Русенски университет „Ангел Кънчев”

Факултет „Бизнес и Мениджмънт”

Политическа демокрация - Форма на 

управление на обществото. Американска 

демокрация, Британска демокрация.

Курсова работа по политология

Изготвил: Светлана Георгиева Георгиева

Специалност „Стопанско Управление” 38гр.

Фак. Номер : 105220

02.12.2010г. 

Гр. Русе

1

През XXв.понятието Демокрация е широко употребявано в Политологията. 

Особено присъствие бележи пропагандата. Всички държави и режими се кичат с 
прилагателното „Демократични” – и САЩ, и държавите от бившия II-ри свят, и 
монархиите в Близкия Изток (Кувейт), дори някои режими, опредеряни като диктатури, 
като този на Франко Пиночет. Причината за това е, че демокрацията няма разумна 
алтернатива. 

Думата „демокрация“ произлиза от древногръцки език: „demos“ означава „хора“, 

а „kratein“ — „управлявам“. Съответно буквалното значение на днешната дума е 
„управление на хората“. Терминът също така понякога се използва като мерило за 
степента на влияние на народа върху собственото им управление. 
Модерната демокрация може да бъде охарактеризирана със следните особености:

•

Избор на членовете на управлението от народа

•

Свободни и честни избори

•

Неограничено право на гласуване

•

Правото да избираш и да бъдеш избран

•

Свободно изразяване (свободна реч и други)

•

Свобода на сдруженията

•

Върховенство на закона

•

Достъп до алтернативни източници на информация

Кратка история на демокрацията

В началото на демокрацията може да се кредитират  гърците от шести век преди 

новата ера. Гръцката система на управление, може би е по-близко до истинска 
демокрация и върховенството на хората, отколкото всяка друга в историята. Гърците 
гледали на  диктатура като възможно най-лошата форма на управление.
Цивилизацията им била разделена на малки градове-държави (не повече от 10 000 
граждани) и всичките мъже, гласували по всички въпроси на управлението. Не е имало 
представители на гръцката правителствена система и са се управлявали директно. 
Всеки човек е бил доживотен член на звеното, което вземало решения.
Това било почти цялостна демокрация като изключим факта, че жените и робите (над 
50% от популацията) не са се смятали за граждани и не е можело да гласуват. Въпреки 
това нито една държава не е достигнала демокрацията на създателите си (гърците) като 
дори по-късно някой цивилизации са включили тази идея като част от основите на 
своето правителство.
Идеята на демокрацията, подобна на тази на гърците, е използвана и от римляните 
макар и не по същия начин. Римската империя (509-27 г. пр.н.е.) е взела някой от 
техните Правителствени идей от гърците. Тяхното правителство е било представителна 
демокрация, която имала представители от аристокрацията на Сената и представители 
от обикновените хора в Народното събрание. Правителствената власт се е разделяла 
между тези два клона и се е гласувало по различни въпроси.
Много римски политически мислители били сред основателите на демокрацията. 
Римския държавник Цицерон бил един от тях. Той предложил всички хора да имат 
равни права, които следвало да бъдат запазени. Той и други римски философи от това 
време казали, че правителствената и политическата сила трявба да идва от хората от 
народа. След като идеята за демокрацията се заражда при гърците и е продължена от 
римляните, тя е била прилагана в множество парламентарни системи през историята.

2

Демокрация през Средновековието.

Въпреки, че демокрацията не е пряко създадена през Средновековието, много 
демократичните идеи били разпространени през периода.  Християнството, което учи, 
че хората са създадени равни в очите на Бога, е дълбоко вкоренено в обществото на 
Средновековието и демократичната идея за равенство бива разбрано от голяма част от 
хората.  В Средновековието обаче, се използва друга форма на управление, която е 
разработена през този период, и се нарича феодализъм. Феодализъм подчертава, че 
всички хора имат определени права и развита система от съдилщна система, която да 
защитава тези права. От тези съдилища идва съвременната съдебна власт на 
американското правителство. 

Британска демокрация

През 1215 АД, Magna Carta отворя вратата за по-демократична система в 
Англия. Благородници принуждават крал Джон да подпише "Великата харта", която 
създава Ангийския  "парламент", или законодателната власт, която заявява, че 
писмените закони имат по голяма власт от на краля, като ограничава правомощията на 
кралското семейство и дава част тази власт на хората. По-късно, правото на краля да 
облага с данъци без одобрението на парламента е отнето чрез Петицията на 
Правата(1628) и Закона за Правата дава свобода на речта и забранява жестоките и 
необичайни наказания. Това допълнително подсилва Парламента и дава повече права 
на хората да изразят себе си. Въпреки че тези реформи не правят Англия истинска 
демокрация, във всеки случай те  въплъщават демократични идеали, които по-късно ще 
бъдат използвани за формирането на американското правителство.

Идеята на демокрацията продължава да бъде широко разпространена в Европа с 
философията на един английски философ на име Джон Лок и един френски философ на 
име Жан Жак Русо.

Принципи на демокрацията.

По своята същност те представляват абстрактни правила по отношение на 

която и да е човешка общност, към човека въобще и гражданското общество. 
Демократичните принципи формират демокрацията като общочовешка ценност и те са 
универсални за откритите цивилизовани общества. Те са основата за самоопределяне на 
хората, на всеки човек и гражданин, за развитието на неговата политическа активност. 
Освен това са и фундамент за решаване противоречията на гражданите.

За народния суверенитет

Идеята за този принцип се формира по времето на Буржоазната революция. 

Нейната същност е в признаването на народа като източник на висша политическа 
власт и неговата независимост от лични и групови субекти. Този принцип означава 
следното:
               - на народа принадлежи учредителната и конституционната власт на 
държавата

- народът избира своите представители и периодически ги сменя

               - народът има право непосредствено да участва в разработката на законите
               - признаване от народа на властта и установяване на ценнности

С този принцип е свързан пряко и въпросът за пряката демокрация – тя е 

такава форма на управление, при която народът пряко участва в управлението на 

3

държавата. Тази демокрация е исторически първата форма на демокрация в Европа. Тя 
обаче има съществени недостатъци:

- ниска ефективност
- недостатъчна компетентност при вземане на решения
- намаляване на персоналната отговорност за последствията от всенародно 

взетото решение.

•

На болшинството – 

идеята за болшинството в социалното управление намира 

своите корени в древността. Този принцип се разбира и реализира винаги в 
рамките на конкретна политическа система. В различните системи за 
болшинство се признава не по-голямата част от населението, а тези, които се 
признават за граждани и имат право да участват във властта. Изисква се обаче 
определено ограничение – в смисъл, че болшинството може да потиска 
интересите на малцинството.

Според 

Морис Дюверже

 демокрацията – това е власт на болшинството, което 

уважава правата на малцинството. Оттук се извежда и идеалът на съвременната 
демокрация – консенсусна демокрация.

•

На представителството – 

когато говорим, че съвременната демокрация е 

управление на народа, това не означава, че всеки член на обществото трябва да 
участва във вземането на политически решения. В исторически план 
човечеството изминава твърде дълъг път, за да разбере потребността от 
представителните органи. Този принцип означава, че интересите и волята на 
народа се реализират от представителни политически институти.Народът 
делегира своята власт на представители и те носят отговорност пред него. 
Принципа изисква определени правила на взаимоотношения между народа и 
неговите представители – доверие, отговорност и компетентност, 
инициативност, контрол. 

Представителната форма се явява

основна форма и 

най-пълно се проявява в парламентаризма

. Но трябва да се има предвид, че 

демокрацията както никоя друга форма на управление се нуждае от качествени 
лидери. Но избирателната система като елемент на демокрацията не гарантира 
тяхната селекция.

•

На равенството – 

в смисъл на равни права на участие в управлението на 

държавата и обществото.Съдържанието на този принцип е в съвкупността от 
права, даващи възможност на всеки гражданин да избира и да бъде избиран в 
управлението на страната. Това всъщност е формално и не гарантира реално 
участие във властта. Равенството като ценност на демокрацията и неин принцип 
не може да се разглежда в смисъл, че всички имат еднакви качества.

•

На свободата – 

в политическия контекст е означена преди всичко личната 

свобода. Това е реална възможност за избора на политическото самоопределяне 
на личността или групата. Демокрацията не е свобода на индивида от властта 
въобще. Безграничната свобода от властта е опасна за цялото общество. 
Проблемът за ограничението на свободата също е проблем на демокрацията. В 
този смисъл безкрайната свобода е признак на анархизма. Свободата се 
реализира чрез правата на човека. Самото понятие права на човека означава 
съвкупност от правни норми на взаимоотношението на свободните индивиди 
помежду си, а също така и с държавата и обществото като цяло. Те осигуряват 
възможност хората да действат по свой избор и да получават блага. Правата и 
свободите на човека го характеризират като социален и политически субект, а 
всеки член на обществото е роден в него,живее в него и притежава правни 
свободи, без които не може да съществува.

4

•

Плурализъм – 

означава признаване в обществено-политическия живот на 

множество различни и взаимно зависими автономни социално-политически 
групи. Политическия плурализъм се характеризира с :

- многообразието на социалните и политическите интереси
- многообразие на центровете на властта

               - изключване монопола на която и да била политическа партия или лидер
               - свободна борба на политическите сили и състезателност на елита.

Всички принципи на демокрацията по своята същност са основата, върху която 

се изгражда цялата система на демокрацията.

Видове демокрация.

Либерално-демократичната политика – 

е основана на разделението на 

властите. Не възприема политическия опонент като враг, а като равностоен участник в 
политическия дебат. Фундаментален принцип на либералната демокрация е правото на 
политическото малцинство за свободно и адекватно изразяване на интересите на 
представените от него социални слоеве. Степента на участие на опозицията и 
политическия процес е един от критериите за зрелостта на демократичната система. Тя 
се подхранва от качеството на различията които признава и от интензивността и 
дълбочината на диалога между различните форми на опит и култура.

Представителна система – 

независимо от множеството различия съществуват 

редица общи характеристики, които определят системите като демократични. 
Съвременните политически демокрации се дефинират чрез представителство. Те са 
непреки, представителни системи на държавно управление, при които управляват 
упълномощени лица. Представителната система в една или друга степен се допълва с 
такива форми на пряка демокрация, каквито са референдумите и плебисцитите. Опитът 
на седемстотин годишната Швейцарска конфедерация е уникален в това отношение. 
Това е конституционна организация на мирната конкуренция за упражняване на 
държавната власт. Според същността на демократичната конкуренция този, който 
загуби веднъж, не губи винаги, и този който печели веднъж, не печели завинаги. 
Упражняването на властта е временно. Мирното организиране на конкуренцията за 
властта има за нормална изява изборите. Това предполага избирателна система, която 
дава възможност за ефективен и демократичен избор на кандидат или партия.

Действителна демокрация –  

предполага строго и точно 

институционално 

разделение на властите

.Тази теория се свързва с 

Монтескьо

 и неговата книга “За духа 

на законите”. Тя се основава на две начала:

- първото е свързано с обособяването на три власти – 

законодателна, 

изпълнителна и съдебна

, които трябва да бъдат разделени между различни 

институции и независими една от друга;

- второто е да не се изроди независимостта на една от властите в произвол, за 

което е необходимо взаимен контрол и баланс между тях.

Разделението на властите е необходимо, за да се ограничи злоупотребата с 

властта, а също така и като важно условие за спазване на политическата свобода. 
Монтескьо определя политическата свобода като такова душевно спокойствие, което 
произтича от чувството за сигурност у всеки. За да се притежава подобна свобода е 
необходимо такова управление, че един гражданин да не се опасява от друг. Няма 
гаранции за политическа свобода, ако две от властите са съсредоточени в едно лице или 
една институция и ако трите власти – законодателна, изпълнителна и съдебна се 
контролират от една социална група или партия. Освен традиционното конституционно 

5

разделение на властите, съществува и едно по-дълбоко социологическо равнище на 
разделение на властите – на икономическа, политическа и медийна власт., като се 
говори за взаимна независимост между тях.

Типове политически системи 

В съвременната политология са обособени три основни типа демократични 

режими: парламентарни, президентски и полупрезидентски. Задача на политологията е 
да установи какво е характерно за всеки режим, кое е основното за всяка форма на 
управление на равнището на институциите и тяхното функциониране.

1.Демократични режими.
а/ Парламентарни политически режими.

Към тях се отнасят 

парламентарната монархия и парламентарната 

република

. Исторически те възникват в Западна Европа. При този режим има тясно 

свързана законодателна и изпълнителна власт, които се реализират от дейността на 
парламента и правителството. Правителството се избира от парламента и е отговорно 
пред него.Тук липсва реална власт на държавния глава, чиито функции са главно 
представителни. Парламентът гласува законите и бюджета. Депутатите държат в ръцете 
си правителството, тъй като могат да го накарат да си подаде оставката, но това има 
двояко значение. То позволява на парламентаристите да оказват натиск върху 
министър-председателя, заплашвайки го с “вот на недоверие”, но и той от своя страна 
може да оказва натиск върху тях, като по всяко време може да постави въпроса за 
доверие към своя кабинет / те не могат всеки път да свалят правителството, особено ако 
има риск от разпускане на парламента и разрастване на политическата криза /. При 
липсата на стабилно мнозинство никое правителство не може да бъде трайно и да 
действа ефективно.

Една от слабостите на парламентарните системи за управление е, че малки 

партии понякога могат да играят решаваща роля като балансьори между големите 
политически сили. При липсата на стабилно парламентарно мнозинство такива партии 
могат да предизвикат политическа криза със своето оттегляне, да поемат сами или с 
партньорство властта на правителството / ДПС в българския парламент 1994 г./ 
Президентът в повечето парламентарни републики се избира не чрез всеобщо 
гласуване, а от парламента / например в Гърция, Израел, Италия, Турция и др./ Днес в 
Европа има десетина държави, които могат да се отнесат към категорията на 

парламентарна монархия

: Великобритания, Испания, Белгия, Холандия, Дания, 

Швеция, Норвегия и др. Към типичните 

парламентарни републики 

се отнасят 

Германия, Италия, Гърция Израел и др. България според конституцията си определя 
като република с парламентарно управление.

б/. Президентски режими.

Исторически тази система на управление възниква в САЩ. Тя се 

характеризира може би с най-висока степен на разделение на властите.

Основателите на САЩ са се опасявали от прекомерната концентрация на 

власт, поради което прокарват последователно в конституцията разделението между 
законодателната и изпълнителната власт. Важни са два основни организационни 
принципа – 

представителите на единия тип власт не могат да

участват в другите 

власти

. Законодателната и изпълнителната власт се избират независимо една от друга 

и по различен начин. Конгреса и президента притежават приблизително равна власт, но 
всеки в своята област /конгреса в законодателната, президентът в изпълнителната/. В 
конституцията конгресът е най-важен и затова е назован “първа власт”. Той притежава 
независима власт в сферата на законодателството.

6