Политически упадък на 

България при приемниците на 

Иван Асен ІІ

Наследницете на Иван Асен.  

След смъртта на цар Иван Асен ІІ 
за   бълг.престол   претендирали 
неговите

наследници

от 

различните   му   бракове.   Известно 
време   царувал   7   годишният 
Коломан или Калиман, негов  син 
от   брака   му   с   унгаркта   Анна-
Мария. Управлението на Коломан 
І   Асен   прекъснал   внезапно   през 
1246г.,   тъй   като   бил   отровен, 
предполага   се   от   мащехата   си 
Ирина   Комнина.   Престолът   бил 
зает   от   сина   й-   Михаил   ІІ   Асен, 
който   също   бил   малолетен. 
Поради

това

истинското 

ръководство   се   съсредоточило   в 
ръцете на амбициозната му майка. 
Когато   през   1254г.   Йоан   ІІІ 
починал,  цялата Родопска област, 
която   била   населена   с   бълг. 
население,

отново

се 

присъединила към България. Една 
година   по-късно   обаче   новият 
василевс   Теодор   ІІ   предприел 
военен   поход   към   този   район,   в 
резултат на което успял отново да 
установи властта си над него. През 
1255г.   Михаил   ІІ   Асен   успял   да 
привлече   на   своя   страна   като 
съюзник   руският   княз   Ростислав 
Михаилович. Съюзът бил скрепен 
с династически брак, като Михаил 
Асен   се   оженил   за   малолетната 
дъщеря на руския княз. Стигнало 
се   до   подписването   на   Регински 
договор.   Преговорите   от   бълг. 
страна   били   водени   от   царския 
тъст Ростислав Михаилович, който 
заедно   с   щедрите   императорски 
дарове приел твърде неизгодни за 
бълг.страна   условия.   Поредния 
представител   на   Асеневци   бил 
убит.   Вероятно   следващия 
бълг.владетел   бил   Мицо.   Самият 
той бил женен за една от дъщерите 
на   Иван   Асен   ІІ   и   вероянто   се 
възцарил   през   1256г.,   когато 
започнал   да   сече   свои   медни 
монети.   Управлението   му   било 
лошо   и   така   Мицо   се   чувствал 
несигурен в столицата и избягал. 
    

Управлението на Константин  

Тих.  

На   престола   бил   избран   за 

следващ владетел Константин Тих. 
Сродил се с Теодор ІІ, оженвайки 
се за дъщеря му Ирина, внучка на 
Иван Асен ІІ. Император Теодор ІІ 
починал   и   на   престола   дошъл 
синут   му   Йоан   ІV,   брат   на 
бълг.царица.   Тъй   като   бил 
малолетен   имало   и   регент- 
Михаил   Палеолог.   В  последствие 
той   успял   да   се   справи   с 
императора,   като   го   ослепил   и 
отстранил   от   престола.   Така   на 

византийския   престол   застанал 
нов   владетел-   Михаил   VІІІ 
Палеолог. Той успял да се справи 
окончателно с латинците, превзел 
Константинопол,

като 

окончателно

ликвидирал 

Латинската империя и въстановил 
Византия.   След   стабилизирането 
си   през   1262г.   той   предприел 
военни действия срещу България, 
но   българите   удържали   на 
натиска. Постепенно отношенията 
между   България   и   Византия   се 
изгладили

след

1268г. 

Подобряването   на   отношенията 
било скрепено с династичен брак. 
Константин   Тих   се   оженил   за 
племеницата   на   императора- 
Мария. През гадините на неговото 
управление   страната   загубила 
приблизително   три   четвърти   от 
територията си. Татарите на свой 
ред ограбвали и малкото, което е 
оставало на селяните. 
         

Въстанието   на   Ивайло. 

Татарските нашествия се отразили 
най-   вече   на   обикновенното 
селячество,   тъй   като   селските 
поселения   не   били   укрепени   и   в 
този смисъл селяните нямали къде 
да   се   скрият   от   постоянно 
прииждащите   татарски   отряди. 
Появил се Ивайло, който успял да 
вдъхне   в   селяните   си   кураж   и 
желание за разправа с тези, които 
постоянно   причинявали   щети   и 
неприятности

за

всички. 

Социалното   положение,   което 
Ивайло   заемал   в   бълг.общество 
било

най-

ниското. 

Първоначалните   плахи   опити   и 
малки

победи

вероятно 

постепенно   укрепили   вярата   на 
селяните

в

изричаните 

предзнаменования   от   страна   на 
Ивайло. Затова много бързо броят 
на повярвалите в неговите думи се 
увеличил.   Около   Ивайло   се 
събрала огромна армия от селяни, 
които   успели   да   очистят 
североизточните   бълг.територии 
от   татари.   Селяните   насочили 
гнева   и   оръжието   си   и   срещу 
болярите. Авторитетът на Ивайло 
нараснал неимоверно и през 1277г. 
той бил обявен за “народен цар”. 
Навсякъде,   откъдето   минавал 
Ивайло   бил   признаван   за   цар   и 
подкрепян   от   селяните.   Иван 
Мицо   бил   провъзгласен   за 
бълг.цар под името Иван Асен ІІІ 
и   заедно   с   византийската   войска 
потеглил   към   България.   В 
подножието   на   бълг.столица 
армията на Ивайло и тази на цар 
Константин   Тих   се   срещнали   и 
самият Константин Тих бил убит. 
Вдовицата   на   цар   Константин 
Тих- Мария потърсила сближение 
с Ивайло. Тя му предложила трона 

и достъп до двореца при условие, 
че   той   се   ожени   за   нея   и   запази 
престола за сина й. Решението му 
не   дошло   веднага,   но   в   края   на 
краищата Ивайло приел и двамата 
положили   брачните   клетви.   Така 
Ивайло   заел   официално   мястото 
си   в   листата   на   бълг.царе.   От 
североизток   отново   започнало 
масово   нападение   от   страна   на 
татарите,   а   от   юг   започнали 
отново   да   напират   ромеите.   Това 
принудило   Ивайло   да   раздели 
силите   си   на   два   фронта.   През 
пролетта   на   1279г.   те   успели   да 
влязат   в   бълг.столица   и   да 
поставят   на   престола   Иван   Асен 
ІІІ.   Царица   Мария   била   отведена 
във Византия. Ивайло успял да се 
справи   с   една   10   хил.войска,   а 
малко по-късно и с изпратените 5 
хил.   византийски   войници.   Тези 
победи на Ивайло уплашили Иван 
Асен   ІІІ.   При   това   положение 
Иван   ІІІ   и   съпругата   му   Ирина 
побързали

да

напуснат 

бълг.столица   на   път   за 
Константинопол,   като   не 
забравили да отмъкнат със себе си 
и бълг.хазна. Всичко това станало 
причина   постепенно   ентусиазмът 
на хората на Ивайло да ги напусне. 
Те   започнали   да   се   връщат   по 
родните   си   землища.   Без 
подкрепата на войската си Ивайло 
загубил надежда, че отново можел 
да си върне властта. По времето на 
един   пир   Ногай   се   разпоредил 
Ивайло да бъде убит. 
       

Татарската   хегемония   в  

България.  

След   въстанието   на 

Ивайло   неволите   на   България 
продължили.   На   бълг.престол 
застанала

династията

на 

Тертеровци.   Тъй   като   татарските 
нашествия   продължили   по   бълг. 
земи   Георги   Тертер   се   видял 
принуден да се признае за васал на 
хан   Ногай   и   да   му   даде   сина   си 
Тодор   Светослав   като   гарант   за 
спазването   на   уговорките.   Освен 
това бил усъществин и династичен 
брак,   при   което   дъщерята   на 
бълг.владетел   била   омъжена   за 
сина на хана- Чака. С това обаче 
натиска на татарите не намалял и 
намирайки   се   в   невъзможност   да 
се   справи   с   положението,   Георги 
Тертер   избягал   от   престола   и   от 
страната,   търсейки   укритие   при 
византийския   василевс.   След 
успешно   организиран   заговор 
срещу   татарина,   с   новия   хан   на 
Златната орда- Токту, на престола 
дошъл   Светослав   Тертер.   На 
българите   била   върната   областта 
Бесарабия.   Бълг.цар   предприел 
редица   мерки,   за   да   разшири 
България.   През   1321г.   Светослав 
Тертер   умира.  Неговата  политика