A

u

CO

2

ПОЕЗИЯТА НА ЯВОРОВ – БЛИЗКА И НУЖНА НА НАШАТА ЛЮБОВ

    В една позабравена българска естрадна песен звучи рефренът: “Кой ще каже как-
во е любов? Кой ще каже какво е – дали шум на море или дъх на планинско усое, 
дали дълга разходка по някоя градска пиаца или нежна прегръдка във бавния ритъм 
на танца?” Любовта е необяснимо явление, поне що се отнася до човека, който я 
изживява. Учените я обясняват със сложните биохимични процеси в организма, 
влияещи   върху   подсъзнанието   на   личността.   Самият   влюбен   обаче   не   може   да 
обясни какво е любовта. 

Всеки е изпитвал първите трепети от споделената близост, пре-

откривал е света. Това усещане за първооткривателство носи огромно щастие. Любовта 

идва отначало в сънищата, в писмата, в първите незабравими срещи, погледи, до-
косвания, последвани от жадуваната интимна близост.

Всеки влюбен изживява своите 

чувства като единствени и неповторими, но те все пак си приличат. Може би затова интим-
ната лирика на Яворов е толкова близка до всеки младеж, въпреки дистанцията на времето. 
Той е поетът, възпял най-искрено и вдъхновено любовните копнежи и страсти.

 В нашата 

литература Яворов внесе дълбокия психологизъм, отрази най-трудно доловимите 
трепети на човешката душа. Именно затова поезията му е близка и нужна на наша-
та любов. Любовта му към Мина е най-силната, най-дълбоката и вдъхновяваща лю-
бов. Тя ражда чудни поетически бисери, вдъхновява поета да създаде една от най-
хубавите интимни изповеди в литературата ни. Има ли влюбен (в миналото, днес и 
в бъдещето), който да не би поискал да каже на любимата си:
     “Обичам те – въздушно нежна, в нежна младост,
     като на ангела сънят,”
     Или, запленен от красотата на любимата, да не рецитира с възторг:
     “Две хубави очи, душата на дете
     в две хубави очи; музика, лъчи.”
     Човекът не може без близък човек до него. Любовта като че ли е закодирана в 
хората. Това е чувство на взаимност между двама; физическо харесване; духовна 
близост. Тя е състояние на духа, в което човек е склонен да извършва неща, които в 
друго състояние, може би, не би извършил. Особено неповторимо е усещането за 
пълно сливане на мислите и възприятията, сякаш душите на влюбените заживяват 
свой собствен живот с единен общ ритъм. Точно в този момент не можем да не си 
спомним отново за Яворов и неговата изповед:
     “Душата ми е пленница смирена,
     плени я твоята душа!”
     Само с два реда поетът описва състоянието на духовна близост между влюбени-
те. Любовта е всепоглъщаща сила. Тя кара влюбения непрекъснато да копнее по 
любимата, но същевременно да бъде всеотдаен. Влюбеният може да “извърши чу-
до”, дори е готов да построи нов свят само за него и своята любима. Това чувство 
отново откриваме в поезията на Яворов:
     “Аз бих намерил и тогава даже
     отломки, от които да създам
     нов свят, за двама ни, и свят, и храм.”
    Когато на днешния (а защо не и на утрешния?) влюбен младеж не достигат думи 
да изрази чувствата си, той може да затрогне любимата си, рецитирайки й Яворов и 
това няма да прозвучи смешно или наивно. Напротив, кое съвременно момиче не 

1