ПОЛИТИКА ПО КАЧЕСТВОТО

Безопасността   на   храните   е   основен   приоритет   в   Европа   и   основно 
съдържание на политиката по качеството им.   Изискванията към качеството 

и   безопасността   на   храните   се   развиват   непрекъснато   като   функция   от 
потребностите на обществото, без значение дали произходът на храните е от 

страните на ЕС или са внесени от някоя друга част на света.      
              Стратегията на ЕС за безопасността на храните е ориентирана към 

поддържане   на   минимален   риск   на   основата   на   съвременните   правила   за 
качеството   на   храните   и   хигиената.Безопасността   на   храните   се   следи   по 

цялата хранителна верига ­ "от фермата до вилицата", за да се гарантира 
качеството на крайния продукт за консумация. 

      Развитието на икономиката и членството в ЕС поставя като първостепенна 

задача  пред  агробизнеса     осигуряването  на   безопасността  и  качеството   на 
храните

 за потребителя.

               Понятието за качество се формира под влиянието на историческите 
условия   и   и   икономическите   и   технологическите   предпоставки.       Затова 

качеството се идентифицира като всяка дейност   на  стопанството, имаща за 
цел задоволяването потребностите на потребителя и

 същевременно е и 

начин 

за управление на аграрното предприятие.

          Следователно водещи в агробизнеса са клиентът и задоволяването на 
очакванията   му,  от   една   страна,  и   дейностите   на   фирмата,  осигуряващи   й 
конкурентност чрез качество и оцеляването й, от друга. 
                   Постигането на необходимото равнище на качество в агробизнеса 
изисква проследяване на движението на продукта и осъществяване контрол 
по всички звена в създаването му ­ от производство на суровини, доставка и 
преработка, опаковка и съхранение, дистрибуция и търговия, т.е. по цялата 
маркетингова верига.
           Според законодателството на ЕС 

фермерите и преработвателите носят 

основната отговорност за безопасността на храните.

      Това налага ясно дефиниране на областите на контрол:



идентифициране  на   потенциалния   риск  и   предприемане   на  мерки  за 
предотвратяване или ограничаването му в сферата на производство и 
преработка на земеделска продукция;



идентифициране   на   рисковете   за   здравето   и   безопасността   на 
потребителите с различен източник – например: 

             +  

физически риск

  ­ от елементите на производствения и транспортен 

амбалаж и опаковките; 
        + 

химически риск

 – от пестициди, фунгициди, хербициди, горива, тежки 

метали, почистващи и дезинфекциращи материали и др.; 

1