Моделът за фъоновият процес се базира на орографски обословеното 

изкачване и спускане на сух или влавен въздух и адиабатното му изтиване 
или затопляне.

Като цяло фъоновият процес се явява спускане на въздушна маса 

перпендикулярно на планинската преграда. Като цяло процеса се свързва с 
издигане на въздушната маса във височина по планинската преграда, като 
под влияние на адиабатно изтиване (1ºС/100 м) докато се достигне 
степента на насищане, от там адиабатното изтиване променя своят 
градиент на 0,65ºС/100м. По този начин достигайки върха на планинската 
преграда въздушната маса ще е загубила своята хомогенност и ще бъде 
определена като суха, от там при спускането си по надветрената страна на 
планинската верига въздухът вече е по-топъл, по-сух и с по-висока скорост 
или т.нар. Фъон.

Принципът на образуването му и процесите свързани с този тип 

вятър са рамкирани като еднакви за почти вскички планински прегради, 
въздухът трябва да е достатъчно наситен за да претърпи промените във 
височина и хомогенноста си, а също така планинската верига да е с 
достатъчно голяма височина и подходяща експозиция- ниски подветрени и 
по-чисоки наветрени части.

В сателитните изображения като важни съставни части и процеси за 

образуването и проявлението на фъон се определят:

٭сателитните изображения да показват наближаването на студен или 

оклюзионен фронт към достатъчно висока планинска преграда

٭важна част при анализа заемат челната част от фронталната 

облачност