име: Ирина Йорданова Георгиева

ДОМАШНА РАБОТА

По Литература

Изостанал

Елин Пелин

(подробен преразказ)

Макар че е още топло, слънцето пече силно и неуморно и небето е още синьо и прозрачно, 

лятото си отива. Полето пожълтява и засъхва, а по стънищата и ливадите е пръснат добитък. Ята 
от скорци летят неспокойно, а гората е тъжна и мрачна.

Свети Пантелей Пътник наближава и нашите гостени-птиците-се готвят за път. Щъркелите се 

събират на големи ята, вият се дълго над мочурливите ливади и се грижат за малките, да им 
заякнат крилата, и да свикнат с дългото летене.

Птиците хвъркат по селата и свикват побратимите си. Събират е по влажните места край 

реките и всеки ден стават все повече и повече. Идват от далечни краища, вият се дълго и падат 
от небето-на полето при чакащите ги приятели. На това място се обединяват на купчинки, тракат 
с клюновете си, разхождат се угрижени, избират водачи за ългото пътуване над земи, поля, реки 
и морета, през ветрове и дъждове. 

Децата гледат своите гостени как се готвят за пътешествието и се взират в небето, очаквайки 

да се натрупят сивите облаци.

Старите хора мислят че зимата ще е лоша, защото щъркелите се събират рано, но други им 

противоречат като казват, че винаги си тръгватпо това време на годната.

Една сутрин, когато слънцето огря с парешите си лъчи полето, хората забелязват че техните 

приятели са заминали.

Селяните виждат, че край брега на реката има нещо бяло, движещо се бавно. Децата 

затичвайки се към него, завикват песниката за щърка, който се подплашва, разперва крила да 
излети, но успява само да похвръкне леко.

Животното навярно е болно или ранено и затова не е успяло да отлети с другарите си. Децата 

се смиляват над него, хванащат го и го понесят към селото.

Любопитните селяни наобикалят безпомощния, подплашен щъркел, който на няколко пъти се 

опитва да излети, но отново безузпешно.

Прибират го в една овощна градина и децата всеки ден го хранят с хляб, жаби и дори парчета 

месо.

Щъркелът свиква с хората и вече не се плаши от никой. Той знае кои му дават храна и щом ги 

види бавно пристъпва към тях.

Птицата по цял ден седи замислена и гледа към небето, защото сърцето й тъжи за далечните 

страни, където са другарите й. 

При настъпването на зимата, селяните го прибират на топло при биволиците, с които той 

свиква и те свикват с него. Домашните животни не го безпокоят и дори кучето го гледа 
приятелски.

През пролетта той започва да излиза на двора, да се разхожда при кокошките и да се припича 

на слънце. Един ден той литва и се качва на покрива на плевнята. Там престоява цял ден и чак 
вечерта се прибира при биволите. След няколко дни той полита и над цялото село.

Щъркелет е здрав, и когато на края на март месец другарите му започват да се завръщат, той 

се вдига над селото, благодарствено се спука над всяка къща и изчезва.