Глава I. ТЕРМИНОЛОГИЧНИ И МЕТОДИЧНИ ОСНОВИ

1.1. Система “Човек-Машина” (СЧМ)

Съвкупността от един или няколко човека със също така една 

или   няколко   машини,   които   взаимодействат   в   условията   на 
определена   производствена   среда   и   изпълняват   зададена   целева 
производствена функция, се нарича 

система човек – машина

.

Основните 

подсистеми

 са: човек, машина, обработваем обект и 

среда, в която си взаимодействат.

Човекът

  е   интегриращата   (обединяваща   в   едно   цяло) 

подсистема   на   СЧМ.   Той   представлява   многопараметрична, 
самоорганизираща се и обучаваща се компонента. 

Машината

 е съвкупност от свързани помежду си части и възли, 

от   които   поне   една   се   движи,   съчетани   помежду   си   за   конкретно 
приложение.

Обработваемият обект

 представлява предмета на въздействие 

на съзнателната  дейност на човека,  на  неговия труд.  Той може да 
бъде от веществен, енергетичен и информационен вид.

Посочените 3 подсистеми са ядрото на СЧМ и са свързани с 

прави и обратни връзки. Те са в взаимодействие с 

работната среда

.

Работната среда

 е съвкупност от факторите на външната среда 

на   работното   място   на   човека-оператор   (ЧО).  

Факторите

  на 

работната   среда   са   тези   нейни   физични,   химични,   биологични, 
социално-психологически и естетически свойства, които въздействат 
в/у   ЧО.   Известни   са   под   общото   наименование  хигиенни 
ергономични показатели. 

Физични фактори на работната среда

  са шумът, вибрациите, 

температурата, влажността, скоростта на движение, запрашеността на 
въздуха, електромагнитните лъчения и др.

Химични фактори

  са всички вещества и съставки с токсично, 

дразнещо, мутагенно и друго действие.

Биологичните   фактори

  се   определят   от   наличието   на 

микроорганизми – бактерии, вируси и др.

Естетически

  са   тези   фактори,   които   създават   у   човека 

асоциации за красота, хармония, изящество.

Безопасността   на   човека-оператор   е   една   от   основните 

характеристики на СЧМ. Тя трябва да се постигне при всяко едно от 
взаимодействията   му   с   останалите   компоненти   –   машина,   среда, 
обработваем обект.

1

1.2. ОПАСНОСТ И БЕЗОПАСНОСТ

Думата   “опасност”   е   възможност   за   възникване   на   вреда,   а 

“безопасност” е алтернатива на опасност, т.е. липса на опасност.

Съгласно   EN   292-1  

Опасност

  е   източникът,   който   може   да 

причини   нараняване   или   увреждане   на   здравето.   Терминът 
“опасност” се използва главно в съчетание с други думи, определящи 
неговия произход или естеството на очакваното нараняване: опасност 
от   удар   от   ел.   ток,   опасност   от   срязване,   опасност   от   смазване, 
опасност от отравяне и т. н.

Опасна ситуация

 е всяка ситуация, в която човек е изложен на 

една или повече опасности.

Опасна функция на машината

  е всяка функция, която създава 

опасност, когато машината работи.

Опасна зона

 е всяка зона в и около машината, в която човекът е 

изложен на риск от нараняване или увреждане на здравето.

Опасност,   която   създава   риск

  се   дефинира   така:   или   тази 

опасност   съществува   постоянно   във   времето   на   използване   на 
машината, или може да се появи неочаквано.

Безопасност   на   машината

  е   способността   й   да   изпълнява 

функцията   си   без   да   предизвиква   нараняване   или   увреждане   на 
здравето.

Терминът “

техническа безопасност

 ” е аналог на безопасността

на машините, тъй като определя безопасността на техниката, каквато 
са машините.

Безопасността

  се отнася за конкретна реална система, докато 

опасността

  е   ориентирана   от   една   страна   към   източника   й,   а   от 

друга към обекта, върху който действа.

Защитата

  е   ограничаване   на   опасността   или   предпазване   от 

вреда, беда и пр.

Създаването   на   безопасност

  се   изразява   в   отстраняване   на 

опасните изходи на дадена система, без да се познават компонентите 
на средата, в която функционира. Ако това се постигне, то средата е в 
безопасно състояние.

Създаването   на   защита

  изисква   да   се   определят   опасните 

входове,   действащи   върху   конкретни   системи,   подсистеми   и 
елементи с цел да се отстрани опасността само по отношение на тях.

Следователно  безопасността  е  ориентирана  към  причините,  а 

защитата  -    към  действията.  В  случаите,  когато  не  може  да  се 
постигне безопасност, проблемът се преобразува в защита.

2

От тази гледна точка се разграничават 2 вида системи:

•

безопасни системи;

•

защитни системи

Човекът   също   може   да   бъде   източник   на   опасни   явления   и 

процеси. При грешни управляващи действия човекът става генератор 
на рискови фактори и се преобразува в опасен източник.

1.3. РИСК

Рискът

,   съгласно   EN   1050,   е   съчетание   на   вероятността   и 

тежестта   на   възможно   нараняване   или   увреждане   на   здравето   в 
опасна ситуация.

За да се оцени риска за конкретна опасност, е необходимо да се 

извърши оценка на съставляващите го елементи.

За да се оцени риска за конкретна опасност, е необходимо да се 

извърши оценка на съставляващите го 

елементи

.

Фиг. 1. Елементи на риска

Оценяването на риска

 включва следните 2 етапа (фиг. 2):

•

анализ на риска

•

оценка на риска

3