ПРАВО
ПРАВО – ПРАВНА РЕАЛНОСТ – СИСТЕМА НА ПРАВОТО
Дефиниции за право:
-
Правото е начин на съгласуване и защита на човешката свобода, доколкото тя е външно
реализираща се свобода.
* * *
-
Система от общозадължими социални норми, институционен и нормативен регулатор на
обществените отношения, гарантиран със силата на държавата и израз на нейната воля.
Правото пази целостността и реда на обществото в съгласие с нормите на реда и
справедливостта.
* * *
-
Съвкупност от предписания за поведение, подчинено на общия интерес. Този общ интерес
сеизразява от държавата – създадена от хората, за да организира, хармонизира и облекчава
техния живот, като определя ощовалидни правила на поведание (правни норми,
систематизирани в закони) и ръководи тяхното прилагане, както и санкционира тяхното
неизпълнение...
За да може обществото да съществува и да се развива, то трябва да се подчинява на
законите и да ги спазва, да има трайно и ясно установени правила и ефективни механизми
за принуда към спазването им.
В същото време и правото трябва да бъде обществено, т. е. да се подчинява на
обществената воля и ценности, което се постига чрез обществен контрол над правото –
всяко общество по всяко време може да променя правилата си за поведение, щом прецени,
че това е полезно за общите му интереси и цели.
Фрази за правото:
“Правото е изкуство за справедливото и доброто” (IUS EST ARS BONI ET AEQUE)
(Целз)
“Правото е принудително изискване за реализацията на минимално добро”
(Владимир Соловьов)
бележка: за него често се казва - “правото е минимум морал”
“Правовият ред е йерархия от норми, всред които основна е Конституцията.”
(Ханс Келзен в “Чистата теория за правото)
Термини за право
От санскритското
yu
= “задължителност”, “подчинение”;
Идва индогерманското
yus
= ”чистота”, “свещенност”, “божественост”;
Към римското – на латински език:
ius =
право, съдилище, мястото, където заседава съдът,
осъждащ за
iniuria
= нарушаване на човешките интереси, или за
nefas
= засягане на божествата;
Iustitia
= справедливост, правосъдие.
На английски се използва
right,
на френски
droit
, на немски
recht =
“право”, “правило”,
“правилно”, “направо”.
Всички те произлизат от латинската дума
direktorum
, означаващо “онова, което е съобразено
с правилото”.
Правото е “симетрия на свободата”.
Под “право” се разбира основно четири неща:
1) действащия правен порядък, наличното законодателство - обективно право;
2) възможността на лицето да прояви своята свобода - субективно право;
3) наука за правния порядък и правните възможности на лицето – юриспруденция;
4) изучаването на тези три неща в образованието -( напр.: уча право).
История на правото
1. Митология
В елинския свят и до днес символ на правосъдието е Темида - богинята, която събира
боговете на Олим и ръководи дискусията им, а като довереница на Зевс тя предава неговите указания
– themistas, с които всички трябва да се съобразяват – това са по-скоро изискванията на обичайното
право, на онези установени форми на поведение и взаимоотношения, които наричаме традиция;
(Илиада).
В “Одисея” се използва терминът: dikazein = правораздаване (от богинята Дике).
Хезиод говори за Дике (справедливостта) – дъщера на Темида и Зевс, която пренася реда от
Олимп сред хората и остава да живее сред тях, разнасяйки правосъдие от полис в полис (“Дела и
дни”). Нейните функции са да “хвърля светлина”, да открива скритото и лъжците, да преследва и
наказва. Нейни помощници са сестрите и Ирена (мирът) и Евномия (порядъчността), а останалите
сподвижнички са: Немезеида (отмъщението), Тихе (случайността, жребият). Противнички са им:
Ерида (раздорът), Биа (насилието), Хюбрис (безмерността, прекомерността). С тях Дике постоянно
води борба.
Не бива да се противопоставят или разделят Темида и Дике като представителки на обичайно
и създадено право, тъй като по-скоро става дума за различни функции при подреждането на
човешкия свят споде принципите на божествените повели. Ето защо, Улрих Виламовиц –
Мьолендорф казва, че Темида е “правото на властта”, докато Дике е “властта на правото”.
2. Античност
Античните философи се опитват да дата рационален отговор на въпроса за същността на
света и законите, които го управляват (вкл. живота на обществото). В началото обаче остава
непоклатима вярата, че човешките общности са части от един цялостен организам, наричан “космос”
(порядък, ред), и включващ боговете, природата и всичко живо.Това обединение е пронизано от
универсални принципи, внасящи в света подреденост, хармония и законо-мерност. Те се стремят да
открият принципите на космоса, да живеят в съзвучие с тях и да приведат света на хората в порядък,
да превърнат и полиса в космос.
Анаксимандър – говори за заложен във всичко универсален космичен закон:
2. Християнство
2. 1. Ранно християнство
В отличие на античното многобожие християнството проповядва идеята за единния Бог.
Още Старият завет свидетелства за божествената същност в единствено число. Бог не просто
е подредил света, но го е сътворил от нищото по собствена воля. Ето защо, отношенията на човека с
неговото Висше творение придобиват формата на повели, т. е. израз на волята Му (скрижалите със
заповедите на Мойсей са отграничение на правилното от неправилното поведение). Това определя и
факта, че християнството не може да разглежда справедливостта като изградена върху някакви
независими, идеални или природни принципи.
Тя е решение на Бога.
При християнството това е
израз на някаква любов – оттук и увереността, че Бог не е тиранин, а милостив баща и справедлив
съдник.
За разлика от античните (езически) разбирания за злото като отдалеченостот извора на
съществуващото, за църковните отци на християнството злото е наказания или изопаченост на
заложената цел.
Все пак за Плотин – съвременник на установяващата се нова религия – подобно на цялата
античност злото е естествен елемент на действителността, проява на дезорганизираността, недостиг и
“липса” в начина на съществуване. На фона на битийната целокупност обаче, злото се схваща само
като “частичен” елемент и преходен момент, подчиняващ се на общата закономерност на благото.
“Също както художникът, рисуващ някакво животно, няма да нарисува всичките му части
като учите му, така и Световният план не е направил всички същества като богове, а само някои,
други като демони – същества от втори порядък, а следващите като хора и животни... така и
градовете, които имат добри закони, не познават равенството на всички граждани...
... Злото, допринася някаква полза за цялото, като се превръща в образец за справедливостта...
то кара хората да са с изострено внимание, събужда духа и разума им, които да ги противопоставят
на хода на злото; с това им дава да разберат, що за добро е добродетелта...
...Ако не би имало зло, тогава не би имало и добро, а също и цел на стремленията, никакво
изискване за добро, никакво отбягване на злото и мислене, което да се насочва към двете...”
(Плотин - “Енеида”)
Подобно е разбирането и на други раннохристиански мислители.
“Някои от християнските мислители остават верни на идеята, че злото се дължи на някакъв
недостиг в доброто или е “отсъствие на добро.”
(Ориген)
“По този начин злото е противоположно на понятието за добродетел, но не като нещо по себе
си, а като нещо, което маже да се мисликато отсъствие ня дабра...лошотията се състои в ограбеност
на добро – като сянка, появила се с изчесване на светлината.”
(Григорий Нисийски – “Голямо огласително слово”)
“Как така изобщо има зло,след като съществува проведение? Доколкото злото действително е
зло, то нито има екзистенция (съществуване), нито има място сред съществуващите неща. Нищо на
света не лежи извън полето на провидението или да се изключва от него и че злото не е
нищосъществуващо, а само недостатъчност на доброто, и също, че на света не съществува нещо,
което да е напълно ограбено от добро, тогава това ще рече, че Божественото провидение въздейства в
целия Космос навсякъде без изключение и че всичко му е подчинено – и ако при това с помощта на
неизчерпаемото добро нещо, което да помогне на злосторниците или на някои други по пътя на
доброто, заради своята лична полза или за ползата на всички.”
(Псевдо Дионисий Ареопагит – “За Божествените имена”)
Свети Августин
СИСТЕМА НА ПРАВОТО
Системата на правото
е система от норми с общ източник. Мрежата на правото се състои от
множество сегменти, покриващи формите на съвместен живот на хората. Обикновено в основата им стои
основен закон – Конституцията.
Първо – правото е:
естествено
и
позитивно
.
Естествено е правото, което намираме в нашата човешка форма.
Естествени права
– основните права, които всички хора без намеса от страна на държавата:
живот, свобода, собственост, щастие, бунт срещу насилието.
Така ни е даден живота и свободата, т. е. правото на избор, както и собствеността, за да
живеем. Без тези неща просто нас ни няма.
Животът
е “дар Божи” и не може да бъде отнеман. Според Юстиниан то принадлежи на
всичко живо.
Свободата
също е естествено право, но разбиранията са различни и правото за различните
народи се произнася различно относно свободата. В най-неутралния смисъл, като свободно живеене и
придвижване, свободата е призната от почти всички правни системи, но от нея се изключват робите,
които имат единствено минималната свобода – да живеят като нормални човешки същества. Ако си
роб, някой трябва да се грижи за теб, както се грижи за животните и стоката си. В този смисъл човек
спада към собствеността...
Собствеността
– третото от естествените права. Човек трябва да има собственост, а да не е
собственост, за да е това право всеобщо за хората. Робството не може да се съгласува с идеята за
естествените права на човека, т. е. на всеки човек.
Позитивно
е онова право, което хората създават в името на естествените си права (или
тяхното ограничаване). То има изкуствен характер и представлява система от норми и действия на
властта.