ПЛОВДИВСКИ УНИВЕРСИТЕТ „ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ”

ФИЛОСОФСКО – ИСТОРИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ

КАТЕДРА „ОБЩА ИСТОРИЯ И АРХЕОЛОГИЯ”

КУРСОВА РАБОТА

на тема:

ВЕЛИКИТЕ ГЕОГРАФСКИ ОТКРИТИЯ. ЕКСПЕДИЦИИ НА КОЛУМБ И 

МАГЕЛАН

по дисциплина:

НОВА ОБЩА ИСТОРИЯ

Тодор Йорданов Тодоров

Фак. № 0909271006

ІІІ курс, История

1

ПЛОВДИВ, 2012 ГОДИНА

СЪДЪРЖАНИЕ

ВЪВЕДЕНИЕ ..................................................................................................стр.3

ПЪРВАТА ЕКСПЕДИЦИЯ НА КОЛУМБ ...................................................стр.4

МАГЕЛАН И ПЪРВОТО ОКОЛОСВЕТСКО ПЪТЕШЕСТВИЕ .............. стр. 9

РАВНОСМЕТКАТА ОТ ЕКСПЕДИЦИИТЕ ............................................. стр. 11

БИБЛИОГРАФИЯ .................................................................................... стр. 13

ПРИЛОЖЕНИЯ ....................................................................................... стр. 14

2

ВЪВЕДЕНИЕ

Преходът от Средновековие към Ново време е период, изпълнен с преломни събития, 

допринесли много за по – нататъшното развитие на света и на науката. Навлизайки в един 

нов етап на развитие, светът се изправя и пред нов проблем – османските турци. С идването 

си на Балканския полуостров, османците завземат ключови градове, играещи съществена 

роля в средновековния свят. С падането на Константинопол през 1453 г. се прекъсва контакта 

между   Запада   и   Изтока   и   преноса   на   ценни   стоки   и   подправки   спира,   блокиран   от 

създаването на една нова държава с различен манталитет и начин   на живот – Османската 

империя. Тя играе ролята на буфер, възпиращ нормалното преминаване на стоки от Азия към 

Европа, като стоките вече достигат на много по – високи цени до европейския континент, а 

също така се пътува и по опасни пътища, по които много често се случва да има нападения на 

кервани и ограбване на стоките им.

Характерна за Средновековието е нуждата на обществата от стоки и подправки, каквито 

по   онова   време   главно   се   пренасяли   с   кораби   по   море   от   Индия.   С   падането   на 

Константинопол в ръцете на османците обаче, този пренос бил невъзможен. Силата с която 

османците завладявали средновековните държави, както и жестокостта им будели потрес у 

западните   държави.   Нарастващата   необходимост   от   нови   доставки   от   Индия   принудила 

редица   мореплаватели   да   търсят   алтернативен   маршрут   до   заветния   континент,   даряващ 

обществото с подправки, памук, коприна, чай и други важни за ежедневието предмети и 

подправки.   Така   започва   ератана   мореплаването   с   цел   откриване   на   нов   път   към   Индия, 

наречена   впоследствие   Велики   географски   открития.   Този   процес   на   откривателство   се 

поставя   като   граница   между   Средновековието   и   Новото   време,   като   никой   не   оспорва 

първенството на Христофор Колумб като откривател на един нов континент, независимо от 

твърдението му, че е открил Индия.

Същината на това изследване е свързана с Великите географски открития или по – точно 

първата експедиция на Христофор Колумб и околосветското пътешествие на Магелан. 

3

Първата експедиция на Колумб

Дълго може да се говори за личността на Христофор Колумб, изиграл огромна роля в 

историческото   развитие   на   света.   Откритията   му   представляват   интерес   за   много   учени, 

които се интересуват от прехода между Средновековие и Ново време. Колумб бил твърдо 

убеден във възможността за достигането на източните брегове на Индия чрез плаване по 

море на Запад. Така 1484 г. се оформила неговата основна идея за тази му експедиция. 

В опитите си да потърси благодетели, които да го подпомогнат финансово за изпълнение 

на идеята му, Колумб предприема действия с цел привличане на Жуаон ІІ, португалския крал, 

за спонсор, но той видимо не проявил интерес. Когато обаче получава подкрепа от страна на 

испанската корона, той се заема да подготви експедицията си. С подписването на договора 

между испанската корона и Колумб, вече няма пречки за експедицията. Започналата трескава 

подготовка в крайна сметка приключва и Колумб потегля с три кораба: Санта Мария, Ниня, 

Пинта. Както винаги обаче, така и в случая, Колумб отправя своите искания към крлалица 

Изабела,   а   именно   в   случай   на   успех   на   експедицията     той   да   бъде   удостоен   с   титлите 

вицекрал и губернатор на откритите от него земи и да придобие право върху част от златните 

богатства на новооткритите земи. Това в действителност било малък жест, който нямало да 

коства нищо на испанците, но имащ важно значение за признанието на делото му. 

Срещаме се обаче и с ограничеността на познанията на тогавашните хора за географията 

и за континента Азия. Никой от тогавашните учени дори не предполагал за съществуването 

на Северна и Южна Америка, което показва ниската образованост и слабостта на познанията, 

слабст която с право можем да определим като резултат от т. нар. „тъмни векове”. Сведенията 

в различните източници, посочващи основната идея, че слизайки на Азиатските брегове от 

Колумб се очаквало едва ли не без сила да наложи своята власт там. Това състояние може по 

– скоро да се определи като завоевание, а не като научна експедиция. Този вид налагане на 

волята  се  тълкува като  завоевателна политика  и можем да  го счетем  за един  от  първите 

колониални опити. Няма съмнение, че по време на своите плавания, Колумб ще се сблъска с 

нови   и   непознати   за   него   племенни   общности,   които   поради   ограничените   познания   на 

епохата ще бъдат определени погрешно.

По време на подготовката на първата експедиция се наблюдава и подготовката на писма, 

които да бъдат като свидетелство за основната цел на Колумбовото плаване, като срещаме 

информация   и   за   писма   които   са   без   посочен   адресат,   поради   възможността   Колумб   да 

акостира в земи, чиито владетели да имат други титли и празното място за адресата да бъде 

попълнено впоследствие като Цялостната подгкъм готовия вече текст се посочи и титлата на 

4

дадения монарх. Цялостната подготовка на експедиията отнела четири месеца през които 

Колумб   събрал   екипаж,   уредил   всички   подробности   около   корабите,   изповядването   на 

моряците, и осигуряването на шестмесечните им заплати, които били изплатени предсрочно 

и други  малки подробности, като след приключване и на последната подробност, той най – 

накрая отплавал. Първите дни от пътуването били спокойни и преминали успешно, като през 

тях се случило и първото зареждане на корабите със свежи провизии. В продължение на 10 

дни съдбата била благосклонна и Колумб плавал с попътен вятър, което било от голямо 

значение   за   експедицията   и   за   изминаването   на   по   –   голямо   разстояние.   При   подобна 

експедиция   като   тази,   всяка   минута   била   от   значение   и   всеки   ден   се   водела   детайлна 

статистика за изминати мили, за видяното, за случващото се на борда и т. н.

Първата експедиция на Колумб е в периода 1492 г. - 1493 г. Съществуват обаче и други 

хипотези   за   началната   дата   на   тази   първа   експедиция,   като   според   дневника   на   Колумб 

началото й е на 3 септември 1492 г, а според доц. д-р Петко Петков началната дата е 3 август 

същата   година.   Няма   спор   обаче   за   крайната   дата   на   пътешествието   и   акостирането   в 

Испания – 15 март 1493 г. Изпълнена с перипетии и трудности, тази експедиция е може би 

една от най – важните за изследователите, понеже по време на нея Колумб открива нов 

континент, който по – късно получава названието „Америка”. Може би нямаше да имаме 

достатъчно   добра   представа   за   морските   пътешествия   на   този   велик   човек,   ако   не   бяха 

неговите дневници, които достигат до нас и ни описват една толкова интригуваща картина. 

Изследвайки проблематиката на първото колумбово пътешествие, няма как да пропуснем 

данните за мисията, която му е поставена от Испания, а именно покръстване на населението 

по островите, които Колумб посещава. Данните за това самия той предоставя в своя дневник 

в началните записки за първата си експедиция: 

„... решихте да изпратите мене, Христофор  

Колумб, в ония краища на Индия, за да се поклоня на тамошните князе и да посетя техните  

народи и земи, да опозная характера им и другите особености, а също да разбера какви  

начини би трябвало да се употребят, за да приемат те нашата вяра.”

1

Несъмнено тази 

задача   на   Колумб   била   свързана   и   с   първата   колонизаторска   политика,   налагана   чрез 

различни подходи. 

Подобна   морска   експедиция,   каквато   Колумб   предприема   може   да   бъде   колкото 

грандиозна, толкова и глупава, понеже едно погрешно действие би 

застрашило живота на мнозина от спътниците му. Великата идея на този гении на Новото 

време се ражда в годините на разочарование в католическата църква, поради факта, че Божи 

гроб не е бил спасен от турците, които са го завзели. Като религиозен човек, Колумб има 

1  Колумб, Х. – Новият свят.  Дневници, с.15

5

редица предпоставки да извърши нещо запомнящо се. Той е възпитан в духа на почит към 

индийските богатства, подправки, платове, памук и други стоки от първа необходимост за 

тогавашния свят. 

По време на своето първо плаване, Колумб открил редица нови земи. Той открива и 

остров, който кръщава Сан Салвадор. Това събитие е датирано на 12 декември 1492 г., като 

местните   наричали   острова   си   Гуанахани.   При   драстичната   изостаналост   на   онези 

поколения,   няма   нищо   учудващо   в   последвалата   реакция   на   местните   племена,   които 

виждайки трите кораба, които били непознати за тях и им изглеждали чудовищно, се укриват 

в джунглата. Вроденото ни любопитство, присъщо и на хората  от края на ХV век надделява 

над страха. В последствие местните излизат от джунглата и отиват при Колумб. Погрешните 

данни   на   Колумб,   който   открай   време   бил   в   грешка,   поради   грешното   изчисление   на 

големината на Земята, довеждат и до първото му и най – голямо грешно предположение, че 

се намира в Индия. По тази причина той ги нарича индианци, което название остава и в по – 

късните векове. Както всяко примитивно племе, така и въпросните „индианци” носели дарое 

за   новодошлите,   целта   на   които   дарове   била   да   омилостиви   странните   хора,   дошли   на 

острова. При види на примитивното население, Колумб бързо осъзнал, че с лекота би ги 

поробил, което от днешна гледна точка можем да определим като жестоко и безрасъдно, 

понеже всеки човек има право на свобода. Колумб описва доста добре тези диваци, като 

записва видяното на острова в своя дневник, казвайки: 

„И мъжете и жените ходят съвсем  

голи, както ги е майка родила... Косите им добре сплетени, телата стройни, високи...”

2

Характерното   за   тогавашните   години   робство   с   нищо   не   смущава   аристократите   и   по   – 

заможните представители на обществото, като така даже им се удава да покажат колко са 

властни и богати. Несъмнено обаче трябвало доказателство за успех на експедицията, поне за 

достигането на Китай или Япония. Нима Колумб можел да се върне с празни ръце? Как ли би 

реагирала исспанската корона при подобна ситуация? Колумб предугадил нуждата да занесе 

някакъв товар обратно в Испания, което му позволява да докаже успеха на постижението си. 

С насоки от местните, Колумб разбира за съществуването на близки островни групи, които 

той   не   разпознава   правилно   поради   грешната   си   представа   за   настоящото   си 

местонахождение.   Намирайки   помощ  от   страна   на   няколко   местни,   които   да  използва   за 

водачи,  Колумб  потегля  към посочените  островни  групи,  като  открива  нов остров,  който 

кръщава Санта Мария де ла Консепсион. Тамошните жители били същите като тези на Сан 

Салвадор и също се радвали на дрънкулките, които Колумб им давал като знак, че идва с мир. 

Последвалите   обиколки   на   островните   групи   в   региона   не   донасят   какъв   да   е   успех   за 

2 Колумб, Х. – Новият свят. Дневници, с.16

6