Катедра „Туризъм”
ДИПЛОМНА РАБОТА
Тема:
КУЛТУРНОИСТОРИЧЕСКОТО НАСЛЕДСТВО В
ОБЩИНА БЛАГОЕВГРАД
За придобиване на образователно – квалификационна степен „Бакалавър“
Дипломант:
Научен ръководител:
ВЪВЕДЕНИЕ
……………………………………………………………………..……………
3
ГЛАВА I.
ТЕОРЕТИЧНИ ВЪПРОСИ НА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО
…………
6
1. Културно наследство – дефиниция, нормативни документи, категории………………...6
2. Добри практики при опазване на културното наследство……………………………….16
1
3. Културен туризъм…………………………………………………………………………..22
3.1. Особености и фактори, оказващи въздействие върху културния
Туризъм………………………………………………………………………………...23
3.2.
Обща
характеристика на България като туристическа дестинация………………. 28
ГЛАВА II. МЕТОДОЛОГИЯ НА
ИЗСЛЕДВАНЕТО
…………………………………...31
1. Значимост на културното наследство..................................................................................31
2. Методи за оценка и управление на културното наследство
като актив
за развитие на туризъм………………………………………………………………………..35
3. Документация и процедури при експлоатация на културното наследство...………..….
38
ГЛАВА III. ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА РАЗВИТИЕ НА КУЛТУРЕН ТУРИЗЪМ В
ОБЩИНА БЛАГОЕВГРАД
………………………………………………………………..40
1.
Обща характеристика на община Благоевград…………………………………………...40
2.
Инвентаризация на културното наследство в общината………………………………...44
3.
Изводи и препоръки………………………………………………………………………..61
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
……………………………………………………………………………..64
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА
…..………………………………………………………..66
2
ВЪВЕДЕНИЕ
„На където и да се обърнеш, дъхът ти спира. 111 хил. км.
2
дар от бога. Това е земята на българите.”
За тази красота поетът може би е казал всичко, на нас ни остава само да й се
наслаждаваме.
Понятието култура поради своята многостранност и многопластовост, трудно се
подлага на единно определение. Различните дефиниции на културата отразяват различни
разбирания или критерии за оценяване на човешката дейност. През 1952 Алфред Крьобер
и Клайд Клъкхохн съставят списък с над 200 различни дефиниции на култура.
Обичайно е думата култура в много страни да се употребява за означаване на
общественото разслоение. Тя често се използва по отношение на предмети и дейности,
предназначени за елитарна употреба, като изискана кухня, изкуство и музика.
Дефиниция на ЮНЕСКО представя културата като "множеството от отличителни
духовни, материални, интелектуални и емоционални черти на дадено общество или
обществена група". Културата като обхват включва в себе си "освен изкуството и
литературата, също така и начина на живот, формите на съжителство, ценностните
системи, традициите и вярванията".
Племената и народите, живели или преминали през нашите земи преди славяните и
прабългарите са оставили множество паметници от своя живот. Със своите изобилие и
битие, те правят нашата страна съкровищница на културата и я нареждат на едно от
първите места в Европа, редом до други страни на антична култура като Гърция и
Италия.
Географското месторазположение и благоприятните условия за живот на един от
българските градове, а имнно гр.Благоевград са причина тези земи да бъдат заселени още
в найдревни времена.
Физикогеографската характеристика на Благоевградската котловина се отличава
с разнообразие на местността. На изток се издигат югозападните склонове на Рила, на
запад – Влахина планина. От южната страна на града е разположена Симитлийската
котловина, на север чрез Рилска река, югоизточните склонове на Осоговската планина и
Белополския проход са отделени от многобройни наносни конуси, речни долини, резки
стръмнини и плоски вододелни била, които се спускат към заливната тераса на р.Струма.
3
Климатът е умереноконтинентален, но районът е и северна граница на преходно
средиземноморската зона.
Територията, на която се намира града е кръстопът и от найранни времена през
него тук са минавали важни пътносъобщителни артерии, чрез които са се осъществявали
контакт и търговски връзки с близки и подалечни райони на Балканите. В голяма степен
те са предопределяли и динамиката в общественото, стопанското и културното развитие
на местните племена и народи. По р.Струма е минавал пътят свързващ Беломорието със
Сердика. Благоприятните климатични условия, които настъпили през неолита (края на
VІІV хил.пр.Хр.) кръстопътното положение на тези земи, богатите плодородни почви са
способствали за ранното заселване на човека. Доказателство за това са многобройните
паметници на праисторическата култура по поречието на р.Струма.
Град Благоевград притежава богато културноисторическо наследство с най
широк спектър от историческата периодика и високи стойности като качествена
характеристика. Голям брой тракийски племена са изградили по тези места селища,
могили и гробници. Тук могат да се видят останки от праисторическо селище датиращо
от ранния халколит, антично и късно антично селище, антична крепост и некрополи. През
следващите епохи идват славяните, които се заселват тук завинаги. Тук по името на
реката и областта, те били наречени стримони или струмци. Те живеели в малки села.
Наричали “град” или “градище” укрепените места, които обикновено се намирали в
центъра на селището. Пътят, който минавал по долината на р.Струма, продължавал да
бъде оживена артерия между крайморските области и вътрешността на Балканския
полуостров и служел за връзка между разпокъсаните славянски племена.
В археологическо отношение територията на Благоевградската котловина е
недостатъчно проучена, тьй като дълго време информацията за наличието на
археологически паметници се е базирала на случайно открити находки или на учени
минали през тези земи и записали информация за някакви старинни останки.
С откриването на Историческия музей в Благоевград през 1952г. се поставя
началото на задълбочено и мащабно научно изследване на района. Появяват се и първите
научни статии за наличието на археологически паметници от различни периоди.
Основната цел
на дипломната работа е
да се анализират културните ценности в
община Благоевград в различните периоди на формиране на културата в района .
4
Обект на изследването
са в частност културни недвижими ценности в общината и
духовните ценности обобщени в понятието обичаи. Предвид многопластовото
съдържание на културните ценности ще ги разграничим в две по съществени категории:
материални и нематериални ценности в района.
Основните задачи
са
:
Анализиране на отделните културни периоди;
Представяне на отделните разкрити културни недвижими ценности в общината;
Представяне на стъпките за възвръщане на културна ценност в действащо
състояние.
Ползваните методи са:
Полеви метод;
Аналитичен метод;
Исторически анализ;
Регионален анализ .
Структура на дипломната работа
: увод, три глави, заключение и списък с
използваната литература.
В първа глава се разглеждат теоретичните въпроси, свързани с изучаване на
културното наследство, дават се основните определения, приети в световната наука.
Освен това, внимание е обърнато на същността на културния туризъм и добрите практики
при опазването на културното наследство.
Във втора глава се обръща внимание на методологията на изследването, акцент се
поставя на въпросите относно значимостта, оценката и управление на културното
наследство като актив за развитието на туризма, както и документацията и процедурите
при неговата експлоатация.
В трета глава се анализират възможностите за развитието на културен туризъм в
община Благоевград, въз основата на данни от общата характеристика на Общината,
инвентаризацията на културното наследство и се определят перспективите и препоръките
за развитието му.
5
6
ПЪРВА ГЛАВА. ТЕОРЕТИЧНИ ВЪПРОСИ НА
КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО
1. Културно наследство дефиниция, нормативни документи, категории
Целта на настоящата разработка е да очертае основните аспекти в дейността на
Министерството на Култуата и Община Благоевграад на ниво контрол и развитие на
регионалните културни ценности. Ще се разгледа конкретно методологията за оценка и
управление на културното наследство, които се явяват актив в азвитието на туризма в
републиката и поконкретно в региона. Ще се засегнат аспекти като понятие за
културата, нормативната уредба, видове ценности и др., които са съществена част от
структурата на съответната научна област.. Темата за националното богатство и неговата
превенция е все поразисквана през последните години, което я прави актуална, затова
разработката цели да докаже нуждата от развитие и популяризиране на културното ни
изобилие и контрол по отновение на експлоатацията на културното ни наследство и как
неговото правилно управняване води до ефективност и ефикасност в областта на туризма.
Понятието ,,култура‘‘ е сред широко използваните в съвременния език, с толкова
много значения, че е трудно да се обхванат и посочат всички. Именно поради тази
причина ще синтезираме информацията до физически осезаеми ценности и нефизически
традиционни характеристики за населението в региона.
Културата се схваща като характеристика на човека, изразяваща неговото
възпитание, интелигентност и способността му да реагира рационално на нравствените
изисквания и потребности на едно общество. Културата се свързва предимно със сферата
на художественотворческата дейност и нейните произведения, в резултат на което
писатели, художници, композитори и пр. се наричат дейци на културата.
Институцията, която ръководи и координира културните обекти на територията
на страната и провежда нейната културна политика, това е Министерство на културата
на България. Министерството осъществява международното сътрудничество в областта
на културата, издава лицензи за защита на авторското и сродните му права, контролира
българските културни институти в чужбина, ръководи и Националния дарителски фонд
„13 века България“. Под негова юрисдикция са паметниците на културата,музеите,
7
исторческите забележителности, театрите, перата, балета, някои средни училища с
национално значение и други
ЮНЕСКО дефинира културата като '' множеството от отличителни духовни,
материални, интелектуални и емоционални черти на дадено общество или обществена
група". Културата обхваща "освен изкуството и литературата, начина на живот, формите
на съжителство, ценностните системи, традициите и вярванията".
Въпреки че заема само 2% от територията на Европа, в страната ни са регистрирани
около 40 000 исторически паметници (7 от които в Списъка на ЮНЕСКО на световното
културно наследство), 36 културни резервата, 160 манастира, около 330 музея и галерии.
Тук се включват праисторически находки, тракийски гробници, обекти от гръцката епоха,
римски крепости, исторически паметници от времето на Първото и Второто българско
царство, както и архитектурни забележителности от епохата на Възраждането.
Като емблематични за България могат да се посочат паметниците, включени в
Списъка на ЮНЕСКО: Казанлъшката гробница (ІVІІІ в. пр.Хр.), Тракийската гробница
при село Свещари край Разград (ІІІ в. пр.Хр.), Мадарският конник (VІІІ в.), Боянската
църква (ХХІ в.), Ивановските скални църкви край Русе (ХХІV в.), Рилският манастир (Х
в.), Старият град в Несебър.
Карановската селищна могила е основата, на която се създава Карановската
хронологическа система, която служи за еталон при синхронизацията на европейските
праисторически култури. Огромен интерес представлява Долината на тракийските царе, в
която са разкрити над 15 гробници. В страната ни се намира и Перперикон, който е считан
за храма на бог Дионис с прорицалище, равно на прочутото светилище на Аполон в
Делфи. Смята се, че това е столицата на Одриското царство. В района на с. Старосел,
Пловдивско, е открит найголемият тракийски царски комплекс с храм мавзолей в
Югоизточна Европа. Във Варненския некропол е открито найстарото злато в света.
В страната са запазени и много манастири, съхранили българската вяра и култура –
Рилският манастир, Бачковският манастир, Троянският манастир, Земенският манастир,
Роженският манастир, Килифаревският манастир, Соколският манастир и др. В страната
има и много църкви, уникални със своите образци на българските иконографски,
дърворезбарски и зографски школи. В тях се съхраняват и много ценни ръкописи. На
остров Свети Иван край Созопол са открити мощите на свети Йоан Кръстител.
8
Българските обекти в Списъка на световното културно и природно наследство под
закрилата на ЮНЕСКО (7 културни и 3 природни):
Изобр.1 Казанлъшка гробница
Изобр.2 Мадарски конник
Източник:bulgariatravel.org Източник:bulgariatravel.org
Казанлъшката гробница (Изобр. 1)
. Тракийска гробница от края на ІV–началото
на ІІІ в. пр.Хр. Стенописите в гробната камера и коридора имат изключителна
художествена стойност. Намира се на хълма Тюлбето край град Казанлък.
Мадарският конник (Изобр. 2)
. Скален релеф, изсечен върху мадарските скали
по северния склон на Провадийското плато на 23 м. височина. Това е найзначителният
паметник на монументалното изкуство от епохата на ранното средновековие и единствен
по рода си в европейската културна история. Намира до село Мадара, на около 16 км от
град Шумен.
Изобр.3 Ивановски скални църкви Изобр.4 Боянската църква
Източник:bulgarianhistory.com Източник:bulgariatravel.org
Ивановските скални църкви (Изобр. 3)
. Скален манастирски комплекс “Св.
Архангел Михаил” с частично запазени църкви. Стенописите в църквата “Св. Богородица”
се определят като едни от найзначителните постижения на българското средновековно
9
изкуство от ХІV в. Намират се на около 20 км от град Русе, източно от село Иваново, в
скалите на природния парк “Русенски Лом”.
Боянската църква (Изобр. 4)
. Притежава уникални стенописи от 1259 г., считани
за едни от шедьоврите на европейската средновековна живопис. Намира се на около 8 км
от центъра на град София (в кв. Бояна), в подножието на планината Витоша.
Изобр.5 Рилски манастир Изобр.6 Свещарска гробница
Източник:
andreyandreev.com Източник: bgglobe.net
Рилският манастир (Изобр. 5)
. Наймонументалният манастирски комплекс в
България с изключителни архитектурни и художествени качества. Основан през Х век,
преизграждан през ХІІІ–ХІV в., книжовен център през ХV в. и цялостно завършен в
днешния си впечатляващ вид през ХІХ в. Духовен център на българите. Намира се в
Северозападна Рила, на около 20 км от град Рила и на около 120 км от град София.
Свещарската гробница (Изобр. 6)
. Тракийска гробница от първата половина на
ІІІ в. пр.Хр. Централната гробна камера е с изключително богата украса и впечатляващ
висок релеф от кариатиди. Намира се край село Свещари, на 7 км северозападно от град
Исперих.
Изобр.7 Старият град на Несебър Изобр.8 Буковите гори на „Централен Балкан"
Източник: bgglobe.com Източник:
eecodb.bas.bg
10
Старият град на Несебър (Изобр. 7)
. Архитектурноисторически и
археологически резерват на черноморското крайбрежие с ценни археологически останки
от различни периоди, оригинални църкви от V до ХVІІ в. и автентични възрожденски
къщи.
Буковите гори на „Централен Балкан" (Изобр. 8).
Тези гори заемат почти 11
хил. хектара, което е около 55% от резерватната площ и над 15% от общата паркова
територия. Включването им в Списъка на ЮНЕСКО е признание за уникалността на
българската природа и традициите в нейното опазване.Висока оценка за съхранената дива
природа в парк „Централен Балкан“ като национално богатство и възможност за
регионално устойчиво развитие.
Изобр.9 Национален парк „Пирин” Изобр.10 Биосферен резерват „Сребърна“
Източник:bulgariatravel.org Източник:bulgariatravel.org
Национален парк “Пирин” (Изобр. 9)
. Част от красивата планина Пирин.
Разположен е във високите дялове на Северен Пирин. Характеризира се със специфичен
релеф и неповторим растителен и животински свят. Включва биосферния резерват
“Баюви дупкиДжинджирица” и резервата “Юлен”.
Биосферен резерват “Сребърна” (Изобр. 10)
. Биосферен резерват в долината на
река Дунав, включващ езерото Сребърна и околностите му. Създаден е за опазване на
редки растителни и животински видове. Намира се на 16 км западно от град Силистра.
Въпросите на издирването, съхранението, опазването и популяризирането на
културноисторическото наследство и неговата институционална система в България се
регламентират със
Закон за паметниците на културата и музеите
(ЗПКМ)
от 1969г.
Двете последни актуализации на този закон са от 2004г. и 2009г. Държавата осигурява
закрилата на културното наследство независимо от местонахождението му. Законът е
11
изготвен след задълбочен анализ на европейските практики в тази сфера от страна на
експерти от Комисията по култура. Взаимстван от Гърция и Испания, е консервативният
модел за засилена роля на държавата при опазването и съхраняването на културните
ценности, а либералният модел е от законодателствата в Холандия, Германия и
Великобритания, определящи отношенията на търгуването с обекти от национално
значение.
Възрожденският дух и култура на България могат да бъдат открити в много от
българските градове и села Котел, Копривщица, Карлово, Калофер, Сопот, Елена,
Трявна, Банско, Мелник, Стария Пловдив, Гела, Широка лъка, Момчиловци, Орехово,
Смилян, Арда, Долен, Лещен, Ковачевица, Плетена, Боженци, Рибарица, Жеравна,
Орешак, Медвен, Скандало, Арбанаси, Българи, Кости, Бръшлян, Младежко и др. Много
са и възможностите за туристите да се запознаят с традиционни български занаяти като
дърворезба, бродерия, грънчарство, плетиво и т.н. Такива се предлагат в архитектурно
етнографския музей на открито „Етъра” край Габрово, етнографските комплекси
„Стария Добрич” и „Чифлика” край Албена, Банско, етнографския комплекс „Кулата” –
Казанлък, етнографския ареален комплекс – Златоград, „Вароша” – Благоевград,
етнографския комплекс „Бръшлян” – Малко Търново и др.
В страната има и много възможности за опознаване на традиционните стопански
дейности по нашите земи – производство на розово масло, на вино и др.
България има и изключително богат фолклорен календар. В него са включени
много традиции и обичаи, чрез които туристът може да се докосне до българския бит и
култура Сурва (Васильовден), Йордановден – Богоявление, Ивановден, Антоновден,
Трифон Зарезан, Мартуване (Мартеници), Сирни заговезни, Кукеровден, Тодоровден,
Благовещение, Великден, Гергьовден, Голяма Богородица, Димитровден, Голяма
задушница, Бъдни вечер, Коледа. В много български села са запазени древни традиции и
обичаи, които се практикуват и до днес. Такива са Лазаровден, Цветница, кукери,
коледари, нестинари и много други. Изключително атрактивни са и фолклорните
фестивали и събори Международен кукерски фестивал „Старчевата” (Разлог),
Международен фестивал на маскарадните игри „Сурва” – Перник, Събор на етносите
(община Белослав), Международен фолклорен фестивал (Велико Търново), Национален
фолклорен събор „Рожен”, Международното гайдарско надсвирване в с. Гела и много
други.
12
В страната функционират над 200 музея. Единствени по рода си са Музеят на
киселото мляко в с. Студен извор (Трънско), Музеят на розата в Казанлък, Музеят на
транспорта в Русе, Музеят на резбарското изкуство в Трявна, Музеят на хумора в
Габрово, Музеят по история на медицината във Варна, Музеят на мозайките в Девня,
Музеят на солта в гр. Поморие, Политехническият музей в град София, Националният
антропологичен музей в София, Музеят на авиацията в Пловдив, Музеят на виното в
Плевен, Националният исторически музей, музей „Земята и хората” и много други.
Календарът в страната изобилства от културни прояви, част от които са София
Филм Фест, фестивалът „Любовта е лудост” – Варна, фестивалът „Варненско лято”,
„Мартенски музикални дни” в Русе, „Софийски музикални седмици”, „Аполония”, Spirit
of Burgas, Каварна рок фест и много други.
Фактическа особност на изброеното културното наследство е, че то обхваща
нематериалното и материалното недвижимо и движимо наследство като съвкупност от
културни ценности, които са носители на историческа памет, национална идентичност и
имат научна или културна стойност.
Културните ценности са обществено достояние и се ползват със закрила от
държавни и общински органи в интерес на гражданите на Република България.
Културните ценности могат да бъдат публична и частна собственост. Те могат да
принадлежат на държавата, общините, на Българската православна църква и другите
регистрирани вероизповедания, както и на физически и юридически лица.
Съгласно правилното експлоатиране на тези ценности, Министерството на
Културата е регламентирално следните закони:
* ЗАКОН ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ БИБЛИОТЕКИ
* ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА И РАЗВИТИЕ НА КУЛТУРАТА
* ЗАКОН ЗА НАЦИОНАЛНИЯ ДАРИТЕЛСКИ ФОНД "13 ВЕКА БЪЛГАРИЯ"
* ЗАКОН ЗА МЕЦЕНАТСТВОТО
* ЗАКОН ЗА ЗАДЪЛЖИТЕЛНОТО ДЕПОЗИРАНЕ НА ПЕЧАТНИ И ДРУГИ
ПРОИЗВЕДЕНИЯ И ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА РАЗПРОСТРАНИТЕЛИТЕ И
ДОСТАВЧИЦИТЕ НА МЕДИЙНИ УСЛУГИ
ЗАКОН ЗА РАДИОТО И ТЕЛЕВИЗИЯТА
13
* ЗАКОН ЗА АВТОРСКОТО ПРАВО И СРОДНИТЕ МУ ПРАВА
* ЗАКОН ЗА АДМИНИСТРАТИВНОТО РЕГУЛИРАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО
използването на изображения на културни ценности
* ЗАКОН ЗА НАРОДНИТЕ ЧИТАЛИЩА
* ЗАКОН ЗА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО,
който има за цел да създаде условия за опазване и закрила на културното
наследство, устойчиво развитие на политиката по опазването му и да гарантира равен
достъп на гражданите до културните ценности при спазване на следните принципи:
Равнопоставеност на различните видове културно наследство при осъществяване
на неговата закрила;
Децентрализация на управлението и финансирането на дейностите по опазване на
културното наследство;
Публичност и прозрачност при управлението на дейностите по опазване на
културното наследство.
Правото на достъп до културното наследство е възможност да се ползват
културните ценности, като се осигури физически или интелектуален достъп до
тях, без да се увреждат или подлагат на риск.
Държавата, общините и частните лица създават условия и гарантират на всяко лице
равен достъп до културни ценности.
Държавната политика по опазване на културното наследство се провежда от
министъра на културата във взаимодействие със съответните компетентни
държавни и общински органи, Светия синод на Българската православна църква и
централните ръководства на другите регистрирани вероизповедания, и със
съдействието на гражданското общество.
Държавата организира опазването на културното наследство при природни
бедствия и въоръжени конфликти.
Опазването на културните ценности в случаите по ал. 1 се извършва по ред, определен
с наредба на Министерския съвет по предложение на министъра на културата, министъра
14
на отбраната, министъра на вътрешните работи и министъра на извънредните ситуации.
Културно наследство са:
Наземни, подземни и подводни археологически обекти и резервати;
Исторически обекти и комплекси;
Архитектурни обекти и комплекси;
Етнографски обекти и комплекси;
Образци на парковото изкуство и ландшафтната архитектура;
Природни ценности (образци);
Индустриално наследство;
Произведения на изящни и приложни изкуства;
Народни занаяти;
Документално наследство;
Аудиовизуално наследство;
Устна традиция и език;
Книжовни и литературни ценности;
Обичаи, обреди, празненства, ритуали и вярвания;
Музика, песни и танци;
Народна медицина;
Кулинарни и еноложки традиции;
Народни игри и спортове.
Археологически обекти са всички движими и недвижими материални следи от
човешка дейност от минали епохи, намиращи се в земните пластове, на тяхната
повърхност, на сушата и под вода, за които източници на информация са теренните
проучвания.
Под културноисторическо наследство се разбира:
Архитектурни и археологически сгради, съоръжения, комплекси, селища и
предмети и свързаната с тях среда, притежаваща естетическа, научна, историческа и
културна стойност;
15
Територии, запазили следи от стари форми на бит, стопанска култура,
планова и пространствена организация;
Исторически и паметни места, свързани с определени събития, дейности на
бележити личности и пр.;
Произведения на пластичните и декоративни изкуства (мозайка, керамика,
дърворезба, стенописи), надписи, включени в архитектурните и археологически
обекти;
Музейната мрежа и елементите на веществената култура и информация,
свързана с културноисторическото наследство;
Средищата на запазени живи народни традиции в бита, запазени ритуали,
музикални традиции;
Не са културни ценности по смисъла на този закон монети и монетовидни
предмети, датирани след 1800 г., които нямат принос и значение за човешката история.
Културното наследство на България е важна част от нейното национално богатство и
основен фактор за утвърждаването на българската културна идентичност. То е нашият
принос в Европейската и Световната култура, което определя нашето участие в
Европейския съюз. Културното и природно наследство трябва да бъдат експонирани така,
че да се превръщат във фактор за местно и регионално развитие. Опазването на културно
историческите и природонаучни ценности не бива да се схваща само като физическото им
съхраняване, а като част от цялостен проект за тяхното използване в съответствие със
съвременните потребности на обществото.
16
2. ДОБРИ ПРАКТИКИ ПРИ ОПАЗВАНЕ НА КУЛТУРНОТО
НАСЛЕДСТВО
Както вече споменахме, културното наследство съхранява историческата памет на
човешките общности. То допринася за националната идентичност, прави различима
съответната страна, увеличава интереса към нея и подобрява имиджа и.
В съвременните условия на Глобализация, опазването на културното наследство и
културно многообразие е изключително важно за устойчивото развитие както на туризма,
така и на обществото като цяло. Много страни осъзнават значението и ролята на
културното археологическо наследство за формиране на националната идентичност още
по време на Ренесанса, а днес неговата закрила е важна част от културната политика на
всяка държава. Различията в подходите по опазването на културното наследство в
съвремието са резултат от политическото и културното развитие в миналото и сега.
Общото обаче е, че културното наследство се възприема като символ на възходящия
процес на човешкото развитие и като материален субстрат, чието съхранение и
рационално управление може да акумулира икономически ползи. В този ред на мисли,
културното наследство е ценен ресурс за развитието на туризма като цяло и на
културният туризъм в частност.
В световната тенденция се наблюдава преход от
17
партикулярна закрила на наследството, осъществена в рамките само на териториалния
суверенитет на държавата, към възприемане на принципа на устойчиво развитие,
постижимо само чрез многостранно сътрудничество.
Всяка отделна държава, както и
Международната общност полагат целенасочени усилия по отношение на съхраняването
на националното и световното наследство, изразяващи се в редица нормативни актове,
програми и политики. Днес в приложното поле на закрила на културното наследство
влизат както мерки, предприемани за физическото запазване на паметниците на
културата, така и правила за тяхното оптимално използване като източник на
икономически ползи, както и мерки за популяризирането им сред обществеността в цял
свят.
След присъединяването на България през 2007г. към Европейския съюз. Обединена
Европа изисква хармонизиране на нейното законодателство с подходящите за българските
условия практики. Първата стъпка е приемането на нов закон за закрила и развитие на
културата, а втората – отменянето на Закона за паметниците на културата и музеите от
1967г. и приемането на действащия към момента Закон за културно наследство, чрез
който се въвеждат нови изисквания, свързани с прилагането на европейските правни
норми. Например автоматично в сила влизат Регламент №3911/92 на Съвета на ЕС
относно износа на културни ценности, Директива на СЕ № 93/7 за връщането на незаконно
изнесени от страните членки културни ценности, както и изискването за обособена
дигитализирана информационна система за културното наследство.
Новият нормативен акт става факт през 2009г. като основен закон, който „урежда
опазването и закрилата на културното наследство на Република България“ (чл.1). За
разлика от международно установената дефиниция на ЮНЕСКО , според която културно
наследство са всички „паметници, групи от сгради с историческа, естетическа,
археологическа, научна, етнологична или антропологична стойност“, в разглеждания
нормативен акт българският законодател избира описателен подход. Според чл. 2, ал. 1
„културното наследство обхваща нематериалното и материалното недвижимо и движимо
наследство като съвкупност от културни ценности, които са носители на историческа
памет, национална идентичност и имат научна или културна стойност“. А нормата на чл.6
изброява подробно обектите на културното наследство.
С новия закон за културното
наследство и текстовете, засягащи нематериалното такова, България утвърждава на
18
национално ниво идеята на ЮНЕСКО за значимостта на традиционната култура и
необходимостта от специално отношение към нея.
В резултат на значително публично обсъждане през Октомври същата година се
приема „Стратегически план за развитието на културния туризъм в България.
Съществена част от съдържанието на документа са 13 локуси с различни имена, които
представляват локални културни системи със специфични ресурси, които обединяват
културни , обединяващи на свой ред природни и културни забележителности от една
тема. Идеята там е да се реализират голям брой нощувки , като предвижданите данни са
да бъдат посетени от 25 на 100 от туристите. Според експертите, това е първата
клъстерна политика на територията на страата, а идеята на стратегическия план е да
изгради връзката между културното наследство и бизнеса. В структурата на самия план са
изготвени подкатегории на културния туризъм:
>творчески туризъм
>градски, селски и местен културен туризъм
>съвременен културен туризъм
> туризъм на наследствотот
> туризъм на изкуството
и се подчертава необходимостта от това страната да разчита на четири конкурентни
фактора – история, изкуство и култура, традиции и еногастрономия. Все почесто се
налага схващането, че не трябва да се организират събития само по музеите и държавните
ведомства, а трябва да обхващат и библиотеки, архиви, мономенти, природни
забележителности, художествени галерии и други институции на паметта. Тази посока на
разширяване на обхвата на културното наследство е свързана с интеграцията на различни
институции и организации и опазването на културното богатство. В реултат на тази линия
на действия Министерството на културата предприема активни стъпки за опазване на
НКН.
По време на сесията на Междуправителствения комитет за опазване на
нематериалното културно наследство, която се провежда в Джеджу, Южна Корея,
Народното читалище бе вписано в Регистъра на добрите практики. С цел популяризиране
и представяне на нематериалното културно наследство читалищата организират
фестивали, тържества, събирания, изложби и т.н., а един иновативен подход за развитие
на читалищата е създаването на местни центрове за документиране, архивиране и
19
предаване на знания и умения. Ефективността на читалищата се доказва от нарастващия
им брой през годините и нарастващия брой участници в техните дейности,
представляващи всички възрасти и групи от населението. С цел популяризиране и
представяне на нематериалното културно наследство читалищата организират фестивали,
тържества, събирания, изложби и т.н., а един иновативен подход за развитие на
читалищата е създаването на местни центрове за документиране, архивиране и предаване
на знания и умения. Ефективността на читалищата се доказва от нарастващия им брой
през годините и нарастващия брой участници в техните дейности, представляващи всички
възрасти и групи от населението. С цел популяризиране и представяне на нематериалното
културно наследство читалищата организират фестивали, тържества, събирания, изложби
и т.н., а един иновативен подход за развитие на читалищата е създаването на местни
центрове за документиране, архивиране и предаване на знания и умения.
Мартеницата е вписана в представителния списък на елементите на нематеиалното
културно наследство на човечеството. Културните практики, свързани с отбелязването на
датата 1 март, включват традиции, предавани от древни времена, за да бъде отпразнувано
началото на пролетта. Основната практика се състои в изработването, подаряването и
носенето на червена и бяла нишка, която се развързва, когато видим първото цъфнало
дърво, първата пролетна лястовица или щъркел. Няколко други местни практики също са
част от поголямо пролетно тържество, като например действия за пречистване в
Молдова. Смята се, че артефактът осигурява символична защита срещу опасности като
капризно време, практиката гарантира безопасно преминаване през зимата към пролетта
на лица, групи и общности. Всички членове на засегнатите общности участват, независимо
от тяхната възраст, и практиката допринася за социалното сближаване, обмена между
поколенията и взаимодействието с природата, насърчаване на разнообразието и
творчеството.
Националният събор на народното творчество в Копривщица също е вписан в
Регистъра на добрите практики на ЮНЕСКО. Това стана по време на 11тата сесия на
Междуправителствения комитет за опазване на нематериалното културно наследство на
ЮНЕСКО, която в момента се провежда в столицата на Етиопия Адис Абеба.
Година преди провеждането на XI Национален събор на българското народно
творчество, в резултат на общите усилия на различни институции, се пристъпи към
подготовката на документацията, свързана с предлагането на събора за вписване в
20
Регистъра на ЮНЕСКО за найдобрите световни практики, целящи защитата на
нематериалното културно наследство. Разработената кандидатура, под името „Съборът за
народно творчество в Копривщица: система от практики по представяне и предаване на
наследството”, е внесена в Секретариата на ЮНЕСКО със специално предложение от
името на министъра на културата за разглеждане през 2016 г.
Във връзка с техническата помощ, която ЕС ни оказва се създава единен
информационен портал www.eufunds.bg предоставя възможност за увеличаване
познанията на целевите групи за оперативните програми и ги улеснява при намирането на
необходимата информация за Структурните инструменти на ЕС на едно място.
Въвежданите в портала документи и свързана с тях информация са насочени към
настоящите и потенциалните бенефициенти, в лицето на: местните власти, НПО,
социалноикономически партньори, бизнеса, държавната администрация и широката
общественост. Порталът осигурява възможност на крайните потребители да намерят
цялостната информация на едно място за регламенти на ЕС относно СКФ; нормативни
актове; стратегически програмни документи; процедурни наръчници, ръководства и
правила; успешни практики, свързани с изпълнението на проекти, съфинансирани от
оперативните програми; актуални новини относно изпълнението на дейностите по
усвояването на СКФ на ЕС; търгове и процедури и други.
Европейски фонд за регионално развитие участва в изграждането и внедряваането
на информационната система за управление и наблюдение на средствата от структурните
инструменти на ЕС в България ИСУН, която съответства напълно на европейските
изисквания. Внедряването на ИСУН в експлоатация допринася пряко за укрепването на
капацитета за управление, наблюдение и контрол на УО на ОП и техните междинни звена.
Понастоящем ИСУН е неотменна част от ежедневието на структурите ангажирани с
управлението на европейските средства в България и се използва не само от УО и МЗ, но
и от ЦКЗ, СО и ОО за нуждите на ежедневното управление и за мониторинг на процесите
на найвисоко ниво. Агрегираната информация от ИСУН се използва за изготвянето на
регулярни справки за парламента, правителството на Република България, Европейската
комисия както и за информиране на широката общественост за напредъка в усвояването
на средствата от Структурните и Кохезионния фонд на ЕС. ИСУН поддържа и публичен
модул, който е достъпен за широката общественост.
21
Ядрена техника
Ядреният реактор представлява съоръжение, в което протича верижна реакция на делене на тежки ядра в резултат на взаимодействието им с неутрони...Ядрена техника
| Предмет: | Ядрена физика, Физика |
| Тип: | Анализи |
| Брой страници: | 26 |
| Брой думи: | 8928 |
| Брой символи: | 54128 |