Семейно и наследствено право - ЮЗУ "Св. Неофит Рилски" - гр. Благоевград -  2003г.

Въпрос 

 №1

Понятие и предмет на 

 СП. Развитие на СП.

СП   е   система   от   правни   норми,   които   уреждат   отношенията,   основани   на   брак,   родство   и 
осиновяване, настойничество и попечителство.
Предметът на СП съвпада с предмета на СК, който съгласно чл. 1 от СК обхваща отношенията, 
основани на брак, родство и осиновяване, настойничество и попечителство.
Принципно, щом сме възприели пандектната система на ГП, можем да твърдим. че нормите на СП 
уреждат   равнопоставени   отношения   Този   въпрос,   обаче,   не   е   безспорен.   Искам   да   ви   обърна 
внимание на едно специфично становище, с което не съм съгласен, а именно, че СП трябва да се 
разглежда като самостоятелен правен отрасъл, отделил се от ГП. Това мнение на проф. Ненова не е 
общопризнато сред цивилистите. Проф. Ненова сочи три аргумента:
че семейните отношения били лични, не имуществени, те. те са уредени по начин, който  и прави 
от личните отношения в семейството; че правилата на морала и обичаите важат за СП и в много 
случаи законът се задоволява само с препоръки като оставя регулирането на тези извънправни 
регулатори; че уредбата е кодифицирана в СК, което означава едно обособяване от останалото 
гражданско   законодателство.   Ако   сега   бъде   приет   един   нов   Граждански   кодекс,   в   него   не   би 
трябвало да се включва раздел "Семейно право".
Контрааргументите на идеята за обособеност на СП са:
Ако се обърнем към предмета на ГП, ще видим, че то също има за предмет и неимуществени 
отношения, а не само имуществени Освен това, ние можем да подчертаем, че статутът на ФЛ от 
ОТГП.   съпоставен   с   уредбата   на   семейните   отношения  в  СП   е   еднакъв.   Къде   тогава   да   бъде 
уредбата на ФЛ - в СП или в ОТГП. Неслучайно СП и наследственото право са обединени в едно 
общо. Ясно се разграничават, но общо се изучават. Това е тока. защото правилата за наследяване са 
ясно зависими от семейните връзки. Защо да разкъсваме СП от НП и да оставим НП в ОТГП ? СП 
също урежда имуществени отношения
В съда при семейните спорове основна роля играят имуществените отношения.
Най-сериозният контрааргумент срещу този аргумент е в § 1. на СК: "По въпросите, по които този 
кодекс не съдържа разпоредби, се прилагат съответно правилата на гражданските закони, ако това 
не противоречи на началата за уреждане на семейните отношения и на морала." Значи в момента 
нормите на ГП имат субсидарно приложение относно неуредените случаи. ГП също препраща към 
морала, справедливостта и добрите нрави.
Към която и да е система да се обърнем - пандектната или френската — ще видим, че и в двете 
семейните отношения  са уредени в гражданския кодекс. Така  че, СП еднозначно можем да го 
определим като част от ГП.
Как законът е очертал семейните отношения? Най-напред законът е посочил няколко категории 
отношения, възникващи въз основа на един признак. Този признак е посочен в чл. 1 от СК и е ЮФ, 
от който могат да възникнат семейните отношения - бракът. Тук ще направим само едно уточнение 
— въз основа на него възникват семейните отношения, но законът урежда неговото сключване и 
прекратяване.
Вторият вид семейни отношения са тези, основани на родството. Първите са отношенията между 
съпрузите. Трябва да подчертаем, че в основата на родствените връзки лежи произхода. Роднини е 
едно твърде разтегливо понятие. Ако търсим родословието си до девето коляно, току-виж сме 
открили родствена връзка с тук присъстващите. Това е излишно Родството има значение само до 
определена степен. Всъщност. СК по-подробно урежда отношенията между роднините по права 
линия и децата. Другите отношения са по-бегло уредени.
По права линия в закона връзките са значими при сключването на брак. В чл. 70 се споменава нещо 
за баба и дядо и толкоз -дотам връзките са значими. Колкото е абсурден (и забранен) брак между 
дядо и внучка, толкова фактически по-невъзможен е брак между прабаба и внук.

По съребрена линия можем да открием пречката за брак в чл. 13 (1), т. 2 - до четвърта степен, 
включително. Това са втори братовчеди. Във връзка с термините на няколко места се споменава за 
братя и сестри и с това се изчерпва уредбата на съребрената линия
СК урежда като факт и сватовството без да споменава за някакви специфични права и задължения 
на тези лица. Сватовството е симбиоза между брак и съребрена линия и няма никакво семейно-
правно значение. Допустимо е две сестри да се омъжат за двама братя.
Следващият ЮФ, от който възникват семейни отношения според чл. 1 от СК е осиновяването. 
Всъщност, уредбата, която дава законът е насочена най-вече към извършването на осиновяването и 
неговото прекратяване, а за другите въпроси се препраща към родството
Значи,   за   да   възникнат   семейни   отношения,   законът   изисква   наличието   на   конкретни 
правопораждащи ЮФ, а именно: брак, родство, осиновяване. Законът казва така. А може ли двама 
души да живеят без брак? Дете живее при възрастна жена, която се грижи за него.  Ето  тези са 
важните нища, на които в новия СК трябва да се обърне внимание. Принципно, лицата, които 
живеят заедно образуват едно домакинство. Домакинството  не се разглежда у нас като правен 
субект. Въпросът е: ако се признае някаква правна значимост на това
фактическо положение, какво би могъл да направи законодателят? Ще признае ли след известна 
"давност"   на   лицата   някои   права   и   задължения   като   на   сключили   брак   или   извършили 
осиновяване?
В текста на чл 1 СК следва уредбата на настойничеството и попечителството. Това положение е от 
1985 г. насам. По-рано тази уредба бе в ЗЛС. Дали е оправдано сега уредбата да е в СК? На пръв  
поглед тези отношения наподобяват семейните -настойникът се грижи за лицето. Това подобие не 
е достатъчен аргумент, за да се каже, че това са семейни отношения. Даже напротив, изрично се 
подчертава,   че   между   настойника   и   поставения   под   настойничество   не   се   прилагат   семейните 
отношения. Основната функция на настойничеството и попечителството е свързана с института на 
дееспособността Недееспособните се нуждаят от грижи. Това е общ проблем, както и грижите за 
децата. Логично е тогава институтите да бъдат в СК
В чл 1 от СК не е посочен и още един от разделите на СК като част от неговия предмет (става дума 
за семейните отношения с международен елемент. Тези норми, не могат да бъдат включени в С11. 
Те са предмет на МЧП. Някои автори говорят за международно семейно право. Тогава можем да 
сложим пред всяко право "международно" и така да имаме международно облигационно право и 
т.н. Така че. този раздел е към МЧП.
Развитие на семейното право. Принципно, няма да се връщаме преди Освобождението. До 1945 
година брачните отношения са били уредени от църковния канон. За нашите прабаби и прадядовци 
е   действал   Уставът   на   българската   православна   църква.   Законодателството   по   отношение   на 
произхода   се   е   регламентирало   от   Закона   за   извънбрачните   деца,   а   въпросите,   относно 
осиновяването - от Закона за децата.
След 1945 година се издава Наредбата за брака. С приемането на ЗЛС през 1949 година е била 
дадена една обща уредба на семейните отношения. ЗЛЗ е претърпял редица изменения преди да се 
стигне   до   1948   година,   когато   е   приет   първият   семеен   кодекс.   Той   се   свързва,   най-вече,   с 
въвеждането на СИО и имуществените отношения. Либерализират се разводът и осиновяването. 
Може да се каже, че СК от 1968 година не се отличава много от сега действащия, приет през 1985 
година. Промените от 1985 година не са от такъв характери обем. че да се налага изработването на 
цял новСК.  Даже в момента има становище, че измененията към нов СК са неоправдани, а  IЮ 
добре е да се промени сега действащият, като институтът на брачния договор просто се вмъкне в 
него
Сега   задължително   трябва   да   кажем   няколко   думи   за   тенденциите.   Първо,   във   връзка   със 
сключването на брака ще се въведе т. нар. брачен договор. Този договор ще доведе до промени 
само в имуществените отношения. Второ, известни промени се очакват и по отношение на развода. 
Трето, осиновяването ще бъде значително реформирано. Ще се уредят т, нар. приемни семейства. 
В предложения проект, за съжаление, няма никакви по-сериозни промени на отношенията между 
родители и деца Прие се, че ще се издаде Закон за защита на детето. Основната задача на този 
закон не е само да повтори Конвенцията за защита на детето, защото тя е ратифицирана и е част от  
действащото право. Основната задача на този закон ще е реализацията на правата на детето в 
сегашните условия.

2

Заключение Основно понятие в СП би трябвало да е "семейство" Изненадващо откриваме, че в СК 
няма легална дефиниция на това понятие. По принцип, ако не следва друго от целта на нормата, 
смята   се.   че   семейството   обхваща   съпрузите   и   ненавършилите   пълнолетие   деца.   Всъщност, 
семейство е и когато двама живеят без факта на брака В ЗДС и в ЗОС във връзка с наемните  
отношения дефиницията на понятието "семейство" е пак същата и в същия смисъл, те съпрузи 
плюс ненавършили пълнолетие деца. Това е понятието "семейство" в тесен смисъл В по-широк 
смисъл семейството може а се разглежда по отношение на уредбата на издръжката - задължени да 
си дават издръжка са и бабата, дядото, внуците и т.н , и то, без оглед на възрастта.

Въпрос №2
Сключване на брак- форма и процедура

Понятие за брак. Източници на СП са Конституцията и СК. В чл. 46 от Конституцията е дадено 
понятието за брак: "Бракът е доброволен съюз между мъж и жена ..." Първо да направим едно 
терминологично уточнение с "брак", от една страна, наричаме самото сключване (те. ЮФ като 
брак) на брака, а, от друга страна, с термина "брак" обозначаваме и брачните отношения между 
съпрузите. В случая говорим за брака като ЮФ.
Бракът е ЮФ и е определен от Конституцията като доброволен съюз между мъж и жена. Съюз - в 
смисъл на нещо като съгласие с обща цел. Основният въпрос е дали можем да приемем, че бракът е 
договор,   защото   всеки   съюз   се   създава   с   договор   за   обединяване,   но   терминът   "договор"   е 
избягнат. Дали бракът е договор или, ако не е, дали поне не е сделка?
Знаем, че сделката е правомерен ЮФ, който съдържа в себе си едно или повече волеизявления на 
гражданско-правни   субекти,   насочени   към   пораждането   на   гражданско-правни   последици   и 
определящи съдържанието на тези последици. При брака волеизявления има - и писмени, и устни. 
Те   са   насочени   към   правни   последици,   защото   възниква   правна   връзка.   Определят   ли   тези 
волеизявления най-съществените последици от сделката? Не, нищо не определят! Сключващите 
брак казват само "да". Правните последици, които ще настъпят, се определят от закона, и то - в 
императивен режим, от който съпрузите не могат да се отклонят, дори и да искат. Излиза, че по 
сега действащата нормативна уредба бракът ням всички признаци на сделката, пък камо ли на 
договора. Ще се промени ли това положение след въвеждането на брачния договор? Тогава ще има 
свободно   определяне   на   имуществените   отношения   с   този   договор.   Той   става   част   от   ФС   на 
сключване на брака. Значи, с влизането в сила на новия СК ще можем да определим брака като 
договор. Брачният договор ще е част от сключването на брака (понятията не са равнозначни).
Ще има предбрачен договор с нотариална заверка на подписите. Това е едно объркващо понятие. 
Предбрачният договор ще породи действие, само ако бъде сключен бракът. Преди това е все едно 
дали го има или не. Затова е по-точно да се говори за брачен договор.
Сключване   на   брака   представляват,   преди   всичко,   тези   действия,   които   трябва   да   бъдат 
осъществени   и,   които   имат   конститутивно   значение,   за   да   придобият   страните   качеството 
"съпрузи". Те са уредени в чл. 6-11 от СК. На първо място, законът урежда формата на сключване 
на брака. Това е форма за действителност и неспазването й води до нищожност. Съгласно чл. 6 (1) 
"Само гражданският брак, сключен във формата, предписана от този кодекс, поражда последиците, 
които законите свързват с брака.." За религиозен брак не можем да говорим. По-точното понятие е 
"религиозен обред". Той е форма, но непризната от закона, и затова не води до последиците на 
брака. Разделянето на църквата от държавата става още през 1945 година с Наредбата за брака. 
След тази дата религиозният обред не поражда брачни отношения. Дори в чл. 6 (2) има изискване 
първо да се сключи граждански брак, а след това може да се извърши религиозен обред. Била е 
предвидена   административна   отговорност   за   свещеник,   който   извърши   обред   без   да   му   е 
представен акт за граждански брак. Формата на брака може да се разглежда и като спазване на 
определени процедурни изисквания при сключването му. Кои са конститутивните елементи от ФС 
по сключването на брака?
Съгласието,   те.   същността   на   брака.   Става   дума   за   волеизявленията   на   сключващите   брак.   Те 
трябва да са взаимни, насрещни и то дадени от мъж и жена. Съгласно чл. 7 СК "Бракът се сключва 
по взаимно съгласие на мъж и жена, дадено лично и едновременно пред длъжностното лице по 
гражданско   състояние."   Браковете   на   хомосексуална   основа   не   са   уредени   у   нас.   Изводът  за 

3

недопустимостта на този брак се прави от чл. 46 от Конституцията. Дори и двама приятели да си 
направят една екскурзия до Холандия и там да сключат брак, този брак няма да бъде легализиран у 
нас. Не бива тази хипотеза да се смесва със следната: отиват на екскурзия до Кипър мъж и жена, 
запознават се на кораба и в Кипър сключват брак. Щом бракът е сключен по реда, който изисква 
законодателството   на   чуждата   страна,   този   брак   трябва   да   бъде   зачетен   и   у   нас,   защото   не 
противоречи на българската конституция и не става въпрос за неспазването на съществен елемент 
от ФС - съгласието е дадено в Кипър. Волеизявленията трябва да бъдат дадени лично, а не чрез 
пълномощник, дори и той да е снабден с изрично пълномощно.
Волеизявленията трябва да бъдат дадени едновременно. Тук не става въпрос те заедно да кажат 
"да", а, просто, процедурата да е единна.
Следващото изискване с конститутивно значение е бракът да е сключен пред длъжностното лице 
по гражданско състояние. Кое е това лице? Кметът на общината или специално назначено от него 
лице, капитанът на кораб в открито море, командирите на съответните военни части при война, 
задграничните   представители   -   консули   и   дипломатически.   Всеки   от   тези   лица   си   има   своята 
териториална и времева компетентност, от която не може да се отклонява. Не може назначеното 
длъжностно лице по гражданско състояние в Благоевград да прескочи до Кюстендил, за да съчетае 
там в брак своята приятелка. Заради това изискване, което беше
нарушено, се наложи да се издаде Закон за уреждане на правните последици на бракове, сключени 
в нарушение на чл. 7 от СК - бр. 41 на Държавен вестник от 1999 година Нарушението бе от лица, 
които са действали публично без да са имали това право, включително и обредни домове.
Съгласието трябва да бъде безусловно Никакви уговорки не може да съдържа това волеизявление. 
Не може де се каже: "да, ако ми дадат обещания Мерцедес".
Формата на волеизявленията - законът изисква длъжностното лице първо да запита, а след това 
мъжът и жената да подпишат акта за брак. Писмената форма поглъща устната.
Подписите трябва да се положат в акта за граждански брак. Актът съдържа определени реквизити, 
които намираме в Закона за гражданската регистрация. Документът не може да бъде в свободен 
текст. Няма ли реквизитите ,  няма акт.
Чл 10 (3) СК изисква актът за граждански брак да бъде подписан и от длъжностното лице по 
гражданско състояние. След този ЮФ бракът се смята за сключен. Обявяването на това и химнът 
на Менделсон вече е ритуал.
Горепосочените изисквания имат конститутивно значение. Неспазването дори на едно от тях води 
до нищожност на брака.
Втората група изисквания нямат конститутивно значение. Те могат и да не бъдат спазени и не се 
отразяват върху действителността на акта. Отговорност за тях носи длъжностното лице. Те са:
Актът за гражданско състояние се подписва и от двама свидетели И без тези подписи бракът се 
счита за сключен. Това е нормално, защото как можем да поставяме правните последици на брака в 
зависимост от волята на трети лица. Представете си, че те кажат "не" в последния момент. Ако 
липсват   свидетели,   бракът   се   сключва.   Длъжностното   лице   е   извършило   едно   нарушение,   но 
бракът е факт. Подписите на свидетели са изискване с неконститутивно значение. Това е изискване 
към длъжностното лице, а не за действителността на брака.
В чл. 9 (1) се споменава за публичност I тържественост на сключването на брака. Щом бракът се 
сключва на общодостъпно'място, това означава, че публичността е спазена. А тържествеността не е 
абсолютно необходима за действителността на брака. Възможно е най-делово да се сключи брак.
В чл. 9 (1) е казано "в общинския съвет". Ясно е, че не става дума за кабинета на кмета. В градовете 
има специално определени зали за тази цел. В любопитните хроники срещаме "брак под водата", "в 
пещера", с парашути" и т.н. Това е допустимо, но рискът е за длъжностното лице, защото в чл. 9 (2) 
се говори за преценка на длъжностното лице. Мястото (екзотично) може да се определи от кмета. 
То може да е дори и под водата, само че длъжностното лице задължително трябва да присъства.
При определени хипотези длъжностното лице може да сключи брака и на друго място, когато 
някой от присъстващите не може да се яви в общинския съвет по уважителни причини. Такава 
уважителна   причина   може   да   е   изтърпяване   на   наказание   лишаване   от   свобода   и   тогава 
длъжностното лице ще отиде в затвора, за да бъде сключен бракът.
В чл. 8 има изискване за необходимите документи. Всеки от желаещите да сключат брак представя 
в общината декларация, че не съществуват пречките за сключване на брак, установени в чл. 12 и 13 

4

и медицинско свидетелство, че не страда от болестите, посочени в чл. 13 (1), точки 2 и 3. Целта на 
тези документи е да се удостовери пред длъжностното лице, че няма пречки за сключване на брака. 
Липсата им не означава, че бракът не може да бъде сключен. Наличие на някаква пречка могат да 
бъдат и подправени, неистински документи. Например, лекарят ви е познат и си затваря очите за 
това, че сте болен от СПИН. Бракът би трябвало да е унищожаем. Значи, валидността на брака е в 
зависимост от самата пречка, а непредставянето на документите не е порок. После съдът търси 
дали са налице някакви пречки, което не проблем на чл. 8.
Срок.  Съгласно чл. 10(1) бракът се сключва не по-рано от 30 дни от заявяването в общинския 
съвет. С разрешение на длъжностното лице по гражданско състояние брак може да се сключи и по-
рано, ако важни причини  налагат  това. Значи, законът  изисква  желаещите  да сключат брак да 
направят писмено заявление в общинския съвет. Заявлението може да бъде подписано и само от 
един от желаещите, но той трябва да посочи с кого иска да сключи брак, а не просто, че иска да 
сключи брак. Чл. 10 е отпаднал от проекта за нов СК.
Съгласно   чл.   10   (2)   длъжностното   лице   по   гражданско   състояние   проверява   самоличността   и 
възрастта на страните ... Това изискване също ще отпадне. Ако длъжностното лице не е спазило 
това   изискване,   то  бракът   ще   е   действителен   и   ако   липсва   необходимата   възраст   за   някой   от 
сключилите брак, по-късно бракът ще е унищожаем. 

Въпрос №3
Условия и пречки за брак. Понятие

Бихме могли да използваме общото понятие "изисквания" за брака, защото условията и пречките 
са изисквания на закона по отношение на сключващите брак, за да бъде той валиден. Изискванията 
са само от закона. Всички други условия нямат последиците на законовите.
Изискванията са свързани с лични качества на лицата, които се преценяват за всеки, сключващ 
брака, поотделно. Длъжностното лице по гражданско състояние следи за тяхното спазване. В чл. 8 
СК се изискват декларация и медицински свидетелства за всеки кандидат поотделно.
Казахме, че при неспазването на тези изисквания  бракът  ще е недействителен,  по-точно, ще е 
унищожаем. Съгласно чл. 96 (1) СК бракът се унищожава, когато при сключването му са били 
нарушени чл. 12 и 13. Значи, тези изисквания са уредени в чл. 12 и 13 от СК. Те са конкретни 
изисквания, които винаги са съществували в СП. В чуждите законодателства също съществуват, 
като са съобразени с обичаите и нравите на съответното общество.
Видове изисквания. Те най-напред се разделят на условия и пречки. Условия са тези обстоятелство, 
които трябва да са налице, за да се сключи бракът. Условието е само едно - това по чл. 12 (1) СК: 
"Брак   може  да  сключи   лице,   навършило  18  години."   Всички   други   изисквания   са  пречки,   т.е. 
отрицателни условия. Пречките се съдържат в чл. 13 (1) и (2) от СК.
Може да се направи и едно друго разграничение на изискванията, което не е безспорно - делението 
им на изисквания в обществен и частен интерес. В учебника на проф. Ненова всички изисквания са 
в обществен интерес. Можем, обаче, да посочим пример за изискване, от което всеки може да се 
отклони без да накърни обществото. Съгласно чл. 13 (1), т. 3 "Не може да сключи брак лице, което 
страда от болест, представляваща сериозна опасност за живото или здравето на поколението или 
другия съпруг, освен ако болестта е опасна само за другия съпруг и той знае за нея." Ясно е казано 
в СК, че е защитен интересът на другия съпруг, а не на обществото. Той може да поеме риска, ако 
например,   партньорът   му   е   болен   от   СПИН.   Неговото   съгласие   е   достатъчно,   следователно 
нормата е дизпозитивна. Това е изключението, а всички други изисквания са от обществен интерес.

Въпрос №4
Пълнолетието като условие за брак. Наличие на друг брак като пречка

Съгласно чл. 12 (1) СК брак може да сключи лице, навършило 18 години. Брачното пълнолетие в 
СК е  в синхрон  с чл.  2 от ЗЛС  "С навършване  на осемнадесетгодишна  възраст  лицата  стават 
пълнолетни и напълно способни чрез своите действия да придобиват права и да се задължават. 
Семнадесетгодишната възраст е бариерата, над която всички лица са в състояние да се включват в 

5

гражданския   оборот.   Но   някои   се   развиват   по-бързо   и   затова   законът   дава   възможност   и   на 
навършилите   шестнадесетгодишна   възраст   да   сключват   брак.   Виж   чл   12   (2)   от   СК.   За   тази 
възможност са необходими две предпоставки:
1)  навършени шестнадесет години;
2) разрешение от председателя на районния съд по местожителство на лицето, а ако и двамата са 
под осемнадесет години и са с различно местожителство, сами избират една от съдилищата.
След като констатира наличието на тези две предпоставки, съдията дава исканото разрешение. 
Съдията трябва да установи "важни причини, които налагат сключването на брака". Това не е трета 
предпоставка,   защото   която   причина   съдията   сметне   за   важна,   тя   е.   Обикновено   като   важна 
причина се сочи бременност и разрешение в интерес на бъдещото дете.
Не   трябва   да   се   подминава   и   още   един   израз.   В   чл.   12   (2)   е   казано:   "По   изключение..."   При 
преценката си съдията би трябвало да се ръководи от историческото тълкуване. Преди, когато 
пълнолетието   е   настъпвали   на   двадесет   и   една   годишна   възраст,   непълнолетните   са   могли   да 
сключват   брак   само   с   разрешението   на   родителите   си.   Сега   родителите   не   дават   съгласие. 
Наличието   на   възможен   конфликт   между   родителите   и   непълнолетните   им   деца   е   довело 
законодателя до извода, че едно трето лице - съдията - трябва да разреши брака. Сега съдът трябва 
да изслуша мнението на родителите, но, ако иска ще се съобрази с него. С разрешението, което 
днес почти винаги се дава, непълнолетният става еманципиран, т.е. приравнен по правен статут с 
пълнолетните. Не трябва ла се забравя, че съдът трябва да чуе с ушите си мнението на родителите.
Искането за разрешение се прави лично от самия непълнолетен. Ако и двамата са непълнолетни, те 
избират в кой районен съд по местожителство на единия от тях да подадат искането. Важното е да 
се  пази   т.нар.  "розова  подсъдност",  т.е.   не  може  друг  по  степен   съд,  дори  ВКС, да  даде  това 
разрешение.   Не   е   посочено   изрично   в   закона   дали   е   необходимо   съдът   ла   изслуша   и   другия 
желаещ. По принцип, разрешението за брак се дава конкретно и индивидуално. Няма как съдът да 
направи тази преценка, ако не отчете с кого иска да сключи брак
Производството може да приключи по два начина

:

1)  Отказ да се даде разрешение. Този отказ може ла бъде обжалван. Ясно е, че интерес от отмяната 
му може да има само непълнолетният, получил отказа, на практика, обаче, отказът не се обжалва, 
защото той   не   прегражда   пътя    към    нов   искания непълнолетният може още на другия ден да 
направи ново искане и тъй като отказът е мотивиран, той ще съобрази новото искане с мотивите на 
отказа. Такава е съдебната практика.
2)  Дава се разрешението. Интересът, който е бил поставен, е удовлетворен. Родителите, ако не са 
били съгласни,    могат    да    обжалват    решението, разрешението важи за брак с конкретното 
лице,   а   не   за   което   и   да   е.   То   важи   до   навършването   на   осемнадесетгодишна   възраст   от 
непълнолетния.   Ако   бъде   сключен   бракът,   ал.     3   на   чл.     12   урежда   еманципацията   на 
непълнолетния.  Ако я нямаше тази разпоредба, непълнолетният  съпруг би бил под надзора на 
своите родители, съгласно чл. 4 ЗЛС. Това значи, че, ако искат да си купят пералня, трябва да 
питат      родителите      си.     Затова      след     брака непълнолетният бива еманципиран и всички  
правни действия са достъпни за него. Всичко друго, но не и сделки на разпореждане с недвижим 
имот.   Такива   сделки   той   може   да   извършва   само   след   разрешението   на   районния   съд   по 
местожителство.
Наличие на друг брак като пречка.
Съгласно чл. 13 (1) не може да сключи брак лице, което е свързано с друг брак. Всички съвременни 
законодателства   изискват   това   отрицателно   условие   при   сключване   на   брак.   Моногамията   е 
възприета почти навсякъде в света
За да е налице тази пречка, никой от съпрузите не бива да се намира в брак с друго лице, или пък и 
двамата   да   са   в   вече   в   брак   помежду   си.   Безразлично  

--  

според   закона,   дали   първият   брак   е 

действителен   или   не.   Само   да  не   е   нищожен.   Ако   е  унищожаем,   значи   е   валиден   преди   да   е 
унищожен. Този предварително сключен брак трябва да не е прекратен. Ако е прекратен, ясно е, че 
бившите съпрузи могат да сключат следващ брак.
Бракът се прекратява по три начина: при смърт на съпруга, след развод и при унищожаване на 
брака. Значи, ако е бил сключен някога брак, само след едно от

горните основания бившият съпруг 

може да сключи   брак. Поредност в закона няма - всеки може да слючва толкова бракове през 
живота си, колкото

6

При   сключването   на   втори   брак   след   наличието   на   недействителен   първи,   първият   си   остава. 
Унищожаем   е   вторият   брак.   Обаче,   тук   има   възможност   и   за   санирането   на   втория   брак,   ако 
първият се прекрати по един от горните три способа и вторият остане единствен.

Въпрос №5
Болестта като пречка за брак. Родството и осиновяването като пречка за брак

Болестите като пречка за брак са уредени в двете точки на чл. 13. Първите са психични болести, а 
вторите - опасни болести.
Съгласно чл. 13 (1) т. 2 не може да сключи брак лице, което е поставено под пълно запрещение или 
страда   от   душевна   болест   или   слабоумие,   които   са   основание   за   поставянето   му   под   пълно 
запрещение. Не само болестта се отчита от лекаря, а и нейното развитие - доколко тя е засегнала 
развитието на лицето. За тази цел Министерството на здравеопазването е издало Инструкция с три 
списъка със забранените болести, с която лекарите са запознати. И в горната точка се споменава за 
"...   които   са   основание   за   поставянето   му   под   пълно   запрещение".   Под   пълно   запрещение   се 
поставят лица с тежка деградация на личността. Значи, преценява се състоянието на лицето, а не 
толкова  болестта.  Също  така,  когато  чл.  5 от ЗЛС  урежда поставянето  под запрещение,  взема 
предвид не само болестта, но и какво е нейното отражение върху личността. Заключението на 
лекаря   може   да   се   обжалва   по   административен   ред   и   след   като   последната   административна 
инстанция се произнесе, съдът решава дееспособността.
По аргумент на противното от т. 2 (1) на чл. 13 можем да направим заключение, че поставените 
под ограничено запрещение могат да сключват брак. Те са брачно дееспособни. В закона не е 
предвидена гаранция за защита на интересите на ограничено запретения. Никой не преценява дали 
ограничено запретеният може да сключи брак и дали няма да бъде измамен, както и дали ще се 
грижи за поколението си, никой, дори и съдът. Ограничено запретеният е оставен сам на себе си. 
За да продаде своето видео, той трябва да иска разрешението на своя попечител, а, за да сключи 
брак, не трябва да пита никого.
Казахме, че непълнолетните се еманципират. Ограничено запретените не се еманципират. Значи, 
съгласно чл. 5 ЗЛС, негов попечител би трябвало да бъде съпругът му.
Съгласно чл. 13 (1), т. 3 не може да сключи брак лице, което страда от болест, представляваща 
сериозна   опасност   за   живота   или   здравето   на   поколението   или   на   другия   съпруг,   освен   ако 
болестта е опасна само за другия съпруг и той знае за нея.
От  тази   разпоредба  правим   извод,  че   опасните   болести   са  два  вида:   опасни  за   поколението   и 
опасни   за   другия   съпруг.   Болестите,   опасни   за   поколението   са   тези,   които   се   наследяват   не 
непременно от децата, а и от внуците. Тази забрана е лишена от практически смисъл. Каква й е 
целта? Да не се раждат деца, които ще са в тежест на обществото, родителите или себе си? Ами 
кой   държавен   орган   ще   попречи   на   болния   да   живее   на   свободни   начала   с   някого,   от   което 
съжителство да се роди дете? Ако си направи операция, за да не може да има деца, тогава ще може 
да   сключи   брак,   но   кой   ще   го   принуди?   Така   че   този   замисъл   на   нормата   няма   как   да   бъде 
осъществен 100 %.
Вторият вид болести, които са пречка за брак, са опасните за здравето на другия съпруг. Тази 
забрана може да бъде заобиколена чрез изискването и другият съпруг да знае за болестта. Когато и 
двамата са наясно за тази болест, пречка също няма. Дори не се търси съгласието на другия.
Всички тези болести трябва да са налице към момента на сключване на брака. Ако се появят по-
късно, те не го опорочават. И тук е уредена възможността за саниране на брака, ако болестта бъде 
излекувана.
Родството и осиновяването като пречка за брак. 
Правната уредба намираме в чл. 13 (2), точки 1, 2 и 3. Родството е определено в чл. 46 от СК. То  
бива родство по права линия и родство по съребрена линия. Общото понятие за родство може да 
звучи така: това е връзката между две лица, едното от които произхожда от другото пряко или 
непряко или и двете имат общ родоначалник. Родството по права линия е   връзката между две 
лица, от които едното произхожда пряко или непряко от другото. Родството по съребрена линия е 
връзката между две лица, които имат общ родоначалник , без едното да произхожда от другото. 
Степените са следните:

7

Между двама роднини по права линия има толкова степени, колкото са поколенията.
Между двама роднини по съребрена линия има толкова степени, колкото са поколенията от единия 
от тях до общия родоначалник и от последния - до другия роднина.
При родство по права линия всяко родство е пречка за брак. Тук кръвосмешението и моралният 
елемент са главните аргументи за тази забрана.
При   родство   по   съребрена   линия   пречката   за   сключване   на   брак   е   да   четвърта   степен, 
включително.  Например,   внучката  не   може  да  сключи  брак   с  брат   на  дядо   си  или  пък  първи 
братовчеди - те също не могат да сключат брак. До 1960 година такива са могли да сключват брак, 
защото забраната е била до трета степен, включително.
Родството   и   осиновяването   са   относителни   пречки   за   сключване   на   брак,   т.е.   не   можеш   да 
сключиш   брак   само   са   относително   определено   лице,   с   другите   -можеш.   Докато   болестите   са 
абсолютни пречки за сключване на брак, т.е. въобще с никого не можеш да сключиш брак, освен в 
хипотезата на чл. 13 (1) т.3.
За   да   изясним   пречките   при   осиновяване,   първо   трябва   да   видим   видовете   осиновяване.   При 
непълното   осиновяване   възниква   родство   между   осиновителя   и   осиновения   плюс   неговите 
низходящи. Значи, тук забраната ще се отнася за сключване на брак между осиновителя и преките 
роднини по низходяща линия на осиновения, т.е. осиновителят може да сключи брак с майката на 
осиновения, но не и с дъщерята на осиновения. При пълното осиновяване се създават връзки и с 
възходящите на осиновения. Значи, при пълното осиновяване важи забраната за сключване на брак 
между осиновителя и възходящите на осиновения. Забрана за сключване на брак в съребреното 
родство при непълно осиновяване няма. Които се харесват, могат да сключат брак. При пълно 
осиновяване забраната  важи само по отношение  на лицата,  които при пълното осиновяване се 
явяват братя и сестри. Ясно е, че забраната за другите степени се явява излишна, няма кръвна 
връзка,  остава само моралното  съображение.  При осиновяването, за разлика  от родството,  има 
възможност тази връзка да бъде прекратена. Възможно е да се сключи брак при съществуващо 
осиновяване и бракът да се санира, ако се прекрати осиновяването. Все пак, кръвна връзка няма. 
Докато при другите случаи на родство, дори и цялата кръв на едно лице да се прелее, генът си 
остава.

Въпрос №6
Лични   отношения   между   съпрузите.   Имуществени   отношения   между   съпрузите   -   обща 
характеристика

Правната уредба е в чл. 14, 15, 16 и 17 СК Уредбата на личните отношения о твърде обща. В 
голяма степен те са оставени да бъдат регулирани от извънправните регулатори морала и обичаите 
Все пак, законът съдържа някои по-общи постановки На първо място стои принципът за равенство 
на правата 

V 

задълженията на съпрузите, закрепен в чл 46 от Конституцията съпрузите имат равни 

права и задължения в брака и в семейството. Чл. 14 от СК преповтаря Конституцията съпрузите 
имат равни права и задължения е брака. Важността на този принцип има сво1/ исторически смисъл 
в това, че правата на мъже са били значително повече от тези на жената 

Е

; брака. Редно е това да 

бъде нормативно закрепено днес.
Еднаквите права преминават в едно общо задължение за взаимност. Следващото правило е именно 
това.   Съгласно   чл.   15   СК   отношенията   на   съпрузите   се   изграждат   на   основата   на   взаимно 
уважение, общи грижи за семейството, разбирателство и вярност. Общата грижа е развита в чл. 18 
- съпрузите са длъжни чрез взаимно разбиране и общ1/ усилия и съобразно своите възможности, 
имущество и доходи да осигуряват благополучието на семейството и да се грижат за отглеждането, 
възпитаването и издръжката на децата. Тук няма изискване за еквивалентност, както е в ТП. Това, 
че  някой  е давал повече,  не  му дава  право при развод  де иска  това,  което  е дал в повече на  
основание неоснователно обогатяване. Всичко в брака е основателно дадено.
Всъщност чл. 18 СК прекрачва имуществените отношения в посока към неимуществените. По-
конкретните правила на личните отношения намират израз в чл. 11 СК при съставянето на акта за 
сключване на брак всеки заявява дали запазва своето фамилно име или взема фамилното име на 
своя съпруг, или добавя фамилното име на съпруга си към своето.

8

Друга правна норма  с  насоченост към личните отношения между съпрузите е чл. 16 съпрузите 
живеят   съвместно,   освен   ако   важни   причини   налагат   да   живеят   разделно.   По   принцип,   всеки 
съпруг има свободата да избира местожителството си. Местоживеенето е нормален белег, едно 
фактическо състояние и не е свързано с местожителството. Законът препоръчва на съпрузите да 
живеят заедно Те не са задължени да живеят заедно, това е едно същинско задължение, защото 
няма как де бъдат принудени да живеят заедно. Може и да не живеят заедно, ако важни причини 
налагат това. Все пак, този текст има смисъл разделното живеене без важна причина може да се 
третира   като   фактическа   раздяла,   като   прекъсване   на   връзките   между   тях.   Който   е   напуснал 
семейството без важна причина, е виновен и е в брачно нарушение. Това е от значение при развод.
Бракът не създава ограничения относно правото на свободно придвижване. Никой не границата не 
иска съгласието на съпругата, за да ви пусне зад граница.
Съгласно чл. 17 СК, всеки съпруг има право на свобода при избор на професия. Това право се крие 
в историята, когато съпругът е могъл да спре жена си да работи или той да й избере работа. Според 
проекта за СК, това право ще бъде стеснено - съпругът ще иска съгласието на другия, ако желае да 
бъде  неограничено  отговорен  съдружник  в СД или КД или  да  се регистрира  като  ЕТ,  защото 
неговите кредитора ще могат да насочват исканията си по съдебен ред върху половината от СИО
Ако единият пречи на другия да упражнява професията си, той ще бъде виновен при евентуален 
развод.   Никакво   основание   за   развод,   обаче,   не   са   религиозните   убеждения,   политическата 
ориентация и т.н.
Обща характеристика на имуществените отношения.
Развитието  им е протичало  така:  До 1962 година  е  бил възприет  принципът  на  разделност  на 
имуществото, т.е. всеки от съпрузите е оставал титуляр на имуществото си, придобито по време на 
брака. За да се избегне неоснователното обогатяване в чл. 52 от ЗЛС е бил уреден иск на другия 
съпруг за част от стойността на това  имущество.  Всъщност, той е могъл да иска даже част и в 
натура от реалното имущество. Всеки един развод тогава е бил свързан с чл. 52 от ЗЛС.
За да намалеят споровете, през 1968  година  се е наложила уредбата на СИО. Този режим най-
пълно съответства на фактическите отношения в едно семейство. Предполага се. че съпрузите с 
общи усилия допринасят за придобиването на различните имущества по време на брака. Най-голям 
недостатък на режима на СИО е неговият императивен характер съпрузите не могат да уговарят 
нищо друго по време на брака и второ те не могат да прекратят това общо притежание докато трае 
бракът.   Именно,   за   да   се   даде   възможност   за   избор,   в   проекта   за   СК   са   предвидени   три 
възможности   за   уреждане   не   имуществените   отношения:   1)   режим   не   общност:   2)   режим   на 
разделност и 3) договорен режим. Разбира се съпрузите при сключване на брак няма да са длъжни 
де определят кой режим избират Ако те не се определили, законът определя кой е общият режим, 
запазва се режимът на общност Уредена е и една презумпция за отношенията на съпрузите с трети 
лица. Тъй като по принцип, съпрузите са длъжни да обявят не трето лице какъв е режимът на 
общност, ако това не е направено, предполага се, че то се избрали режим на общност. Уредбата не 
общността   в   проекта   е   запазена   Твърде   лаконично   е   уредена   разделността.   Тук   проблеми   с 
общността не може да има, защото такава при този режим няма В проекта име възможност един от 
съпрузите да предостави на другия управлението на своето имущество. А тогава кой ще придобива 
плодовете? Този, който управлява имуществото не дължи връщането на плодовете. Става въпрос за 
фактическото   предоставяне,   а   не   чрез   договор.   Третият   режим   на   семейно   имущество   е 
договорният. Според проекта брачният договор може да съдържа уговорки по четири въпроса: 
Въпроси, отнасящи се до притежаваното от някого имущество до сключването на брака Досега 
самото  сключване  на   брака  не   се  отразяваше  върху  това  имущество.   Но  можеше   преди   брака 
съпрузите да си прехвърлят имущество Сега и при сключването на брака един съпруг може да 
прехвърли   свое   имущество   на   другия   Съгласно   чл.   18   ЗЗД   договорите   за   прехвърляне   на 
собственост или за учредяване на ограничени вещни пране върху недвижими имоти трябва да бъда' 
извършени с нотариален акт. В проекта за СК нотариален акт не е необходим
Въпроси, отнасящи се до имуществото, което ще бъде придобито по време на брака Кое ще бъде 
общо, кое- лично, ще се определя от брачния договор предварително
Въпроси, отнасящи се до евентуалния размер на дяловете от общите имущества при евентуално 
прекратяване на брака Става въпрос за поделяне на дяловете, а не на конкретно имущество. Гази 

9

уговорка не е предварителен договор, защото не се знае кои имущества ще влязат в дяловете. 
(Според доц. Марков тази уговорка е много правилна.)
Въпроси, отнасящи се до това как съпрузите ще участват в разходите за нуждите на семейството. 
Можем да определим, че въпросът е уреден по един и същ начин -съпрузите отговарят солидарно 
за задълженията, поети за нуждите не семейството (и сега, и според проекта). Въпросът е дали с 
брачния договор може да се отмени тази отговорност? Не може, защото не е в интерес на третото  
лице (кредитор). В брачния договор може да се определят само вътрешните отношения между 
съпрузите, а не и отношенията с трети лица.
Формата на договора е писмена с нотариална заверка на подписите, ако се прехвърлят недвижими 
имоти пред местно компетентния нотариус, за да може договорът да бъде вписан по общия ред А 
тези договори, с които не се прехвърлят недвижими имоти, също е предвидено да бъдат вписвани в 
специални книги при съдията по вписвания те в съответния район.
При сключвано на брак сключващите бран представя удостоверение за сключен брачен договор, за 
да бъде отразен в акта за граждански брак. Ако няма брачен договор, те подават декларация, с 
която посочват кой от законовите режими избират.
От   облигационното   право   се   знае,   че   договорите   имат   силата   на   закон   за   този,   които   са   ги 
сключили. По съгласие на страните те могат да бъдат изменяни. Режимът на брачния договор е по-
строг.   Веднъж   уредени   с   брачен   договор,   отношенията   не   могат   да   бъдат   преуреждани   Не   е 
предвидена промяна не брачния договор в проекта. Той важи докато бракът не бъде прекратен.
Не е предвидено още, че ако с декларации сключващите брак изберат един режим, ще могат да го 
сменят Режимът в тази насока е императивен. Веднъж трябва да се мисли.
В проекта няма никакви правила по отношение на недействителността на брачния договор. Значи, 
при   липса   на   уредба   се   прилага   ЗЗД.   Дали   това   е   оправдано   във   връзка   със   сключването   и 
изискванията за действителност, ще се види занапред.
В рамките на тази обща характеристика не имуществените отношения между съпрузите бихме 
могли да кажем, че законът урежда известно отклонение от общия режим по III. Такова отклонение 
представлява   най-напред   самият   режим   на   общност.  Той  твърде   много   наподобява 
съсобствеността. Но при съсобствеността има дялове, тя е дялова, а в СК е бездялова. Освен това, 
отношенията   между   съпрузите,   които   наподобяват   някакъв   вид   договор,   губят   своята   правна 
значимост Например,  когато  между съпрузите се извършват услуги, не се прилагат правилата на 
договор за услуги. Известно отклонение търпят и извъндоговорните източници не облигационни 
отношения,   особено   неоснователното   обогатяване.   Както   казахме,  всеки  допринася   за 
подобряването   на   имуществото   съобразно   възможностите   си.   Също   така,   не   винаги   можем   да 
приложим   правилата   за   непозволеното   увреждане   между   съпрузите.   Давност   не   тече   при 
неизпълнение на задълженията в семейството, защото съгласно чл. 115 ЗЗД срокът спира.
Друг   особен   институт   е   съвместното   разпореждане   с   общото   имущество.   Но   се   урежда 
самостоятелното управление не общото имущество. Това води до известие представителство, но то 
не е същото, както в

ГП.

Въпрос №7
Общи 

 имущества на съпрузите

Терминът  "съпружеска имуществена общност" не трябва да се бърка със "семейна имуществена 
собственост", защото води до две на изпита. СИО е общност само на съпрузите, децата нямат 
никакви права върху нея.
Първият въпрос, на който трябва да се спрем, е за обхвата на общността и за предпоставките за 
нейното възникване. Съгласно чл. 19 СК в общността влизат:
1)   вещите     -   движими и недвижими, които са придобити от съпрузите по време на брака в 
резултат на съвместен принос;
2)  правата върху вещите, а това са: право на собственост и съсобственост (възможно е и двамата 
съпрузи да са в съсобственост с трето лице), право на ползване, строеж и т.н.
3)  паричните влогове - паричните влогове се събират от банките и те са общи; вземането е общо, 
макар че титуляр на влога е само един. Това включване на влоговете в общността  създаде  един 
двойствен режим на парите, притежавани от съпрузите. Парите в брой, които всеки един от тях 

10

държи са негово лично имущество. Па влог стават общи, като ги изтегли един - пак стават лични. 
Другата несигурност на този режим идва от банковата тайна. Банките пазят в тайна влоговете дори 
и от мнителни съпруги, а в същото време никой не задължава съпрузите да си обявяват влоговете. 
Затова в чл. 17 от проекта се предвижда задължения за съпруга да дава сведения за влоговете си на 
другия съпруг. Това е несъщинско задължение, но неспазването му води до вина при евентуален 
развод. При определени случаи може да се поиска от съда да разгласи банковата тайна.
Предпоставките по чл. 19 СК, за да станат общи вещите, вещните права и влоговете са: Наличие на 
брак.  При  едно  фактическо   съжителство   общност  не  може  да  възникне.   Дори и  да  е  сключен 
някакъв договор, той ще доведе до обикновена собственост. Бракът може да е унищожаем, но до 
унищожаването му всичко придобито попада в режим на СИО. Независимо от това на чие име е 
имуществото, то трябва да е придобито по време на брака. Придобитото трябва да е придобито от 
съпруг,   не   от   друг   член   на   семейството,   например   от   детето.   Значи,   втората   предпоставка   е 
времето. Тук е нужно да се установи началният момент на брака. От ОП си спомняме кога се 
прехвърля собствеността при индивидуално и родово определени вещи. Известни неясноти има 
при придобиването по давност. Има едно становище, при което вещта се придобива, едва когато 
лицето се позове на давността, но това е субективен елемент, затова, изтичането на  давностния 
срок е достатъчно.
Съвместния   принос   на   съпрузите

.

    Това   е   последната   предпоставка.   Приносът,   всъщност   е 

основанието, поради което е уредена СИО. Съгласно чл 19 (3) съвместният принос се предполага 
до   доказване   на   противното.   Това   е   една   оборима   презумпция.   Има   още   една   презумпция   за 
приноса,  която  не  се  споменава  в учебниците.  Съгласно   чл. 27  СК при  прекратяване  на  СИО 
дяловете   на   съпрузите   са   равни.   Равният   дял  предполага  равен   принос   И   тази   презумпция   е 
оборима. Какво е принос? Съгласно чл 19 (2) СК приносът бива пряк и косвен. Прекият се изразява 
във влагането на пари и/или труд, например при строеж на къща. Косвеният принос е работата в 
домакинството и грижата за децата. Други косвени форми на принос законът не сочи.
Всички предпоставки трябва да са дадени кумулативно.
Специални хипотези, при които има известно разминаване между втората и третата предпоставка. 
През   1972   година   ВС   се   е   произнесъл   относно   придобиването   по   време  на  брака   на   сграда, 
построена по време на брака върху земя, върху която право на строеж е възникнало само за единия 
от съпрузите. Правото на строеж също е възникнало по време на брака. Съгласно чл. 92 ЗС е 
налице   приращение,   т.е.   носителят   на   правото   на   строеж   придобива   и   собствеността   върху 
сградата. Щом като, обаче, той има качеството съпруг, придобитото от него право на строеж също 
става общо. Чл. 19 СК има специално приложение спрямо общите правила на ЗС. Затова и другият 
съпруг придобива половината от правото на строеж
Друг   проблем   -     Възможно   е   строежът   да   е   бил   извършен   преди   сключването   на   брака,   а 
довършителните работи са извършени по време на брака. Решението тук е следното -  сградата 
остава лична собственост, а извършеното  по време на брака се счита за подобрение и се дели на 
половина.
Същност на СИО
В зависимост от обекта на общността ще видим, че тя се разглежда като собственост върху вещи и 
други вещни права. Това съвместно притежание е много сходно със собствеността от ВП. Дали ще 
приемем, че е вид собственост или е ново явление е доктринален спор.
СИО е съвместно притежание на съвместни права. Две са имуществените различия между СИО и 
собствеността.
Липсата на дялове  - при СИО е налице дялова собственост. На друго място в законодателството 
такава собственост няма.
Неделимост 

 на 

   СИО

  - не може съпрузите да извършат делба на СИО докато трае общността. Даже 

не могат да сключат и предварителен договор. Всички делби са нищожни.
Според чл. 32 ЗС общността се използва и управлява съгласно решението на съсобствениците, 
притежаващи повече от половината от общата вещ. При СИО дялове няма. Ето защо отиваме към 
чл. 32 (1) СК - съпрузите имат равни права на владеене, ползване, разпореждане и управление 
върху общите вещи и права върху вещи. 
Същност на общото притежание върху влогове.

11

Вложителят има право на едно вземане срещу банката. Налице е едно общо вземане, т.е. активна 
солидарност.   Установено   е,   обаче,   едно   отклонение  от  ЗЗД   във   връзка   със   солидарността 
Отклонението е, че с влога се разпорежда само титуляра. Счита се по презумпция, че той действа 
със съгласието на другия. Съгласно чл. 22 СК с влога се разпорежда съпругът, на чието име е 
открит. Когато действията на разпореждане застрашават интересите на семейството или на другия 
съпруг,   по   негово   искане   съдът   може   да   постанови   тези   действия   да   се   извършват   по   общо 
съгласие на двамата съпрузи.
Прекратяване на съпружеската имуществена собственост.
СИО не е вечна. Рано или късно, та винаги се прекратява. Общото правило е - с прекратяването на 
брака се прекратява и СИО. Чл. 26 СК изброява основанията за прекратяване на брака: смъртта на 
единия   съпруг,   при   развод   или   унищожаване   на   брака.   Това   са   общите   основания.   Чл.   26   (2) 
урежда   едно   изключение,   когато   основание   за   прекратяване   на   СИО.   Имуществената   общност 
може да се прекрати по съдебен ред и през време на брака, ако важни причини налагат това. Всеки 
съпруг има правото да предяви такъв конститутивен иск. Искът е конститутивен, защото променя 
правното   положение   на   другия   съпруг.   За   да   бъде   уважен   искът,   ищецът   трябва   да   докаже 
наличността на "важна причина". Важните причини трябва да увреждат интересите на семейството 
или на съпруга ищец.
А. когато съпружеската имуществена собственост застрашава интересите на трети лица, например 
кредитори,   как   да   се   постъпи?   Другият   съпруг   предчувства   това   и   започва   да   източва   СИО 
Кредиторите също имат право да поискат прекратяване на СИО. Това право за тях намираме в чл 
134 ЗЗД - сурогационен иск на кредитора.
Дали прекратяването води до прекратяване на общото притежание на придобитото до този момент 
или   има   по-широк   ефект,   т.е.   тотален   прекратяване   на   СИО?   Разбирането   е,   че   законът   има 
предвид тоталното прекратяване на общността. Иначе, за една част ще има разделност; а за друга 
част ще важат правилата за общност. Със съдебно решение отменяме законов ред и казваме, че той 
не се прилага. Значи, и сега по изключение е възможно да съществува режим на разделност.
В   чл   26   (3)   СК   е   уреден   и   последният   случай   на   прекратяване   на   имуществената   общност   - 
принудително изпълнение върху отделни вещи, които са съпружеска собственост, за личен дълг на 
единия от съпрузите, прекратява общността върху такива вещи.
При неизпълнение на личен дълг на един съпруг се стига до принудително изпълнение и един опит 
на   съдия-изпълнителя   да   посегне   върху   личното   му   имущество.   Какво   да   стане,   ако   личното 
имущество е недостатъчно? До 1976 година този проблем не е бил уреден. През тази година са 
създадени нови чл. 389, букви "а" и "д" от ГПК. Съдия-изпълнителят може да посегне на влог или 
вещ от СИО при  недостиг  на личното имущество на съпруга длъжник При това положение за 
съпрузите възниква право на избор върху коя вещ съдия-изпълнителят да насочи принудителното 
изпълнение.
Оттук нататък в СП има редица отклонения от общите правила за принудително изпълнение (и 
правото на избор е такова отклонение). Това е възможността за съпруга на длъжника сам да погаси 
дълга, ако изяви воля за това. Тогава вещта ще стане негова лична собственост.
Движимите вещи се продават на търг. Придобива се цялата вещ. Половината от цената следва да 
бъде изплатена на съпруга недлъжник Също така. ако той плати на търга половината от цената, той 
става   собственик.   При   недвижимите   имоти   съпругът   не-длъжник   трябва   да   плати   половината 
идеална част, за да я придобие, освен ако не иска да бъде съсобственик с купувача.
Важна част в разглежданото производство е, че възможността да се установят неравни дялове е 
изключена, за де не се ощети съпруга с по-малък дял. Това ограничение е направено и, за да не се 
злоупотребява от съпрузите и така да се забавя принудителното изпълнение.
Има и две неуредени в чл. 26 СК хипотези, свързани с принудителното изпълнение. Те имат уредба 
в други закони.
Съгласно   чл.   614   ТЗ,   СИО   се   прекратява   с   решението   за   откриване   на   производство   по 
несъстоятелност   на   ЕТ   или   неограничено   отговорен   съдружник   в   СД,   КД   и   КДА.   СЕО   се 
прекратява, за да може неговата половина да се внесе в масата на несъстоятелността.
Производството по несъстоятелност е способ за универсално принудително изпълнение, докато в 
гражданския   процес   всеки   кредитор   сам   преследва   длъжника.   За   да   се   избегнат   евентуални 
злоупотреби на съпрузите с  предварително прекратяване на СИО със съдебно решение (например 

12

по чл. 26 (2) СК), ТЗ казва, че това решение се смята за недействително по отношение на масата на 
несъстоятелността, щом е направено  в  подозрителния шестмесечен период преди откриване   на 
производството    по несъстоятелност.
Втората   хипотеза   на   прекратяване   на   СИО   извън   тези   в   чл.   26   СК,   е   уредена   в   Данъчно-   |
процесуалния кодекс.
Последиците от прекратяването на СИО ще  бъдат разгледани отделно.

Въпрос №8
Лични имущества на съпрузите

Режимът   на   СИО   е   императивен,   но   трябва   да   подчертаем,   че   той   не   се   отнася   до   цялото 
имущество, което могат да притежават съпрузите. Първото основание за изключване на вещи от 
СИО е видът на обектите. Щом като чл. 19 СК указва, че в СИО влизат вещите, правата върху 
вещи и паричните влогове на съпрузите, придобити през време на брака в резултат на съвместен 
принос, значи, всички останали са лични. Кои са тези вещи, които не попадат в СИО? Чл. 20 от СК 
отговаря на този въпрос. Това са:
Облигационните права (вземанията) на съпруг, придобити преди брака.
Задълженията на съпруга, които не са солидарни и не са за нуждите на семейството, също са 
лични.   Общите   задължения   намираме  в  чл.   25   СК   -   разходите   за   задоволяване   на   нужди   на 
семейството се поемат от двамата съпрузи. За задължения, които единият или двамата съпрузи са 
поели за задоволяване на нужди на семейството, те отговарят солидарно. Всички други задължения 
са лични.
Наследствените права и правата, придобити чрез дарение, дори и по време на брака, принадлежат 
на съпруга, който ги е придобил.
Авторските права, които са с едно комплексно съдържание с имуществени елементи, също остават 
лично имущество. Те са свързани с личността на автора и не се включват в СИО.
Парите и ценните книжа имат особен режим. Те, макар и да представляват нещо материално, имат 
не стойността на документа, а стойността на материализираното в тях право. Техният режим много 
се   отличава   от   режима   на   движимите   вещи.   Включването   им   в   СИО   не   би   било   удачно.   На 
практика, много трудно има съгласие между съпрузите при харченето на парите. Ако приемем, че 
те  са  общи, тогава единият не може да си купи и едно кафе без съгласието на другия. Затова, 
парите в брой остават лични. Друго е положението при трансформация на парите във вещи. За 
ценните книжа би трябвало да важи правилото за останалите вещи - щом като са придобити преди 
брака, те остават лично имущество и обратно. Чл. 20 СК изброява само някои от случаите, когато 
имуществото остава лично, не всичките. В края на краищата, бракът не е търговско дружество, в 
което съпрузите правят апортни вноски.
Възможно   е   като   предпоставка   да   липсва   принос.   Липсва   ли   съвместен   принос,   имуществото 
остава  лично. Говорим  за  хипотеза,  в която липсва тотално  какъвто  и да е съвместен  принос, 
например, при една фактическа раздяла. Презумпцията за наличие на принос важи винаги и трябва 
да се докаже липсата на принос. Доказването става по съдебен ред с установителен иск, дори и да 
няма   спор,   дори   и   другият   да   признава,   че   няма   принос,   защото   не   трябва   да   се   заобикаля 
императивен закон.
Хипотеза от ежедневието, която показва, кога да се докаже липсата на принос: Когато единият 
съпруг иска да продаде недвижим имот, нотариусът изисква доказване в съда на липса на принос, 
освен ако двамата не се явят при него и подпишат нотариален акт. Само след съдебното решение 
единият съпруг става изключителен собственик и може да продаде недвижимия имот.
Чл. 20 СК не сочи изрично приносът като основание за определяне на определено имущество като 
лично,   но   правилото   се   извежда   чрез   систематично   тълкуване.   Например,   всичко,   което   е 
наследено,   остава   лично   имущество.   Защо?   Защото   другият   съпруг   няма   никакъв   принос. 
Качеството   наследник   е   лично   качество.   Но   не   само   наследяването   по   закон   води   до   лично 
имущество, а и наследяването по завещание. Ако наследодателят би искал и двамата съпрузи да 
наследят, би ги посочил в текста.
Вторият подобен случай е свързан с дарението. Дарението е облагодетелстващ договор, при който 
имат значение мотивите на дарителя, а те са свързани с личността на дарения. Какъв е приносът на 

13

другия   съпруг?   Няма   такъв.   Тези   два   случая,   свързани   логически   с   изискването   за   съвместен 
принос от чл. 19 СК, са основание да говорим, че всички вещи, придобити по време на брака при 
тотална липса на принос, доказана в съда, си остават лична собственост.
И все пак, може да възникне проблем при завещанията и даренията. Какво ще е имуществото, 
завещано и дарено на двамата съпрузи? В постановление №8 на ВС от 1980 година дарението и 
завещанието, направено на двамата съпрузи, става част от СИО. В това постановление се отрича 
възможността   дарителят   или   завещателят   да   посочи   в   акта,   че   желае   да   подари   на   един   от 
съпрузите различен дял. Това е крайно становище. Императивният характер на СК се отнася само 
до   отношенията   между   съпрузите.   Той   не   би   трябвало   да   ограничава   трети   лица.   Та   нима 
дарителят не би могъл с две дарения да дари на един една трета, а на друг - две трети? Когато не са 
посочени дялове, можем да предположим, че той е дарил двамата като общо качество и тогава 
дарението става общо.
В   чл.   20   (1)   СК   има   още   един   пример   за   липса   на   принос   и   заличаване   на   приноса.   Това   е  
хипотезата   на   принудително   изпълнение   върху   личен   дълг   на   един   съпруг.   Когато   съдия-
изпълнителят посегне на вещ, която е в режим на СИО, другият съпруг може да плати половината 
от   стойността   на   вещта   и   така   да   я   купи,   все   едно,   че   е   трето   лице.   Тази   вещ   става   лична 
собственост. Законът приема, че той е отделил от личните си пари. Това е императивен закон и 
няма как да се уговори нещо друго.
Следващото   основание   за   обособяване   на     имуществото   като   лично   е   неговото   особено 
предназначение. Съгласно чл 20 (2) СК, лични

    са движимите вещи, придобити от единия

    съпруг по

време на брака, които му служат за

    обикновено    лично    ползване    или    за

    упражняване на

професия. Тук изрично са споменати само движимите вещи: дрехите, бюрото  и т.н.  Тези   вещи 
трябва да   са предназначени за обикновено лично ползване, за чието определяне се изхожда от 
стандарта на   семейството.     Едно   бижу   няма да   е обикновено като тенекиена обица, ако е на 
стойност  хиляда  долара, освен  ако не  е подарено,  наследено  или завещано.  Вещите  трябва да 
служат за упражняване на професия. Това е второто основание за обособяването им като лични. В 
проекта  са включени и недвижими  имоти. Например, съпругът  е ЕТ и е построил  хотел, като 
упражнява хотелиерска дейност.  Хотелът няма да е в СИО.  За  търговски дружества въпросът не 
стои - трябва

съгласие за апорт и от другия съпруг, ако се пренася сграда от режим на СИО в АД.

Дори и по време на брака да са придобити, тези вещи ще останат лични. Големият въпрос  тук е, че 
предназначението   е   една   нетрайна   и   динамична   категория.   Освен   това,   вещите   могат   да   имат 
многофункционално предназначение, това води ли до промяна на режима? Не, за да се гарантира 
сигурността.   Предназначаването   на   вещта   е   едно   фактическо   действие.   При   ЕТ   е   необходим 
изричен акт, който е едностранен и другият съпруг не участва в него. Става дума за вписването в 
счетоводството   на   ЕТ,   че   вещта   е   предназначена   за   търговска   дейност.   Ако   е   била   обща, 
вписването ще се актува в районния съд. Поне така би трябвало да бъде. Последното основание за 
обявяване на имуществото като лично е т.нар. преобразуване на лично имущество. Чл. 21 (1) СК 
гласи: "Лични са вещите, правата върху вещи и паричните влогове, придобити по време на брака 
изцяло с лично имущество по чл. 20. Когато вещите, правата върху вещи и паричните влогове са 
придобити   отчасти   с   лично   имущество,   лично   притежание   на   съпруга   е   съответната   част   от 
придобитото,   освен   ако   тази   част   е   незначителна."   Проблемът   е   следният:   Продавам   си 
апартамента в Кюстендил, който съм придобил преди брака и си купувам апартамент в София. 
Апартаментът в София си е мой. Ето какво е значението на изброяването в чл. 20 (1) СК: само тези  
имущества подлежат на преобразуване. В чл. 21 (1) СК е казано: "... или с друго лично имущество, 
придобито преди брака" Вадим извод, че всичко, придобито преди брака, е лично имущество. Но, 
взел   съм   заплата   и   купувам   телевизор.   Той   става   общ,   макар   и   парите   да   са   били   мои. 
Трансформация няма. Друг е въпросът с даренията и завещанията. Те са формални актове и лесно 
се доказват в съда. Заплатата трудно се доказва, и по-точно - нейната трансформация в телевизор. 
При всички случаи, обаче, установяването на тази трансформация става в съда, а не вкъщи.
В чл. 21 (2) СК е уредена т.нар. частична трансформация, когато придобитото по време на брака 
имущество е придобито отчасти с лични, отчасти - с общи средства. Тогава в съда с установителен 
иск   се   доказва   частта   на   личните   средства.   Например,   парите,   които   съм   взел   от   къщата   в 
Кюстендил   стигат   само   за   половината   от   апартамента   в   София.   Значи,   половината   от   този 
апартамент си е моя. Другата половина става СИО. Ако СИО се прекрати, аз взимам половината от 

14

апартамента плюс още една четвърт (половината на другата половина). Така ставам съсобственик 
със самия себе си.
За да се приложи частичната трансформация, законът изисква участието да е незначително. Но 
никъде няма дефиниция за понятието "незначителност". Съдебната практика е приела, че участие 
над една десета от стойността вече е значително. Но пак се преценява в зависимост от конкретно 
поставения казус. И една двадесета част участие в семейна къща на "Мария Луиза" е значително.

Въпрос # 9
Управление и разпореждане 

 с 

   общи и лични имущества на съпрузите.

Започваме   с   общото   имущество.   Уредбата   е   в   чл.   22   СК.   Необходимо   е   да   си   припомним 
понятията.   ВС   с   решение   от   1971   година   е   изяснил   понятието   "разпореждане"   така:   това   са 
действията, с които се прехвърля собствеността върху вещ или се прави отказ от собственост. Към 
действията на разпореждане се причисляват и тези действия, с които се обременява трайно една 
вещ - залог, ипотека. Всички останали действия са действия на управление - те са насочени към 
запазване, поддържане и използване на имуществата.
Според СК съпрузите имат равни права на владение, ползване, разпореждане и управление върху 
общите   вещи   и   права   върху   вещи.   Докато   трае   бракът,   никой   от   съпрузите   не   може   да   се 
разпорежда с дяла, който би получил от общото имущество при прекратяване на имуществената 
общност. Действия на управление относно общите вещи и права върху вещи може да извършва 
всеки от съпрузите.
От   горното   виждаме,   че   съпрузите   имат   равни   права,   но   тези   равни   права   се   упражняват   по 
различен начин, що се отнася до управление и разпореждане. Управление може да извършва всеки 
съпруг сам, понеже тези действия не водят до изгубване или трайно ограничаване на правото. 
Например, дава се под наем общ имот. От ОП си спомняме, че този, който може да управлява 
вещта, може да я дава под наем до 3 години За по-дълъг срок трябва да участват и двамата съпрузи. 
Макар че наемът е действие на управление, това е едно изключение. При действие на управление 
от   страна   на   единия   съпруг   се   получава   ефект   на   представителство.   За   разлика   от 
представителството,   тук:   1)   не   е   задължително   съпругът   да   действа   от   чуждо   име;   2)   при 
представителството всички права и задължения отиват изцяло в сферата на представлявания, а тук 
те   остават   общи   за   съпрузите.   Можем  да   кажем,   че   тук   е  налице   едно   задължително   законно 
представителство, защото ефектът настъпва и без да е необходимо упълномощяване. От чл. 25 (2) 
СК  виждаме,  че  за  задължения,   които  единият   или  двамата   съпрузи   са  поели  за  задоволяване 
нуждите на семейството,  те отговарят солидарно. Възможно е между съпрузите да не е имало 
съгласие, но законът предполага съгласие. Това несъгласие ще бъде правно релевантно, само ако е 
доведено до знанието на трето лице, в случая — наемателя. Последиците при това положение ще 
са същите, както при договаряне без предварително власт.
Разпореждане с вещи и вещни права в режим на СИО.
Правилото   е   само   едно   -   необходимо   е   съгласието   на   двамата   съпрузи.   Двамата   може   да 
упълномощят трето лице, или пък те взаимно да се упълномощят, но при всички случаи трябва да 
има воля и от двамата. Положението е същото, както и при съсобствеността.
Ако нямаме изрична уредба на случаите, бихме могли да приложим общите правила от ГП — или 
да   обявим   нищожност,   или   да   разглеждаме   случая   като   разпореждане   с   чужда   право.   И 
приобретателят не може да придобие собствеността. Все пак, ГП не се прилага, защото имаме 
специална уредба в чл. 22 СК.
Да разгледаме  първото правило от (3) на чл. 22 СК. Там е казано,  че разпореждането  с обща 
недвижима вещ или право върху такава вещ, извършено от единия съпруг, поражда действие за 
другия,  ако в шестмесечен  срок от узнаването,  той  него оспори по исков ред. Безвъзмездните 
сделки с движими вещи попадат под същия режим. Но какво значи "... поражда действие за другия 
съпруг..."?   Тя   недействителна   ли   ще   е,   те.   ще   има   само   облигационно   действие,   а   не   и 
вещноправно,  значи  - унищожаема?  Така  е в проекта.  Другото  становище  е,  че тя  у частично 
недействителна, защото другият съпруг може да я оспори. Третото становище е, че сделката е 
действителна,  но  като  разпореждане   с чуждо  право,  тя  няма  вещноправно   действие   и другият 
съпруг може да ревандикира вещта, плюс евикция и отговорност на съпруга продавач.

15