Доклад
на тема
„Благородният мир”
(По книгата „Към вечния мир” на Имануел Кант)
Новото, просветителствто при Кант се открива в неговата концепция
за „световното гражданско общество”, идеята за „вечния мир” между държавите,
в настояването му за една космополитична система на световнта история.
Философия на историята не е възможна извън тази цел, в която се конституира
цялото на една общност. Историята, силата, трябва да съдържа подобряването
на света и то не от частите към цялото, а-обратно. Историята се разглежда в
отношение към идеята за едно цяло. Създаването на „съвършено гражданско
устройство” зависи от установяването на „законосъобразни външни отношения
между държавите”.
Никой мирен договор не бива да важи за такъж, ако в тайна уговорка
съдържа възможност за бъдеща война
Защото тогава тойцби бил просто примирие, отлагане на воените действия,
не мир, който означава края на всички враждебни действия. Мислещият човек
изпитва мъка, когато пресмята злините, коитое извършил човешкият род. Най-
голямата злина, която измъчва народа, за Кант, се свързва с т.нар. войни. Не
толкова с последиците, колкото с непрекъснато нарастващата подготовка за
следващата.
Държавата не е имущество. Тя е общество от хора, над което никои
друг освен самата тя не може да заповядва и да разполага с него. Независимо от
формата си –примитивна, антична, средновековна или съвременна – държавата
винаги е призив, който една група от хора отправя към други човешки групи, за
да извършат заедно някакво дело. Това дело, независимо от неговите междинни