1.Система на социално осигуряване /ССО/

Първата подсистема от системата на социална защита, като целта й е чрез различните 
обезщетения, помощи, пенсии да се компенсират в определена степен загубените или 
намалените доходи от труд. В ССО възниква задължение за осигурителното плащане 
при   настъпване   на   различните   осигурителни   случаи.   Осигурителните   случаи   са   – 
бременност   и   раждане,   отглеждане   на   малко   дете,   болест,   трудова   злополука, 
професионално   заболяване,   инвалидност,   безработица,   старост   и   смърт.   За   да 
придобият право на осигурително плащане, лицата задължително трябва да са били 
осигурявани преди това, т.е. за тях да са внасяни осигурителни вноски. 

1.Осигурителен   случай

  –   е   събитие,   при   настъпването   на   което   за   ССО   възниква 

задължение да изплаща обезщетение или помощ.

2.Осигурител

  –   юридическо   или   физическо   лице,   както   и   неперсонифицирано 

дружество, което по закон е задължено да внася осигурителни вноски за своя сметка в 
полза на трети лица.

3.Осигурено лице

  – лицата,  в чиято  полза  се  внасят  осигурителни  вноски  и които 

придобиват съответни права от ССО.

4.Индивидуална партида

 – само за системата на допълнителното осигуряване /СДО/. 

Това е лична сметка, по която постъпват средствата от осигурителни вноски и доходът 
от тяхното инвестиране. 

5.Осигурителен   договор

  -   само   за   СДО.   Това   е   договорът,   който   урежда 

взаимоотношенията  между осигурителното дружество от една страна  и осигуреното 
лице/работодателя или друг осигурител от друга страна.

6.Капиталов принцип

 - само за СДО. При него финансирането на системата става на 

базата както на осигурителни вноски, така и на доходът от тяхното инвестиране.

2. Основни фактори, които оказват влияние върху ССО

1.Демографски   фактори   –  

раждаемост,   смъртност,   естествен   прираст,   възрастово–

полова   структура.   Оказват   влияние   и   върху   входа   на   системата,   т.е   върху 
осигурителните вноски, така и върху изхода на системата, т.е. върху осигурителните 
плащания.

Коефициент на пенсионна зависимост

 – броят на икономически активните, т.е. тези 

които плащат осигурителни вноски по броя на пенсионерите:

К на пенс. завис.=Броя на иконом. активните
                                 ------------------------------------
                                 Броя на пенсионерите
2.Икономически фактори – 

повече влияят върху входа на системата. Такива фактори 

са БВП на човек от населението, равнището на безработица, структура на икономиката, 
численост и структура на заетите, равнище на доходите. 

3.Институционални   фактори

  –   степента   на   държавна   намеса   в   ССО   в   посока   на 

законова документация, контрол, администриране. 

Основни модели на социално осигуряване: 
1.Моделът на държава на всеобщо благоденствие

 – прилага се в по-голямата част от 

Европа   -   Германия.   Характерно   е   държавната   намесена,   на   значителни   финансови 
средства   като   процент   от   БВП   за   финансирането   й.   Характеризира   се   с   либерален 
режим за придобиване на права, с по-високи размери на осигурителни обезщетения. 
Характерно за модела са силните процеси на преразпределение, които се осъществяват 
чрез   данъчната   система.   Целта   на   този   модел   е   обхващане   на   по-голяма   част   от 

1

населението.   При   този   модел   са   застъпени   държавното   и   различните   форми   на 
допълнителното осигуряване.

2.Неолиберален   /англо-саксонски/

  -   Великобритания   и   САЩ.   Характерно   е 

ограничено   участие   на   държавата   и   акцент   върху   личното   участие,   по–строги 
изисквания   при   придобиването   на   права,   слаби   преразпределителни   процеси,   по-
ограничено   развитие   на   задължителното   държавно   осигурените   и   акцент   върху 
различните форми на допълнителното осигуряване и застраховането. При този модел 
периодически определен осигурителен риск става приоритет.

3.Чилийски модел

  – разви се след 80-те г. Това е изцяло приватизирана система на 

пенсионно и здравно осигуряване. Липсва всякаква форма на държавно осигуряване. 
Това е експеримент на Световната банка и МВФ. 

В   зависимост   от   характера   на   осигурителните   вноски   различаваме   два   вида 
система:
1.Система за дефиниране на осигурителните вноски

 - предварително са определени 

осигурителните вноски като размер и плащане и срок на плащане, а осигурителните 
плащания са резултативни. Няма риск.

2.Система   за   дефинирани   плащания

  –   предварително   се   определя   размерът   на 

осигурителното   плащане   и   на   тази   база   се   изчислява   и   размерът   на   дължимите 
осигурителни вноски. Това е по-рисковият модел и се употребява по-ограничено.

3. Система на пенсионно осигуряване /СПО/

СПО в България е тристълбова. 

Схема.

 Целта на СПО е да компенсира загубените или 

намалени   доходи   от   упражняване   на   трудова   дейност   поради   на   настъпване   на 
осигурителния случай старост. Това компенсиране става чрез изплащане на различни 
видове пенсии. Пенсията трябва да е 80-85% от основното трудово възнаграждение. 
Днес коефициентът на заместване в България е 30-35%. 

Задължително   държавно   ПО

  –   задължително   обхваща   всички   работещи   лица. 

Финансира   се   на   принципа   на   солидарността,   което   означава,   че   работещите   с 
осигурителните вноски, които плащат осигуряват средства за изплащане на обезщетени 
пенсии.   Става   въпрос   за   солидарност   на   поколенията.   Осъществява   се   чрез   фонд 
Пенсии на Държавното обществено осигуряване. Управлението му се осъществява на 
трипартитен   принцип,   т.е.   участват   представители   на   държавата,   на   работодателите 
чрез съответните представителни организации на работодателите и третата страна са 
работниците и служителите, представени чрез синдикатите. Трипартитният принцип се 
реализира в Надзорния съвет на НОИ – представители на държавата и по равен брой 
представители   на   работодателите   и   синдикатите.   Решенията   се   вземат   единодушно. 
Оперативното   управление   се   осъществява   от   Държавния   осигурителен   институт. 
Приходи и разходи на фонд Пенсии: 

Приходи

– това са осигурителни вноски за сметка 

на осигурителите и на осигурените лица. Размерът на вноската се определя ежегодно в 
Закона   за   бюджета   на   държавното   обществено   осигуряване   /ДОО/.   В   Закона   се 
регламентира и съотношението, в което се разпределя вноската между осигурителите и 
на   осигурените   лица.   Следващ   източник   са   субсидии   от   държавния   бюджет   –   при 
недостиг на средства във фонд Пенсии държавата превежда целева субсидия. Третият 
източник на приходи е от управление на имуществото. Друг източник са трансферите 
от   държавния   бюджет   за   осигуряване   на   държавните   служители,   на   кадровите 
военнослужещи по закона за отбраната, на държавните служители по Закона за МВР и 
Закона   за   изтърпяване   на   наказанията.   Друга   възможност   за   приходи   са   лихви, 
дивиденти   и   дарения.  

Разходи

  –   за   изплащане   на   пенсии   за   осигурителен   стаж   и 

възраст, за пенсии за инвалидност, наследствени пенсии и добавките към тях. Друг 

2

разход – за осъвременяване, индексиране и компенсиране на пенсии. Третият разход е 
за   здравноосигурителни   вноски   на   пенсионерите.   Други   разходи   -   за   помощи, 
профилактика и рехабелитация и др.
Осигурителните вноски за отделните осигурителни случаи се начисляват и се изплащат 
на   база   осигурителен   доход.   Има   минимален   и   максимален   осигурителен   доход. 
Максимален   ОД   –   2000   лв.   Минималният   ОД   е   определен   като   т.нар.   минимални 
осигурителни   прагове   по   определени   професии   и   длъжности   от   Националния 
класификатор. Минималният осигурителен праг за самоосигуряващи се е 260 лв. 

4. Основни цели на реформата

5. Органи на управление на НОИ

6. Пенсии, изплащани от задължителното пенсионно осигуряване

7. Изчисляване на пенсия

8. Инвалидни пенсии

9. Наследствени пенсии

10. Пенсии, несвързани с трудова дейност

11. Основни характеристики на Системата за допълнително пенсионно 

осигуряване /СДПО/

1.Осъществява се на капиталов принцип.
2.Всяко лице има индивидуална осигурителна партида, по която се натрупва средствата 
от дохода в следствие на тяхното инвестиране.
3.Осъществява се от лицензирани пенсионно осигурителни дружества.
4.Пенсионното осигурително ПОС. дружество и пенсионният фонд, който управлява 
това   дружество   са   отделни   юридически   лица.   ПОД   управлява   и   представлява 
пенсионния фонд.
5.Управлението на СДПО се осъществява от комисията за финансов надзор /КФН/ и 
контролът е ежедневен.
6.Средствата на пенс. фондове се съхраняват и контролират от банка-попечител.

12. Основни изисквания на пенсионно осигурителни дружества /ПОД/

1. Могат да извършват само и единствено дейност по допълн. пенс. осигуряване. 
2.   За   да   извършват   тази   дейност   те   трябва   да   получат   лиценз   от   КФН,   както   и 
разрешение за управление на всеки един пенсионен фонд. 
3. Акционери в тези дружества могат да бъдат български или чуждестранни финансови 
институции,   банки   и   други   юридически   лица,   като   за   чуждестранните   се   изисква 
референция от чуждестранна банка. 
4.   Изисква   се   минимален   капитал   от   5   млн.   лв.   изцяло   в   пари,   като   всеки   от 
акционерите трябва да докаже произхода на средствата. 
5. Има определени изисквания към информационната система на дружеството.
6. За да получи лиценз, акционерите представят необходимия пакет от документи пред 
КФН. 

3