Софийски  университет   „Св.  Климен  Охридски”, 
ФФ, катедра „Социология”

Курсова работа на тема „Влизането на Кока-Кола 
в България като идеологически пробив на 
социалистическия режим”

Дисциплина: Историческа социология на 
социализма

Веселин Георгиев
4 курс, социология
Фак.Номер: 11 396                    

Ръковдители:

                                                   Доц. Л.Деянова
                                                   Гл.ас. Мила Минева

1

                В периода след 1960 година българският социалистически режим е във 

върховата   си   фаза.   Родната   външна   и   вътрешна   политика   поставя   България   в 

ролята   на   неформална   съветска   република   и   най-силен   съюзник   на   тогавашния 

СССР.   Икономиката   е   планова   т.е.   не   е   зависима   от   пазарните   механизми   и 

принципите   на   търсене   и   предлагане,   характерни   за   капиталистическия   свят   – 

произвежда се това, което е планувано и в това количество, което е планувано. 

Българското стопанство в този период по нищо не се различава от икономиката на 

дефицита,   характерна   за   социалистическия   блок.   На  VIII  редовен   конгрес   на 

Българската   комунистическа   партия   (БКП)   са   приети   директиви   за   развитие, 

определящи   генералния   перспективен   план   за   двадесегодишен   период.   По 

отношение   на  формите   на   собственост   той   предвижда,   държавната   и 

кооперативната  собственост, при прехода между социализъм и комунизъм да се 

превърнат в общонародна. Въпреки все още силната вяра в комунистическия идеал, 

се   проявяват   и   първите   пропуквания   на   тази   затворена   към   външни   партньори 

икономика на дефицита, за които ще стане въпрос по-късно в тази работа, и които 

логично водят до кризата на социализма след 80-те години на миналия век. Вярата 

в   системата   започва   да   се   пропуква,   развиват   се   така   наречените   паралелни   с 

официалната икономическа система мрежи

1

, които до голяма степен компенсират 

икономиката на дефицита. Поради тази причина те остават несанкционирани от 

управляващите   органи,   въпреки   че   противоречат   явно   на   плановата   икономика. 

Въпреки   този   необходим   толеранс,   пропагандата   и   санкциите   остават 

изключително строги. 

               В същото време западният капитализъм продължава да жъне успехи на 

икономическата сцена. След 1960-та година се появяват множество международни 

и дори интерконтинентални корпорации, които бързо натруват огромни капитали, а 

предлаганите от тях стоки и услуги се превръщат в двигатели на симолния свят на 

капитализма.   Това   е   времето,   когато   се   появат   такива   символи,   не   по-малко 

пропагандни,   но   по-друг   начин,   като   образът   на   Джеймс   Бонд,   героите   на 

1

Sandrine Kott.  

Le communisme au quotidien. Les entreprises d"Etat dans la societe  

est-allemande.

  Paris, Belin, 2001./

2

консуматорското общество и т.н. Социализмът възприема тези символи на Запада 

като сериозна заплаха, която може да подкопае лесно съществуващия режим и дори 

принципите   на   комунизма   като   цяло.   В   следствие   на   това   се   наблюдават   две 

течения – филтриране и недопускане на информация за развитието и постиженията 

на   западните   икономики   и   заклеймяване   и   пропаганда   срещу   тези   постижения. 

Пропагандата е навсякъде – от партийните документи през кинопрегледите преди 

всеки филм до учебния материал, който задължително всички ученици изучават. С 

други думи Партията се опитва да наложи своята идеология във всяка сфера на 

културния, социалия и икономическия живот в страната – някъде успешно, някъде 

не.

                Точно в тази, изпълнена с идеологическо и символно напрежение между 

Изтока и Запада, социално-икономическа обстановка в България се случва нещо 

без   еквивалент   в   историята   на   страните   от   Варшавския   договор.   Едно   родно 

стопанско предприятие – „Тексим” започва да произвежда един от най-мощните 

символи   на  тогавашния   капиталистически  свят   –  „Кока   Кола”.   До  този   момент 

газираната  напитка както у нас, така  и в СССР се смята за сериозна  заплаха  – 

носител на западните ценности и бива непрестанно заклеймявана по всевъзможни 

начини.   Тук   ще   разглеждаме   влизането   на   „Кока-Кола”   в   България   не   като 

регулярна   търговска   практика,   повлияна   от   експанзията   на   компанията   по   това 

време, а като идеологически пробив на българската планова икономика. Все пак 

това е събитие, което е било немислимо за социалистическия елит по това време и 

не  може  да  бъде  обяснено  само  и  единствено  с  икономически   мотиви.  Целите, 

които   си  поставям  с  тази   работа,  са  да  бъде  погледнато  отвъд  икономическите 

очевидности и да бъдат уловени идеологическите конфликти, които поражда този 

ход. Ще се опитам да отговаря и  на въпросите дали това всъщност е пробив, как 

той се случва и не на последно място до какви последици води след себе си.

          За целите на тази работа ще бъдат използвани пропагандните материали на 

страниците   на   „Стършел”,  рекламините   по   Националната   телевизия,   както   и 

информация   от   документалния   филм   „Една   студена   <<Кока-Кола>>   през 

3