Катедра Български език, литература и изкуство

Курсова задача

по Eзикознание

на тема:

Изготвил:

 Радостина Божинова Mаркова

Факултет: ПНО

Cпециалност

 : ПНУП

Факултетен номер

: 076317                             

Научен ръководител

: ……………… 

                                                                                (доц. д-р Димитрина Игнатова-Цонева)

1

Съдържание:

1.

Светът на водите;

2.

Теории за езика на животните;

3.

Бозайниците в океана:

•

Делфин;

•

Подобие на език при делфините.

4.

Библиография

2

По-голяма част от земната повърхност е покрита с морета и океани.Има 

пет големи океана и голям брой по-малки морета.Животът в подводния свят е 
доста разнообразен и заслужава внимание.

Светът на водите

Обитателите на водния свят общуват добре помежду си.Това се отнася 

както за рибите, така и за много други видове- от морските звезди до морските 
раци- лангусти.Достатъчно  е да видим на някой морски бряг изразителната 
пантомима на “викащия” крив рак, когато настъпи любовния му период, за да 
се убедим в това.Застанал на предполагаемия път на някоя от своите дами, 
малкия рак, чийто щипци са с различни размери, чака своя час.Щом забележи 
някоя   женска,той   започва   да   жестикулира,   за   да   привлече   вниманието   на 
женската.

Рибите нямат възможност да жестикулират по този начин.Дълго време се 

смяташе, че рибите са неми, глухи и с намалена чувствителност.Най-низшите 
от гръбнаните животни имат череп, мозък, костен мозък, многобройни и добре 
приспособени   сетивни   органи,а   също   и   странична   линия,   която   е   толкова 
важна за живота им, колкото и вътрешното им ухо и плавателния им мехур.

Теории за езика на  морските животните

Способността   на   животните   да   комуникират   един   с   друг   е   известна 

отдавна на хората.Различните видове използват различни методи за обмяна на 
информация-   звуци,   миризми,   жестове   или   обмяна   на   химически 
вещества.Видово   специфични   „разговори”   са   документирани   не   само   при 
високо   развитите   животни,   каквито   са   маймуните   и   делфините,   но   и   при 
птици,   риби,   насекоми   и   други   едноклетъчни.По-малко   известна   е 
способността   на   животните   да   разбират   сигналите   на   други   видове.   Това 
познаване на  “чужди езици”  е от голяма полза за оцеляването на отделните 
индивиди, а и на вида като цяло- способността, прослушвайки „разговорите” 
на съседите, да научиш за наближаващ хищник е едно несъмнено предимство в 
борбата за оцеляване.

Днес   никoй   не   се   съмнява,   че   животните   общуват   помежду   си   чрез 

кодови   сигнали,   които   все   още   не   са   добре   проучени,   макар   хората   да   ги 
наблюдават още от самото им съществуване.

Затова   съвременните   зоопсихолози   се   въздържат   да   правят   изводи.Те 

наблюдават, отбелязват, сравняват, но не формулират заключенията си. Това е 
мъдра мярка, още повече когато засяга такава обширна и деликатна задача, 
каквато е задачата за езика на животните.

Същността на езика се състои в съзнателната употреба на знаци и 

думи с цел да се предадат чувства и мисли на друго лице.

3

Животното   няма   език   в   точния   смисъл   на   това   определение,   защото 

абстракциите   са   недостъпни   за   него   освен   едно   твърде   оспорвано 
чувствително   съзнание.Поведението   на   всяко   животно   зависи   от   сетивни 
явления, които в много случаи се оказват съвсем различни от собствената ни 
физиология.

Те могат да общуват помежду си чрез средства, които са ни били 

неизвестни   с   векове.Просто   сме   се   мамили   върху   естеството   на   този   вид 
"език", като сме придавали стойността на "думи" на това, което е било само 
"знаци".Няма никакво значение, че тези "знаци" не са съзнателно издавани, 
нито   интерпретирани.Днес   е   доказано,   че   кодът,   на   който   те   отговарят, 
безспорно се улавя от всички представители на един и сащ вид.

Интересно   е,   че   ако   вземем   предвид   батискафите,   камерите   и 

микрофоните на проф. Пикар, капита Жaк-Ив Кусто, проф. Джон Лили, Мари 
Поланд Фиш и някои други известни океанографи, оказва се, че досега не сме 
проникнали зад кулисите на голямото царство на Нептун.Едва сега започваме 
да го опознаваме.

Историята

  показва,   че   не   е   нужно   да   се   връщаме   до   потопа,   ако 

изследванията ни са точни.Един от първите разкази за издаване на звуци от 
риби датира от Февруари 1803 г."Тази вечер на здрачаване- пише немският 
естествоизследовател Александар фон Хумболд (прочутият автор на "Космос, 
или физическото описание на света")- целият екипаж на кораба постепенно бе 
обзет от безмълвно изумление, което не закъснях да споделя и самият аз. В 
открито   море   и   при   много   тихо   време   внезапно   чухме   необикновен   тътен, 
който   приличаше   на   биене   на   барабани   и   ставаше   все   по-близък.Отначало 
помислихме,че това е от плисъка на вълните в подводните скали.Много скоро 
обаче   шумът   се   разпростря   около   целия   кораб   и   особено   към   кърмата.Той 
приличаше на някакво кипене, като шума, който прави въздухът, надигащ се с 
бълбукане   в   кипяща   течност.За   момент   се   изплашихме   дали   няма   някакъв 
пробой в корпуса на кораба ни, но сега шумът се чуваше отвсякъде  и ние 
можахме да го доловим, където и да застанехме на палубата.Този необикновен 
шум продължи близо два часа и после отново настъпи безмълвие."

Днес  

науката

  обяснява   онова,   което   тогава   е   изглеждало 

необяснимо.шумното барабанене, което е накарало моряците на Хумболд да 
треперят, вероятно се е дължало на масовия и трепкащ пасаж от рибите морски 
врани   (сциени,   или   мегри)   в   периода   на   размножаването   им.   Дали   е   било 
любовна песен или хор, продължително поддържан от стотици хиляди басови 
гласове?   Не,   не   е   това.Терминът,   който   най-добре   би   подхождал,   е 
вентрилокство,   т.е.   коремно   говорене,   тъй   като   тези   продължителни   звуци, 
трептящи през мембраната на плавателния мехур, са подчинени на мускулите, 
намиращи се в корема.

В по-близки до нас дни също би ни се сторил необикновен и невероятен 

следният не по-малко исторически факт, изцяло и напълно достоверен.

Резултатите от продължителните изследвания в тази насока потвърдили 

невероятното:рибите наистина издават най-разнообразни звуци, които варират 

4