Декамерон
е сборник от 100 новели, създаден от Джовани Бокачо през 14 век (между 1348
и 1353 г.) и считан за шедьовър на литературата. Бокачо използва литературния похват
"разказ в разказа", като цели да изобличи лицемерието на римокатолическите духовници.
Чрез серия от анекдоти, легенди и действителни случки от живота във Флоренция осмива
аскетизма.
Силно е присъствието на еротичното, пречупено през призмата на комичното. Авторът
показва покварата на морала в тогавашното общество, осмива различни социални групи и
тиражи. Акцентира се върху индивидуалното вместо върху типичното.
Книгата “Декамерон” съдържа 100 новели, разказани от 10 младежи – 7 момичета и 3
момчета, в продължение на 10 дни. Произведението, съдържащо в себе си чертите на
ранния Ренесанс, а именно оптимизма и любовта като движеща сила, е отражение на
хуманистичния светоглед на Бокачо. Този светоглед сам по себе си е едно отражение на
идеите на Ренесанса, където човек може да надмине себе си. Засиленият интерес към
чувствения свят на човека и пълното признаване на човешката индивидуалност са само
част от основните черти на текста, които могат да се проследят и в двете сюжетни линии -
на разказвачите и на героите в новелите.
Предмет: | Западноевропейска литература, Литература |
Тип: | Анализи |
Брой страници: | 4 |
Брой думи: | 545 |
Брой символи: | 3504 |