ПРАВО
background image

ПРАВО

ПРАВО – ПРАВНА РЕАЛНОСТ – СИСТЕМА НА ПРАВОТО

Дефиниции за право:

-

Правото е начин на съгласуване и защита на човешката свобода, доколкото тя е външно 
реализираща се свобода.

* * *

-

Система от общозадължими социални норми, институционен и нормативен регулатор на 
обществените отношения, гарантиран със силата на държавата и израз на нейната воля. 
Правото   пази   целостността   и   реда   на   обществото   в   съгласие   с   нормите   на   реда   и 
справедливостта.

* * *

-

Съвкупност от предписания за поведение, подчинено на общия интерес. Този общ интерес 
сеизразява от държавата – създадена от хората, за да организира, хармонизира и облекчава 
техния   живот,   като   определя   ощовалидни   правила   на   поведание   (правни   норми, 
систематизирани в закони) и ръководи тяхното прилагане, както и санкционира тяхното 
неизпълнение...
За да може обществото да съществува  и да се развива, то трябва да се подчинява на 
законите и да ги спазва, да има трайно и ясно установени правила и ефективни механизми 
за принуда към спазването им. 
В   същото   време   и   правото   трябва   да   бъде   обществено,   т.   е.   да   се   подчинява   на 
обществената воля и ценности, което се постига чрез обществен контрол над правото – 
всяко общество по всяко време може да променя правилата си за поведение, щом прецени, 
че това е полезно за общите му интереси и цели.

Фрази за правото:

“Правото е изкуство за справедливото и доброто” (IUS EST ARS BONI ET AEQUE)

(Целз) 

“Правото е принудително изискване за реализацията на минимално добро” 

(Владимир Соловьов)

бележка: за него често се казва - “правото е минимум морал”

“Правовият ред е йерархия от норми, всред които основна е Конституцията.”

(Ханс Келзен в “Чистата теория за правото)

Термини за право

От санскритското 

yu 

= “задължителност”, “подчинение”;

Идва индогерманското

 yus 

= ”чистота”, “свещенност”, “божественост”;

Към римското – на латински език: 

ius = 

право, съдилище, мястото, където заседава съдът, 

осъждащ за 

iniuria

 = нарушаване на човешките интереси, или за 

nefas

 = засягане на божествата;

Iustitia

 = справедливост, правосъдие.

На   английски  се   използва  

right,  

на   френски 

droit

,   на   немски

  recht  =

  “право”,   “правило”, 

“правилно”, “направо”.

Всички те произлизат от латинската дума 

direktorum

, означаващо “онова, което е съобразено 

с правилото”.

Правото е “симетрия на свободата”.
Под “право” се разбира основно четири неща:
1) действащия правен порядък, наличното законодателство - обективно право;
2) възможността на лицето да прояви своята свобода - субективно право;
3) наука за правния порядък и правните възможности на лицето – юриспруденция;
4) изучаването на тези три неща в образованието -( напр.: уча право).

background image

История на правото

1. Митология

В   елинския   свят   и   до   днес   символ   на   правосъдието   е   Темида   -   богинята,   която   събира 

боговете на Олим и ръководи дискусията им, а като довереница на Зевс тя предава неговите указания 
– themistas, с които всички трябва да се съобразяват – това са по-скоро изискванията на обичайното 
право,   на   онези   установени   форми   на   поведение   и   взаимоотношения,   които   наричаме   традиция; 
(Илиада).

В “Одисея” се използва терминът: dikazein = правораздаване (от богинята Дике).
Хезиод говори за Дике (справедливостта) – дъщера на Темида и Зевс, която пренася реда от 

Олимп сред хората и остава да живее сред тях, разнасяйки правосъдие от полис в полис (“Дела и 
дни”). Нейните функции са да “хвърля светлина”, да открива скритото и лъжците, да преследва и 
наказва. Нейни помощници са сестрите и Ирена (мирът) и Евномия (порядъчността), а останалите 
сподвижнички   са:   Немезеида   (отмъщението),   Тихе   (случайността,   жребият).   Противнички   са   им: 
Ерида (раздорът), Биа (насилието), Хюбрис (безмерността, прекомерността). С тях Дике постоянно 
води борба. 

Не бива да се противопоставят или разделят Темида и Дике като представителки на обичайно 

и   създадено   право,   тъй   като   по-скоро   става   дума   за   различни   функции   при   подреждането   на 
човешкия   свят   споде   принципите   на   божествените   повели.   Ето   защо,   Улрих   Виламовиц   – 
Мьолендорф казва, че Темида е “правото на властта”, докато Дике е “властта на правото”.

2. Античност

Античните философи се опитват да дата рационален отговор на въпроса за същността на 

света   и   законите,   които   го   управляват   (вкл.   живота   на   обществото).   В   началото   обаче   остава 
непоклатима вярата, че човешките общности са части от един цялостен организам, наричан “космос” 
(порядък,  ред),  и включващ  боговете,  природата  и  всичко  живо.Това  обединение  е  пронизано от 
универсални принципи, внасящи в света подреденост, хармония и законо-мерност. Те се стремят да 
открият принципите на космоса, да живеят в съзвучие с тях и да приведат света на хората в порядък, 
да превърнат и полиса в космос.

Анаксимандър – говори за заложен във всичко универсален космичен закон:

2. Християнство

2. 1. Ранно християнство

В отличие на античното многобожие християнството проповядва идеята за единния Бог.
Още Старият завет свидетелства за божествената същност в единствено число. Бог не просто 

е подредил света, но го е сътворил от нищото по собствена воля. Ето защо, отношенията на човека с 
неговото Висше творение придобиват формата на повели, т. е. израз на волята Му (скрижалите със 
заповедите на Мойсей са отграничение на правилното от неправилното поведение). Това определя и 
факта,   че  християнството   не   може   да   разглежда   справедливостта   като   изградена   върху   някакви 
независими, идеални или природни принципи.  

Тя е решение на Бога.

  При християнството това е 

израз на някаква любов – оттук и увереността, че Бог не е тиранин, а милостив баща и справедлив 
съдник.

За   разлика   от   античните   (езически)   разбирания   за   злото   като   отдалеченостот   извора   на 

съществуващото,   за   църковните   отци   на   християнството  злото   е   наказания  или  изопаченост   на 
заложената цел.

Все пак за  Плотин – съвременник на установяващата се нова религия  – подобно на цялата 

античност злото е естествен елемент на действителността, проява на дезорганизираността, недостиг и 
“липса” в начина на съществуване. На фона на битийната целокупност обаче, злото се схваща само 
като “частичен” елемент и преходен момент, подчиняващ се на общата закономерност на благото.

“Също както художникът, рисуващ някакво животно, няма да нарисува всичките му части 

като учите му, така и Световният план не е направил всички същества като богове, а само някои, 
други   като   демони   –   същества   от   втори   порядък,   а   следващите   като   хора   и   животни...   така   и 
градовете, които имат добри закони, не познават равенството на всички граждани... 

background image

... Злото, допринася някаква полза за цялото, като се превръща в образец за справедливостта... 

то кара хората да са с изострено внимание, събужда духа и разума им, които да ги противопоставят 
на хода на злото; с това им дава да разберат, що за добро е добродетелта...

...Ако не би имало зло, тогава не би имало и добро, а също и цел на стремленията, никакво 

изискване за добро, никакво отбягване на злото и мислене, което да се насочва към двете...”

(Плотин - “Енеида”)

Подобно е разбирането и на други раннохристиански мислители.
“Някои  от християнските мислители остават верни на идеята, че злото се дължи на някакъв 

недостиг в доброто или е “отсъствие на добро.”

                   (Ориген)

“По този начин злото е противоположно на понятието за добродетел, но не като нещо по себе 

си, а като нещо, което маже да се мисликато отсъствие ня дабра...лошотията се състои в ограбеност 
на добро – като сянка, появила се с изчесване на светлината.”

   (Григорий Нисийски – “Голямо огласително слово”)

“Как така изобщо има зло,след като съществува проведение? Доколкото злото действително е 

зло, то нито има екзистенция (съществуване), нито има място сред съществуващите  неща. Нищо на 
света   не   лежи   извън   полето   на   провидението   или   да   се   изключва   от   него   и   че   злото   не   е 
нищосъществуващо, а само недостатъчност на доброто, и също, че на света не съществува  нещо, 
което да е напълно ограбено от добро, тогава това ще рече, че Божественото провидение въздейства в 
целия Космос навсякъде без изключение и че всичко му е подчинено – и ако при това с помощта на 
неизчерпаемото добро нещо, което да помогне на злосторниците или на някои други  по пътя на 
доброто, заради своята лична полза или за ползата на всички.”

 (Псевдо Дионисий Ареопагит – “За Божествените имена”)

Свети Августин 

СИСТЕМА НА ПРАВОТО

Системата   на   правото

  е   система   от   норми   с   общ   източник.   Мрежата   на   правото   се   състои   от 

множество   сегменти,   покриващи   формите  на   съвместен   живот   на   хората.   Обикновено  в   основата   им  стои 
основен закон – Конституцията.

Първо – правото е: 

естествено

 и 

позитивно

.

Естествено е правото, което намираме в нашата човешка форма.

Естествени права

 – основните права, които всички хора без намеса от страна на държавата: 

живот, свобода, собственост, щастие, бунт срещу насилието.

Така ни е даден живота и свободата, т. е. правото на избор, както и собствеността, за да 

живеем. Без тези неща просто нас ни няма.

Животът

  е “дар Божи” и не може да бъде отнеман. Според Юстиниан то принадлежи на 

всичко живо. 

Свободата

  също е естествено право, но разбиранията са различни и правото за различните 

народи се произнася различно относно свободата. В най-неутралния смисъл, като свободно живеене и 
придвижване, свободата е призната от почти всички правни системи, но от нея се изключват робите, 
които имат единствено минималната свобода – да живеят като нормални човешки същества. Ако си 
роб, някой трябва да се грижи за теб, както се грижи за животните и стоката си. В този смисъл човек 
спада към собствеността...

Собствеността 

– третото от естествените права. Човек трябва да има собственост, а да не е 

собственост, за да е това право всеобщо за хората. Робството не може да се съгласува с идеята за 
естествените права на човека, т. е. на всеки човек.

Позитивно

  е   онова   право,   което   хората   създават   в   името   на   естествените   си   права   (или 

тяхното ограничаване). То има изкуствен характер и представлява система от норми и действия на 
властта.

 


Това е само предварителен преглед!

Право, система на правото

Система от общозадължими социални норми, институционен и нормативен регулатор на обществените отношения, гарантиран със силата на държавата и израз на нейната воля. Правото пази целостността и реда на обществото в съгласие с нормите на реда...

Право, система на правото

Предмет: Право
Тип: Теми
Брой страници: 10
Брой думи: 2855
Брой символи: 24485
Изтегли
Този сайт използва бисквитки, за да функционира коректно
Ние и нашите доставчици на услуги използваме бисквитки (cookies)
Прочети още Съгласен съм