“

Социално-герагогически грижи за лица с деменция

”

Днес   все   по-често   ни   се   случва   да   се   срещаме   с   проблемите   около 

диагнозата "деменция". А за съжаление те не са никак малко и възникват 
както в чисто медицински, така и в психо-социален аспект. Според  данни 
на   Световната   здравна   организация   случаите   на   дементно   болни   хора 
устойчиво  нарастват през последните  години. Диагнозата "деменция" се 
поставя все по-често, като прави впечатление снижението на възрастовата 
граница   при   диагностицираните.   Независимо   от   това,   в   медицината   все 
още липсва категорично становище относно причините, провокиращи това 
заболяване. Преди години някои дори изказваха мнението, че деменцията е 
белег на нормалното стареене. Днес това категорично може да се отхвърли 
-нормалното стареене не води до деменция, тя е болестен процес. 

Терминът "деменция" включва различни симптоми, които обикновено 

са хронични или прогресиращи и по-правило - засягащи висшите корови 
функции. Доказано е, че ръстът на заболеваемостта се покачва с възрастта 
и   при   около   10%   от   населението   над   65   години   може   да   се   говори   за 
наличието на деменция. Пет пъти по-често заболяването се среща при хора 
над 80 години, отколкото при 70-годишните. 

Деменцията   по   правило   предизвиква   снижение   на   интелектуалните 

възможности.   В   началните   стадии   на   заболяването   се   забелязват 
затруднения в процесите на мисленето, сравнително бързо настъпва умора, 
като способността за справяне с нови и сложни задачи, изискващи промяна 
в стратегиите на мислене, почти липсва. Затруднения се наблюдават и при 
заучаването на нещо ново. Регистрират се нарушения в кратковременната 
памет,   а   с   напредване   на   болестта   -   и   в   процесите   на   дълговременната 
памет. При по-тежките случаи в паметта са съхранени единствено добре 
заучените   стиули,   а   новата   информация   се   забравя.   Обикновено 
нарушенията при ориентацията за време се проявяват по-рано от тези при 
ориентацията   за   място   и   за   собствената   личност.   Речта   обеднява,   става 
стереотипна,   неточна,   обстоятелствена,   а   в   по-напредналите   етапи   на 
заболяването е възможно съвсем да изчезне. Наблюдават се нарушения и в 
конструктивните   способности,   водещи   до   затруднено   самообслужване. 
Хората с деменция често стават волево апатични, пасивни, неинициативни 
по отношение на околните. Контролът над импулсивността е недостатъчен, 
което води до чести "пренебрегвания" на установени етични и морални 
норми. Занемаряват се личната хигиена и външността. 

Понастоящем се разграничават множество видове деменции. Те могат 

да бъдат дефинирани най-общо като:

•

група на дегеративните деменции, които са най-чести. Болестта на 

Алцхаймер представлява 60-70 % от тях;