Сериозен опит да се изследва теоретичното наследство на Дж. М. Кейнс  и невият 
принос в икономическата наука е сборникът от статии, съставен от Тони Лоусън – 
преподавател в Икономическия факултет на Кеймбриджкия университет и Хашен 
Песаран – преподавател в „Тринити колидж“ на Кеймбриджкия университет. В тези 
статии, успоредно с очертаването на методологическите приноси на Кейнс, се правят и 
някои критични оценки на неговите разработки, като по редица засегнати от него 
въпроси отделните автори излагат различни становища или спорни интерпретации. В 
тези статии са засегнати въпроси, като ролята и значението на „очакванията“ в теорията 
на Кейнс; възгледите на Кейнс за методите на анализ и по-специално отношението му 
към метода на индукцията и статическите заключения; някои специфични аспекти на 
методологията на Кейнс. Един от авторите на тези статии Джоф Ходсън, който изследва 
възгледите на Кейнс за отношението между „очакванията“ и икономическата дейност, 
подчертава, че Кейнс греши , като не дооценява ролята на институциите, на социалната 
култура и структура, които според него дават плът и кръв на концепцията за 
очакванията. Като подчертава тяхната роля и значение, Ходжъсън обаче е принуден да 
признае липсата на „ендогенна теория за институциите“ в икономическата мисъл, без 
която критиката на Кейнс според него винаги ще бъде непълна и неточна. Според този 
професор  от Факултета за професионални изследвания на Политехническия институт в 
Нюкасъл на Тейн в Англия Кейнс предлага една „психологическа“ и „рационалистична“ 
интерпретация на човешкото поведение, квалифицирана от неопределеното, несигурно 
бъдеще. 
За известна последователност в неговата теория се приема предположението му, че 
„държавният персонал“ действа под знака на разума. Като отхвърля психологическите и 
рационалистични концепции на Кейнс, той предлага един „по-институционален 
подход“. Според Ходжсън е необходимо едно по-подробно изучаване на институциите в 
тяхното историческо развитие. Той счита, че липсата на точна информация за 
очакваните инвестиции и доходи в теорията на Дж. М. Кейнс свежда неговите 
прогностични оценки до чисти предположения, които могат да бъдат ревизирани при 
необходимост. Според Ходжсън в тази схема на пълна неопределеност и несигурност 
Кейнс избира социалната психология като методологична основа на своите социално-
икономически разработки. Неговата теза почива върху твърдението, че в своето 
поведение хората се ръководят от действието на останалите – по такъв начин 
инвестиционните решения се вземат на базата на установената практика или на базата 
на „договореност от миналото“.
Дж. М. Кейнс извежда необходимостта от държавна намеса за регулиране на 
ефективното търсене и склонността към потребление, а така също и социализирането 
на инвестиционният процес от ограниченията, които поставя несигурността на 
действащата пазарна система върху възможността на хората да вземат ефективни, 
рационални решения за своето бъдеще. „Правителството с намесва…, за да промени 
дадена договореност, която в момента преобладава в дейността на предприемачите и да 
я запази на ниво, което ще създаде и поддържа пълна заетост.“ Чрез разума и 
действието на „ държавният апарат“ според него се преодоляват ограниченията върху 
рационалната преценка на хората в едно общество. Според Ходжсън теорията на Кейнс 
страда от известни недостатъци като :