Курсова работа по дисциплината 

„Индустраилни отношения”

на тема:

Тристранно сътрудничество 

на национално и регионално 

равнище в сферата на 

заетостта

Изготвил:                                                                     Проверил: 

Факултетен 

Група: 

гр. София 2012г.

1

I.

Социален диалог и тристранно сътрудничество

Според българското национално законодателство – Кодексът на труда, държавата 

регулира   трудовите   и   непосредствено   свързаните   с   тях   отношения,   осигурителните 
отношения и въпросите на жизнено равнище след консултации и диалог с работниците, 
служителите, работодателите и технитеорганизации в дух на сътрудничество, взаимни 
отстъпки и зачитане на всяка от страните.

Държавата осъществява регулирането на трудовите и непосредствено свързаните 

с тях отношения, осигурителните отношения, както и въпросите на жизнено равнище в 
сътрудничество и след консултации с представителните организации на работниците и 
служителите   и   на   работодателите.   Обхватът   на   въпросите   на   жизненото   равнище, 
предмет на консултации се определя с акт на Министерския съвет по предложение на 
Националния съвет за тристранно сътрудничество.

Сътрудничеството   и   консултациите   задължително   се   осъществяват   при 

приемането на нормативни актове и въпросите, посочени в ал. 1.

1.

Национален съвет за тристранно сътрудничество

Сътрудничеството   и   консултациите   по   чл.3   на   национаното   равнище   се 

осъществяват от Националния съвет за тристранно сътрудничество.

Националния съвет за тристранно сътрудничество е орган за осъществяване на 

консултации и сътрудничество на национално равнище по въпросите на трудовите и 
непосредствено свързаните с тях отношения, одигурителните отношениям ккато и по 
въпросите на жизненото равнище.

Националния съвет за тристранно сътрудничество обсъжда и дава мнения по 

проекти на нормативни актове, уреждащи въпросите на:

•

трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения;

•

здравословните и безопасните условия на труд;

•

заетостта, безработицата и професионалната квалификация;

•

общественото и здравното осигуряване;

•

доходите и жизненото равнище;

•

въпросите, свързани с бюджетната политика;

•

социалните последици от преструктурирането и приватизацията.

Националния   съвет   за   тристранно   сътрудничество   координира   работата   на 

национално равнище по програми, отнасящи се до въпросите на социалния диалог, с 
национално   и   международно   финансиране,   в   които   участват   всички   представени   в 
Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) страни.

Националния   съвет   за   тристранно   сътрудничество   се   състои   от   двама 

представители   на   Министерския   съвет,   на   представителните   организации   на 
работниците и служителите и на работодателите. Министерският съвет определя своите 
представители, а представителите на представителните организации на работниците и 

2

служителите   и   на   работодателите   се   определят   от   техните   ръководства   съгласно 
уставите им.

Националния   съвет   за   тристранно   сътрудничество   се   ръководи   от   заместник 

министър-председател.

Националния   съвет   за   тристранно   сътрудничество   избира   от   лицата, 

представляващи   по   закон   организациите   на   работниците   и   служителите   и   на 
работодателите на ротационен принцип по един заместник-председател на съвета за 
срок от една година.

При   отсъствие   на   председателя   на   Националния   съвет   за   тристранно 

сътрудничество заседенаията се ръководят от посочен от него заместник-председател.

Секретариатът  на НСТС включва секретар и технически секретар – служители в 

Администрацията   на   МС,   и   двама   съветници,   определени   от   представителните 
организации на работниците и служителите.

Секретариатът   осигурява   организацията   на   дейността,   техническото   и 

административно   обслужване   на   НСТС   с   представителните   организации   на 
работниците и служителите и на работодателите.

Секретариатът   осъществява   оперативното   взаимоодействие   на   НСТС   с 

Администрацията на МС и други администрации на изпълнителната власт, както и с 
комисиите на Народното събрание и с Администрацията на Президента на Република 
България.

Към НСТС се създават постоянни комисии по въпросите на:

•

доходите и жизненото равнище;

•

осигурителните отношения;

•

трудовото законодателство;

•

социалните последици от преструктурирането и от приватизацията;

•

бюджетната политика.

Комисиите   се   състоят   от   по   двама   членове,   упълномощявани   от   всеки   от 

участниците в НСТС. Поименният състав на комисиите се утвърждава от НСТС. Всяка 
постоянна   комисия   избира   свой   председател   на   ротационен   принцип   за   срок   една 
година   по   определена   от   комисията   последователност.   Председателят   на   комисията 
организира работата и ръководи заседанията й. За участие в заседанията на комисиите 
могат да се канят ръководители и експерти на органи и институции, които са внесли 
проектите на нормативните актове за обсъждане от съвета или имат пряко отношение 
към   тях.   По   решение   на   НСТС   се   създават   работни   групи   за   обсъждане   на   други 
въпроси извън посочените в чл.6, ал.1. По решение на НСТС председателят на съвета 
предлага   на   МС   включването   на   експерти   от   представителните   организации   на 
работниците и служителите и на работодателите в работни групи, създавани по реда на 
чл. 47 от Устройствения правилник на МС и на неговата администрация.

2.

Отраслови, браншови и общински съвети за тристранно сътрудничество

3

Сътрудничеството   и   консултациите   по   чл.   3   от   кодекса   на   труда   по   отрасли, 

браншове и общини се осъществяват по отраслови, браншови и общински съвети за 
тристранно сътрудничество.

Отрасловите, браншовите и общинските съвети за тристранно сътрудничество са 

органи за осъществяване на консултации и сътрудничество при уреждане на въпросите 
на трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения, осигурителните отношения 
и на жизнено равнище, които са специфични за съответния отрасъл, бранш и община.

По   решение   на   отрасловите,   браншови   и   общински   съвети   за   тристранно 

сътрудничество,   към   тях   могат   да   се   създават   на   паритетни   начала   комисии   и/или 
работи групи за съответния отрасъл, бранш или община.

Отрасловите, браншовите и общинските съвети за тристранно сътрудничество, 

могат   да   приемат   правила   за   организацията   на   работата   на   комисиите   и   работните 
групи.   Поименният   състав   на   комисиите   и   работните   групи   се   утвърждава   от 
съответния отраслови, браншови или общински съвет за тристранно сътрудничество.

a)

Функции на съветите за тристранно сътрудничество – националният съвет за 
тристранно сътрудничество обсъжда и дава мнения по законопроекти, проекти 
на подзаконови нормативни актове и решения на Министерския съвет по чл.3 
от   Кодекса   на   труда.   Мнения   на   Националния   съвет   за   тристранно 
сътрудничество по ал.1 могат да искат:

•

Президентът на Републиката;

•

Председателят   на   Народното   събрание   и   председателите   на 
постоянните комисии на Народното събрание;

•

Министър-председателят.

Отрасловите, браншовите и общинските съвети обсъждат и дават мнение при 

уреждането   на   специфичните   въпроси   по   чл.3   от   Кодекса   на   труда   за   съответния 
отрасъл, бранш или община. Мнение по чл.3 се дава по искане на държавния орган, 
който урежда съответните въпроси, или по инициатива на отрасловите, браншовите и 
общинските съвети за тристранно сътрудничество.

b)

Уредба   и   финансиране   дейността   на   съветите   за   тристранно 
сътрудничество – организацията   и дейността на съветите за тристранно 
сътрудничество се уреждат с правилник, приет от Националния съвет за 
тристранно   сътрудничество.   Разходите   по   дейността   на   съветите   за 
тристранно   сътрудничество   са   за   сметка   на   съответните   държавни   и 
общински органи, участващи в тях.

c)

Сдружаване на работниците и служителите – работниците и служителите 
имат право, без предварително разрешение, свободно да образуват по свой 
избор синдикални организации, доброволно да встъпват и да излизат от 
тях, като се съобразяват само с техните устави. Синдикалните организации 
представляват и защитават интересите на работниците и служителите пред 
държавните   органи   и   пред   работодателите   по   въпроси   на   трудовите   и 
осигурителни   отношения   и   на   жизненото   равнище   чрез   колективно 

4