на 

организацията 
­

Индивидуални различия на хората

­

Потребности и очаквания на персонала

­

Ценностите и етиката на персонала

­

Ефективността на труда на хората

­

Организационна култура

25. Външна среда на организацията – съвкупност от фактори извън организацията, които 

оказват влияние върху нейната работа и с които мениджърът на организацията се 
съобразява.

26. Основни фактори на Външната среда – Макро и Микро среда
27. Основни елементи на  Макро средата – научно технологичен прогрес, икономически 

фактори, социални и културни фактори, политически фактори, международни фактори.

28. Основни елементи на външната Микро среда – доставчици на ресурси, закони и решения на 

държавните органи, потребители, конкуренти

29. Социална отговорност на организацията – доброволна социална ангажираност към 

проблемите на обществото

30. Организационни комуникации – комуникации между личности и групи в съответните звена в 

организацията, както и между организацията и външната среда

31. Комуникационен процес – обмен на информация между две или повече лица или групи и 

съответните звена на организацията.

32. Основна цел на комуникационния процес – разбиране на съдържанието на информацията 

на съобщенията, която е предмет на обмен.

33. Съобщение – информацията, която е предмет на обмен и която е представена с помощтта 

на символи

34. Елементи на комуникационния процес – Отправител, Съобщение, Информационен канал, 

Получател.

35. Етапи на комуникационния процес

­

Възникване на идеята за обмен на информационния и комуникационния процес

­

Кодиране на информацията и избор на информационен канал

­

Предаване на информацията по информационния канал от отправителя до получателя

­

Приемане и декодиране на информация от получателя

­

Осъществяване на обратна връзка между отправителя и получателя.

36. Основни видове комуникации:

­

Между организацията и външната среда

­

Между различни равнища на управление извена в организацията

­

Между различните лица и групи в организацията

­

Формални и неформални организации

37. Комуникационни бариери – препятствия, които възникват в комуникационния процес и 

възпрепятстват разбирането на комуникационните съобщения от страна на получателя.

38. Организационни решения – избор на алтернатива за решение, отнасящо се до определена 

организация и нейното управление

39. Етапи на процеса на вземане на организационно решение

­

Диагностика на проблема в организацията

­

Формулиране на критерии и ограничения за избор на алтернатива за решение

­

Определяне на алтернативи за решение

­

Оценка на алтернативите съобразно с възприетите критерии и ограничения

­

Избор на алтернатива за решение

­

Реализиране на избраното организационно решение.

­

Контрол и оценка на реализацията на организационното решение

40. Организационна промяна – промяна свързана със състоянието на организацията и нейните 

вътрешни елементи. Всички организационни промени се осъществяват от човешките 
ресурси на организацията и тяхното поведение

41. Етапи на процеса на управление на организационната политика

­

Натиск, подбуда и осъзнаване на необходимост от организационна промяна.

­

Диагностика и осъзнаване на конкретни организационни проблеми, свързани с 
организационната промяна

­

Разработване на критерии за решаване на организационната промяна

­

Избор на алтернатива

­

Осигуравяне на подкрепа и съгласие за организационна промяна.

­

Внедряване на решението за организационна промяна

­

Контрол и оценка на резултатите от промяната

ЛЕКЦИЯ 2
Организационна структура на дружеството

Организационна структура на дружеството – съвкупност от организационни звена, техните 
основни характеристики и връзките и взаимодействията между тях.
Избор на организационна структура на дружеството – избор на съвкупността от организационни 
звена на дружеството до отделните работни места, техните основни характеристики и основни 
връзки и взаимодействията между тях.
Организационните структури имат спомагателно значение. Подбира се такава организационна с­
ра, чрез която д­вото може ефективно да осъществи своята дейност. Като част от вътрешната 
среда на дружеството, организационната структура се изгражда, утвърждава и при необходимост 
променя от менидмънта на предприятието. 
Основни етапи на разработване на организационна структура 

1. Разработване на стратегия на организацията
2. Разработване на стратегически планове за дейността на организацията
3. Обособяване на организацията по хоризонтални структурни звена и този процес се нарича 

департаментализация, изпълнаващи дивизионални и функционални задачи.

4. Обособяване на организацията по вертикални структурни звена
5. Обособяване на работните места и длъжностите по хоризонтални и вертикални звена
6. Разработване на длъжностни характеристики

Департаментализация – обособяване в организацията на отделни хоризонтални звена, дирекции, 
отдели, секции, пр­ва и др.
Осн. Видове – функционална департ. Дивизионална департ. Смесена департ.
Функционална – обособяване в организацията на звена, изпълняващи еднородни функции и 
задачи
Дивизионална – обособяване на организационни звена по видове продукти, потребители, региони 
и др.