Тема 6. 

Технологии за статично изображение 

1. Апарати за статична прожекция 

Технологиите  за  статично  изображение  свързват  неизчерпаемите 

възможности  за  създаване  на  изобразителна  научна  документация  с 
възможностите за нейното качествено и гъвкаво представяне [38]. 

Прожекционен  апарат  се  нарича  оптично  устройство,  създаващо  на 
екрана  увеличени  изображения  на  различни  обекти.  Източник  на 
светлина  в  прожекционните  устройства  е  специална  електрическа 
лампа — прожекционна лампа. 

Първият  прожекционен  апарат  е  създаден  през  1640  г.  Негов 

изобретател  е  немският  физик  и  математик,  монах  Атанасиус  Кирхер 
(1601-1680).  В  латинския  трактат  "Великото  изкуство  на  света  и  сенките" 
А. Кирхер назовава своя апарат "вълшебния фенер". Апаратът позволявал 
да се създават проекции на сенки от изображения, изрязани от картон. За 
източник на светлина служила свещ. 

През 1839 г. френският художник Л. Дагер изобретил фотографията. 

Това  позволило  да  се  създаде  изображение  на  стъклен  диапозитив.  В 
проекторите  в  края  на  XIX  век  за  източник  на  светлина  вече  се  използва 
електрическа лампа. 

През 1895-1898 г. руския изобретател Е. А Малиновски съвместно с 

други  изобретатели  изработва  първия 

епипрожекционен  апарат

. 

Използвали са го в малки аудитории или за индивидуална работа, тъй като 
изображението на екрана не надминавало 70 на 70 мм. В началото на XIX 
век се появява първия диафилм. 

Епипрожекционните  апарати  се  усъвършенстват.  Носителите  на 

информация са всякакъв вид графични материали (рисунки, схеми, карти, 
диаграми, илюстрации от книги, списания, оригинални документи, снимки 
и  т.н.)  както  и  малки  предмети.  Принципното  устройство  на 
епипрожекцията е показано на фиг. 3.1. 

Тема 5. Технологии за статично изображение 
Автори: доц. д-р Стоянка Лазарова и гл.ас. д-р Лъчезар Лазаров 

2 

Прожекцията  става  с  отразена  светлина  ─ 

епипрожекция

. 

Недоброто качество на изображението и примитивната функционалност на 
епипрожекцията  не  отговарят  на  съвременните  дидактически  и 
ергономически  изисквания.  По-новите  средства  за  екранно  използване  на 
непрозрачни статични материали са свързани с 

четяща видеокамера

 (фиг. 

3.2.). Днес четящата камера може да бъде заменена с компютърна система, 
в  която  е  включен  скенер  (с  цел  сканиране  (дигитализиране)  на 
информация от хартия).  

Фиг. 3.2. Четяща камера 

Фиг. 3.3. Съвременен епипроектор 

За индивидуална работа с различен нагледен материал на хартия се 

използват 

копирно-размножителните 

технологии 

(ксерография 

и 

термография).  Съвременните  технически  решения  предлагат  автоматично 
размножаване  при  голяма  скорост  и  високо  качество  ─  графични  и 
полутонови  чернобели  или  цветни  копия  на  хартия,  както  и  копия  на 
прожекционно  фолио.  Натуралната  нагледност  в  обучението  може  да  се 
замести  от  обемните  (холографски)  изображения  на  обектите. 
Холографските  плаки  се  наблюдават  направо,  без  прожекционно 
устройство. 

Фиг. 3.1. Схема на епипрожекция [93] 

 
 
1 – рефлектор; 
2 – източник на 

светлина; 

3 – маса; 
4 – огледало; 
5 – обектив. 

Тема 5. Технологии за статично изображение 
Автори: доц. д-р Стоянка Лазарова и гл.ас. д-р Лъчезар Лазаров 

3 

От  технолгиите,  използващи  прозрачни  носители  на  информация 

най-често използваната е 

шрайбпроектор

.

Технологията  за  прожекционно  писане  върху  прозрачно  фолио  с 

размери  на  полето  24  на  24  см  отначало,  както  показва  и  названието  на 
апарата,  се  прилага  с  единствената  цел  да  се  заменят  учебната  дъска  и 
тебеширът.  Прожекционният  апарат  се  нарича  апарат  за  прожекционно 
писане  (шрайбпроектор,  графоскоп,  ретропроектор  и  др.).  Едно  от 
предимствата на прожекционното писане е, че по време на писането не се 

прекъсва  визуалният  контакт  с  аудиторията,  тъй  като 
преподавателят остава с лице към нея.  

Предимство е и голямата яркост и детайлност на 

изображението,  както  и  използването  на  специални 
разноцветни  маркери  (неизтриващи  се  ─  за  основни 
образни  елементи,  и  изтриващи  се  ─  за  евентуални 
допълнения 

и 

импровизации). 

Така 

отпада 

неприятната "тебеширена технология".  

Шрайбпроекторът  е  универсален  по  отношение 

на: 

─  възрастта  на  учащите  (може  да  се  използва 

както в детската градина, така и при обучение на студенти);  

─  учебния  материал  (може  да  се  използва  за  преподаване  на 

български език и литература, чужди езици, математика, история, география 
и т.н.); 

─ етапите на урока (за проверка на домашна работа, за преподаване 

на  нови  знания,  за  упражнение,  за  преговор  на  изученото,  за  проверка  и 
оценка на на знанията и др.). 

Но  тези  предимства  не  могат  да  покрият  големият  недостатък  при 

по-продължително писане ─  заслепяване  на  пишещия от ярко осветеното 
поле  за  писане  (въпреки  използването  на  сенник).  Принципното 
устройство на шрайбпрожекцията е показана на фиг. 3.5. 

Фиг. 3.4. Шрайбпроектор 

Тема 5. Технологии за статично изображение 
Автори: доц. д-р Стоянка Лазарова и гл.ас. д-р Лъчезар Лазаров 

4 

Фиг. 3.5. Схема на шрайбпроектор 

Пълната  прозрачност  на  фолиото  позволява  да  се  наслагват 

изображения  -  съставни  елементи  на  едно  сложно  изображение. 
Методическата  обосновка  на  подобен  подход  е  ясна  ─  последователно 
изграждане  на  сложното,  наситено  с  много  информация  изображение. 
Технологическите възможности за реализиране на този подход са няколко: 
свободно  наслагване  на  отделните  плаки  в  касета  или  върху  водещи 
щифтове;  свързване  на  подредените  плаки  във  формата  на  тетрадка  или 
албум (визуални тетрадки или визуални албуми). Материалите, при които 
се използва наслагване, се наричат още 

фазограми

. 

Диапрожекцията

  е  технология,  използваща  също  прозрачни 

носители на информация — диапозитивни серии и диафилми. 

Диапозитивите  (диапозитивните  серии)

са  също  широко 

използвани  прозрачни  дидактически  материали  (фиг.  3.6.).  Те  осигуряват 
пълна  свобода  и  дидактическо  решение  ─  тематично  изготвените 
диапозитиви  могат  да  се  прегрупират  в  най-различни  серии  според 
конкретните  дидактически  цели,  както  и  непрекъснато  да  се  допълват  и 
актуализират.  Диапозитивните  серии  лесно  се  тиражират,  имат  голяма 
дълготрайност  при  запазване  на  първоначално  полученото  качество  и 
невисока себестойност [93]. 

Диафилмите

  (фиг.  3.7.)  представляват  завършени  тематични 

произведения  (научни,  учебни  или  художествени).  Режисираният  монтаж 
може  да  осигури  не  само  познаването,  но  и  целенасочено  емоционално 
въздействие.  Безспорно  диафилмът  губи  в  сравнение  с  диапозитивната 
серия  по  отношение  на  възможността  за  свободно  прегрупиране  и 
актуализиране на отделните изображения.  

1- рефлектор, 
2- осветителна лампа, 
3- филтър, 
4- обектив, 
5- обектив с огледало, 
6- екран