Психологическата полева станция на Средния Запад към Университета на Канзас е
основана в Оскалуса,Канзас от Роджър Дж.Баркър и Х.Ф.Райт през
1947г.Станцията работи в продължение на 25 години като центърпионер в
изследванията върху психологията на околната среда.Целите на станцията са били
да открие и опише околната среда,която градът осигурява на своите деца(по своите
улици,зъболекарските кабинети,магазините,празните
пространства,църквите,скаутските организаци и т.н.);да опише как тази среда
„третира” децата;да запише количеството и характеристиките на детското поведение
във всеки тип среда и да изследва взаимоотношенията между околната среда и
поведението в града.
Приносът на екологичната перспектива за психологията се състои в осмислянето на
индивидуалното поведение като неделимо от неговия контекст,включително
междуличностните,социалните и физическите аспекти.Първите класически
изследвания в екологичната психология са проведени от Роджър Баркър.
Според Баркър и неговите последователи основната аналитична единица е средата
на поведението,схващана като обвързана социална и физическа система,която има
функция или програма за изпълнение.Всяка поведенческа среда има своите
участници,обхват от нормативни дейности и различни физически
артефакти,насочващи потока на поведението.
Голяма част от работата на Баркър и колегите му включва създаване на всеобхватни
основополагащи описания на различни типове поведенческа среда.Не се използват
измервателни уреди,които биха могли забележимо да променят средата.Методът е
предимно етнографичен по характер и включва трудоемки и продължителни преки
наблюдения върху поведенческата среда и натрупване на записи на ”мостри”
поведение.Измерваните области включват:демографската смес на
участниците,природата на изпълняваната програма или функция,границите във
времето и мястото,както и типовете общо поведение,които възникват.В ранната си
работа обаче Баркър и колегите му не правят усилия да натрупват описанията на
базата на някакъв априорен концептуален модел.
Едно изключение от този атериотичен уклон е интересът на екологичните психолози
към степента,до която поведенческата среда е адекватно наситена с хора,така че да
има достатъчно участници,които да изпълняват програмата на средата.Когато няма
достатъчно хора,различните видове среда ще пораждат дейности за коригиране на
ситуацията.
От концептуална гледна точка променливите,представляващи интерес в екологичната
психология в стила на Баркър,се намират по средата между традиционната
психология и социологията.Очевидно наборът от променлив е много поширок в
сравнение с подхода на психологията,която е ориентирана към дискретни стимули.