Любов и смърт в живота на човека

Човешкото   същество   е   едно   от   най-уникалниите   божии   създания.   То 

олицетворява  съвкупност от сила, разум, чувства и още много други качества, които го 
отличават   от   всичко   друго   създание   -   съществувало,   съществуващо   и,   което   ще 
съществува. Никое друго същество, което е вървяло по тази земя, не би могло да се 
сравни с човека. Това е и причината, в човешкия живот, неща като любов и смърт, да са 
като жичките в една крушка – те са неразривна част от едно цяло.

В живота на всеки един от нас има момент или моменти, които смятаме, че са 

нашите най-щастливи, успешни и неповторими. Такъв миг ние искаме да споделим с 
най-близкия си. Този човек, който те разбира винаги, знае дори най-съкровенните ти 
тайни и въпреки всичко, е винаги до теб. Да намери такъв човек, предполагам може да 
бъде сравнено с печалба от лотарията. Всеки един заслужава това щастие да го сполети. 
Защото веднъж намерил сродната си душа, никога повече не ще се почувстваш сам. Но 
тук има една уловка. Веднъж изпитал това чувство, то се превръща в неразделна част от 
теб и твоя живот. Ти започваш да жадуващ за него все повече и повече. Но това, над 
което ние, хората никога не се замисляме е, че много лесно и бързо това чувство може 
да изчезне. 

Загубата, каквато и да е, не е лесна за никой. Но загубата на точно този човек, на 

чувствата и усещанията, които той поражда в теб, може да остави трайна следа. Но 
отново тук има и друга страна на монетата. Ако имахте право на избор какво бихте 
избрали. Кое мислете е по добрият вариант? Дали този, при който никога не сте имали 
късмета да се докоснете до такава изпепеляващта любов, или другият, при който накрая 
сте изгубили тази красота, но преди това сте я притежавали. Със сигурност ще има 
хора, които ще предпочетат първото, но ние не бива да ги съдим, за което, защото всеки 
има право на собствен избор. Но ако всеки от нас преосмисли добре ситуацията и я 
разгледа от всички, ще прозре истината. Нима не е по-добре да съжаляваш за нещо, 
което си направил, дори и то да не се е получило, отколкото да съжеляваш, че не си 
направил нещо изобщо. В живота на човек има много видове любов, но смъртта е само 
една. И дори понякога любовта да ни кара да страдаме и да плачем, тази болка е нищо 
сравнение с тази, която изпитваме, която я загубим завинаги. 

Хората   казват,   че   живота   и   смъртта   са   свързани   и   вървят   ръка   за   ръка. 

Естественият кръговрат на животът тече така, че когато един се ражда, друг умира. 
Това, което обаче ние много често пропускаме е, че всъщност любовта и смъртта са 
много тясно свързани. Това е така, защото, когато откриеш истинската любов, сякаш се 
раждаш отново и много често като напълно нов човек. Всичко това отговаря на някой 
въпроси, но във същото време поставя и много други. Но това не ни пречи да направим 
един основен извод: Всеки от нас знае, че в един момент от живота си ще умре. Но тоза 
значи ли, че трябва да се скрием в някой ъгъл и да го чакаме да настъпи. Не, всъщност, 
точно това трябва да бъде причината и нашият стимул да се борим, да живеем и да 
обичаме.