КОЛЕКТИВНИ ТРУДОВИ СПОРОВЕ
УВОД
Трудовите спорове са граждански дела по смисъла на чл. 6, л. 1 ГПК, защото
трудовите правоотношения, от които произхождат, се регулират с метода на
равнопоставяне на техните субекти.
Цел на настоящата разработка е да бъдат представени и анализирани колективните
трудовите спорове. Задачите, чрез които ще бъде постигната целта са следните:
представяне и характеристика на индивидуалните трудове спорове;
изясняване на същността и понятието за колективните трудови спорове;
начини за решаване на трудовите спорове.
И понеже трудовите спорове ги има във всяко учреждение и фирма, в настоящия материал
ще напиша за проблемите в колективите и тяхното решаване. Факт, че кризата се пренесе
в реалната икономика означава, че безусловно ще има структурни промени и проблеми.
Промените са желателни и неизбежни, но как можем в условията на много сериозни
бюджетни ограничения в повечето страни максимално да използваме тези структурни
промени, да ги подпомогнем и в същото време да решим чрез тях какво ще бъде бъдещето
ни и с мирно уреждане на трудовите конфликти, за търсене на задоволителни временни
решения на остри социални проблеми, за преодоляване на кризисни ситуации.
Непосредсвените цели са:
Ангажиране на държавата и социалните партньори, в съответствие с ролята им, в
усъвършенстването на социалния диалог.
Увеличаване на възможностите на посредниците и/или арбитрите към НИПА да
съдействат на социалните партньори при уреждане на колективни трудови спорове.
2
1.Колективни трудови спорове
Колективните трудови спорове са спорове между работници и служители, от една
страна, и работодатели, от друга. Тази разпоредба определя страните по колективните
трудови спорове и поставя за изясняване редица правни въпроси.
За колективния трудов спор е достатъчно наличието на разногласие по въпросите,
посочени в чл.1, ал. 1 ЗУКТС. В него са ангажирани група работници и служители при
работодателя или всички негови работници и служители.
В уреждането на колективния трудов спор участват непосредствено работниците и
служителите или техни представители. “Непосредственото участие” означава, че
работниците и служителите пряко – със своята воля и действия, отстояват своите искания
и вземат участие в уреждането на колективния трудов спор. Но те могат да правят това и
чрез свои представители.
Другата страна в колективния трудов спор е работодателя.
Работодателят е насрещната страна в индивидуалното трудово правоотношение.
Тук обаче ще бъдат разгледани някои специфични въпроси, свързани с положението на
работодателя като страна в колективния трудов спор.
Работодателят може да осъществява сам своите интереси в трудовото
правоотношение, като лично и непосредствено организира и ръководи трудовия процес на
наемните работници и служители. Но при своевременното сложно организирано
производство в големи предприятия работодателят като собственик възлага
осъществяването на ръководството на предприятието на специално натоварени за тази цел
лица – ръководителя на предприятието, управителя, изпълнителния директор, прокуриста
и др. под., които от името и за сметка на работодателя осъществяват ръководтвото на
трудовия процес. Когато ЗУКТС установява процедурите за уреждане на колективните
трудови спорове, той има предвид, че тези лица от името на работодателя участват в
преговорите за тяхното уреждане.
3
Според естеството на въпросите, които са техен предмет, колективните трудови
спорове се делят на: а) правни трудови спорове; б) неправни трудови спорове.
а) Правните колективни трудови спорове обхващат въпросите, свързани с
прилагането на действащото законодателство и другите вътршни актове на предприятието:
колективния трудов договор, правилника за вътрешния трудов ред и др.
б) Вторият вид са неправните колективни трудови спорове. Наричат се още
икономически, или трудови спорове на интереси.
Те са най-честите спорове на практика. Възможни са три хипотези.
Първата е, когато съществуват разрешения, установени с императивни правни
норми, и те се прилагат от работодателя. Недоволството на работниците и служителите в
тези случаи възниква от самото законодателно разрешение.
Втората хипотеза обхваща случаите, в които трудовото законодателство съдържа
диспозитивни правни норми и работниците и служителите, представлявани от
синдикатите, предявяват искания пред работодателя за конкретното им уреждане чрез
колективни преговори и сключване на колективни трудови договори.
Третата хипотеза обхваща нови за нашата социална действителност въпроси:
безработица, инфлация, защитата срещу масови уволнения в предприятия и т. н. Тези
спорове при сегашната икономическа обстановка в страната придобиват особена
актуалност.
Колективните трудови спорове съгласно закона подлежат на уреждане. Уреждането
на колективните трудови спорове е установеният за тях от закона специфичен ред за
намиране на удовлетворително за страните решение. Този ред съдържа разнообразни
процедури – непосредствени преговори, арбитраж, стачка.
Посочените по-горе процедури са всъщност способи за уреждане на колективните
трудови спорове. Според средствата, които използват, те биват два вида:
а) способи за доброволно уреждане на колективните трудови спорове;
б) способи за уреждане на колективните трудови спорове чрез сила и натиск.
2. Преговори и доброволен арбитраж
Законът за уреждане на колективните трудови спорове установява реда за уреждане
на колективните трудови спорове между работници и работодатели по въпроси на
трудовите и осигурителните отношения и жизненото равнище. В колективните трудови
спорове работниците се представляват от органите на техните професионални
4
организации, а работодателите - от съответните ръководители, освен ако страните са
упълномощили други органи или лица. ЗУКТС се прилага и за уреждането на колективни
трудови спорове между работници и работодатели чуждестранни или смесени фирми или
предприятия на територията на страната.
Колективните трудови спорове се уреждат чрез непосредствени преговори между
работниците и работодателите или между техните представители по свободно определена
от тях процедура. Работниците предявяват писмено исканията си и имената на своите
представители в преговорите. Когато не се постигне споразумение или някоя от страните
откаже да преговаря, всяка от тях може да потърси съдействие за уреждане на спора чрез
посредничество и/или доброволен арбитраж от синдикални и работодателски организации
и/или от Националния институт за помирение и арбитраж. Преговорите по предходната
алинея могат да траят до 14 дни, а по споразумение на страните - и по-продължително
време.
Националният институт за помирение и арбитраж съдейства за доброволното
уреждане на колективни трудови спорове между работници и работодатели. Той е
юридическо лице към министъра на труда и социалната политика със седалище София и с
ранг на изпълнителна агенция. Националният институт за помирение и арбитраж
осъществява дейността си в съответствие с този закон и с правилник, утвърден от
министъра на труда и социалната политика.
Националният институт за помирение и арбитраж не е арбитражен съд, макар че
арбитражният орган, който се сформира по искане на работодател и работещи, действа
като съд – разглежда факти и документи, може да поиска вещи лица за мнение, накрая
постановява арбитражно решение, което е задължително за страните. Решението може да
бъде оспорено единствено чрез отнасяне до съд. Смисълът на възможността да се
приложи трудовият арбитраж като способ за решаване на колективни трудови спорове е
това да бъде алтернатива на съда. Затова и процедурата е бърза, опростена и предимно
доброволна.
Какво представлява арбитражът?
Арбитражът е способ за уреждане на колективен трудов спор от арбитър или
арбитражна комисия с участието на страните. Арбитраж се осъществява по колективен
трудов спор, по който не е постигнато споразумение чрез непосредствени преговори
между страните, при наличие на тяхно съгласие. Арбитражното производство се провежда
5
Предмет: | Социална политика, Икономика |
Тип: | Курсови работи |
Брой страници: | 15 |
Брой думи: | 3028 |
Брой символи: | 20018 |