ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”

ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”

Стопански факултет

Стопански факултет

РЕФЕРАТ

Специалност  „Счетоводство и контрол”

София, 2007г.

ЧАСТ 1: Т

РУДОВО

ПРАВО

Въпрос № 11:

Трудово възнаграждение – понятие, видове. Гаранции за 

изплащане на трудовото възнаграждение

I. Цена на труда – същност, елементи, влияещи фактори

Работната заплата като икономическа категория безспорно е свързана с 

трудовия   пазар,   механизмите   на   неговото   функциониране   и   спецификата   на 
взаимоотношенията   между   основните   субекти   на   трудови   отношения   – 
работодатели и наемен персонал.

Трудовият пазар е специфичен пазарен сектор, в който ежедневно се срещат 

и сключват сделки между:

-

субекти

  (организации, физически лица), които желаят да наемат срещу 

заплащане 

труд

, т.е. функционираща работна сила;

-

субекти

 (физически лица), които желаят да предоставят притежаваната от 

тях работна сила срещу заплащане за определен период от време.

Субектите, които търсят и наемат функционираща работна сила обикновено 

се  наричат  

работодатели

, а  субектите,  които  предлагат работната  си  сила  за 

определен   период   от   време   –   наемни   работници   (служители)   или   по-общо   – 

наемен персонал

.

Разходите, които правят или са склонни да направят работодателите за да си 

осигурят необходимия им труд и доходите, които получават или срещу които са 
склонни  да  предоставят  работната  си сила  наемните  работници  и  служители, 
определят съдържанието на понятието 

цена на труда

.

Съдържанието на категорията цена на труда се е определяло и се определя 

по различен начин в исторически план и от отделните школи в икономиката.

Първата група концепции за същността на цената на труда се основава на 

възгледите на класическата школа У. Пети, А. Смит и Д. Рикардо от една страна 
и на концепцията за факторите на производството от друга. Типично за тези 
концепции   е   разглеждането   на   цената   на   труда   в   контекста   на   цените   на 
производствените фактори, т.е. цената на труда е цена на един от решаващите 
ресурси   за   осъществяване   на   всяка   стопанка   дейност.   От   друга   страна   се 
подчертава   значението   на   цената   на   труда   за   възпроизводството   на   наемния 
персонал и за предлагането на труд.

Втората   група   концепции  за   цената   на   труда   се   основава   на   тезите, 

защитавани от представителите на марксистката школа. Тук се акцентира преди 
всичко на твърдението, че работодателят плаща не цената на труда, а цената на 
работната   сила   на   наетите   от   него   работници   и   служители.   От   своя   страна, 

цената   на   работната   сила   се   определя   преди   всичко   от   разходите   за 
възпроизводство на наемния персонал. Главният извод на привържениците на 
тази концепция е, че източник на печалбата на работодателите е „незаплатения” 
труд на наемния персонал.

Изхождайки от същността и особеностите на трудовия пазар и на общата 

икономическа   категория   „цена”,   считам   за   достатъчно   обосновани   следните 
тези, свързани със съдържанието на категорията „цена на труда”:

Първо:

  Към   цената   на   труда   (а   и   към   всяка   друга   цена)  има   най-малко   две 

гледни   точки   –   на   този,   който   я   плаща   и   на   този,   който   я   получава,   т.е.   на 
работодателя и на наемния персонал.

Второ:

 Цената на труда е един от естествените „фокуси” на отношенията между 

работодател и наемен персонал.

Трето:

  По повод цената на труда обективно съществуват противоречия между 

основните   икономически   интереси   на   работодателите   и   наемния   персонал, 
защото при равни други условия (даден размер на добавената стойност) всяко 
изменение в цената на труда облагодетелства едната страна за сметка на другата.

Четвърто:

  Цената   на   труда,   макар   и   косвено,   отразява   факта   на   взаимната 

зависимост между работодател и наемен персонал – нито единия, нито другия 
могат един без друг. Този факт е в основата на зоната на съвпадение между 
основните   интереси   на   субектите   на   трудови   отношения   –   при   равни   други 
условия (неизменно съотношение между печалба и цена на труда в добавената 
стойност и неизменна численост на заетите) и работодателя и наемния персонал 
са   заинтересовани   от   просперитета   на   съответната   организация,   т.е.   от 
увеличаването   на   добавената   стойност,   което   в   този   случай   означава 
увеличаване на техните доходи.

Пето:

 В съвременните условия цената на труда има сложна структура, т.е. в нея 

има   множество   елементи,   поради   което   тя   не   трябва   да   се   отъждествява   с 
работната заплата.

Имайки предвид изложените тези, считам че съдържанието на цената на 

труда   като   икономическа   категория   може   да   се   определи   по   следния   начин: 

цената на труда

 представлява парична сума, която покрива всички разходи на 

работодателя за осигуряване на необходимия му труд (функционираща работна 
сила) и осигурява всички доходи на наемния персонал срещу положения труд 
(изразходвана работна сила).

Разбирана по такъв начин, цената на труда има няколко особености: 



преди всичко тя е  

номинална

  цена на труда, т.е. определена сума парични 

знаци;



от   гледна   точка   най-вече   на   наемния   персонал   особено   значение   има   и 
покупателната способност на тази парична сума – 

количеството продукти и 

услуги, които могат да бъдат купени с нея

, като именно това най-често се 

нарича реалната цена на труда;



в   цената   на   труда   от   гледна   точка   на   наемния   персонал   може   да   има 
елементи,   които   да   бъдат   доходи   в   натура   (безплатна   храна,   облекло, 
безплатна   почивка   и   т.н.),   но   не   трябва   да   се   забравя,   че   работодателят 
финансира   осигуряването   на   тези   натурални   доходи   за   работниците   и 
служителите;



в цената на труда от гледна точка на работодателя може да е различна от 
цената на труда от позицията на наемния персонал, т.е. част от разходите на 
работодателя   за   осигуряване   на   необходимия   му   труд   могат   да   не   се 
възприемат от работниците и служителите като доход срещу вложен труд.

В своето историческо развитие цената на труда постоянно е обогатявала 

своите   елементи.   Първоначално   с   установяването   на   пазарното   стопанство 
цената   на   труда   почти   изцяло   се   е   покривала   с   работната   заплата,   т.е.   с 
трудовото възнаграждение за пряко положения труд или за извършената работа 
от страна на наемния персонал. Постепенно към цената на труда са се добавяли и 
други   специфични   елементи,   първият   от   които   са   осигурителните   вноски, 
плащани от работодателите. 

В   съвременните   условия   цената   на   труда   има   сложна   структура,   като 

отделните й елементи са различни за работодателите и работниците.

II. Трудово възнаграждение/ работна заплата

Трудовото възнаграждение (работната заплата)

  е основен елемент на 

цената на труда, който отразява пряко вложения труд от отделните работници и 
служители.

От гледна точка на работодателя

 работната заплата е преди всичко разход за 

дейността, отразяващ конкретно вложения труд от страна на наемния персонал.

От гледна точка на работниците

 и служителите работната заплата е онази част 

от техните доходи, получавани от работодателя която има най-пряка връзка с 
вложения труд.

Разбирането   на   същността   на   работната   заплата   има   и   значителна 

практическа   стойност,   защото отразява   позициите   и  интересите  на  основните 
субекти   на   трудови   отношения   –   работодатели   и   наемен   персонал,   както   и 
тяхното поведение в процеса на управление на заплатите.

При определянето същността на работната заплата безспорно трябва да се 

отчитат и текстовете на редица международни нормативни актове и най-вече на