СА  „Д.А.Ценов”

КУРСОВА РАБОТА

По „Основи на растениевъдството”

На тема:”Анализ отглеждането и 

разпространение

На Бадемите”

Изготвил:

Momчил Светославов Михайлов 

45 група „АИ”

Фак.№ 106326

Бадемът   (Prunus   dulcis;   синоними   Prunus   amygdalus,   Amygdalus 
communis) е вид дребно широколистно дърво от семейство Розоцветни 
(Rosaceae). Със същото име се нарича и плодът на дървото. Бадемите са 
отглеждани   преди   хилядолетия,   но   е   отнело   доста   време   за   тяхното 
наименуване. Ботанистите постоянно измисляли нови и нови имена за 
него.В   миналото   консумацията   на   бадеми   е   била   много   популярна   в 
лечението   на   болестите   на   богаташите.   А   готвачите   на 
високопоставените семейства добавяли бадеми към месните ястия, за да 
са   по-лесно   смилаеми.   И   до   днес   ядката   се   счита   за   кралски   плод. 
Бадемите   са   известни   със   свойствата   си   на   антиоксидант.   Те   са 
изключително   богати   на   витамин   Е   (в   100   g   се   съдържат   229%   от 
препоръчителната   дневна   доза).   Той   играе   важна   роля   за 
предотвратяване   на   сърдечносъдови   заболявания   и   рак,   както   и   за 
забавяне   на   процеса   на   стареене.   Високите   стойности   на   фосфор   и 
магнезий в бадемите спомагат за заздравяване на костите. Освен това те 
са богати на ненаситени  мазнини.  Родината  на бадема  е Югозападна 
Азия. Опитомената форма може да се отглежда и в по-северни области, 
включително   на   Британските   острови.   Култивират   се   около   20 
разновидности на бадема, които се различават по период на цъфтеж и 
здравина на ядковидната черупка Световното производство на бадеми е 
около 1,4 млн. тона (1 млн. тона през 1995, 1,85 млн. тона през 2002) по 
данни   на   ФАО.   Най-големите   производители   са   Съединените   щати, 
Гърция, Иран, Италия, Мароко, Португалия, Испания, Сирия, Турция.В 
България бадемът се отглежда предимно в райони с високи пролетни 
температури   и   места,   където   рядко   има   късни   пролетни   слани. 
Причината за това е, че бадемът е един от най-ранно цъфтящите култури 
у   нас.   Това   е   често   причина   ранните   пролетни   слани   да   унищожат 
цъфтежа,   а   и   от   там   плода   на   растението.   Благоприятни   места   са 

крайбрежните   райони   на   Черноморието   и   някои   южни   балкански 
котловини.  Бадемът   се   класифицира,   заедно   с   прасковата,   в   подрод 
Amygdalus   на   род   Слива   (Prunus),   който   се   отличава   от   другите 
подродове   по   нагъната   черупка   на   костилката.   При   бадема   отсъства 
сладката   месеста   външна   част,   покриваща   костилката   на   други 
представители на рода, като тя е заменена от дебела кожа, която обвива 
костилката   и   ядката,   която   се   яде.   Култивирано   се   развъжда   върху 
подложка   от   див   бадем   или   праскова.Бадемите   са   наричани   още 
„Кралицата на семейство розови”. Дърво има декоративна форма и в 
редки   случаи   достига   височина   от   12   метра.   Цветовете   му   съдържат 
голямо количество нектар. Бадемът цъфти рано на пролет, а плодовете 
узряват   в   края   на   лятото.  Бадемите   трябва   да   се   съхранявет   на 
прохладно и сухо място, заради съдържанието на мазнини. Излагането 
на   светлина   и   топлина,   води   до   образуване   на   гъбичките  Aspergillus 
fungus, които спомагат за отделянето на афлатоксини. Те от своя страна 
причиняват рак на черния дроб и потискат имунната система.

communis)   се   отглежда   най-много   в   средиземноморските   страни.В 
нашата   страна   не   е   много   застъпен   поради   ранният   им   цъфтеж   и 
чувствителността   им   към   някои   болести.Ядките   на   бадема   са   много 
богати  със   сухо  вещество,  от   което   най-голям  дял   заемат   мазнините, 
белтъчините и въглехидратите. В ядките на бадема се съдържат и много 
други   ценни   за   човешкия   организъм   вещества.   Освен   за   консумация 
ядките на бадема се използват за преработка. За разлика от ореха ядките 
на бадема може да се съхраняват много по-продължително, без да се 
разграждат   мазнините.Бадемовите   дървета   имат   доста   буен   растеж   в 
млада   възраст.   По-късно   растежът   затихва   и   височината   на   короната 
достига 7 м. Встъпва в плододаване  на 2-тата - 3-тата година, а пълното 
-   към   6-ата   -   7-ата.   При   благоприятни   условия   плододаването 
продължава   35-40   години,   но   дълголетието   е   много   по-голямо.   В 
пълното плододаване се получават средно около 120-140 кг плодове от 
декар.Бадемът   реагира   бързо   на   затоплянето   през   фазата   на 
принудителния покой и цъфтежът настъпва много по-рано отцъфтежа на 
другите   овощни   видове.   Дълбокият   покой   е   много   кратък   и   при 
необичайни  затопляния  цъфтежът  може  да  настъпи  още  към края  на 
януари   -   началото   на   февруари.   При   нашите   условия   обикновено 
започва през втората половина на март докъм средата на април.  Всички 
бадемови   сортове   са   самостерилни   и   при   създаване   на   бадемово 

насаждение трябва да се засаждат по няколко сорта.През кратката фаза 
на дълбокия покой бадемът проявява задоволителна студоустойчивост, 
като   листните   пъпки   и   дървесината   издържат   до   -27°С.   По-
чувствителни   са   плодните   пъпки,   които   през   зимата   измръзват   при 
температури под -22, -24°С. Поради много ранното пролетно развитие 
измръзванията  на бадема са  много  често  явление  в  края  на зимата  - 
началото   на   пролетта.   Това   е   и   основният   ограничаващ   фактор   за 
разпространението на бадема. Бадемът е най-сухоустойчивото растение 
от отглежданите у нас дървесни овощни видове.Това позволява да се 
отглеждат бадеми на наклонени и неполивни площи. Сухоустойчивостта 
му се обуславя от два фактора - дълбоката и мощна коренова система и 
способността   на   растенията   да   хвърлят   част   от   листата   си   при 
продължителни   засушавания.   Когато   има   възможност   за   напояване 
добивът и качеството на плодовете значително се повишават. Бадемът не 
е взискателен към почвата. Добре се развива на различни типове почви, 
включително и не много богати с хумусно съдържание. Неподходящи са 
тежките   глинести   и   неотцедливи   почви.Най-подходяща   подложка   за 
бадема   са   семеначетата,   получени   от   костилките   на   дивия 
бадем.Разстоянията на засаждане на бадемите са от 4-6 м в реда и от 5-7 
м в междуредията в зависимост от почвените условия и от растежните 
особености на сорта и на подложката.(За качествен овощен посадъчен 
материал   свържете   се   с   нас   -http://www.razsadnik-bg.com   ;   E-mail: 
razsadnik_elit@abv.bg) Короните се формират най-често като свободно 
растящи,   близки   до   подобрената   етажна   или   до   чашовидната. 
Височината   на   стъблото   трябва   да   бъде   80-100   см.През   първите   3-4 
години   се   извършват   минимални   резитби   на   бадема,   а   основното 
оформяне на короната се провежда към 4-тата - 5-ата година.При по 
нататъчното отглеждане на бадема са важни периодичните резитби на 
бадема   за   подмладяване   на   плододаващата   дървесина     и   за 
просветляване   на   короните.Почвената   повърхност   в   бадемовите 
насаждения е най-добре да се поддържа по системата на черната угар, 
като се има предвид отглеждането при неполивни условия. Той понася и 
зачимяване, което по необходимост  се налага при отглеждане на бадеми 
на   по-наклонени   терени.Торенето   на   бадема   е   едно   от   основните 
мероприятия за подобряване на растежа и за повишаване на добивите, 
като   се   имат   предвид   сравнително   по-бедните   почви,   на   които   се 
засажда.   Особено   голяма   е   нуждата   от   азот   и   фосфор.     Азотното