Българският фолклор е признат по целият свят като безспорно интересен. Той е
известен разнообразните си традиции градени в продължение на стотици години. В
отношенията между момичетата и момчета е имало точно определени ритуали от
запознанството през обяснението в любов до сватбата. В тези ритуали е вплетена до голяма
степен и орнаментиката на българското облекло. Женската традиционна носия е обсипана с
знаци и орнаменти, който разчетени правилно ни показват родното място, семейното
положение, и социалния статут на момичето. Най-важната и основна част от женската носия
са ризата, горната дреха и престилката.
В миналото, в по старата фолклорна традиция ризата е
била неотменима дреха както при мъжете така и при жените.
При жените ризата се е приемала за първата дреха
непосредствено на тялото. Нейното място в носията е като
основен носител на знаците на социалния живот. Ризата е
приемана като неотменима дреха до степен срастване с човека
за да прикрие „ ужасяващата му и напълно недопустима
природна голота“. Ризата присъства в ежедневието,
празниците, обредите и ритуалите съпровожда човек от
раждането до смъртта му.
В българските вярвания просъществували до XIXв. е това за
„ризата-небе“ което определя небето като „ твърда кора от
Предмет: | Фолклористика, Литература |
Тип: | Анализи |
Брой страници: | 6 |
Брой думи: | 2004 |
Брой символи: | 11481 |