1. Понятие за наказателно право
и наказателно-правната наука
Наказателното право е основен отрасъл от обективното
право.Предметът и метода на регулиране дават спецификата на
правния отрасъл. Предметът на регулиране на наказателно-
правните норми са специфични обществени отношения
(наказателно-правни отношения) , като техен юридически факт е
конкретно извършено престъпление.Страни на наказателното
правоотношение са държавата , по конкретно правозащитни
държавни органи и деецът , субект на извършеното престъпление.
Съдържанието на наказателното правоотношение са взаимно
обусловени и конкретизиращи си права и задължения на
страните.Наказателното правоотношение представлява една
триада на оправомощените държавни органи :
- да накаже деецът с влязла в сила осъдителна присъда ( да
определи наказанието)
- изпълнението на наложеното наказание
- след като деецът е вече изтърпял наказанието, да бъде считан за
изтърпял наказание в свидетелството за съдимост
ПРАВНАТА ПОСЛЕДИЦА НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО Е НАКАЗАТЕЛНОТО
ПРАВООТНОШЕНИЕ.
Методът на правно регулиране е императивен – напр. –
престъпление от общ х-р, тук задължително се задвижва
държавната машина , но има и изключение – напр. – когато има
споразумение м/у страните за съкратено съдебно следствие.Нак.
правоотношение = на термина нак. отговорност.
Престъпление от частен х-р - от волята на пострадалият зависи
дали ще има досъдебно проиводство.
Смесена категория престъплания (м/у общ и частен х-р) - това са
транспортните произшествия.
Понятия:
- престъпление – правонарушение с най-висока степен на
обществена опастност
- наказание – най-тежката мярка на държавната принуда
Нак.право спада към охранителните правоотношения.
Функции на нак. право – охранителна защитна функция ( чл.1
ал.2) и предупредително-сплашващо въздействие.Нак.право
осъществява своята функция по повод на конкретното
престъпление чрез налагане и изтърпяване на наказание от
осъденото лице.
Целите на специалната превенция е
извършилият престъпление в бъдеще да не върши нови
престъпления.Целите на наложеното наказание е другите
лица да се въздържат от извършването на нови
престъпления.
Нак.право осъществява своята защитна функция
не само с оглед към бъдещето, но и чрез поущрителни мерки –
напр. Доброволният отказ от приготовление и опит.
Разликата м/у НК и НПК е,че НК се занимава с видовете
престъпления,какво наказание се предвижда,какво е
престъпление и т.н , а НПК се занимава с процедурата по
разследване,по установяване на обективната истина,по доказване
на фактите,правомощията на прокурора, на дееца и т.н.
2.
Установяване и развитие на бълг. нак. право
Първият бълг. нак. закон е от 1896г. От 1876г. до 1896г. действа
отоманския закон, който е реципиран от австро-унгарския
,германския,холандския и др. НК. Вторият бълг. нак. закон е
приет през 1951г. Разката м/у първият и вторият нак. закон са
разпоредбите относно политическите престъпления. През 1956г.
нак. закон се превръща в кодекс. През 1968г. е приет сега
действащия кодекс.
4.
Видове и структура на наказателноправните норми
В общата част на кодекса (чл.1 – чл.94) са уредени основните
наказателно-правни институти.Нормите на общата част да
дефинитивни.
Структура – приема се,че нормата на общата част е
двуелементна и се състои от диспозиция и санкция.В
диспозицията се очертава състава и описанието на
съответното престъпление.В санкцията се съдържа вида и
размера на предвиденото наказание.
Всички санкции в бълг. нак. право са относително
определени
.
6.
Действие на НК по време,място и относно лицата
Действието по време е уредено в чл.2,а по място в чл.3 до чл.8.
Действие по място – съществуват 4 принципа на териториално
действие.Всеки следващ принцип разширява териториалното
действие без да препокрива предходното.
1 – чл.3 – териториален принцип – Престъплението е извършено
на бълг. територия, когато или деянието, или резултата са
настъпили на бълг. територия.Срещу дипломати, извършили
убийство на бълг. територия не може да има повдигнато
обвинение.
2 – чл.4 – личен принцип
3 – чл.5 – реален принцип на териториално действие
4 – чл.6 – уневерсален принцип
Чл.8 визира израз на м/ународно сътрудничество – договор за
правна помощ, склучен м/у БГ и др. Страни
Реципрочно – всяка от страните признава присъдата на нейния
съд.
Когато има извършено престъпление от бълг. гражданин в
рамките на ЕС, бълг. гражданин се изпраща в държавата-
членка,осъжда се и се връща да търпи наказанието в бълг. затвор.
7 и 8.
Наказателноотговорни лица.Субект на
престъплението.Вменяемост и невменяемост
Тази материя е уредена в глава 3 , в чл. 31- 34 от НК. За да понесе
наказателна отговорност едно лице, то трябва да притежава
определени качества.Липсата на дори и 1 от тези качества
моментално изключва самата възможност това лице да извърши
престъпление и да носи нак. отговорност.
КАЧЕСТВА:
-
деецът трябва да е физическо лице или човек
-
трябва да притежава нормална човешка психика –
ВМЕНЯЕМОСТ
-
да е навършил определена възраст
ПО БЪЛГ. НАК. ПРАВО СУБЕКТ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО Е ЛИЦЕ,
НАВЪРШИЛО 14 г. ВЪЗРАСТ, ДЕЙСТВАЛО В СЪСТОЯНИЕ НА
ВМЕНЯЕМОСТ.
Физ. лице или човек – в бълг. нак. право не може да се търси
отговорност от юр. лица.Когато бъдат причинени вреди нак.
отговорност се носи от това физ. лице,което със своите деяния е
причинило тези последици, действайки от името на юр. лице.Юр.
лице е правна конструкция, има идеално съществуване, но не
може да бъде докоснато и затова юр. лице може да претърпи
единствено имуществени санкции.Чл.53 предвижда конфискация
на предмети и средства от престъплението, извън наказателно-
правните последици.
ВМЕНЯЕМО Е ТОВА ЛИЦЕ, КОЕТО Е МОГЛО ДА РАЗБИРА
СВОЙСТВОТО И ЗНАЧЕНИЕТО НА ДЕЯНИЕТО И ДА РЪКОВОДИ
ПОСТЪПКИТЕ СИ
.
Вменяемостта е психическа интелектуална
способност (потенциал) на дееца.
- могъл да разбира свойството означава,че има интелект да
проумее,осъзнае фактическите последици
- могъл да разбира значението на деянието означава, че има
интелект да проумее,осъзнае обществено-опасния х-р на
такъв тип прояви
- могъл да ръководи постъпките си в смисъл, че е имал
здравата воля, въздържащия механизъм, да не извърши
престъпно деяние
Невменяемо е това лице,което поради умствена
недоразвитост или продължително или краткотрайно
разтройство на съзнанието не е могло да разбира свойството и
значението на деянието или да ръководи постъпките си. –
чл.33 ал.1
.
Невменяемостта се изгражда от 2 критерия –
медицински
(психиатричен)
и
юридически
(психологически)
.
ЛИПСА
НА
ВМЕНЯЕМОСТ
(ПРОТИВОПОЛОЖНА НА ВМЕНЯЕМОСТ) ИМА ,КОГАТО ДОРИ
И ЕДИН ОТ ЕЛ. НА ВМЕНЯЕМОСТТА ЛИПСВА И СЪВПАДА С
ЮР. КРИТЕРИЙ НА НЕВМЕНЯЕМОСТТА
.
Невменяемостта
представлява такава липса на вменяемост,която се дължи на
причините посочени в медицинския критерий.Липсата на
вменяемост
е
по-широка
категория
от
невменяемостта.Мед.критерий дава причината за липсата на
вменяемост, респективно за невменяемост. Става въпрос за
патология на психиката.
1. Умствена недоразвитост (улегофрения)
– недоразвитост на
главния мозък.Различаваме 3 степени на улегофрения.
- най-тежката степен е
идиотията
.Идиотите са винаги
невменяеми и никога не носят нак. отговорност.
-
имбецилизъм
– това е тежко разтройство на речта.Имбецилите
имат способност за физ. труд под надзор.Те също са невменяеми,
но могат да бъдат използвани от вменяеми лица за извършване на
престъпление.
-
дебилизъм
– х-но е,че външно дебилите изглеждат нормално,но
при тях липсва способност за абстрактно мислене, т.е не могат да
разбират значението на общите престъпления (документни
престъпления и др.)Те са винаги невменяеми, при тях има
посредствено извършителство.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ТЕЖКИ
ПРЕСТЪПЛЕНИЯ – УБИЙСТВО,ГРАБЕЖ И ДР. ДЕБИЛИТЕ СЕ
ПРИЗНАВАТ ЗА ВМЕНЯЕМИ И НОСЯТ НАК. ОТГОВОРНОСТ
.
2. Продължително разтройство на съзнанието – психоза или
хронична
душевна
болест-
циклофрения,шизофрения,епилепсия,старческа
дивенция,параноя и др.
3. Краткотрайно разтройство на съзнанието – помраченост
на съзнанието, дезориентация за време,място и
обстановка.
Такова лице е потопено в свят от
халюцинации,нямащо контакт с външния свят.Тук винаги имаме
липса на вменяемост.Това са скоропреходни състояния на
поначало вменяеми лица.Помрачените състояния продължават от
няколко минути до няколко часа.Такива примери са
патологичният ефект,който трябва да се различава от другия
ефект по чл.118 (състояние на силно раздразнение) и
патологичното алкохолно напиване.
Мед. критерий разграничава невменяемостта от др. липси на
вменяемост като възраст или др. такива причини като употреба
на алкохол,което състояние не е в състояние на невменяемост.
С оглед на юр. критерий се преценява ефектът от поражението на
мед. критерий в/у психиката в конкретния случай.
Възможно е
при наличието на мед. критерий да имаме състояния на
вменяемост – епилептици-преди и след припадъка;
шизофрения в начален стадий; циклофрения-в светъл
момент; дебили,извършили тежки престъпления.
Меродавният момент,в който се пита дали лицето е вменяемо
или не е е момента на посегателството
.
Когато лицето действа в
състояние на невменяемост, то не носи нак. отговорност, не се
образува нак. преследване или ако се образува се
прекратява.Възможно е лицето да извърши престъпление в
състояние на вменяемост, същевременно да носи нак. отг. ,но
след време, когато делото започне да изпадне в състояние на
невменяемост – чл.33 ал.2.
Трето свойство на субекта на престъпление – възраст.Малкото
дете е с липсваща вменяемост и няма способност за вина.
-
малолетни лица
– не са навършили 14г към момента на
деянието.Тяхното положение е уредено от чл.32 ал.1. Без
значение е тежестта на деянието,както и психо-физичното
състояние на лицето.Дори и да има вина и вменяемост
лицето, което не е навършило 14г. възраст не носи
нак.отговорност. На малолетните лица,извършили
престъпление се налагат възпитателни мерки по чл.31 ал.3 и
чл.32 ал.2
-
непълнолетни лица
– м/у 14 и 18 г. възраст –чл.31 ал.2.
Техните мерки се определят по реда на чл.60 – чл.65.
-
пълнолетни
9. Понятие за престъпление
Общото понятие за престъпление се съдържа в
чл.9 ал.1 –
Престъпление е това обществено деяние (действие или
бездействие) , което е извършено виновно и е обявено от
закона за наказуемо.Елементите на родовото понятие
престъпление са:
1. деяние
2. обществена опасност
3. противоправност
4. вина
5. наказуемост
Последователността от 1 до 5 е много важна!
Обективните ел. на престъплението са обществена
опасност,противоправност и наказуемост.Субективен ел. е
вината, а обективен – субективен ел. е деянието (черепната кутия
на дееца).
10. Учение за престъплението.
Престъплението е основното понятие на НП. Другото е
наказанието.За да се наложи и изтърпи наказание е абсолютно
задължително лицето да е извършило престъпление. То е
единственото основание за наказателна отговорност. Това е
фундаментално положение в НП.
Понятие за престъпление. Дефинира се в чл. 9 ал. 1 НК. Става
дума за родовото понятие за престъплението вообще, а не за
отделните видове престъпления, които са посочени в особената
част, а още по-малко за конкретни престъпления. В чл. 9 ал. 1 се
съдържа този минимален брой абсолютно необходими признаци
или елементи, които са абсолютно необходими като родови
белези за всеки един вид престъплени, какъвто и да е той,
респективно за всяко едно престъпление, от който и да е вид.
Всеки един вид престъпление и всяко едно престъпление
задължително притежава тези родови белези. Съгласно чл. 9 ал. 1
престъплението е това обществено опасно деяние (действие или
бездействие), което е извършено виновно и обявено от закона за
наказуемо. Елементите на родовото понятие за престъплението
(свойствата му) са пет:
- деяние;
- обществена опасност;
- противоправност;
- вина;
- наказуемост
За да имаме престъпление трябва да са на лице и петте
елемента – задължително.
Липсата на дори само един от тези
елементи означава липса на престъпление, на наказателна
отговорност
. Някои от тези признаци са посочени изрично в чл.
9 ал. 1 НК, само противоправност не е посочен, а се извлича чрез
тълкуване на израза в края – “деяние обявено от закона за
наказуемо”. Деянието е категория на психологията като елемент
на човешката дейност, а обществената опасност е
социологическата характеристика на деянието
. Съгл. чл. 10
обществено опасно е деянието, което уврежда или заплашва с
увреждане най-значимите обществени отношения.
Понятието за него дава характерните особености на човешките
дейности. Осъщественото конкретно деяние е основанието за
търсене на наказателна отговорност. Когато деянието бъде
осъществено от ФЛ, действало в състояние на вменяемост и
навършило определена възраст. Качествата на субекта на
престъплението дават само принципиалната възможност за
търсене на наказателна отговорност.
Тясно свързано понятие с понятието престъпление е това за
състав на престъплението. Това са две различни понятия, но
свързани помежду си. По-точно е да се каже, че понятието за
престъпление е основното базисното понятие, а понятието за
състав на престъпление е производно от него.
Съвкупност от обективни и субективни признаци, които в своята
диалектическа връзка дават същността на деянието. Тази
съвкупност, посредством която в особената част на НК се
описват или очертават отделните видове обществено опасни
деяния и се обявават по този начин за наказуеми и престъпни, се
нарича състав на престъплението. Качествената разлика между
това – едно е престъпление, друго е състав на престъпление. Това
са явления, които съществуват на различна плоскост.
!!! Престъплението е факт, част от действителността, а
съставът на престъплението е законодателно описание на
видове престъпления в особената част на НК.
Съставът на престъплението се изгражда от четири категории
признаци:
Признаци относно обекта, признаци относно субекта, признаци
относно обективната страна на престъплението - тези три
категории са обективни признаци и четвъртата категория са
признаци относно субективната страна на престъплението.
Признаци относно обекта са рядко срещани в законовите състави
и те сочат върху какво въздейства престъплението, какво засяга
престъплението.
Признаци относно субекта – нямаме предвид признаците на
субекта на престъпление, които са характерни за всяко
престъпление, а всъщност те се съдържат в някои състави на
престъпление, когато характеризират специални качества на
субекта на престъплението (напр. длъжностно лице).
Признаци относно обективната страна – съдържат се обективните
признаци, характеризиращи външната (обективната страна на
престъплението. Задължителен признак е т.нар. изпълнително
деяние, т.е. такъв обективен признак, който дава външното
описание. (напр. при кражба – изпълнителното деяние е отнема).
В тази категория се включват и факултативни признаци – време,
място, обстановка, също начин – по особено жесток начин, или
пък средства. При факултативните има и престъпни последици,
които са в причинна връзка с деянието.
В други състави липсва указание за престъпните последици. Тези
престъпления, чиито сътави съдържат престъпни последици се
нар. резултатни престъпления. А другите, които не съдържат се
наричат фармални престъпления или престъпления на просто
извършване.
Признаци относно субективната страна – задължителен признак е
вината. Нашият НК е възприел една техника на посочване на
вината в престъплението, а именно чрез техниката на чл. 11 ал. 4,
в която се сочи, че непредпазливите деяния са наказуеми само в
предвидените от закона случаи. Следователно, ако в разпоредбата
не се казва нищо за вината, с която то трябва да бъде извършено,
дали умишлено или непредпазливо, изводът е че е умишлено.
Извън вината, която е задължителен субективен признак на всеки
един състав на престъпление, имаме и факултативни признаци –
цел (користна, политическа), мотиви, намерение (да присвои
вещта) и т. н.
11.
Престъплението като деяние
Бълг. нак. право възприема принципа на деянието, а не на дееца.
Всяко престъпление има деяние.
Деянието е ел. на човешката
дейност, както и понятие на психологията. То е конкретен
външно изразен съзнателен волеви акт на конкретно лице,
извършен при конкретни условия на време, място и
обстановка.
Изпълнително деяние –
обективен признак на всеки основен
състав на престъплението и като такъв изпълнителното деяние се
съдържа в особената част на НК.То е х-ка, особеност на
определен вид престъпления.
Изпълнителното деяние е
ЗАПИСАНО, а не сетивно възприемаемо, докато деянието е
сетивно възприемяемо.
Деянието е психо – физично единство.
То
се състои от 2 ел. (страни) – психически или субективен и
външно-физически или обективен.
За да имаме деяние двата
ел./страни трябва да са налице. С осъзнаване на потребностите
възникват и мотивите,които пък са двигателите на човешкото
поведение.Целта е самото искане, желание, насоченост на
волята.Мотивите формират контрамотиви.Деянието е
изпълнение,осъществяване,реализация на съзнато взето решение.
Всяко изпълнение превръща решението в деяние.Възможно е да
липсва вътрешната страна на деянието,а външната да е налице,
т.е. възможно е да няма съзнато взето решение.
Видове деяние (форми) :
-
действие или бездействие
При действието изпълнението се изразява в комплекс или с-
ма от активни движения
.Външната страна обхваща цялата с-ма
от действия,представляващи конкретни решения за постигане на
цел.Когато се променят условията на време,място и обстановка се
разкасва с-мата на деяние.Пр/ - Човек краде зимнина – 25 буркана
за 2 часа – имаме 1 действие , но ако този човек открадне днес 20
буркана,утре 3, а вдруги ден 2 буркана имаме 3 отделни действия.
Бездействието е въздържане от правомерни,строгоопределени,
конкретни деяния (действия). Пр./ - Ако една майка не храни
кърмачето си тя бездейства и вследствие на това детето почива
или мед. сестра не сменя кръвната банка на пациент, по този
начин го обрича на смърт.
Бездействието е неизвършване на
строгоопределени конкретни действия, които са
правомерни,положителни от юридически задълженото
лице.Субект на бездействието е този, в/у когото тежи юр.
задължение да извърши конкретно действие.
Престъпни последици
– изменение в обективната
действителност – смърт,палеж и т.н.Тези изменения в
обективната действителност трябва да се разграничават от
деянието.
М/У ДЕЯНИЕТО И РЕЗУЛТАТЪТ ИМА ПРИЧИННА
ВРЪЗКА.
Настъпилите последици, причинени от извършеното
деяние обуславят, пораждат обществено опасния х-р на
деянието.
Тези последици могат да бъдат посочени в
диспозицията на нормата в особената част за очертаване на
съответния вид престъпление –
наричат се съставомерни
престъпления, а които ги съдържат се наричат резултатни
престъпления.
12.
Причинна връзка м/у престъпното деяние и
общественоопасните последици
Специфичното,което намираме в нак. право за причинната връзка
е за явленията, м/у които тя се търси.
Пр. значение – това е
връзката м/у извършеното деяние и настъпилите обществено
опасни съставомерни последици.Причинната връзка м/у
извършено деяние и настъпилите несъставомерни последици
се счита като отежняващо обстоятелство.
Всяка причина е
следствие от други причини. Когато в нак. право казваме, че
търсим причинна връзка всъщност използваме метода на
изкуствено изолиране на някой фрагмент. Причинната е комплекс
от фактори.Един от тези фактори е деянието.Всеки един от
факторите стои в причинна връзка с резултата.При премахване на
деянието резултата няма как да настъпи. Пр./ - Лекар, хирург
отива да си купи кафе от магазина.В това време пациентът му
получава гърч, а лекарят вместо да си хвърли кафето отива са го
остави на бюрото си. В резултат на неговото забавяне –
бездействие – пациента умира.
Причинната връзка съществува и без деянието в един далечен
момент, но по друго време и на друго място. Пр./ - Става
катастрофа и шофьорът е премазан.Установява се, че той е бил в
тежка фаза на някакво заболяване и така и така е щял скоро да
умре.
Когато установим в разследването,че м/у деянието и последиците
няма причинна връзка – няма престъпление. Няма деяние, което
не стои в причинна връзка с настъпилите обществено опасни
последици.Във всяко разследване трябва да се зададе въпросът
дали причиняващото действие е виновно, т.е. дали се действа с
вина или без вина. Въпросът за причинната връзка се изяснява,
доказва сам по себе си. Ние не разделяме причинната връзка на
случайна и неслучайна, за нас всяка причинна връзка е
правнорелевантна, за да се установи има ли вина.
13 и 14 въпрос – само осн. постановки от учебника на Иван
Ненов
15.
Обстоятелства, изключващи обществената опасност и
противоправност
Става дума за такива случаи, когато има деяние, причинило
вредоносни съставомерни последици и въпреки това при наличие
на някое от обстоятелствата от
чл 9 ал.2, чл.12 и чл.13а
нямаме
престъпление.Причиняващото деяние не е общественоопасно,не е
противоправно и не е престъпление.
Чл.9 ал.2 – Малозначност на деянието – при него или липсва
обществена опасност въобще, или обществената опасност е
незначителна. Пр./ - кражба на 3 хляба, на 10 лева, на 6 компота и
т.н.
Чл.12 и чл.13а – тези деяния са обикновено полезни и нак. закон
насърчава тяхното осъществяване, но същевременно са и
вредоносни.Те имат противорвчива същност.Когато всички
условия, посочени в закона са изпълнени, тогава тези деяния се
превръщат в обществено полезни.Деянието,което не отговаря на
поставените условия се превръща във вредоносно,т.е. обществено
опасно, а ако има и вина се превръща в престъпление и се носи
нак. отговорност.
Чл.12 – неизбежна отбрана; ал.1 – дефиниция –
Не е
общественоопасно деянието,което е извършено при
неизбежна отбрана – за да се защитят от непосредствено
противоправно нападение държавни или обществени
интереси, личността или правата на отбраняващия се или на
другиго, чрез прищиняване на вреди на нападателя в
рамките на необходимите предели.
Винаги има нападение,което
е реален факт, а не само в главата на някого.При такава мнима
неизбежна отбрана, когато мнимо се уврежда „мним” нападател
чл.12 не се прилага.Нападението преди всичко е действие,но
може да бъде и бездействие.Субект на нападението може да бъде
малолетно,невменяемо,безвиновно лице.Преди започване на
нападение няма неизбежна отбрана.Това право се появява
автоматично при започване на нападение.Началото на
нападението се свързва със самата пасност за причиняване на
вреди – става дума за реална или непосредствена опасност.Край
на нападението е окончателното приключване на
нападението.Защитата e допустима и тогава, когато има и др.
Начини за пресичане на нападението.
Чл.12 ал.2 –
Превишаване пределите на неизбежната отбрана
има,когато защитата не съответстава на х-ра и опасността на
нападението.
Чл.12 ал.3 -
Няма превишаване пределите на неизбежната
отбрана, ако нападението е извършено чрез проникване с
насилие или с взлом в жилище.
Сравнение и отграничение м/у неизбежна отбрана и
задържане на престъпник –
чл.12а намира приложение
тогава,когато отбраната по чл.12 не може да бъде приложена,
когато престъпното деяние все още продължава и нанесените
вреди на престъпника пресичат неговите действия.Чл.12а намира
приложение след като бъде прекратено нападението, за да
оправдае вредите нанесени на престъпника.Ако при задържането
лицето окаже съпротива се започва ново нападение по същество
и се възобновява защитата по чл.12.
Разликата м/у чл.12 и чл.13 е в източника на опасност.При
крайна необходимост източника може да бъде
човек,животно,бомбардировка,авария и т.н. , а при неизбежна
отбрана източника е само и единствено човек.
Крайната
необходимост оправдава вредите само ако няма друг начин за
пресичане на опасността или ако няма друг по-малко вреден
начин. При неизбежна отбрана причинените вреди на нападателя
могат да бъдат и по-големи с оглед нападението, а при крайна
необходимост трябва да са по-малки, дори не може да са равни.
Оправдан стопански риск по чл.13а отпада.
16.
Вина
Съгласно чл.9 ал.1 вината е едно от свойствата на
престъплението.Без вина няма престъпление и наказание.Тя
е субективно свойство на престъплението
.Съществуват 2 осн.
доктрини за вината:
-
оценъчна теория
, съгласно която вината е укоримостта на
деянието или с др. думи съдията оценява укоримостта на
деянието (вината), като умисъла и непредпазливостта са
само симптоми на вината
-
психологическа теория
, съгласно която вината
представлява укоримо психическо отношение на субекта на
извършеното общественоопасно и противоправно деяние
към неговия обществено опасен х-р и обществено опасни
последици.
Вината като конкретно психическо отношение на дееца –
става дума за реално протекли психически преживявания в
главата на дееца, свързани с предвиждане на
общественоопасните последици,искането на тези последици
или само тяхното допускане.
Вината е факт,който подлежи на
установяване в процеса,както и др. правнорелевантни факти.Но
тъй като става дума за психически преживявания,протекли в
главата на дееца,които не могат да бъдат сетивно възприети,нито
да им се направи гипсова отливка, ето затова извод за вината се
прави от установените по делото факти. Вменяемостта е
задължителна предпоставка за вина!
Вината има 2 форми – умисъл и непредпазливост.
17.
Умисъл
Умисъл – това е една от дветете форми на вината.
Според чл.11
ал.2 деянието е умишлено,когато деецът е съзнавал
общественоопасния му х-р,предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал или допускал
настъпването на тези последици.
Умисълът бива пряк и
евентуален.Той е изграден от 2 ел. – интелектуален и волеви.
Изразът предвиждал общественоопасните последици – самия
израз означава,че деецът е предвиждал фактическите последици,
т.е. разбира самите обективни изменения в действителността.
Изразът съзнавал общественоопасния х-р на деянието си –
законодателят е искал да подчертае,че в съдържанието на
умисъла се включва съзнаването на обществената опасност на
последиците, не става дума за противоправността на деянието.
По изключение е възможно лицето да предвижда фактическите
последици, но да не проумява техния общественоопасен х-р. Пр./
- когато деецът погрешно си мисли, че действа при неизбежна
отбрана, а всъщност няма нападение с/у него (тук няма умисъл).
Двата вида умисъл се различават чрез волевия момент, който е
„искал е или е допускал” .
При прекия умисъл деецът е искал
настъпването на общественоопасните последици, а при
евентуалния е допускал тези последици.Деецът действа с
пряк умисъл, когато съзнава общественоопасния х-р,
предвижда общественоопасните последици и иска
настъпването им (волеви момент). Деецът действа с
евентуален умисъл, когато съзнава общественоопасния х-
р,предвижда общественоопасните последици и допуска
(приема,примирява се,съгласява се) настъпването им.
Пр. за
евентуален умисъл / - Влиза убиец да убие кмета в кабинета
му,но там се намира и др. лице и като започва стрелбата с/у кмета
убиецът предвижда,че може да причини смъртта и на другото
лице.
Пр. значение на умисъла – повечето деяния са умишлени.Над
половината от деянията са наказуеми и се считат за
престъпни.Когато са извършени по непредпазливост се считат за
непрестъпни.Умишленото деяние се наказва много по-тежко от
непредпазливото.В зависимост от допълнителни особености
умисълът може да се раздели на допълнителни видове:
- внезапен
- предварителен
- предумисъл
- афектен
-
алтернативен – х-но е да има два напълно определени
качествени резултата; деецът иска да причини или единия
резултат,или другия, при което може да имаме опит от по-
лекия към по-тежкия резултат.
- неопределен
Предмет: | Наказателно право, Право |
Тип: | Лекции |
Брой страници: | 80 |
Брой думи: | 18099 |
Брой символи: | 113266 |