УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО
СТОПАНСТВО
ИНСТИТУТ ЗА СЛЕДДИПЛОМНА КВАЛИФИКАЦИЯ
Магистърска програма “???????????????????????”
Дипломна работа
на тема:
НАУЧНА ИНОВАЦИОННА
ПОЛИТИКА НА ГЕРМАНИЯ
Дипломант:
??????????????
Специалност:
“????????????????”
Ф.№ ???????????
Научен ръководител:
??????????????????
София
2002
Съдържание
Глава I. Детерминанти на иновационната политика - иновация и пазар
.......................................
1. Иновация като преобразувател на пазара
......................................................................................
1.1 Иновация, координационни механизми и собственост
................................................................
1.2 Направления на йерархизацията
....................................................................................................
2. Вътрешни проблеми на технологичната иновация
.....................................................................
Глава II. Eвропейско изследователско и иновационно пространство
.............................................
1. Развитието на научната и иновационната политика в рамките на Европейския съюз
2. Развитие на рисковия капитал в Европа
......................................................................................
Глава III. Иновационна политика на Федерална Република Германия
...........................................
1. Създаване на рамкови условия, благоприятстващи развитието на иновациите
1.1 Обучение и образование, подготвящи бъдещия предприемач да поема риск.
1.2 Насочване на приложните научни изследвания и разработки към нуждите на
предприятията.
1.3 Намаляване на данъците и таксите до конкурентоспособно в международен мащаб
равнище.
1.4 Създаване на по-добри конкурентни рамкови условия, благоприятстващи развитието на
технологиите.
1.5 По-добър достъп до рисков капитал.
...........................................................................................
2. Насърчаване на иновативния малък и среден бизнес
................................................................
2.1 Насърчителна линия "Иновации"
.................................................................................................
2.2 Насърчителна линия "Коопериране в научните изследвания"
..................................................
2.3 Насърчителна линия "Технологични консултации"
..................................................................
3. Модернизиране на технико-икономическата инфраструктура
................................................
4. Разпространение на информационно-комуникационните техники
.........................................
5. Насърчаване на перспективните сфери в научните изследвания
............................................
6. Разширяване на международното сътрудничество в научните изследвания
Увод
В процеса на подготовка на България за
присъединяването й към Европейския съюз стана ясно, че
важна предпоставка за постигането на тази цел е
повишаването на конкурентоспособността на българската
индустрия. Внедряването на научни постижения, нови
технологии и развитието на иновационния потенциал имат
решаващо значение за укрепването на българското
производство, а оттам и за повишаване на заетостта и
постигане на икономически растеж.
При изграждането на адекватна национална
иновационна стратегия е от особено значение да се отчетат
основните положения на новата технико-икономическа
парадигма за развитие, наложена от ускорената глобална
технологична промяна. От друга страна особено внимание
заслужава опитът на онези страни, чиито иновационни
политики са доказали правилността си при глобалното
съревнование в тази област.
В настоящата разрабатка е счетено за уместно да се
разгледа научната иновационна политика на Федерална
Република Германия в контекста на европейското
изследователско и иновационно пространство.
Основната цел е да се откроят онези направления в
германският опит, които отразяват в най-голяма степен
характерните за страните членки на ЕС особености и така
биха могли да се ползват като отправна точка при
разработването и провеждането на иновационна политика в
България. Съобразно така формулираната цел, поставените
задачи пред настоящата разработка се разпределят в три
основни направления:
________________________________________
1
________________________________________
Първо:
дефиниране основните фактори, от значение
при разработка на иновационна политика и очертаване
областите на влияние на иновационната активност върху
състоянието на националната икономика.
Второ:
анализ на развитието на научната и
иновационната политика в рамките на Европейския съюз и
ролята на рисковия капитал за финансиране на
иновационната активност.
Трето:
представяне на основните характеристики на
германската концепция за иновационно-технологична
политика.
Информационната база на изследването е съставена от
данни от Технологично инвестиционно дружество към
Германската насърчителна банка, Федерално министерство
на икономиката и технологиите и Сдружението на звена за
приложни изследвания в Германия, както и от научни
публикации, монографии и други материали, имащи
отношение към темата.
________________________________________
2
________________________________________
Глава I. Детерминанти на иновационната
политика - иновация и пазар
1. Иновация като преобразувател на пазара
Говорейки за технологична иновация, може би е по-
добре да се използва понятие от типа на научно-технически
прогрес. Всъщност има се предвид онзи феномен, който
възниква през 70-те години. Неговата специфика се
определя главно от пренасяне акцента върху значението на
научните открития, които от своя страна придобиват все
повече фундаментален характер. Това променя представата
за различията между фундаментални изследвания, приложни
изследвания, внедряване на новите технологии. Скъсява се
и може би изчезва дистанцията между фундаментални
открития и внедряване на нови технологии. Мисля, че
компонент на тази представа за технологична иновация на
производството е и онзи тип на икономически растеж, който
се постига главно въз основа на интензивен и дори
самоускоряващ се процес на технологично обновление. Това
променя и представата за контролът върху материалните
активи като източник на икономическа власт, пренасяйки
акцента върху способността да се произвеждат нови знания.
Основен израз и фактор на промените в икономическата
власт е формирането на печалбата главно в зависимост от
потенциала да се извършва технологично обновление, което
все повече означава - в зависимост от способността
да се
извършват фундаменталрни научни изследвания.
1.1 Иновация, координационни механизми и
собственост
От гледна точка на координационните механизми и
собствеността главната особеност на технологичната
________________________________________
3
________________________________________
иновация е, че тя е единствената форма на иманентен
пазарен конфликт, която не попада под социално
конструрирани ограничения върху развитието му /в посока
към пряк, директен конфликт/. Така тя е единственото поле
на взаимодействия между икономическите /пазарните/
агенти, в което конкурентната борба между тях е напълно
неограничена. С други думи, това е
форма на
неограничена конкуренция
. По повод на технологичната
иновация не можем да си представим закони за
ограничаване на конкуренцията, каквито съществуват в
някои страни. Такива закони са насочени към други форми
на конкуренцията, но не и към тази - технологичната
иновация. А последствията от неограничена и нерегулирана
конкуренция са известни - неизбежна йерархизация,
концентрация, възникване на свръхорганизации или както
още може да се каже - монополни тенденции.
Свръхинтензивното технологично обновление катализира
бездруго съществуващата тенденция и я извежда извън
обсега на контролиращите механизми, пораждайки по такъв
начин процес на необичайно йерархизиране в икономиката.
Именно този процес на йерархизиране се интерпретира като
възникване на нови форми на организация - мрежи.
Всъщност, няма причини да се отхвъри тезата, че
заличаването на старите организационни граници на
икономическите единици е процес при който
изкристализират йерархии и техните нови граници. По този
начин мрежите може да се окажат "оптичен ефект" или
временно
състояние
отразяващо
турбуленцията,
предизвикана от интензивното технологично обновление.
Това е доста по-различно от идеята, че границите се
заличават, защото възникват не просто нови организации /в
рамките на старите типологии/, а нови типове организации
________________________________________
4
________________________________________
или - нови организационни форми, в които границите са по
принцип размити.
Следователно иновацията при съществуващите условия
е главният фактор, който може да трансформира пазарният
механизъм в йерархия и организации. По-точно е да се
каже, че тази трансформация е по-скоро "насищане" на
реалните икономически системи с елементи на йерархия и
свръхорганизация". И точно това се случи в развитите
икономики на Запада, особено от 70-те години насам. Тогава
настъпи радикална промяна. Вътрешно-пазарният конфликт
прие формата на технологична иновация. Социалната
конструкция на пазарът се оказа безсилна срещу тази
форма, както старите лекарства се оказват безсилни срещу
новите форми на вируси.
Тя не успя да обуздае конфликта в тази му форма - не
беше възможно да се налагат ограничения върху развитието
на нови технологии и то прие характер на истински взрив. В
резултат на това вътрешният пазарен конфликт излезе извън
контрол и се превърна в неограничен краен конфликт. При
това новият тип конфликт обхвана, всички видове пазари.
Нахлуването на неограничен конфликт на трудовите пазари
ги трансформира и предизвика срив на единия пазарен агент
- професионалните съюзи, но и въобще на пазара на труда -
мащабите и характера на безработицата подсказват това.
Но трансформацията на пазарът под влияние на
технологичният взрив прие характер и на глобална промяна
- срина се един от двата основни пазарни контрагенти в
световен мащаб. Някогашното търсене на "мирно съвместно
съществуване" и нарастващия търговски обмен не спасиха
пазарът между Източните и Западни икономики, защото
технологичната революция го трансформира в неограничен и
________________________________________
5
________________________________________
краен конфликт, който завърши с победата на единия актьор
и елиминиране на другият. Пазарното състезание между тях
се превърна във война на технологиите а тя, както всяка
война завърши с победа. Съществуващите пазарни връзки
бяха анулирани.
Но това беше съпроводено и с грандиозни вътрешни
промени в развитите Западни икономики. Именно
иновационният технологичен взрив подтикна огромната
концентрация на ресурси, неимоверните мащаби на
корпорациите, транснационалите.
Накратко - под натискът на технологичната революция
Западът се раздели с някогашният "класически" пазар. Както
самите научни открития, така и внедряването им вече
протичат в условия на свръхконцентрация на ресурси и на
свръхорганизации, които я обезпечават.
1.2 Направления на йерархизацията
а/ По-напред се разглежда основната форма на
йерархизация, която, е и фаза на йерархизирането -
възникване на фирма-център около която се групират
сателити. С други думи дори и да имат характер на мрежи,
то това може да се разглежда като временно състояние по
пътя на тази конфигурация към йерархична структура.
б/ Другата форма е възникването на водеща фирма в
цял един отрасъл или подотрасъл. Ако тази фирма рязко се
различава от другите в отрасъла /подотрасъла/ и ги
превъзхожда по своите икономически показатели, ако
възникне /според мен - неизбежна/ тенденция към това да
изтласка другите или поне да ограничава пазарният им
простор, то това е тенденция към и състояние на йерархия.
________________________________________
6
________________________________________
в/ Трета форма на технологично-иновативно
йерархизиране е възникването на йерархичност между
отраслите, изразяваща се най-явно в различията в
капиталовото отдаване. На върха на пирамидата застават
отрасли, в които иновациита са най-интензивни и/или
радикални. Само по себе си това явление е отдавна известно
и няма някаква иновативна специфика.
г/ Но ако има нещо наистина ново в йерархизирането
под влияние на технологичната иновация, то произтича от
комбинирането на иновационния ефект с глобализацията.
Имам предвид йерархизирането на националните икономики,
чийто граници, освен това, все повече се размиват, както
границите на повечето /бивши/ пазарни агенти.
Разбира се, и в миналото националните икономики
често специализираха и при това се оказваше, че
специализацията на някои е по-неизгодна от
специализацията на други. Това предизвикваше и крупни
конфликти. Особено когато недоволните се опитваха да
променят нещата с въвеждането на "импорто-заместващи"
стратегии на развитие, както понякога наричат
индустриализациите. Но сега като че ли има и нещо ново.
Въпросът вече не е дали една страна е в състояние да
развие собствена индустриална система и да увеличи
вътрешната преработка на собствения си суровинен ресурс.
Съвсем реторично поставен, въпросът вече е дали една
страна е в състояние да развие високо технологичен
взрив /отраслите за които той е характерен/. Реторичен е,
защото отрицателния отговор не се нуждае от доказателство.
Ако някога бе възможно неразвити страни да поемат пътя на
бурни индустриализации /плащайки съответната социално-
политическа цена, разбира се/, сега е абсурдно такива
________________________________________
7
________________________________________
страни да поемат пътя на развитие, основано на бурно
технологично обновление.
И тук се стига до ключови проблеми, които имат такова
значение, че пренебрегването им превръща всяко обсъждане
на проблема в преливане от пусто в празно.
Първо, глобализацията има важен аспект - тя е и
своеобразно технологично йерархизиране на националните
икономики в една глобална система. Тази "йерархизация" /и
специализация/ вече е извършена и не подлежи на
значително преразглеждане. Има се предвид, че актьорите
от ниските нива на иновативната йерархия едва ли имат
шансове да постигнат преместване в по-високи нива, поне в
обозримо бъдеще. Заетата позиция в глобалната иновативно-
йерархична система не може да се промени лесно. Опитите
да се постигне това може да се окажат само пропиляване на
ресурси и усилия. За ниските нива на глобалната иновативна
икономическа йерархия са възможни и допустими
национални икономически структури, в които доминират
отрасли с невисоко ниво и темпове на технологична
иновация. Разбира се това не бива да се схваща примитивно
- в смисъл, че липсват каквито и да било ниши за включване
в по-високите нива на иновативната йерархия. Само, че
заемането им не може да се постигне от цялата икономика,
така както бе възможно цялата икономика да заеме място в
индустриалния свят.
Второ, отговорът на въпроса защо това е така се крие в
спецификата на технологичната иновация. Социологически
погледнато, тази иновация е дълбок социетален феномен.
Структурите "произвеждащи" иновативния тип развитие са
органична част от структурите на обществото. Би могло да се
каже дори, че се касае по-скоро за състояние на
________________________________________
8
________________________________________
обществените структури. С това искам да кажа, че ако
цялата социална система не е от "иновативен" тип,
шансовете да се поддържа изкуствено иновативен тип
растеж, както се опитваха предишните "соцстрани"
/стремейки се да повторят успеха си със схемата по която се
индустриализираха/ са твърде малки. Струва ми се, че освен
това има основание да се говори и за някакъв вид
иновативен монополизъм проявяван по различни начини от
върха на пирамидата. Той би могъл да се види например в
политиката на изтичане на мозъци /или в липсата на
политики, които да ограничават това/, както и в изтичане на
капитали в посока към високо технологичните отрасли на
националните икономики от върха на глобалната пирамида.
Между основните причини за трансформациите на
Източно-европейските икономики бяха слабата им
способност да генерират растеж, основан на технологични
иновации и поради това - невъзможността да издържат
конкурентния конфликт.
За да се избегнат недоразумения следва изрично да се
подчертае - в реалните икономики отношенията на обмяна и
йерархична централизация съществуват съвместно и взаимно
се генерират и взаимно се допълват. Двата механизма за
координация и разпределение на ресурсите - пазарният и
централизираното разпределение също взаимно се допълват.
Нещо повече, фундаментално качество на реалните
икономики е способността им за постоянна флуктуация на
съотношението между двата механизма за разпределение и
координация.
Какво ще бъде съотношението между двата механизма в
дадена реална икономическа система зависи от много
фактори. Но има два, които са с фундаментално значение:
________________________________________
9
________________________________________
околната среда /способността й да предоставя ресурси и да
понася последствията от икономическата активност/ и
динамиката, предизвикана от технологичната революция
която пое ролята не само на основна форма на
неконтролиран конфликт, но и ролята на основен генератор
на вътрешната конфликтност на системата - например, чрез
безработицата, предизвиквана от бурните технологични
иновации. Всеки засилен недостиг на ресурси и всяка
заплаха за излизане на конфликтността извън контрол,
водят незабавно до промени в съотношението между двата
механизма за разпределение.
И тук възникна крупен проблем. Източните и Западните
икономики еволюираха под натиска на тези фактори, но с
различни траектории. Грубо казано, Изтокът бягаше от
централизация и се движеше към пазар, а Западът се
движеше от класическия пазар към йерархия,
централизирани решенията и регулация. Образно казано те
се движеха един срещу друг. Теориите за конвергенцията не
бяха лишени от основания. Още една причина за
срещуположното им движение бяха различните им "стартови
състояния" - Източните икономики "тръгнаха" от строго
централизирани механизми за координация и се развиваха
към пазарни; Западните - от предимно пазарни механизми за
координация и се движеха към централизиране. За да
уеднаквят посоката си единият актьор трябваше да промени
предишната си посока. И въпреки, че промени настъпват и в
двата, повече се пречупват и ще продължат да се пречупват
траекториите на Източните икономики.
Мисля, че различните траектории на нашите икономики
и Западно-европейските намираха израз и в различната им
способност да "произвеждат" иновации. Изглежда западните
________________________________________
10
________________________________________
бяха по-приспособени към възникване на иновационен взрив
защото преди това, под влияние на други фактори бяха
попаднали в процес на йерархизация и концентрация.
Затова и отделям толкова внимание на тенденцията към
окрупняване при тях и на /неуспеха/ на опитите да й се
противодейства, които започват още през 30-те години. Този
тренд към окрупняване, като организационен израз на
йерархизацията съвпадна с влиянието и потребностите на
технологичната иновация и беше благоприятен за нея.
Разбира се, това не е универсално за всички отрасли.
Има разлики например, между електрониката и
автомобилната промишленост. Но трябва да се отбележи, че
високо-технологичната електроника е по-йерархизирана и
концентрирана е в сравнение с автомобилостроенето, което
все още запазва своята близост до традиционната
индустрия. Майкрософт няма свой автомобилен аналог по
света. Сред босовете в автомобилостроенето не може да се
намери аналог на Бил Гейтс.
Източните икономики имаха проблеми с иновационния
процес, поради различни причини. Една от тях вероятно е
обстоятелството, че траекторията на спонтанната им
еволюционна тенденция беше към "опазаряване", т.е.
"снижаване", автономизация и нарастване броя на
центровете на вземане на икономически решения /главно и
най-общо казано, относно разпределението на дохода/ .
Йерархизацията, чрез крупни организации
се
поддържаше до голяма степен изкуствено, при това чрез
един политически режим, който беше изтощен и износен.
Във всеки случай центробежните тенденции бяха много
силни. Вероятно поради това разпадът на политическата
система автоматично доведе и до срив в технологичната
________________________________________
11
________________________________________
иновация и дори до срив на самите й основи - образованието
и науката.
2. Вътрешни проблеми на технологичната
иновация
Визията за характера на промените не е без
последствия - тя влияе върху политиките за трансформиране
на националните икономики.
Създаването на пазар е политика насочена към
"сваляне" на по-ниски нива на центровете за вземане на
решения; демократизиране на икономическите решения,
вкл. и тези за разпределението на дохода.
Технологично-иновационната акитвност е нещо друго -
тя е свързана с концентрация на ресурси, както за научните
открития, така и за внедряването им. Свързана е
следователно и с тенденции към централизация, с високо
разположени центрове за вземане на решения.
Ето защо, политиката за "опазаряване" на икономиката,
поне така както се разбира у нас, противоречи на дълбоките
икономически промени характерни за развитието на високо
технологични производства - дори и когато се касае само за
внедряване, а не за научно-изследователски работи.
/Интересно е, че във всеобщата еуфория за "малка държава"
все пак се създава централизиран държавен фонд за
поддържане на високотехнологични производства - типичен
пример за липсата на консистентност между визия и
реалности, което води до лошо формулирани политики с
разнопосочни компоненти, наложени от чувството за
реализъм/.
Истината е, че бурното технологично развитие, не
съответства на класическите представи за пазарната
________________________________________
12
________________________________________