Тенденции и специфика на развитие на капиталовите пазари в 

България

(характеристики на пазара, участници, организация на пазарите 

и проблеми на хармонизацията с изискванията на ЕС)

                                        Доц., д-р Татяна Хубенова

Варна 2007 г.

1. Основни характеристики на еволюцията на съвременния капиталов 

пазар в България 

Развитието на капиталовия пазар у нас е пряко свързан с  трансформацията на 

централно   планираната   икономика   в   пазарно-ориентирана   и   с   хода   на 

трансформационната  структурна   реформа   в   икономиката.  Поради   пряката   си 

обвързаност   с   трансформационната   структурна   реформа   капиталовият   пазар   с 

развитието   си   от   началото   на   90-те   години   отразява   и   кризисните   процеси   на 

българския преход и неефективна структурна реформа. през 90-те години, Стихийното 

възникване и развитие на капиталовия пазар  посредством “проби и грешки” и липсата 

на регулативна практика за  пазарна организация на капиталонабирането и за защита на 

инвеститорите до 1995 год. на практика  обуслови на “квази”-пазара провали, свързани 

с   появата   на   над   23   частни   борси   на   ценни   книжа,   на   разбухване   на   пирамидални 

структури и на декапитализация на значителен обем инвестиции чрез ценни книжа на 

всички групи заемодатели на пазара – домакинства, фирми и институции.

По   правило   капиталовият   пазар  е   предопределен   да  осъществява  

важни 

икономически функции

, като разширява възможностите за пряко капиталонабиране и 

финансиране на икономиката и за инвестиране на свободните средства на населението. 

Същевременно   наличието   и   функционирането   на   развит   капиталов   пазар   е   важна 

предпоставка   за   привличане   на  

чужди   инвестиции

  в   страната   и  

интегриране

  на 

България 

в европейската и световната икономика

.

Финансовата   система   се   отъждествява   със   сектора   на   финансово 

посредничество,   където   се   разпределят   и   трансформират   ресурси   от   онези,   които 

разполагат с тях (спестители ) към онези, които се нуждаят от тях (заемополучатели ). 

Финансовата   система  е  съпътстваща   развитието   на   реалната   икономика.  Между 

спестителите и заемополучателите (а понякога и в техните роли ) като основен елемент 

на финансовата система се явяват финансовите посредници.

Според   типа   на   посредниците   понякога   се   разграничават   двата   основни 

подсектора:   банковата   и   небанковата   финансова   система.   От   финансовата   теория   и 

според практиката от българския преход обаче се вижда, че границите и функциите в 

рамките   на   финансовия   сектор   се   менят   -  банките   могат   да   бъдат   участници   като 

емитенти,   посредници   или   инвеститори   на   пазара   на   ценни   книжа,   при   което 

функционалните разграничения в рамките на финансовата система се размиват.

Ето защо работната дефиниция за капиталовия пазар в България е с известни 

условности. За удобство се възприема традиционната дефиниция за капиталовия пазар 

2

като   пазар   на   финансови   инструменти   с   матуритет   от   една   година   и   повече. 

Съвременната история на българския капиталов пазар наложи възприемането му преди 

всичко като пазар на акции

1

, макар че той включва и сегменти на търговията с дългови 

инструменти   като   ДЦК,   корпоративни   облигации,   общински   облигации   и 

компенсаторни записи.

Вторичният капиталов пазар у нас често се отъждествява със самата фондова 

борса.

В края на 90-те години  от капиталовият ни пазар се очакваше да постигне три 

важни макроикономически цели 

2

:

През него свободната парична маса 

да се насочва директно към финансиране 

на   реалния   сектор.  Там   да   бъдат   създадени  

условия   за   преструктуриране

  на 

предприятията   в   следприватизационния   период.  Фондовата   ни   борса   да   стане 

привлекателен център за навлизане на чуждестранни инвестиции

.

По определени причини капиталовият пазар не постигна в задоволителна степен 

нито една от тези три цели.

Първо  

-  наличните   спестявания   продължават   да   бъдат   акумулирани   и 

разпределяни   главно   чрез   банковата   система.  Характерна   особеност   в   условията   на 

намаляване на нормата на спестявания и декапитализация на българската икономика в 

началния период на прехода към пазарна ориентация е   разрастването на ролята на 

банковата система като двигател на кредитната експанзия и постепенен преход към 

дългово   финансиране   на   стопанския   растеж   като   характерен   модел   за   страни   с 

функциониращи финансови пазари.

Второ

  -следприватизационното преструктуриране на предприятията в масовия 

случай  се реализира  извън  капиталовия  пазар по простата  причина,  че методите  на 

приватизация обикновено подминават фондовата борса. Дори в случаи на приватизация 

по линия на първата вълна на “масовата” приватизация или чрез публично предлагане 

през борсата, стремежът на мажоритарните собственици за “отписване” на дружествата 

от   борсата   и   за   промяна   на   техния   “публичен”   статут   не   позволи   ефективно 

преструктуриране на собствеността с помощта именно на фондовата борса. 

Трето  

-   капиталовият   пазар   не   можа   да   привлече   чуждестранни   портфейлни 

инвестиции, съизмерими с привлечените в България чуждестранни преки инвестиции. 

1

И в много по -малка степен – на корпоративни облигации . В по -новата история , някои непарични 

платежни средства като компенсаторните инструменти и инвестиционните бонове също се разглеждат в 
перспективата на капиталовия пазар .

2

 Николов , Ив . (2000 б ). 

3

Въпреки   предварително   обявяваните   намерения   в   хода   на   приватизацията   няма 

значителни обеми на продажби на държавна собственост и на държавни предприятия 

изцяло   пряко   чрез   фондовата   борса,   което   е   обусловено   от   редица   свързани 

политически и икономически причини на неравномерния процес на приватизацията и 

на неефективната й реализация.

Това обстоятелство е важно за 

очертаване на перспективите

 пред капиталовия 

пазар на фона на прогнозите за общото икономическо развитие 

и привлекателността 

на икономиката ни за чуждестранни инвеститори

 в следващите години. 

Капиталовият пазар в България все още не изпълнява пълноценно специфичните 

(свързани най -вече с хода на икономическите реформи) цели, които му  се  отреждат. 

Доколко капиталовият ни пазар изпълнява изобщо функциите, които са му присъщи в 

развитите   пазарни   икономики.   Такива   функции   далеч   надхвърлят   хоризонта   на 

средносрочните   икономически   ефекти,   като   се   съсредоточават   върху   по   -пълно,   по 

-ефективно и по – демократично упражняване на правата на собственост, разширяване 

на  инвестиционните възможности, по -  лесно реализиране на свободата на избор при 

извършване или прекратяване на инвестиции, по - добро управление на риска и не на 

последно   място   съкращаване   на   разходите   по   откриване   и   достъп   до   рентабилни 

проекти.   Многобройни   изследвания   доказват   и   по-общото   значение   на   развитата 

финансова система за икономическия растеж на една икономика 

5

.

За да бъде по-добре преценено мястото

  на капиталовия пазар в рамките на 

финансовата   система   на   България   е   уместно   да   се   посочат   някои  

общовалидни 

характеристики за страните от Централна и Източна Европа. Тези страни не разполагат 

с финансов сектор във вида, в който той е характерен за развитите икономики.  В края 

на 2002 година общо активите на финансовия сектор в новоприетите в Европейския 

съюз осем страни от региона възлизат на 463 млрд. щ. долара, докато в тогавашния 

Европейски  съюз  те са  достигали  общо 47 787 млрд. щ. долара

3

. Тази  относителна 

разлика в абсолютно измерение е още по – голяма.

Таблица 1

. 

Общо активи на финансовия сектор, % от БВП

1996

1997

1998

1999

2000

2001

2002

ЕС-8

0.90

0.92

1.01

1.04

1.13

1.10

1.17

ЕС-15

3.90

4.26

4.87

5.13

5.54

5.42

5.58

ЕС -8: новоприетите в ЕС през май 2004 година осем страни от ЦИЕ.

ЕС -15: доскорошният състав на ЕС.

3

По данни от Bakker, M., Gross, A. (2004).

4

България   се   вписва   в   общата   картина   на   относително   слаборазвит   финансов 

сектор.

Таблица 2 показва актуална картина  на истинската значимост на капиталовия 

пазар в рамките на финансовото посредничество на България.

Таблица  2

. 

Показатели   за   дълбочина   на   финансовото   посредничество   в 

България, % (2001-2006г. )

2001

2002

2003

2004

2005

2006

Активи   на   банковата 

система

1

41.13

45.02

50.34

55.3

2

57.3

2

62.2

1

Привлечени в пенс. фондове 
и

управлявани

от 

пенсионноосиг.   дружества 
активи

2

0.63

1.03

1.48

1.62

1.87

1.78

Брутен   премиен   приход   на 

застрахователните

Дружества

2

1.61

1.91

1.94

0.98

0.97

0.84

Общо

пазарна 

капитализация на БФБ

1

3.72

4.25

7.91

8.78

8. 93

8.95

(1)

данните за 2006г. са към края на м.ноември;

                (2) данните за 2006 г. са към края на октомври;

                (3) по прогнозни данни за годишния БВП с източник АИАП (2006);

Източник : БНБ , КФН , БФБ;

                               Видно е,  че банковата система доминира

  във финансовия сектор на 

България.Относителният размер на капиталовия пазар (измерен чрез  отношението на 

общата борсова капитализация към БВП) е незначителен и той 

остава недоизползван 

алтернативен канал за финансовото посредничество в България. Допълнителен фактор, 

който   затруднява   оценката   на   реалната   роля   на   организирания   капиталов   пазар   е 

фактът,   че    формалните   показатели   за   пазарната   капитализация   на   дружествата, 

търгувани   на   БФБ-София   надценяват   истинското   състояние,   тъй   като   реално 

свободният обем на търгуваните емисии (т.нар.  free float) е по-малък като процент от 

капитала.

В периода 2001-2006г. е отбелязан значителен подем на търгуемите обеми на ценни 

книжа   на   организирания   капиталов   пазар   и   в   процеса   на   “учене   чрез   правене”   се 

включват всички участници в капиталовия пазар, за което свидетелствуват както най-

важните показатели за оборот, обем , ликвидност и пазарна капитализация, така също и 

напредъка   в   публичното   утвърждаване   на   ролята   на   капиталовия   пазар   при 

капиталозаемане и инвестиране с цел постигане на ехективна доходност.

5

              Това състояние

 на капиталовият пазар в България 

се обяснява

 не толкова с 

непосредствените   перспективи   пред  българската   икономика  с   подготовката   и   за 

присъединяване  в   ЕС,  колкото  

с   обстоятелството

,  че   механизмите  на  финансиране 

чрез   тази   алтернативна   небанкова   среда  

претърпяват   значителни   положителни 

правно-нормативни промени за стимулиране развитието на капиталовия пазар и 

защитата   на   инвеститорите.

  Наличието   на   добри   инвестиционни   проекти, 

осъществявани   чрез   организирания   капиталов   пазар   също   играе   важна   роля   за 

навлизане   на   нови   участници   на   пазара   и   за   по-засилен   инвеститорски   интерес   от 

страна   на   предлагането   на   инвестиционни   ресурси.  Независимо   от   трудностите   на 

трансформационната криза в България изграждането на капиталовия пазар се отличава 

с положителни тенденции на развитие през последното десетилетие.

           На 

първо място

, финансовият сектор в България (както и в страните от ЦИЕ) 

марар и много по-малък

 от този в ЕС се развива най-динамично и активно привлича 

чуждестранни инвестиции, най-вече в банковата система, и в по-незначителен мащаб 

под формата на портфейлни инвестиции досега. На  

второ място

, капиталовият пазар 

заема подчинено място 

в структурата на финансовото посредничество в България, но 

обособяването   му   от   банковата   система   чрез   регулативната   практика   открива 

възможности за капиталонабиране и от самите банки. На 

трето място

, преценката на 

“недостатъците” на обхвата на капиталовия пазар в българия на практика, обаче, следва 

да се възприема и като възможност да се оползотвори настоящия етап за по-ускорено 

постигане   на   съответствие   с   “добрите   практики”   на   европейските   и   други   развити 

пазари, като се избегне   каквато   и да е загуба на време чрез “проби и грешки” при 

функционирането на пазара, която беше присъща на периода от първата половина на 

90-те години в условията на българския преход към пазарна икономика.

Историята на българския капиталов пазар в действителност датира от почти един 

век

4

. Първият временен Закон за борсите, приет през 1907 година, регулира структурата 

и   функциите   на   фондовата   и   на   стоковата   борса.   Специализирана   фондова   борса 

започва дейност през 1920 година, като извършва  повече валутни  сделки отколкото 

операции  с ценни книжа.  Поради  валутната  нестабилност  и спекулативните  сделки, 

дейността й е ограничена, а през1947 година е закрита.

През  1991 година  с приемането  на  Търговския  закон  са  създадени  предпоставки  за 

възстановяване   на   капиталовия   пазар.   Първа   българска   фондова   борса   е  учредена 

приез1991 година и започна да действа през 1992 година.  Същата година е основана 

4

Николов , Ив . (2000 б ).

6

втора фондова борса (Софийска фондова борса), последвана и от други в цялата страна. 

За периода  1992-1995 година  по  някои  оценки  в  страната  публично  се предлагат  и 

търгуват  акции на около осемдесет  дружества

5

.

Възникването на пазара е свързано с 

големите структурни, икономически и социални промени в България, започнали след 

1989   г.   В   периода   1992-1994г.   в   страната   са   създадени   около   20   фондови   борси. 

Пазарът не се регулира и функционира без ясни правила до приемането на Закона за 

ценните книжа и фондовите борси през юли 1995г.

               Този нерегулиран период завършва  с приемането на Закона за ценните книжа, 

фондовите борси и инвестиционните дружества в средата на 1995 година. Конституира 

се  новият регулативен орган на капиталовия пазар – Комисията  по ценните книжа и 

фондовите   борси

6

.   Новият   закон   стимулира   процеса   на  борсова   консолидация.  В 

съответствие  с изискванията  на новоприетия  закон, се създава  Комисия  по ценните 

книжа и фондовите борси /КЦКФБ/. В края на 1995г. повечето регионални фондови 

борси   се   обединяват   с   “Българска   фондова   борса”   АД,   която   остава   единствената 

действаща   борса   в   страната.   Другата   основна   институция   на   капиталовия   пазар   – 

“Централен   Депозитар”   АД,   е   основана   през   1996г.   През   1996г.   КЦКФБ   въвежда 

изискването всички листирани компании на борсата да имат одобрен проспект. Тъй 

като нито една от компаниите, търгувани на борсата, не отговаря на това изискване, 

“Българска фондова борса” АД преустановява търговията с ценни книжа.                        

Търговията с ценни  книжа се възобновява една година по-късно, след като борсата 

получава   лиценз   от   КЦКФБ.   Първата   търговска   сесия   се   провежда   на   21.10.1997г. 

Тогава търговията е концентрирана на Свободен пазар, където се търгуват акции на 

дружествата, участвали в първата вълна на масовата приватизация. В началото на 1998 

г. на Официален пазар е регистрирано първото дружество – “Елкабел” АД, като през 

1999 г. броят на дружествата, търгувани на Официален пазар, нараства до 32. Общият 

брой на търгуваните дружества през 1999 г. възлиза на 859, а през 2000 г. спада до 509, 

главно за сметка на неликвидните дружества, които са отписани от публичния регистър 

на   Държавната   Комисия   по   Ценни   Книжа   /ДКЦК/.  Структурата   и   институциите   на 

българския капиталов пазар следват съвременните практики и тенденции. Комисията за 

финансов надзор, БФБ - София, Централен Депозитар и инвестиционните посредници 

като цяло изградиха своите структури  и заработиха професионално. Техните усилия 

5

Моравенов , М . (2004)

6

От началото на 2000 година, по силата на законовите промени тогава, преименувана на Държавна 

комисия  по ценните книжа, а  от  началото на 2003 г. – заменена  от  новия  интегриран  регулатор  на 
небанковия финансов сектор, Комисията за финансов надзор

7

вече са насочени към това, капиталовият пазар в България да започне да изпълнява 

онези важни икономически и социални функции, които предопределят съществуването 

му в работещите пазарни икономики като реална среда за разпределение на свободните 

капиталови ресурси.

“

Масовата” приватизация в нейната първа вълна дава решителен тласък

 за 

развитието на капиталовия пазар в България  

по отношение на нормативна уредба, 

регулация, институции и първоначално балансиране

 откъм страната на предлагане..

В   този  период

  на   историята   на   капиталовия   пазар  

държавата   оказва 

специфична подкрепа за неговото развитие.  Освен чрез създаването на първата 

нормативна уредба и регулация

, тази подкрепа се реализира 

по три направления

:



Стимулиране   на   консолидацията

  при   сливането   на   съществуващите 

дотогава разпокъсани тържища.



Концентрация,

  най   -вече   посредством   законовите   изменения   от   1998 

година, с които търговията се съсредоточи единствено в БФБ.



Капиталова подкрепа

 чрез апортната вноска в капитала на новата борса, 

с  която   в   момента   на   лицензирането   на   борсата   през   1997   година 

държавата се оказва с 49 на сто участие в капитала.

Държавната подкрепа

  за капиталовия пазар  

се аргументира принципно

  по 

следния   начин: 

Държавата   се   явява   като   ключов   фактор

  при   първоначалното 

стимулиране на нововъзникващия български пазар, където развитието се предшества от 

“масово”   прехвърляне   на   държавната   собственост   към  частните   собственици

7

  и   от 

създаване на адекватна държавна регулация.

“

Масовата”   приватизация   довежда  до   появата   на   критична   маса   от 

разпръсната собственост в много на брой предприятия 

(около 1050) в над 3.5 млн. 

български  граждани.   Следователно   държавата

,   първо

,   вече   се   е   доказала   като 

първостепенен   фактор   за   стимулиране   на   пазара

.   Второ

,   като   активна   страна   при 

провеждането на тази

приватизация, особено на фона на институционалния й вакуум и 

липсата   на   традиции   и   познания,   държавата   би   следвало   да   има   освен  всичко   и 

определен ангажимент към последващата защита на правата на новите собственици.

Най -големите очаквания по отношения на държавната подкрепа обаче и до 

днес  идват   по   едно   допълнително   направление   –   борсовата   приватизация,   на 

която винаги се е разчитало да генерира онази минимална ликвидност и обем на 

7

Това е и един от двата основни модела на възникване на пазара и в други страни от региона, вж . 

Claessens, S. (2003).

8

търговия,   без   които   устойчивото   съществуване   на   капиталовия   пазар   би   било 

силно затруднено.

След 1997 година вече в голяма степен историята на българския капиталов пазар 

се отъждествява и оценява чрез търговията на “Българска фондова борса – София ”АД. 

На   06.12.2001   г.,   ДКЦК   официално   лицензира   БФБ   -   София   да   организира 

Неофициален пазар на ценни книжа, който да замести Свободния пазар и да постави 

ясни условия и критерии за търговия и регулиране на всички дружества, търгувани на 

борсата. Динамичното развитие на капиталовия пазар, в периода 1996–1999г., доказва 

необходимостта от по-съвършена регулативна база. В съответствие с новите реалности 

през декември 1999г. Народното събрание приема Закона за публично предлагане на 

ценни книжа / ЗППЦК/. Той създава условия за ефективна защита на инвеститорите, за 

стабилност   на   пазара,   спазване   принципите   на   равнопоставеност   на   участниците, 

прозрачност и необратимост на сделките, за динамика и глобализация на капиталовите 

пазари. дружества - включително пенсионни фондове и застрахователни компании

В условията на стабилизиране на финансовия сектор в България към кря на 90-те 

години Българската фондова борса утвърждава ролята си на двигател на организирания 
капиталов пазар. В съответствие с изискванията на закона, както и в отговор на новите 
пазарни реалности БФБ - София АД разработва и приема нов Правилник за работа, 
който влиза  в сила през септември 2000 г. През октомври 2000 г. се въвежда нова 
Система   за   Търговия   на   Българска   Фондова   Борса.   Тя   е   напълно   автоматизирана, 
проектирана   така,   че   да   осигурява   максимална   прозрачност   на   пазара,   ликвидност, 
както   и   да   позволява   разрастването   му   в   бъдеще.   Първата   версия   на   системата   е 
разработена   на   база   системата   за   търговия   на  NASDAQ  през   1991   и   е   била 
последователно   модифицирана   като  RTS  (Руска   Търговска   Система),   така   че   да 
отговаря на последните технологични новости. Също през октомври 2000 г. започва 
изчисляването на официалния борсов индекс СОФИКС.

През март 2003 година, ДКЦК е заменена от нов регулативен орган - Комисията 

за финансов  надзор, който регулира и контролира  дейността на няколко финансови 

(небанкови) сектора. Новосъздадената комисия отговаря за защитата на интересите на 

инвеститорите,   регулира   емитирането   на   ценни   книжа   и   търговията   с   тях,   както   и 

дейността   на   инвестиционните   дружества   -   включително   пенсионни   фондове   и 

застрахователни компании

В периода (2001-2006г.)  Българската фондова борса успешно реализира две 

основни задачи:

Първо: да стабилизира и развие БФБ – София като единна национална фондова 

борса, обслужваща всички участници в търговията с ценни книжа и предлагаща 

максимално добри технически и регулационни механизми за прозрачна, сигурна и 

равнопоставена търговия.

9

Второ: да подпомага развитието на капиталовия пазар в Българи, като води 

постоянен диалог с институциите и участниците на пазара, предлага нови идеи и 

решения, развива образователна и пропагандна

дейност, представя българския 

капиталов пазар в чужбина.

При постигането на поставените задачи се отчитат трудностите на началния етап 

на развитие на капиталовия пазар в България, обективната и субективна 

неподготвеност на частния бизнес у нас за по -голямо използване на капиталовия пазар.

По първата основна задача:

1. БФБ – София се утвърди като уважавана и добре работеща институция;

2. БФБ – София с подкрепата на проекта “пазари” на Американската агенция за 

международно развитие успя да модернизира търговската си система и

техническото си 

оборудване и да отговори на най –добрите световни критерии в това отношение; въведе 

се   дистанционна   търговия,  сигурност   на   системата,   разшириха   се  предоставяните 

услуги. 

3.Борсата непрекъснато усъвършенства правилата на търговия, съобразявайки ги 

както с изменящата се законова база на търговията с ценни книжа, така и с желанията и 

изискванията на членовете на борсата; 

4. Въпреки ниските обеми на търговия, борсата запази финансова стабилност и 

намали комисионите върху сделките за редовната търговия.

По втората основна задача:

1.   БФБ   –   София   и   нейните   специалисти   активно   участвуваха   в   екипите   на 

Правителството и Народното събрание разработили новото законодателство в областта 

на капиталовите пазари в България;

2.   БФБ   –   София,   съвместно   с   други   партньори   организира   периодично 

представяне   на  дейността   на   борсата   и   възможностите   на   капиталовия   пазар   пред 

потенциални емитенти на ценни книжа;

3. Особено място в дейността на Борсата бе поставено върху подобряване на 

прозрачността   на   информацията   за   публичните   дружества   и   утвърждаването   на 

разбирането   за   доброто   корпоративно   управление   като   основа   за   развитието   на 

публичните компании и капиталовия пазар в България;

4. С активно партньорство с медиите и особено специализираните издания  се 

предоставя пълна информация на инвестиционната публика за търговията на борсата и 

вижданията за развитието на капиталовия пазар;

10

5. БФБ – София разви  наследените  по - добрите контакти с  Международната 

федерация на фондовите борси. Установяват се активни отношения с Федерацията на 

европейските   фондови  борси.   БФБ   –   София   развива  тесни   контакти   с   борсите   от 

съседните ни страни.

Някои   от   ключовите   моменти   и   етапи

  в   развитието   търговията,   на 

институциите и нормативната уредба са:

1997 г

. - БФБ получава лиценз заизвършване на дейност; 

1998 г

. - обнародвани 

са промени в Закона за ценните книжа ,фондовите борси и инвестиционните дружества; 

2000 г

. - влиза в сила новият Закон запубличното предлагане на ценни книжа, отменящ 

стария  Закон   за   ценните   книжа,  фондовите   борси   иинвестиционните   дружества;  

16 

ноември  2001   г

.  -  обнародван   е   новият   Закон   засчетоводството; 

2002   г

.- 

Министерството   на  икономиката   приема  “Програма   за   развитие   и  стимулиране   на 

капиталовия пазар в България”; Обнародвани са важни промени в Закона за публичното 

предлагане на  ценни книжа;  БФБ стартира търговията с  компенсаторни инструменти. 

2003 г.

  - от 1 януари публичните  дружества се задължават да изготвят и  представят 

годишните   си   финансови   отчети  на   основата   на   Международните   счетоводни 

стандарти; Съветът на директорите на БФБ одобрява правила за регистрация и работа 

със  системата   за   електронно  подаване   на   поръчки   чрез  интернет   от   клиенти   на 

членовете на борсата; Народното събрание избира членовете на Комисията за финансов 

надзор   и   тя   започва  да   функционира;   Обнародвани   са   промени   в  Закона   за 

приватизация и следприватизационен контрол;  Обнародван е Законът за   дружествата 

със специална  инвестиционна  цел; Обнародвани са промени в  Закона за сделките  с 

компенсаторни   инструменти;   Съветът   на   директорите   на  БФБ   приема   промени   в 

правилата за търговия, според  които към компенсаторните  инструменти са добавени 

инвестиционните бонове.

Представените   събития   и   документи   съвсем  

не   изчерпват   развитието   на 

нормативната   уредба.

Освен   изброените

  законови   промени   се   активизира 

приемането и на нова подзаконова нормативна уредба в сферата на капиталовия пазар. 

Комисията за финансов надзор приема  няколко изцяло нови (заменящи досегашните 

аналогични) наредби.

Основните характеристики на развитие на капиталовия пазар като цяло дават 

основание да очаква по-нататъшното му развитие и реална интеграция в Европейското 

финансово   пространство   след   приемане   на   еврото   и   постигане   на   съответствие   с 

изискванията за капиталовата либерализация в рамките на ЕС.

11

На първо място,

  капиталовият пазар в България се развива като организиран 

пазар , който е съвременно екипиран от гледна точка на съчетаването на трите “стълба” 

на   съвременното   финансово   посредничество   –   организационна   и   информационнно 

регулирана структура, информационни технологии  (хардуеър и софтуер) и изграждане 

и поддържане на информационна сигурност и култура на участниците на капиталовия 

пазар.   Това   подготвя   възможности   за   включването   на   капиталовия   ни   пазар   във 

интернационални финансови кластъри в и извън рамките на ЕС.

На второ място

, за развитието на пазара свидетелствува нарастващото търсене 

и   предлагане   на   ценни   книжа   и   по-нататъшната   секюритизация   на   корпоративните 

финанси на участвуващите български фирми. На съвременния етап , макар  борсовият 

тип  приватизация   винаги   да   е   била   по-ограничена,   все   още   предстоят   и   публични 

продажби чрез борсата на миноритарни дялове на държавната собственост в редица 

фирми. Нарастват  обечите на операции на публични дружества по капиталонабиране 

или диверсификация на портфейлите.Възможностите за участие на капиталовия пазар в 

предстоящите процеси на сливания и поглъщания на български фирми от инвеститори 

от страни на ЕС са също важна перспектива.

На   трето   място

,   значително   се   подобрява   ролята   на     фондовата   борса   като 

същински капиталов пазар за капиталонатрупването на реалния сектор на икономиката, 

както и на банково-финансовите институции и институционалните инвеститори.Това 

несъмнено   подобрява   и   възможностите   за   управление   и   диверсификация   на 

инвестиционните портфейли на  участниците на българския капиталов пазар.

2.  Специфика   на   функционирането   на   капиталовия   пазар   и   основни 

показатели за дейността му

В   перспективата   на   трудностите

,   свързани   с   възраждането   на   капиталовия 

пазар  през   втората   половина   на   90-те   години,   както   и   въпреки   представената   вече 

крайно ограничена роля на този пазар (на фона както на цялостната финансова система 

в България, така и спрямо страните от ЦИЕ), впечатление прави 

сериозният подем в 

последните   години

.   Статистиката   категорично   доказва,   че   е  налице  

тенденция   на 

възходящо развитие

. Традиционно измерван чрез показателите от “Българска фондова 

борса   –   София”   АД

,   капиталовият   пазар   бележи   сериозен   ръст

.   Последното   се 

доказва   от  динамиката   на   оборотите,   обемите,   пазарната   капитализация   и   борсовия 

индекс. Ликвидността също се повишава.

12